О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№
гр.Русе,
08.02.2024
г.
Административен съд-Ловеч, в закрито
заседание на осми февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: Росица Басарболиева
като разгледа докладваното от
съдията, командирован, на основание чл.94, ал.1 вр. чл.227, ал.3 от ЗСВ, за
разглеждане на делото в Административен съд – Ловеч съгласно заповед № РД-08-520/21.12.2023
г. на председателя на Върховния административен съд, адм.д. № 415 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.135, ал.6 вр.
ал.5 от АПК.
С определение №9619/07.11.2023 г.,
постановено по адм.д. № 10380/2023 г. по описа на АССГ, производството по това
дело е прекратено като същото е изпратено по местна подсъдност – чл.285, ал.2
от ЗИНЗС и чл.135, ал.2 АПК, на Административен съд – Ловеч.
Ищецът Г.В.В.,***, е предявил иск против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Министерство на правосъдието, с
посочено правно основание чл.284 вр. чл.3 от ЗИНЗС, за заплащане на обезщетение
за причинени му неимуществени вреди в размер на 1 000 000 /един милион/ лева,
претърпени в периода от 24.08.2023 г. до настоящия момент т.е до датата на
подаване на исковата молба – 25.10.2023 г., ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба. Претендира ответниците да бъдат осъдени солидарно
за заплащане на обезщетението. Ищецът твърди, че в посочения период бил лишен от правото да ползва полагащите му
се на основание чл.86, ал.1, т.4 от ЗИНЗС парични средства, поради наложен
запор върху постъпващите суми по личната му партида в Затвора ***, което довело
до описаните в исковата молба неимуществени вреди - психически страдания и
унижение на достойнството му.
От
самата искова молба е видно, че за процесния период ищецът търпи наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора гр.Ловеч.
След
изпращане на делото по подсъдност на Административен съд – Ловеч, то е
образувано като адм.дело №415/2023г. по описа на този съд, като всички съдии от съда са се отвели от неговото разглеждане на
основание чл.22, ал.1, т.6 вр. ал.2 от АПК вр. чл.144 от АПК /л.14-л.21 от
делото/. Именно поради отвеждането, със горецитираната заповед на председателя на ВАС, на основание чл.94,
ал.1 вр. чл.227, ал.3 от ЗСВ, за неговото разглеждане в Административен съд –
Ловеч е командирован настоящият докладчик, който е съдия от Административен съд
– Русе.
При извършената служебна проверка
съдът намира, че изпратеното му от АССГ по местна подсъдност дело всъщност не
му е родово подсъдно като същото е подсъдно на гражданските съдилища, което
обстоятелство съставлява основание по чл.135, ал.6 вр. ал.5 от АПК за изпращане
на делото за разрешаване на възникналия спор за подсъдност от състав, включващ
трима представители на ВКС и двама представители на ВАС.
Както се приема и в Тълкувателно
постановление № 1 от 29.09.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК и ОСС
на Първа и Втора колегия на ВАС, спорът за компетентността на граждански или
административен съд да разреши конкретно дело е спор за родова подсъдност, a не
за подведомственост. Макар делото да му е изпратено по местна подсъдност – чл.285,
ал.2 от ЗИНЗС, от друг административен съд, Административен съд – Ловеч не
разполага с правомощието да го изпрати по родова подсъдност на компетентния
граждански съд, а следва да изпрати делото за определяне на подсъдност по
указания ред.
Видно от изложените в исковата
молба фактически твърдения, неимуществените вреди се извеждат от изпълнението
от страна на затворническата администрация на наложени запори върху средствата
по личната партида на ищеца В..
Според чл.78, ал.3 от ЗИНЗС на
лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но
не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение. Това ограничение не
се отнася за удръжките по задължение за издръжка. Начинът за определяне на
полагащото се на лишените от свобода възнаграждение е уреден в предходните две
алинеи на същата разпоредба. Същевременно чл.57, ал.1 от ППЗИНС гласи, че удръжките
по член 78, ал. 3 ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл. 446 от ГПК върху цялото
възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова
част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС се полага на лишения от
свобода, след като от нея се приспаднат данъците. Текстът на чл.57, ал.2 от
ППЗИНС също сочи, че ограничението по ал. 1 не се отнася за удръжките по
задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа
изцяло. Според чл.57, ал.3 от същия правилник удръжки без наложен по съответния
ред запор могат да се правят само за надвзети суми вследствие
счетоводно-технически грешки и въз основа на заповед по чл. 124 ЗИНЗС. При
преместване от един затвор в друг тези удръжки продължават да се правят и на
новото място въз основа на документ, издаден от затвора, на който се дължат
сумите, или въз основа на препис от заповедта за имуществена отговорност по чл.
124 ЗИНЗС.
С определение от з.з. на 22.01.2024
г. съдът е изискал от началника на Затвора гр.Ловеч писмена справка дали от
изплащаните на ищеца – л. св. Г.В.В. парични суми за задоволяване на лични
нужди са били извършвани удръжки в периода от 24.08.2023 г. до 25.10.2023 г.
/исковия период/, респ. била ли е блокирана личната му партида, както и
основанието за това; ако такива действия са били извършени на основание наложен
запор съгласно чл.78, ал.3 от ЗИНЗС, респ. чл.57 от ППЗИНЗС, то в справката да
се посочи кой е органът, наложил запора и за събиране на какви по вид и
основание вземания е наложен той като бъде изпратен и заверен препис от
запорното съобщение.
В изпълнение на определението
началникът на Затвора гр.Ловеч е изпратил справка, входирана с
вх.№413/07.02.2024 г. по описа на АС-Ловеч, от чието съдържание е видно, че в
посочения период 24.08.2023 г. до 25.10.2023 г. от личните средства на В. е
удържана сумата от 150 лева на основание наложен запор вх.№4430 от 03.08.2023
г. от ДСИ Светлана Стайкова при Районен съд – Велико Търново, като сумата е
приведена по посочената в запорното съобщение банкова сметка. ***: запорното
съобщение, копие на преводното нареждане и извлечение от персоналната партида
на лишения от свобода В..
Според
задължителните разяснения, дадени с т.5 от Тълкувателно постановление № 2 от
19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС,
делата по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на съдебните изпълнители са подсъдни на гражданските съдилища.
Това следва пряко и от нормата на чл.441, ал.1 от ГПК, според която частният
съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите,
причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За същите
вреди, причинени от държавния съдебен изпълнител, отговорността е по чл. 49 от ЗЗД.
Макар
това да е въпрос по същество, следва да се отбележи, че затворническата
администрация не носи отговорност за предприетите действия в изпълнение на
наложения запор от съдебния изпълнител, тъй като при тяхното изпълнение тя
действа в условията на обвързана компетентност (арг. от т.10 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК). Началникът
на Затвора гр.Ловечн няма право на преценка дали да изпълни наложения запор и
до какъв размер – арг. от чл.508 от ГПК, тъй като евентуалната
несеквестируемост на част от възнаграждението на ищеца, върху което се налагат
запорите, следва да бъде съобразена от съдебния изпълнител, който носи и
горепосочената отговорност в случай, че посоченото изпълнително действие се
окаже незаконосъобразно. Дали обаче посочените в исковата молба ответници – ГД
„Изпълнение на наказанията“ и Министерство на правосъдието, които са правосубектни
като юридически лица – чл.12, ал.2 от ЗИНЗС и чл.42, ал.2 от ЗА, отговарят за
вредите от наложения запор, е въпрос по същество, на който, с оглед
обстоятелството, че не се касае за вреди от административна дейност (вж.
цитираната по-горе т.5 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС), отговор
следва да даде родово компетентния съд.
Както беше посочено, исковете за вреди от незаконосъобразни изпълнителни действия на съдебните изпълнители са родово подсъдни на гражданските съдилища. Съдът намира, че конкретният граждански съд, който следва да разгледа делото, трябва да бъде определен по правилата на родовата и местната подсъдност – чл.104, т.4 от ГПК и чл.108, ал.2 от ГПК, доколкото ответниците са държавни учреждения. Това е именно Окръжен съд – Ловеч, в чийто съдебен район се намира мястото за лишаване от свобода – Затвора Ловеч, където през процесния период ищецът е изтърпявал наложеното му наказание /по данни от самата искова молба, а и от представеното извлечение от персоналната партида на лишения от свобода В. *** за периода на иска/ и където е възникнало правоотношението, дало основание за спора по делото, респ. е извършено деянието (твърдените незаконосъобразни удръжки от възнаграждението на ищеца) – арг. и от чл.115, ал.1 от ГПК.
Така
мотивиран и на основание чл.135, ал.6 вр. ал.5 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. д. № 415/2023 г.
по описа на Административен съд – Ловеч.
ПОВДИГА спор за родова подсъдност
между Административен съд – Ловеч и Окръжен съд - Ловеч.
ИЗПРАЩА делото за
определяне на подсъдността на състав, включващ трима представители на Върховния касационен
съд и двама представители на Върховния административен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ
: