РЕШЕНИЕ
гр.София,02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на седми декември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : С. КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 11631 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 25.06.2019 г. по гр.д. №73587/18 г., СРС, ГО, 126 с-в ОТХВЪРЛЯ предявения от У. „А." ЕАД, ЕИК********срещу И.К.П., ЕГН ********** иск по чл. 422, ал. 1 ТПК вр. чл. 52 вр. чл. 109, ал, 3 от Закона за здравното осигуряване за установяване на задължение за сумата 920,00 лева, представляваща стойността на предоставена медицинска помощ в периода 19.1.2017 г. - 25.1.2017 г. по клинична пътека № 74 „Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума“, съгласно Приложение № 11 от Решение № РД-НС-04-24-1 на M3 от 29.3.2016 г., с което е изменен Националният рамков договор за медицински дейности 2015 г., заедно със законната лихва от 26.9.2017 г. до погасяване на задължението.
Срещу постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ищеца. Във въззивната
жалба се сочи, че решението е неправилно.Не било нарушено правото на пациента
да избира дали да остане в това лечебно заведение или да избере друго ;пациентът
е бил информиран,че е с прекъснати
осигурителни права и че лечението му е
на стойност 920 лв.;не е налице неизпълнение на
задължението на лечебното заведение
по чл.86 ал.2 т.6 ЗЗ.
Иска се от настоящата инстанция
да отмени решението и вместо това да
постанови друго, с което да уважи иска.Претендира разноски
По въззивната
жалба е постъпил отговор.
Съдът, след
като обсъди по реда на
чл.236, ал.2 от ГПК събраните
по делото доказателства и становища на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна, поради следното:
На основание чл.272 ГПК съдът
препраща към фактическите и правни изводи на СРС .
По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага за пълнота следните мотиви:
Според постоянната съдебна практика /обективирана в определение №378/14.04.2016 по дело
№903/2016 на ВКС, ГК, IV г.о и др./ разпоредбите на чл. 109 330 не следва да се
разглеждат изолирано от останалите разпоредби в закона, касаещи правата на
пациентите. Съществува връзка /“корелация") между правото на пациента по
чл. 86, ал. 2, т. 6 от Закона за здравето да бъде информиран за всички услуги и
цени в лечебното заведение и задължението му по чл. 109, ал. 1 330 за заплащане
на оказаната му медицинска помощ, ако е с прекъснати здравноосигурителни права.
Пациентът следва да е наясно е цената, която ще бъде длъжен да заплати за
оказаното му лечение, за да може да прецени /и с оглед на цената/ дали иска
предоставянето на медицинската услуга или не. Макар с определението по чл. 140 ГПК на ищеца да е указано, че не сочи доказателства да е информирал ответника
за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените
продукти в извънболничната и болничната помощ, посленият не е ангажирал такива. Затова и на основание чл.
154 ГПК съдът приема за недоказано това обстоятелство.
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното
решение,поради което то като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.06.2019 г. по гр.д. №73587/18 г., СРС, ГО, 126 с-в .
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.