Решение по дело №584/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.54, ал. 6 от ЗКИР.

Образувано е по жалба на Община Аксаково , представлявана от кмета инж. А. С., против заповед № 18-1490/5.02.2024 г. на Началника на СГКК- Варна за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Долище в частта й , с която се засягат ПИ с [идентификатор], с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10м.) , представляващ частна общинска собственост и ПИ с [идентификатор] , с начин на трайно ползване – за второстепенна улица, представляващ публична общинска собственост.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед , а в степен на евентуалност за нейната нищожност предвид на това, че неправилно бил заличен като обект на кадастъра [ПИ], който съгласно акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 6969 от 9.04.2021 г. представлявал УПИ ХХХІV- резервен в кв. 3 по плана на с. Долище, тъй като свързаното със заличаването нанасяне в кадастъра като нов обект на ПИ с [идентификатор] , било извършено въз основа на съдебно решение № 260917/15.03.2021 г. по гр. дело № 2300/2013 г. по описа на ВРС , което не легитимирало заявителя Р. К. В. и нейният съпруг К. Г. В. като собственици , защото било постановено по предявен от тях отрицателен установителен иск. Във връзка с последното се твърди , че собствеността върху въпросният имот принадлежала на Община Аксаково, което се удостоверявало с горепосоченият АЧОС представляващ официален свидетелстващ документ, ползващ се като такъв с формална доказателствена сила, който не бил отменен, съответно посоченият в него имот не бил отписан от актовите книги за общинска собственост , при което адм. орган неправилно не зачел обвързващата доказателствена сила на АЧОС. Одобреното с обжалваната заповед изменение на КККР въз основа на непълнота и грешка било незаконосъобразно, като извършено при липсата на представени от заявителя Р. В. писмени доказателства – същата не разполагала с документ за собственост по отношение на имота и сградите, доколкото цитираното съдебно решение не представлявало такъв документ по причина, че като постановено по отрицателен установителен иск, а не по положителен установителен иск , същото нито създавало собственически права на заявителя, нито констатирало вече съществуващи такива. В този смисъл се твърди, че адм. орган издал обжалваната заповед в нарушение на чл.35 от АПК и при неизяснени факти относно действителните права на собственост върху имотите. По отношение на засегнатия имот с [идентификатор] са наведени аргументи , че недопустимо с обжалваната заповед се намалявала площта му, предвид публичния му характер и предназначението му за второстепенна улица, представляваща публична общинска собственост. Изложени са и доводи за немотивираност на обжалваната заповед , тъй като липсвали мотиви коя от двете хипотези на чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР била налице и защо – дали е налице грешка или непълнота.

Иска се постановяване на съдебно решение за отмяна на обжалваната заповед в оспорените части, а в условията на евентуалност обявяването й за нищожна, както и да бъде постановено възстановяване на предходно съществуващото фактическо положение и КККР да бъдат възстановени по начина съществувал преди нанасяне на изменението по скица-проект № 15-43117/17.01.2024 год.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения юрисконсулт И. Д., като се претендира присъждане на сторените по делото разноски , включително юрисконсултско възнаграждение , а в условията на евентуалност се повдига възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение платено от заинтересованите по делото страни.

Ответникът – Началникът на СГКК-Варна , в заявено от него при изпращане на преписката писмено становище , изразява такова за отхвърляне на жалбата като неоснователна, а в случай че размера на възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателя надхвърля минималния размер по Наредба №1/2004 г. за определяне на минималния размер на адвокатските възнаграждения, се иска редуцирането му до посоченият в Наредбата минимален размер.

Заинтересованите страни Р. Х. В. , Д. К. В. и З. К. В., чрез упълномощения адвокат Е. С. изразяват становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна , като се претендира присъждане на сторените от Р. В. разноски съобразно представен списък.

След преценка на събраните по делото доказателства , съдът намира за установено от фактическа страна следното :

Р. Х. В. и К. Г. В. са сключили граждански брак на 27.08.1978 год. Съгласно издаденото от Общински съвет-Аксаково удостоверение № 1383 , с решение № 31 от 12.07.1990 г. на ИК на ОБНС-Аксаково и съгласно ПМС № 26/1987 г. е предоставено на К. Г. В. от гр. Варна право на ползване върху земя за земеделско ползуване в размер на 600 кв. м., находяща се в землището на с. Долище, кв. № 2, парцел 32 по парцеларния план. Въз основа на това удостоверение и съобразно одобрен проект № 153/20.12.1991 г. е издадено на 20.12.1991 г. от главния архитект разрешение за строеж, с което на К. Г. В. се разрешава строителство на постройка за сезонно ползване със застроена площ от 35 кв.м. и височина от терена до билото 4,80 м., с изба. На 19.11.1993 год. е съставен оценителен протокол , според който назначената със заповед № 299/8.10.1992 г. на кмета на община Аксаково комисия е извършила оценка на предоставена за ползване на В. земя ведно с построената в нея сграда, като е определила същата в размер на 20 894 лв. От Община Аксаково е издадено удостоверение № 1581/20.09.1994 г. в уверение на това, че К. Г. В. е придобил право и е закупил предоставеното му по ПМС място в с. Долище при базисна оценка общо в размер на 20 894 лв. , като е посочено, че имота попада в зона на земеделско ползване и не влиза в ДПФ и АПК. След представяне на тези документи пред нотариус е издаден на 24.02.1999 г. нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит на основание пар.4 “а“ от ПЗР на ЗСПЗЗ № 69, том 2, рег. № 558, дело № 69 , с който К. Г. В. е признат за собственик на земеделска земя с площ от 600 кв.м. , находяща се в местността „Долище“ в землището на с. Долище , общ. Аксаково , Варненска област , представляваща парцел 32 в кв. 2 по плана на местността , при граници и съседи : път, имот собственост на Н. Д., хавра, нива. Описаният в нотариалния акт имот е владян от двамата съпрузи в материализирани на място граници без те да са нанесени в какъвто и да било план, съобразно които неговото местоположение според действащите във времето планове е попадало в различни имоти. По първият одобрен през 1931 г. план за улична и дворищна регулация на с. Долище, имотът попада извън строителните граници на населеното място. По одобрения със заповед № 6327/17.11.1977 г. на председателя на ОНС-Варна общ регулационен и застроителен план на с. Долище, имотът попада в северната част на кв.3 , където е обособен парцел за Профилакториум и попадат [имот номер] записан в разписния лист на ДЗС , [имот номер] записан първоначално на наследници на К. Т. Н. и [имот номер] записан на наследници на Й. К. Н.. С последващи заповеди, в северната част на имота предназначен за Профилакториум са попълнени в кадастралния план имоти № 397, 399 и 401, собствеността върху които е възстановена на частни лица с решения на Поземлена комисия-Аксаково. Със заповед № 145/28.04.2000 г. на кмета на община Аксаково е одобрено изменение на ЗРП от 1977 г. , като отреждането за профилакториум отпада, съответно отреждат се парцели за индивидуално жилищно строителство ХХVІІ-397 , ХХVІІІ-399 , ХХХІІІ-399 , ХХІХ-401 , ХХХІ-401, ХХХІІ-401 и ХХХ-402 , собствеността върху които е записана на различни ФЛ, както и се проектира улица между осови точки 104-147 с ширина 6 м. Със същата заповед е нанесен и УПИ ХХХІV, който поради недоказана собственост на ползвателите е отреден за резервен, но в разписния лист е вписан като общинска собственост. С оглед последното и предвид на това, че имота по притежавания от К. В. нотариален акт попада според него върху част от УПИ ХХХІV-резервен , той и съпругата му Р. В. предявяват на 13.02.2019 г. срещу Община Аксаково иск с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК и петитум да бъде признато в отношенията между тях, че Община Аксаково не е собственик на УПИ ХХХІV в кв.3 по плана на с. Долище, общ. Аксаково, обл. Варна. Образувано е гр. дело № 2300/2019 г. по описа на ВРС, в хода на което Община Аксаково е заявила становище, че не е собственик на УПИ ХХХІV-резервен. Назначена и извършена е съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е съставило комбинира скица № 2, приложена на л.103 от делото. На 15.03.2021 год. е постановено на основание чл.124, ал.1 от ГПК съдебно решение № 260917, с което е прието за установено по отношение на К. В. и Р. В., че Община Аксаково не се легитимира като собственик на следния недвижим имот : реална част с площ от 504 кв.м. от УПИ ХХХІV в кв.3 , записан като резервен в ЗРП/2000 г. за част от кв.3 по плана на с. Долище, одобрен със заповед № 145/28.04.2000 г. на кмета на община Аксаково с площ от 1015 кв.м. , намираща се между т. А-Б-В-Г върху комбинирана скица, изготвена от в. л. Ж. Б. и приложена на л.103 по делото, която скица приподписана от съда представлява неразделна част от решението, при граници на реалната част : на изток – улица, на север и юг част от парцел УПИ ХХХІV и на запад парцел УПИ ХХХІІІ-399 , ведно с построената в тази реална част сграда с площ от 52 кв.м. След постановяване на съдебното решение и преди влизането му в сила , Община Аксаково съставя на 9.04.2021 год. акт за частна общинска собственост № 6969 за УПИ ХХХІV-резервен в кв.3 по действащия план на с. Долище , целият с площ от 1015 кв.м. Решението е обжалвано от Община Аксаково пред Варненски окръжен съд , като с решение № 1173/7.07.2021 г. по в. гр. дело № 1157/2021 г. същото е потвърдено. Срещу въззивното решение е подадена от Община Аксаково касационна жалба , по която с определение № 133/4.04.2022 г. по гр. дело № 4281/2021 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване.

В одобрената със заповед № РД-18-145/17.08.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта на с. Долище , УПИ ХХХІV-резервен е нанесен като ПИ с [идентификатор] с площ от 997 кв.м. , който в кадастралния регистър е записан като собственост на Община Аксаково въз основа на съставеният акт за частна общинска собственост и на К. Г. В. и Р. Х. В. въз основа на постановеното от ВРС съдебно решение.

К. Г. В. е починал на 26.05.2021 г., като е оставил наследници Р. Х. В. /съпруга/ и З. К. В. и Д. К. В. /дъщери/. Предвид на това, че имотът предмет на горецитирано съдебно решение не е нанесен в КК като самостоятелен такъв , от Р. Х. В. е подадено до Н-ка на СГКК-Варна заявление за изменение на одобрените КККР. Представена е със заявление вх. № 09-16120/24.10.2023 г. скица-проект за изменение на КККР за поземлени имоти с идентификатори 21988.501.691 , 21988.501.929 , 21988.501.399 и 21988.501.397, която е в пълно съответствие с цитираната в съдебното решение скица на в.л. Ж. Б., приложена на л.103 от гр. дело № 2300/2019 г. по описа на ВРС, определяща площта и границите на реалната част с площ от 504 кв.м. от УПИ ХХХІV-резервен, за която е уважен предявеният от Ватеви срещу О. А. отрицателен установителен иск. Проектът е приет, за което е издадено от СГКК-Варна удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-12372/17.01.2024 год. За образуваното адм. производство по изменение на КККР е уведомена Община Аксаково, която подава до Н-ка на СГКК-Варна възражение прието с вх. № 02-104/30.01.2024 г. , с което изразява несъгласие с промяна границите на [ПИ]. Възражението е разгледано и не е уважено с издадената от Н-ка на СГКК-Варна заповед № 18-1490/5.02.2024 г. , с която въз основа на съдебното решение посочената в него реалната част от 504 кв.м. е нанесена като нов обект в КК – ПИ с [идентификатор] с площ от 502 кв.м. , записан в КР като собственост на К. Г. В. и Р. Х. В., а намиращите се в тази част две сгради също са нанесени като нови обекти с идентификатори 21988.501.1015.1 и 21988.501.1015.2, които в КР са записани на същите собственици. Предвид на това, че нанесеният като нов обект [ПИ] разделя на две части ПИ с [идентификатор], то последният е заличен като обект на кадастъра, при което оставащата северна негова част е нанесена като нов обект - ПИ с [идентификатор] с площ от 21 кв.м., записан въз основа на АЧОС като собственост на О. А., а оставащата южна част е нанесена като [ПИ] с площ от 485 кв.м., записана на същото основание като собственост на О. А.. Предвид на това, че съобразно приетата като неразделна част от съдебното решение скица изготвена от в. л. Б., въпросната реалната част от 504 кв.м. засяга части от ПИ с идентификатори 21988.501.397, 21988.501.399 /без данни за собственост на същите/ и ПИ с [идентификатор] с начин на трайно ползване за второстепенна улица, то с обжалваната заповед границите на тези имоти са променени в посока намаляваща площта им съобразно приетите със съдебното решение граници на въпросната реална част от 504 кв.м., за която е уважен предявеният от В. срещу О. А. отрицателен установителен иск.

Заповедта е съобщена на О. А. на 14.02.2024 г., а подадената до съда жалба е приета в СГКК- Варна с вх. № 29-48/28.02.2024 год.

 

 

При така установените обстоятелства, съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е процесуално допустима. Видно от датата на входящия номер в СГКК-Варна, същата считано от 14.02.2024 г. е подадена при спазване на 14-дневния срок по чл.54, ал.6 от ЗКИР във вр. с чл.149, ал.1 от АПК. Противно на становището на пълномощника на заинтересованите страни адв. С. , за О. А. съществува правен интерес от съдебно обжалване, тъй като съдебното решение по гр. дело № 2300/2019 г. на ВРС отхвърля правата на настоящият жалбоподател само по отношение на една част от УПИ ХХХІV-резервен, който в одобрената КК е нанесен като ПИ с [идентификатор], т.е. по отношение на останалите части от този имот вписаните в КР права на О. А. не са отречени, а те се оказват засегнати от обжалваната заповед , тъй като са предмет на извършеното с нея изменение, състоящо се в това, че целият [ПИ] е заличен, като въз основа на него са нанесени като нови обекти на кадастъра ПИ с идентификатори 21988.501.1016 и 21998.501.1017. По отношение на ПИ с [идентификатор] , Община Аксаково също се явява заинтересовано лице по смисъла на пар.1, т.13 от ДР на ЗКИР, доколкото площта на този имот отреден за второстепенна улица с одобрения със заповед № 145/28.04.2000 г. устройствен план (предназначен за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение по смисъла на чл.3, ал.2, т.3 от З-на за общинската собственост) е намалена с обжалваната заповед от 3 341 кв.м. на 3 320 кв.м. Община Аксаково не притежава права по отношение на явяващите се предмет на обжалваната заповед ПИ с идентификатори 21988.501.397 и 21988.501.399, съответно в тази част тя не оспорва процесната заповед. В този смисъл, предмет на спора така както той е формулиран с жалбата ( оспорване на частта от процесната заповед засягаща ПИ с идентификатори 21988.501.691 и 21988.501.929) се явяват създадените със заповед № 18-1490/5.02.2024 г. като нови обекти ПИ с идентификатори 21988.501.1015 , 21988.501.1016 и 21988.501.1017 , сгради с идентификатори 21988.501.1015.1 и 21988.501.1015.2 , извършените с нея промяна в границите на [ПИ] и заличаването като обект на кадастъра на [ПИ]. По отношение на тези части от заповедта, жалбата като допустима подлежи на разглеждане по същество, а по отношение на останалите части заповедта е влязла в сила като необжалвана.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Основанието за извършеното с обжалваната заповед изменение на КККР е по чл.54, ал.1 от ЗКИР, при което съгласно чл.54, ал.4, изр. І от ЗКИР материалната компетентност принадлежи на началника на СГКК по местонахождение на имота. Имотите предмет на оспорените части от процесната заповед се намират в област Варна, поради което компетентен орган се явява Началника на СГКК- Варна, който в случая е автор на обжалваната заповед. В този смисъл, последната представлява валиден адм. акт.

Противно на изложените в жалбата аргументи, съдът намира, че при издаването на обжалваната заповед е спазена формата на адм. акт. Константна е съдебната практика, че мотивите на адм. акт може да се съдържат в материалите от адм. преписка. В случая, част от преписката представлява приетият проект за изменение на КККР , за който е издадено удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-12372/17.01.2024 год. От графичната част на този проект, както и от цитираното в обжалваната заповед като фактическо основание за издаването й съдебно решение вписано в Службата по вписване № 296, том 9, вх. рег. № 14626 от 16.05.2022 г. по гр. дело № 2300/2019 г. , е пределно ясно , че процесното изменение се състои в отстраняване на непълнота в кадастъра по смисъла на чл.51, ал.1, т.2 вр. с пар.1, т.16 от ДР на ЗКИР , т.е. в отразяване в граници на посочената в съдебното решение реална част от УПИ ХХХІV-резервен , за която е уважен предявеният от В. отрицателен установителен иск. Преди одобреното с обжалваната заповед изменение, тази част не е била попълнена в кадастъра като самостоятелен поземлен имот, т.е. след като тя изобщо не е съществувала като обект на кадастъра , то не съществува и подлежаща на отстраняване грешка. По тези съображения, не се споделят доводите на жалбоподателя, че не било ясно дали изменението се състои в отстраняване на непълнота или в отстраняване на грешка.

При издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Видно от подаденото в хода на адм. производство възражение от Община Аксаково, на същата е било осигурено правото й на участие в същото производство. Съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснато от органа нарушение по чл.35 от АПК , доколкото същото е формулирано като неизясняване на действителните права на собственост върху имотите. Причината е тази, че така повдигнатото възражение е свързано с обективирана в адм. процес претенция на настоящият жалбоподател за право на собственост върху целят имот представляващ УПИ ХХХІV-резервен , каквито спорове в този процес не подлежат на разглеждане нито от страна на адм. орган, нито от страна на адм. съд.

Обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Основното релевирано с жалбата възражение за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед е обективирано от твърдението за липсата към момента на нейното издаване на разрешен по съдебен ред спор за материално право по смисъла на чл.54, ал.2, изр. І от ЗКИР. Липсата на такова разрешаване е обоснована от жалбоподателя с довода, че постановеното по гр. дело № 2300/2019 г. по описа на ВРС съдебно решение било по отрицателен установителен иск, а не по предявен от К. и Р. В. положителен установителен иск, поради което същото не установявало техни права върху имота , предмет на извършеното със заповедта изменение на КККР. Така предявеното оспорване е съчетано със заявената с жалбата претенция на О. А. за притежаване от нея на изключително право на собственост върху УПИ ХХХІV-резервен в кв.3 по плана на с. Долище, за което същата се позовава на липсата на изрична отмяна на АЧОС № 6969/9.04.2021 г. , съответно на липсата на деактуване на имота като частна общинска собственост, за които обстоятелства твърди, че в нарушение на процесуалните правила те не били ценени от решаващият адм. орган.

Действително, нормата на чл.54, ал.2 от ЗКИР изисква отстраняването на непълнотата или грешката в кадастъра, ако това е свързано със спор за материално право, да бъде извършено след разрешаването му по съдебен ред с влязло в сила решение по гражданско-правен спор. В случая, тази предпоставка е налице, доколкото видно от мотивите на обжалваната заповед одобреното с нея изменение е в изпълнение на влязлото в сила решение по гр. дело № 2300/2019 г. по описа на ВРС. Същото установява със силата на присъдено нещо правата на К. и Р. В. върху нанесеният в кадастъра като нов обект ПИ с [идентификатор] , доколкото по настоящото дело няма спор за това, че УПИ ХХХІV-резервен е идентичен със заличения с обжалваната заповед като обект на кадастъра ПИ с [идентификатор] – повдигнатият от жалбоподателя с поисканото от него в първото съдебно заседание назначаване на съдебно-техническа експертиза спор е в друга посока, а именно - оспорва се идентичността на имота на В., така както същият е описан в притежаваният от тях [нотариален акт]/1999 г. , с имота по АЧОС № 6969/9.04.2021 г. , респективно със заличеният като обект на кадастъра [ПИ] и нанесеният като нов обект на кадастъра [ПИ].

Предопределената от така предявеното от жалбоподателя оспорване и проведена в съдебния процес негова доказателствена дейност, е в явно несъответствие с правилното разбиране за същността на положителния и отрицателния установителни искове. Идентичността на имота по притежаваният от Ватеви нотариален акт с имота по цитираният АЧОС е изследвана и е установена със силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение по гр. дело № 2300/2019 г. по описа на ВРС. С уважаването на предявеният срещу О. А. отрицателен установителен иск по отношение на цитираната в съдебното решение реална част с площ от 504 кв.м. от УПИ ХХХІV-резервен в кв. 3 по плана на с. Долище, противно на становището на жалбоподателя правото на собственост на ищците върху същата реална част е признато – видно от изложените в мотивите на съдебното решение съображения за допустимост на така предявеният иск, това право е признато в пълно съответствие с т.1 от Тълкувателно решение №8/27.11.2013 г. по тълкувателно дело № 8 по описа за 2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС, според което : „Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато : ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва ; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответника – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява“. Съгласно това тълкувателно решение, правния интерес на ищците В. по предявеният от тях отрицателен установителен иск произтича от доказването на фактите за притежавано от тях и оспорено от ответника самостоятелно право върху въпросната реална част от УПИ ХХХІV-резервен. В тази връзка, ако те не бяха доказали съществуването на право на собственост, то делото щеше да бъде прекратено, а не приключено с решение по същество. По тези съображения, за нуждите на изменението на кадастъра не е било необходимо ищците да предявяват положителен установителен иск , а от друга страна заявената в адм. процес от О. А. претенция за право на собственост върху въпросната реална част , не обективира наличието на неразрешен спор за материално право, тъй като ако за установяването на това право тя бе завела срещу В. положителен установителен иск, то делото щеше да бъде прекратено, защото уваженият срещу нея отрицателен установителен иск е равнозначен на отхвърляне на положителен установителен иск.

Последното налага извода, че спорът за материално право по смисъла на чл.54, ал.2, изр. І от ЗКИР е бил разрешен с влязлото в сила решение по гр. дело № 2300/2019 г. по описа на ВРС. Съобразно тези обстоятелства, няма никакво значение дали АЧОС № 6969/9.04.2021 г. е отменен и дали описаният в него имот е деактуван – съгласно чл.5, ал.3 от З-на за общинската собственост, този акт няма правопораждащо действие, т.е. влязлото в сила съдебно решение е напълно достатъчно за установяване на обстоятелството, че О. А. не притежава право на собственост върху посочената в него реална част от УПИ ХХХІV-резервен в кв.3 по плана на с. Долище.

След като това е така и при положение, че в одобрената през 2022 г. КК на с. Долище , същата реална част не е била нанесена като самостоятелен поземлен имот , а е била нанесена в границите на идентичния с УПИ ХХХІV-резервен ПИ с [идентификатор], за който в КР са били вписани като съсобственици на идеални части Община Аксаково, К. Г. В. и Р. Х. В., то цитираното съдебно решение установява наличието на непълнота в кадастъра по смисъла на чл.51, ал.1, т.2, пр. І от ЗКИР, за отстраняването на която по реда на чл.54 от ЗКИР е било необходимо реалната част да бъде нанесена в съответствие с границите установени със съдебното решение. В този аспект, за зачитането на силата на присъдено нещо на въпросното съдебно решение , никакво значение няма действителната и установената чрез извършените по делото от вещото лице И. Х. две съдебно-технически експертизи (основна и допълнителна) невъзможност границите на собствената на В. реална част да бъдат определени според някакъв действащ или действал в минало време план – кадастрален, регулационен, карта на възстановената собственост или ПНИ. Такава невъзможност е съществувала както в хода на гражданския процес по гр. дело №2300/2019 г. на ВРС, така и при постановяването , а също и при влизането в сила на решението по това дело, т.е. след като правото на собственост е установено според владението на ищците в рамките на материализираните на място граници, то зачитането на силата на присъдено нещо налага всеки един орган да признава за установени границите на правото на собственост така както съдът е постановил , а именно според приложената на л.103 от делото скица , приподписана от съдията.

В случая , с предявената жалба О. А. върши точно обратното – при незачитане на силата на присъдено нещо , а също в противоречие със заявеното от нея становище по гр. дело № 2300/2019 г. , че не претендира право на собственост върху УПИ ХХХІV-резервен, както и в противоречие с обяснителната записка към заповед № 145/28.04.2000 г. , според която имота се отрежда като резервен поради недоказана собственост на ползвателите, тя съставя постфактум АЧОС № 6969/9.04.2021 г. , на който се позовава в съдебния-административен процес използвайки обстоятелството, че няма план в който да са нанесени границите на имота на В.. Действително, в нотариалния акт на К. В. имотът е описан като такъв по пар.4“а“ от ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е. имот за който правото на ползване е трансформирано в право на собственост. Установено е също така, че въпросния имот попада в строителните граници на с. Долище , както и че за имоти от този вид няма за същото землище влязъл в сила план на новообразуваните имоти /ПНИ/. Въпросният нотариален акт е съставен на 24.02.1999 г., като действащата към тази дата разпоредба на пар.4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ в редакцията й от ДВ бр.98 от 1997 г. не е предвиждала изработването на ПНИ (такова предвиждане е въведено с изменението на разпоредбата обнародвано в ДВ бр.68 от 30.07.1999 г.) , но е предвиждала изработването на кадастрален план.

Установените от жалбоподателя в този процес обстоятелства, че имота предмет на съдебното решение не е бил нанесен в такъв кадастрален план, нито пък може да бъде идентифициран по какъвто и да било друг план видно от заключенията по двете съдебно-технически експертизи, които съдът приема за правилни и обосновани, са такива явяващи се част от въпроса за принадлежността на правото на собственост. В този аспект, въпросът доколко и дали правилно това право е било установено в полза на ищците по гр. дело №2300/2019 г. по описа на ВРС, не подлежи на преразглеждане в настоящият съдебен процес, при което за материалната законосъобразност на обжалваната заповед единствено от значение е обстоятелството дали границите на имота са нанесени в кадастъра при пълно съответствие с границите определени с цитираната в съдебното решение скица. С оглед последното, никакво значение няма факта за наличието на влязъл в сила отказ за издаване на скица, който е предмет на приложеното в настоящия процес по искане на жалбоподателя адм. дело № 375/2016 г. по описа на АС-Варна.

Заявеното в процеса становище на жалбоподателя, че нанесеният като нов обект на кадастъра ПИ с [идентификатор] се намирал на място различно от местонахождението на УПИ ХХХІV-резервен, не е обосновано с твърдението, че нанасянето в кадастъра е извършено при несъответствие с границите определени със съдебното решение – това е ясно от изричното изявление на процесуалния представител на жалбоподателя направено в последното съдебно заседание. На липсата на такова твърдение съответства липсата на направени в тази насока доказателствени искания, както и липсата на претенции по отношение на нанесените в същият поземлен имот сгради с идентификатори 21988.501.1015.1 и 21988.501.1015.2. Както вече бе посочено по-горе, всички доказателствени искания на жалбоподателя са насочени в съвсем различна посока – да се отрича правото на собственост на заинтересованите страни В..

Въпросното гр. дело № 2300/2019 г. по описа на ВРС е приложено към настоящото дело. Видно от скицата на л.103 от същото, въпросната реална част с площ от 504 кв.м. разделя УПИ ХХХІV-резервен /защрихован със сини наклонени линии/ на две части – северна между точки А и Б, която е с по-малка площ в сравнение с южната разположена между точки В и Г. Видно е също , че очертаната с кафяв пунктир владяна от ищците реална част засяга части от съседните имоти 399, 397 и 929, последният урегулиран като улица, която очевидно не е изпълнена на място. Същата скица е приложена на л.55 от адм. преписка, съответно тя е използвана при инициирания от Р. В. проект за изменение, като без необходимост от специални знания е видна нейната идентичност със скицата -проект за изменение (приложена на л.79 от адм. преписка) , съдържаща предложението въпросната реална част да бъде нанесена като ПИ с [идентификатор]. По този начин е установен и без това безспорният по делото факт, че собствената на К. и Р. В. реална част от УПИ ХХХІV-резервен (идентичен с ПИ с [идентификатор]) с намиращите се в нея две сгради и площ от 504 кв.м. е нанесена в КК в пълно съответствие с определящите правото им на собственост граници, така както те са посочени във влязлото в сила съдебното решение по гр. дело № 2300/2019 год. по описа на ВРС. Няма никаква законова пречка за нанасянето на тази реална част като обект на кадастъра - поземлен имот по смисъла на чл.23, т.1 и чл.24, ал.2 от ЗКИР, собствеността върху който правилно не е вписана в КР на О. А., след като съдебното решение отрича правото й на собственост. Функция от законосъобразното нанасяне като нов обект на кадастъра на ПИ с [идентификатор] е засягането на ПИ с [идентификатор] чрез намаляване на площта му с 21 кв.м. , както и заличаването като обект на кадастъра на ПИ с [идентификатор] поради разделянето му на две отделни части , които са нанесени като нови самостоятелни обекти на кадастъра – [ПИ] съответстващ на северната част от УПИ ХХХІV-резервен и [ПИ] съответстващ на южната част от УПИ ХХХІV-резервен.

При така обоснованото отсъствие на всички регламентирани в нормата на чл.146 от АПК основания за оспорване, жалбата на Община Аксаково следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход от спора, сторените от жалбоподателя разноски следва да останат за негова сметка, а съгласно чл. 143, ал.4 от АПК заинтересованата страна Р. В. има право на разноски, които съгласно представеният списък са в общ размер на 1 600 лв. - 1300 лв. платено адвокатско възнаграждение съгласно приложеният на л.231 от делото договор за правна защита и съдействие и 300 лв. платено възнаграждение на вещо лице. Възражението на жалбоподателя за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно – същото е близо до минималния размер предвиден в разпоредбата на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и независимо от решението на СЕС по дело № С-438/2022 г. , съдът намира, че същото съответства на фактическа и правна сложност на делото.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

жалбата на Община Аксаково , против заповед № 18-1490/5.02.2024 г. на Началника на СГКК-Варна в частта й с , която са нанесени като нови обекти в К. П. с [идентификатор], [ПИ] , [ПИ], сгради с идентификатори 21988.501.1015.1 и 21988.501.1015.2 , променена е границата на [ПИ] и е заличен като обект в КККР [ПИ].

ОСЪЖДА О. А. да заплати на Р. Х. В. от гр. Варна, ж.к. Т., [адрес] за разноски по делото сумата от 1 600 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.