СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
10.05.21г.
Софийски градски съд
І-12 състав с:
Председател: Г.
Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 08.04.21г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 4808/18г. и констатира следното:
Предявени са искове от А.
Ц. и Г. А. против А. С. с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН
във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗН /за прогласяване нищожността на саморъчно
завещание от 15.11.17г., изготвено от М. К. в полза на А. С./
и чл. 108 от ЗС /за ревандикация – при квоти по ½ за всяка от ищците на:
апартамент № 8, находящ се в град София, ул. ******, с площ от 75, 31 кв. м.,
заедно със зимнично помещение, заедно с 1, 271 % ид.
ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и на: апартамент
№ 114, находящ се в град София, ж.к. Красно село, ******, с площ от 57, 85 кв.
м., заедно с мазе № 18, заедно с 0, 594 % ид. ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Заявено е и искане по
чл. 537 от ГПК - за отмяна на:
нотариален акт № 106/21.03.18г. на нотариус Ю. К..
Правната квалификация на
исковете /на предмета на спора – делото/ е направена от председателя на състава
в контекста на съдържанието на исковата молба и на следващите молби на ищците.
Съдът приема, че в процеса не са предявени претенции по чл. 59 от ЗЗД /въпреки,
че в обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения в тази
връзка/ доколкото: изричен такъв петитум – не е заявен; не са събирани и
доказателства във връзка с такъв иск. С оглед това – настоящото решение не
съдържа дизпозитив по чл. 59 от ЗЗД.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по делото
доказателства удостоверяват, че:
Ищците са наследници /по
закон/ на М. К.. На 15.11.17г. същата е /по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗН/ написала,
подписала и датирала /саморъчно/ завещание в полза на ответника /с което е
завещала на последния – двата процесни недвижими имота; имоти в град Костинброд
и банкова сметка/. ***те е била собственик на двата апартамента. Истинността /авторството;
автентичността/ на процесното /атакуваното/ завещание е удостоверена по делото категорично
/еднозначно/ с приетите в процеса – единична и тройна експертизи /същото
обстоятелство е било установено и в рамките на водено срещу ответника
наказателно производство/. На 31.12.17г. завещателката е починала. На
21.03.18г. – ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт /досежно
собствеността върху процесния апартамент № 8/.
Главният иск /за недействителност – нищожност на
завещанието/ е основателен:
Действително /от една страна/: автентичността
/истинността; авторството/ на процесното завещание е – установена /надлежно;
еднозначно; категорично/ по делото. Доказателствената сила на документа обаче
/от друга страна/ се явява опровергана /по смисъла на чл.
178, ал. 2, изр. – първо от ГПК/: в завещанието липсва ред /заличена е част
от текста/. Именно този формален порок на едностранната сделка съставлява
основание /в случая/ да се приеме, че волеизявлението на завещателката се явява
недействително /нищожно/ по смисъла на чл.
42, б. „б“ от ЗН във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗН /и във
връзка именно с чл. 178, ал. 2, изр. – първо от ГПК/. Този извод на
председателя на състава е направен /преди всичко/ в контекста и на следното
принципно становище – обосновано с основополагащите правила на чл. 12 от ГПК;
чл. 5, изр. 2-ро, предл. – пследно
от ГПК; чл. 9 от ЗЗД, чл. 12 от ЗЗД, чл. 20 от ЗЗД:
Реализираният /в полза на ответника/ правен ефект
/резултат/ от едностранната сделка /придобиване на: два недвижими имота със
значителна стойност в град София, недвижими имоти в град Костинброд и налични
суми по банкова сметка – ***мер от А. С. въпреки изрично предоставената в такава насока
възможност от съда/ се явява /преценен в контекста на обстоятелството, че
завещанието на практика лишава ищците – наследниците по закон на М. К. изцяло от наследство/ явно
– несправедлив /по смисъла на всички законови текстове - изброени по-горе/.
Този правен резултат се явява и – житейски незащитим:
Извършените от ответника /в полза на завещателката/
фактически действия като: инцидентни возения с такси, инцидентни пазарувания,
инцидентни покани на вечеря и др./съгласно съдържанието на писмения отговор на А. С.; съгласно съдържанието и на събраните по делото
свидетелски показания/ не може /житейски/ да обоснове – придобиването /в
съществен ущърб на правата на законните наследници/ на изброените активи изцяло
в патримониума на заветника /дори и да се приеме, че ищците не са имали
фактическа – физическа и емоционална близост със завещателката; в каквато
насока са заявени твърдения от ответника; в каквато насока са събрани и гласни
доказателства/. В последната връзка: действително /от една страна/ липсват
твърдения /съответно и доказателства/ ищците да са полагали приживе
/фактически, физически, емоционални, материални/ грижи за М. К.. Липсват обаче /от друга
страна/ твърдения /съответно и доказателства/ отношенията между наследниците по
закон и завещателката да са били влошени /конфликтни/; ищците да са проявявали
грубо /неуважително, непочтително/ отношение към наследодателката си. Освен
това /в същата връзка/: в случая ищците се явяват по-далечни наследници по
закон на завещателката /а в такава хипотеза - принципно не може да се очаква
между същите и М.
К. да е била създадена близка физическа и емоционална връзка/. Предвид
всичко изложено: председателят на състава намира, че - създадената между
завещателката и заветника фактическа /физическа/ и емоционална връзка /което
обстоятелство косвено е установено в процеса със свидетелки показания/ се явява
/или може да бъде/ компенсирана /имуществено/ чрез получаване от ответника само
на част от завещаните /много на брой и различни по вид/ активи. Именно заради
това - съдът /макар това обстоятелство да не е отразено в съдебните протоколи/
предостави изрично на страните възможност да постигнат някакъв вид споразумение
/евентуално за разделяне на завещаните активи/ с оглед защита на интересите и
на заветника, и на наследниците по закон. Ответникът обаче отказа спогодба /по
съображения, че ищците не разполагат със запазена част от наследството и във
връзка с правило на чл. 14, ал. 1 от ЗН/.
С оглед изхода на спора по главните искове /за
недействителност - нищожност/ следва да бъдат уважени и акцесорните претенции
/по чл. 108 от ЗС/: не се спори /от една страна; като това обстоятелство е и
удостоверено по делото с писмени доказателства/, че: ищците се легитимират като
собственици на процесните недвижими имоти /апартаменти – визирани в спорното
завещание/ при квоти – по ½ ид.ч. за всяка
ищца. Не се спори /от друга страна/, че: към момента – ответникът е във
владение на жилищата.
Като
косвена правна последица /по смисъла на чл. 537 от ГПК/ следва да бъде отменен
и процесният констативен нотариален акт /изготвен в полза на ответника на база
на спорното завещание/.
В полза на ищците следва
/на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/ да бъдат присъдени съдебни разноски в
размер на общо 9 541 лева /сторени в настоящото производство: адвокатски
хонорар, държавни такси и депозити за експертизи/ и общо 740 лева /сторени в
обезпечителното производство по г.д. № 4342/18г. на СГС 4Г състав: държавна
такса и адвокатски хонорар/.
Възражения по чл. 78,
ал. 5 от ГПК не са заявени в процеса.
Съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по исковете /с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН във връзка с чл. 25, ал. 1
от ЗН/ на А.Г.Ц. ЕГН ********** и на Г.Г.А. ЕГН **********
против А.Д.С. ЕГН **********, че саморъчно завещание от 15.11.17г. /изготвено
от М.Г. К. в полза на А.Д.С./ е недействително /нищожно/.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по исковете /с правно основание чл. 108 от ЗС/ на А.Г.Ц. ЕГН ********** и на Г.Г.А. ЕГН ********** против А.Д.С. ЕГН **********, че –
ищците са собственици /при квоти по ½ ид.ч. за
всяка от ищците/ на: апартамент № 8, находящ се в град София, ул. ******, с
площ от 75, 31 кв. м., заедно със зимнично помещение, заедно с 1, 271 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото и на: апартамент № 114, находящ се в град София, ж.к. Красно
село, ******, с площ от 57, 85 кв. м., заедно с мазе № 18, заедно с 0, 594 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото.
ОСЪЖДА /на основание чл.
108 от ЗС/ А.Д.С. ЕГН ********** да предаде на А.Г.Ц. ЕГН ********** и на Г.Г.А. ЕГН ********** – владението върху описаните имоти /по
½ ид. ч. от всеки имот на на
всяка от ищците/.
ОТМЕНЯ /на основание чл.
537 от ГПК/ нотариален акт № 106 от 21.03.18г. на нотариус Ю. К..
ОСЪЖДА /на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК/ А.Д.С. да плати на А.Г.Ц. и на Г.Г.А.
общо 10 281 лева – съдебни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: