Решение по дело №4808/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262898
Дата: 10 май 2021 г.
Съдия: Георги Иванов Иванов
Дело: 20181100104808
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2018 г.

Съдържание на акта

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

10.05.21г.

 

Софийски градски съд І-12 състав с:

 

Председател: Г. Иванов

 

 

Разгледа в съдебно заседание на 08.04.21г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/  гражданско дело № 4808/18г. и констатира следното:

Предявени са искове от А. Ц. и Г. А. против А. С. с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗН /за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 15.11.17г., изготвено от М. К. в полза на А. С./ и чл. 108 от ЗС /за ревандикация – при квоти по ½ за всяка от ищците на: апартамент № 8, находящ се в град София, ул. ******, с площ от 75, 31 кв. м., заедно със зимнично помещение, заедно с 1, 271 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и на: апартамент № 114, находящ се в град София, ж.к. Красно село, ******, с площ от 57, 85 кв. м., заедно с мазе № 18, заедно с 0, 594 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Заявено е и искане по чл. 537 от ГПК -  за отмяна на: нотариален акт № 106/21.03.18г. на нотариус Ю. К..

Правната квалификация на исковете /на предмета на спора – делото/ е направена от председателя на състава в контекста на съдържанието на исковата молба и на следващите молби на ищците. Съдът приема, че в процеса не са предявени претенции по чл. 59 от ЗЗД /въпреки, че в обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения в тази връзка/ доколкото: изричен такъв петитум – не е заявен; не са събирани и доказателства във връзка с такъв иск. С оглед това – настоящото решение не съдържа дизпозитив по чл. 59 от ЗЗД.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

Ищците са наследници /по закон/ на М. К.. На 15.11.17г. същата е /по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗН/ написала, подписала и датирала /саморъчно/ завещание в полза на ответника /с което е завещала на последния – двата процесни недвижими имота; имоти в град Костинброд и банкова сметка/. ***те е била собственик на двата апартамента. Истинността /авторството; автентичността/ на процесното /атакуваното/ завещание е удостоверена по делото категорично /еднозначно/ с приетите в процеса – единична и тройна експертизи /същото обстоятелство е било установено и в рамките на водено срещу ответника наказателно производство/. На 31.12.17г. завещателката е починала. На 21.03.18г. – ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт /досежно собствеността върху процесния апартамент № 8/.

Главният иск /за недействителност – нищожност на завещанието/ е основателен:

Действително /от една страна/: автентичността /истинността; авторството/ на процесното завещание е – установена /надлежно; еднозначно; категорично/ по делото. Доказателствената сила на документа обаче /от друга страна/ се явява опровергана /по смисъла на чл. 178, ал. 2, изр. – първо от ГПК/: в завещанието липсва ред /заличена е част от текста/. Именно този формален порок на едностранната сделка съставлява основание /в случая/ да се приеме, че волеизявлението на завещателката се явява недействително /нищожно/ по смисъла на чл. 42, б. „б“ от ЗН във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗНвъв връзка именно с чл. 178, ал. 2, изр. – първо от ГПК/. Този извод на председателя на състава е направен /преди всичко/ в контекста и на следното принципно становище – обосновано с основополагащите правила на чл. 12 от ГПК; чл. 5, изр. 2-ро, предл. – пследно от ГПК; чл. 9 от ЗЗД, чл. 12 от ЗЗД, чл. 20 от ЗЗД:

Реализираният /в полза на ответника/ правен ефект /резултат/ от едностранната сделка /придобиване на: два недвижими имота със значителна стойност в град София, недвижими имоти в град Костинброд и налични суми по банкова сметка – ***мер от А. С. въпреки изрично предоставената в такава насока възможност от съда/ се явява /преценен в контекста на обстоятелството, че завещанието на практика лишава ищците – наследниците по закон на М. К. изцяло от наследство/ явно – несправедлив /по смисъла на всички законови текстове - изброени по-горе/. Този правен резултат се явява и – житейски незащитим:

Извършените от ответника /в полза на завещателката/ фактически действия като: инцидентни возения с такси, инцидентни пазарувания, инцидентни покани на вечеря и др./съгласно съдържанието на писмения отговор на А. С.; съгласно съдържанието и на събраните по делото свидетелски показания/ не може /житейски/ да обоснове – придобиването /в съществен ущърб на правата на законните наследници/ на изброените активи изцяло в патримониума на заветника /дори и да се приеме, че ищците не са имали фактическа – физическа и емоционална близост със завещателката; в каквато насока са заявени твърдения от ответника; в каквато насока са събрани и гласни доказателства/. В последната връзка: действително /от една страна/ липсват твърдения /съответно и доказателства/ ищците да са полагали приживе /фактически, физически, емоционални, материални/ грижи за М. К.. Липсват обаче /от друга страна/ твърдения /съответно и доказателства/ отношенията между наследниците по закон и завещателката да са били влошени /конфликтни/; ищците да са проявявали грубо /неуважително, непочтително/ отношение към наследодателката си. Освен това /в същата връзка/: в случая ищците се явяват по-далечни наследници по закон на завещателката /а в такава хипотеза - принципно не може да се очаква между същите и М. К. да е била създадена близка физическа и емоционална връзка/. Предвид всичко изложено: председателят на състава намира, че - създадената между завещателката и заветника фактическа /физическа/ и емоционална връзка /което обстоятелство косвено е установено в процеса със свидетелки показания/ се явява /или може да бъде/ компенсирана /имуществено/ чрез получаване от ответника само на част от завещаните /много на брой и различни по вид/ активи. Именно заради това - съдът /макар това обстоятелство да не е отразено в съдебните протоколи/ предостави изрично на страните възможност да постигнат някакъв вид споразумение /евентуално за разделяне на завещаните активи/ с оглед защита на интересите и на заветника, и на наследниците по закон. Ответникът обаче отказа спогодба /по съображения, че ищците не разполагат със запазена част от наследството и във връзка с правило на чл. 14, ал. 1 от ЗН/.

С оглед изхода на спора по главните искове /за недействителност - нищожност/ следва да бъдат уважени и акцесорните претенции /по чл. 108 от ЗС/: не се спори /от една страна; като това обстоятелство е и удостоверено по делото с писмени доказателства/, че: ищците се легитимират като собственици на процесните недвижими имоти /апартаменти – визирани в спорното завещание/ при квоти – по ½ ид.ч. за всяка ищца. Не се спори /от друга страна/, че: към момента – ответникът е във владение на жилищата.

Като косвена правна последица /по смисъла на чл. 537 от ГПК/ следва да бъде отменен и процесният констативен нотариален акт /изготвен в полза на ответника на база на спорното завещание/.

В полза на ищците следва /на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/ да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на общо 9 541 лева /сторени в настоящото производство: адвокатски хонорар, държавни такси и депозити за експертизи/ и общо 740 лева /сторени в обезпечителното производство по г.д. № 4342/18г. на СГС 4Г състав: държавна такса и адвокатски хонорар/.

Възражения по чл. 78, ал. 5 от ГПК не са заявени в процеса.

Съдът,

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете /с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗН/ на А.Г.Ц. ЕГН ********** и на Г.Г.А. ЕГН ********** против А.Д.С. ЕГН **********, че саморъчно завещание от 15.11.17г. /изготвено от М.Г. К. в полза на А.Д.С./ е недействително /нищожно/.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете /с правно основание чл. 108 от ЗС/ на А.Г.Ц. ЕГН ********** и на Г.Г.А. ЕГН ********** против А.Д.С. ЕГН **********, че – ищците са собственици /при квоти по ½ ид.ч. за всяка от ищците/ на: апартамент № 8, находящ се в град София, ул. ******, с площ от 75, 31 кв. м., заедно със зимнично помещение, заедно с 1, 271 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и на: апартамент № 114, находящ се в град София, ж.к. Красно село, ******, с площ от 57, 85 кв. м., заедно с мазе № 18, заедно с 0, 594 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

ОСЪЖДА /на основание чл. 108 от ЗС/ А.Д.С. ЕГН ********** да предаде на А.Г.Ц. ЕГН ********** и на Г.Г.А. ЕГН ********** – владението върху описаните имоти /по ½ ид. ч. от всеки имот на на всяка от ищците/.

ОТМЕНЯ /на основание чл. 537 от ГПК/ нотариален акт № 106 от 21.03.18г. на нотариус Ю. К..

ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/ А.Д.С. да плати на А.Г.Ц. и на Г.Г.А. общо 10 281 лева – съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

Председател: