Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 23.09.2021
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на тридесети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №3874/2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от Сдружение „С.НА С.в Б.“, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
срещу К.А.Д., К.Л.М., Е.Л.Д., С.Й.Б., В.В.Й., Л.А.М.,
Т.Ц.С. и В.Ц.В., както следва:
главен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл. 39 ЗПИНМ (отм.), вр. § 108 ППИНМ (отм.) за установяване правото на ищеца на
собственост върху имот, представляващ неурегулирано празно място (нива), находящо се в землището на кв. „Обеля“, местност „При
форта“, с площ от 4450 кв.м., нанесено в кадастрални листове 151 и 171 по плана
на гр. София, „Модерно предградие“, „Обеля II ч.“, попадащ изцяло в поземлен
имот с идентификатор 68134.3255.160 с площ от 92991 кв.м., придобит по силата
на отчуждително вещноправно
действие на регулационния план съгласно отреждане със Заповед №70/19.11.1962 г.
на Председателя на ИК на СГНС и Заповед №329/30.11.1965 г. на Главен архитект
на по Протокол на СОС №42/26.11.1965 г.
евентуален иск с
правно основание чл.124 ГПК, вр, чл.79 ЗС за
установяване на право на собственост върху имот, представляващ неурегулирано
празно място (нива), находящо се в землището на кв.
„Обеля“, местност „При форта“, с площ от 4450 кв.м., нанесено в кадастрални
листове 151 и 171 по плана на гр. София, „Модерно предградие“, „Обеля II ч.“,
попадащ изцяло в поземлен имот с идентификатор 68134.3255.160 с площ от 92991
кв.м., придобит на основание чл.79 ЗС - по силата на изтекла в полза на ищеца придобивна давност в периода, считано от 21.11.1997 г. до
предявяване на иска.
Ищецът твърди, че процесният имот е част от по-голям имот от 152 дка, отреден
за нуждите на Съюза на слепите в Б. със Заповед № 070/19.11.1962 г. на
председателя на Изпълнителния комитет на Софийския градски народен съвет и Заповед
№329/30.11.1965 г. на Главен архитект на по Протокол на СОС №42/26.11.1965 г.,
в който попадат 122 дка земеделски земи, част от които са били предоставени на
ТКЗС. Твърди, че не са налице предпоставките възстановяване на процесния имот по ЗСПЗЗ, тъй като е налице пречка – върху
имота е осъществено комплексно мероприятие и застрояване. Отделно от това и при
условията на евентуалност твърди, че в периода от 1997 г. (от отпадане на
забраната по чл.5, ал.1 ЗВСОНИ) до предявяване на иска упражнява в пълен обем
владение върху имота, което никога не е било смущавано от ответниците,
с което е придобил имота по давност. Моли при уважаване на иска да бъде
обезсилен издадения на ответниците констативен
нотариален акт за собственост върху имота. Претендира сторените в
производството разноски.
Ответниците оспорват иска. Твърдят, че
собствеността върху имота им била реституирана по реда на ЗСПЗЗ с Решение на Поземлената
комисия на община Връбница. Посочват, че процесния имот
не попада в терена, отреден за Съюза на слепите в Б., а в територията на бивше
военно поделение, в непосредствена близост. Твърдят още, че не е налице пречка
за извършване на земеделска реституция, доколкото ищецът не е извършил законно
разрешено строителство върху имота, а в имота има изградени единствено временни
постройки. Оспорват ищецът да е придобил имота по давност, като оспорват да е
владял имота. Твърдят, че ползват имота, като отдават под наем намиращите се в
имота павилиони и работилници.
Съдът, след като се запозна
със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.124,
ал.1 ГПК, вр. 39 ЗПИНМ (отм.), вр.
§ 108 ППИНМ (отм.):
Установява се от Заповед № 70/19.02.1962
г. на Председателя на ИК на СГНС (л.28), че е одобрен регулационен план, по
силата на който се отрежда за С.НА С.в Б. Парцел II, западно от „ДИП Малчика“,
м. „Модерно предградие – Обеля“. Отреждането на Парцел II е „За производствени
и жилищни сгради“. Имотът с площ от 38 дка е придобит въз основа на отчуждение
по регулация от имот на ТКЗС „А.З.“. Видно от приетата по делото техническа
експертиза, процесният имот, представляващ неурегулирано
празно място (нива), находящо се в землището на кв.
„Обеля“, местност „При форта“, с площ от 4450 кв.м., нанесено в кадастрални
листове 151 и 171 по плана на гр. София, „Модерно предградие“, „Обеля II ч.“, с
проектен кадастрален идентификатор 68134.4355.3034, не е част от имота, представляващ
Парцел II съгласно плана, одобрен със Заповед № 70/19.02.1962 г. на
Председателя на ИК на СГНС.
Установява се от Заповед
№329/30.11.1965 г. на Главен архитект на София по Протокол на СОС
№42/26.11.1965 г. (л.29), че е одобрено изменение на регулационния план по
Заповед № 70/19.02.1962 г., по силата на което се слива част от парцел II,
отреден за нуждите на Съюза на слепите в Б., с част от терена извън регулация,
западно от „ДИП Малчика“, северно от бул. „Баба Парашкева“, източно от Околовръстно
шосе, м.„Модерно предградие“ в един общ парцел — нов Парцел II за нуждите на
Съюза на слепите в Б.. Установява се от техническата експертиза – т.1.2, че с
тази заповед отреденият терен се разширява до около 153 дка с отреждане – „За
производствено жилищен комплекс“. Експертизата установява още, че по този план процесният имот попада изцяло в Парцел II. Съгласно
Статия -5 към проекта (л.31), в обхвата на новия Парцел II от около 153 дка
попадат 29 дка, отредени със Заповед № 70/19.02.1962 г., 14 дка частни имоти,
около 8,5 дка от бившия фонд на МНО собственост понастоящем на СГНС и около 100
дка собственост на ТКЗС „А. З.“.
С представения по делото нотариален
акт № 46, т. XI, д. 1956/30.04.1966 г. (л.11) ищецът е признат за собственик на
описания имот от за 101,92 дка, представляващ парцел II по плана на гр. София, м.„Модерно
предградие“. Нотариуса е удостоверил, че стойността на имота в размер на
5076,80 лв. е внесена в ДСК-Димитровски район с платежно нареждане №177/37 от
19.01.1966 г. Регулацията в случая е приложена, като сметките за заетия имот са
уредени. Процесният имот е придаден към новия Парцел
II – за нуждите на Съюза на слепите, а стойността на имота е изплатена напълно
с платежно нареждане – видно от приложенията към Констативен нотариален акт №
46, том XI от 30.04.1966 г., с който ищецът се е снабдил на основание § 108, вр. § 100, ал.2 ППИНМ, съгласно които разпоредби нотариусите
издават констативен нотариален акт, когато са изпълнени условията за заемане на
имота.
Установява се
от техническата експертиза (т. 1.3), че следващият подробен устройствен
план за процесната територия, съдържащ и застроителен и регулационен план на м. бул. Баба Парашкева,
е одобрен със заповед РД-50-09-591/ 08.10.1986 г. на Главния архитект на София.
Със същия план е одобрен и кадастралния план. По този план процесният
имот попада частично в терена на: кв.1 отреден „За административен комплекс“,
кв.2, отреден „За комплекс на ССБ“ и в кв.3, отреден за „За административен
комплекс, научен институт и паркинги“ и в улица.
При огледа на
място вещото лице е установило, че планът не е приложен за улицата между кв.1 и
кв.2 и за улицата между кв.1 и кв.3, както и за улицата между кв.2 и кв.3 и не
е изпълнено предвиденото застрояване в кв.1 и кв.3, съгласно отреждането.
При разпита на вещото лице в съдебното заседание, проведено на 30.06.2021 г. се
установява, че отреждането за квартал 2 по отношение на предназначението -
за жилищни и производствени нужди на ССБ, е изпълнено. Изградени са жилищни
блокове и производствени сгради така, както е по предвидено в застроителния план. Вещото лице е категорично, че по
отношение на квартал 2 отреждането по плана от 1986 г. е изпълнено изцяло.
От изложеното съдът приема,
че процесният имот, представляващ неурегулирано
празно място (нива), находящо се в землището на кв. „Обеля“,
местност „При форта“, с площ от 4450 кв.м., нанесено в кадастрални листове 151
и 171 по плана на гр. София, „Модерно предградие“, „Обеля II ч.“, с проектен
кадастрален идентификатор 68134.4355.3034, представлява част от парцел II по
плана на София, одобрен със Заповед №329/30.11.1965 г. на Главен архитект на
София по Протокол на СОС №42/26.11.1965 г., е придобит от ищеца. Съгласно
действащия към 1966 г. Закон за плановото изграждане на населените места от
1949 г. /ЗПИНМ/ съществуват два режима: до изменението на чл. 39 съгласно
публикацията в Изв., бр. 54 от 06.07.1956 г., имотите се считат отчуждени в
полза на държавата по силата на улично-регулационния план; след това изменение
непосредствено отчуждително действие има само
дворищно-регулационният план. За имотите, отредени за мероприятия по
улично-регулационния план, отчуждаването настъпва след обезщетяване на
собствениците. Видно от цитирания по-горе нотариален акт № 46, т. XI, д.
1956/30.04.1966 г. (л.11), издаден на основание чл.108 ППИНМ (Обн. ДВ. бр.76/1960 г.,), ищецът е признат
за собственик на описания имот от за 101,92 дка, представляващ парцел II по
плана на гр. София, м.„Модерно предградие“, като нотариусът е проверил
изпълнение на условията за заемане на имота – удостоверил е, че стойността на
имота в размер на 5076,80 лв. е внесена в ДСК-Димитровски район с платежно
нареждане №177/37 от 19.01.1966 г. Ето защо съдът приема, че в полза на ищеца е
възникнало придобивното основание, предвидено в чл.39
ЗПИНМ (отм.), а именно – придобил е процесния
недвижим имот, представляващ част от парцел II по плана на гр. София,
м.„Модерно предградие“, по регулация.
Неоснователни са
възраженията на ответниците, че процесният
имот с проектен
кадастрален идентификатор (КИ) 68134.4355.3034, не е част от имота, отчужден за
нуждите на ССБ. Това твърдение се опровергава от приетата и неоспорена
съдебно-техническа експертиза, която е категорична, че имотът е част от
терените, отчуждени за нуждите на ССБ с плана, одобрен със Заповед №
70/19.02.1962 г. на Председателя на ИК на СГНС. Съобразно отговора на вещото
лице в т.1.6 според актуалния регулационен план, процесният
имот с проектен КИ 68134.4355.3034 е с обща площ от 4450 кв. м., от които в
различните квартали, по регулационен план на м. бул. Баба Парашкева одобрен със
заповед РД-50-09-591/ 08.10.1986 г., попадат (графично определени) съответно: в
кв.1 – 180 кв. м.; в кв.2 – 1512 кв. м.; в кв.3 – 1153 кв. м.; в улица – 1605
кв. м. или общо 4450 кв. м.
Неоснователни са доводите на ответниците, свързани с изпълнение на мероприятията в имотите, доколкото заемането им по законовия ред в настоящия случай е ирелевантно. Съгласно Закона за благоустройството на населените места от 1941 г., отреждането на имотите води и до отчуждаването им за мероприятието, за което са отредени. Отчуждаването настъпва по силата на регулацията с влизане в сила на плана, като регулацията има пряко отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти, отредени съгласно улично-регулационния план за мероприятия на общината, държавата и обществените учреждения. Тези имоти се считат отчуждени по силата на самия регулационен план, а заплащането на обезщетение на собственика за отчуждения му имот не е елемент от фактическия състав на придобиването на собствеността. По Закона за плановото изграждане на населените места от 1949 г. /ЗПИНМ/ съществуват два режима. До изменението на чл. 39 съгласно публикацията в Изв., бр. 54 от 06.07.1956 г., имотите се считат отчуждени в полза на държавата по силата на улично-регулационния план. След това изменение непосредствено отчуждително действие има само дворищно-регулационният план. За имотите, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, отчуждаването настъпва след обезщетяване на собствениците. С чл. 74а от ПР на ЗПИНМ (Нов, Изв., бр. 54 от 06.07.1956 г.), е уреден преходен режим, съгласно който разпоредбите на чл.39, ал.1 се прилагат и по отношение на досегашни улични регулации, освен ако до влизане в сила на това изменение и допълнение на закона имотът е зает по законовия ред или дължимото за него обезщетение е изцяло или отчасти изплатено. Всичко това се отнася до отчужденията, извършени до 1956 г., когато реализирането на мероприятието, за което е отчужден имотът, има отношение към отчуждителното действие на регулацията. След 1956 г. регулацията няма пряко отчуждително действие, а отчуждаването настъпва след обезщетяване на собствениците. В настоящия случай, както бе посочено по-горе, стойността на имотите, отчуждени и отредени за ССБ, в размер на 5076,80 лв., е внесена в ДСК-Димитровски район с платежно нареждане №177/37 от 19.01.1966 г., удостоверено от нотариуса, съставил нотариален акт по издаден на основание чл.108, вр. чл.100, ал.2 ППИНМ. С изплащане на обезщетението е настъпило отчуджително действие на регулацията и ищецът е придобил правото на собственост.
Претенцията на ответниците за собствени права върху имота, изключващи тези
на ищеца, съдът намира за неоснователна.
Представено е по делото
Решение №0226 от 08.05.1995 г. на Поземлена комисия – Община Връбница (л.110),
по силата на което на наследниците на В.Й.М. е възстановено правото на
собственост в съществуващи възстановими стари реални граници на нива от 4,450
дка, в землището на Обеля в м.При Форта, имот № . . . к.л. 151/171 от к.план от
1950 г.
Спорът между
страните е относно конкуриращите се придобивни
основания – чл.39 ЗПИНМ (отм.) и земеделска реституция – възстановяване на
собствеността по ЗСПЗЗ. Следва да се отбележи, че всяка страна следва при пълно
и главно доказване да установи правата, на които се позовава, като влязлото в
сила решение на ОСЗГ за възстановяване на земеделска земя и констативния
нотариален акт на възстановените собственици не са противопоставими
на ищеца (виж ТР №11/2012 г. ОСГК на ВКС – и двете страни се легитимират с
документ за собственост, ето защо всяка страна следва да докаже своето право). Влязлото
в сила решение на ОСЗГ за възстановяване на земеделска земя и констативния
нотариален акт на възстановените собственици не са противопоставими
на ищеца, който не е бил страна в административното производство пред
Поземлената комисия и ответниците следва да докажат материалноправните предпоставки, предвидени в ЗСПЗЗ за
възстановяване на имота в стари реални граници.
По силата на
чл.10, ал.1-6 ЗСПЗЗ се възстановяват правата на собствениците или на техните
наследници върху земеделските им земи, притежавани към момента на образуването
на ТКЗС, ДЗС и другите селскостопански организации, независимо дали са включени
в тези организации по почин на собствениците, или са одържавени по Закона за
собствеността на гражданите, или са отнети от собствениците върху земеделските
земи неправомерно. Съгласно чл.10, ал.7, чл.10б и чл.24, ал.2 ЗСПЗЗ не подлежат
на възстановяване земеделски земи, намиращи се в границите на урбанизираните
територии /строителните граници на населените места/ или извън тях, върху които
при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица
или има осъществени мероприятия по чл.10б ЗСПЗЗ, вр.
§ 1в ДР ППЗСПЗЗ /изброяването е неизчерпателно/ или е проведено мероприятие по
чл.24, ал.2 ЗСПЗЗ, служещо за задоволяване на съответните важни държавни и
обществени нужди.
Установява се от приетата
съдебно-техническа експертиза, че в процесния имот е
реализирано строителство, като в него попадат изцяло или отчасти масивни сгради,
отразени в кадастралната карта, както следва:
-
Под номера 31,31/1,31/2,32, съответстват по КК на
сградата с КИ 68134.4355.160.60, вид собств. Частна, функц. предн. Складова база,
склад, брой етажи 1, застроена площ 113 кв.м.). В схемата сградата е означена
като масивна, изградена до 07.04.1987г. В процесния
имот попадат около 70 кв.м. от сградата, по графични данни.
-
Номер 30, съответства по КК на
сградата с КИ 68134.4355.160.61, вид собств. Частна, функц. предн. Складова база,
склад, брой етажи 1, застроена площ 236 кв. м. В схемата сградата е означена
като масивна изградена до 07.04.1987г.; В процесния
имот попадат около 223 кв.м. от сградата, по графични данни от АГКК.
-
Номер 50/1, съответства по КК на сградата с КИ 68134.4355.160.62, вид собств. Частна, функц. предн. Складова база, склад, брой етажи 1, застроена площ
168 кв. м. В схемата сградата не е означена като масивна и изградена до
07.04.1987 г.; В процесния имот попадат около 142
кв.м. от сградата, по графични данни.
-
номера 49, 49/1, съответстват по КК на
сградата с КИ 68134.4355.160.63, вид собств. Частна, функц. предн. Сграда за търговия,
брой етажи 1, застроена площ 127 кв. м. В схемата сградата е означена като
масивна изградена до 07.04.1987 г.; Към сградата означена с КИ
68134.4355.160.63 е включена и пристройката с номер 107 от цитираната схема.
-
Номера 47,48, съответстват по КК на сградата с КИ 68134.4355.160.64, вид
собств. Частна, функц. предн. Складова база, склад, брой етажи 1, застроена площ
132 кв. м. В схемата сградата е означена като масивна изградена до 07.04.1987 г.;
-
Номера 20,21,20/1,22,23,23/1, съответстват по
КК на сградата с КИ 68134.4355.160.7, вид собств.
Частна, функц. предн. Сграда
за търговия, брой етажи 1, застроена площ 293 кв. м. В схемата сградата е
означена като масивна изградена до 07.04.1987 г.; В процесния
имот попадат около 160 кв.м. от сградата, по графични данни.
Вещото лице сочи, че към
част от описаните сгради са долепени по-леки пристройки с малка площ, изпълнени
по-късно. При огледа на място вещото лице е установило, че сградите с описаните
кадастрални идентификатори са със следните характеристики и в следното
състояние:
-
КИ 68134.4355.160.60 - масивна сграда със стоманобетонена
плоча за покрив и покритие с ЛТ ламарина; към сградата има допълваща пристройка
полумасивна с площ около 12кв.м.;
-
КИ 68134.4355.160.61 – лека метална конструкция, стени от азбестоциментови панели; двускатен
покрив покрит с вълнообразни азбестоциментови листа
-
КИ 68134.4355.160.62 – полуразрушено сферично метално хале покрито с вълно-образна ламарина
-
КИ 68134.4355.160.63 – масивна сграда със ст.б.плоча за покрив и
покритие с ЛТ ламарина и битумна мушама;
-
КИ 68134.4355.160.64 - масивна сграда със ст.б.плоча за покрив с
битумна мушама;
-
КИ 68134.4355.2772.7 - масивна сграда с двускатен
покрив покрит с вълнообразни азбестоциментови листа;
от източната страна има допълващо застрояване с масивна сграда с ЛТ ламарина;
-
Между сгради 7 и 61 е изпълнено частично запълващо застрояване, което
може да бъде установено само при достъп във вътрешността. На место са
извършвани по-малки пристроявания (допълващи складове), за които няма
информация – кога и от кого са изпълнени.
При проверка в Р-н Люлин
вещото лице е установило, наличието на издадено от гл.архитект на р-н Люлин
разрешение на „Успех ССБ“ ЕООД от 21.04.2004 г.(вкл. с копие от същото,
обяснителна записка и опис на обектите с площи и ползватели към 2004 г.), с
подробна схема за поставяне на преместваеми
съоръжения и масивни сгради в режим на търпимост. Съгласно експертизата всички
сгради са изградени до 07.04.1987 г., като масивните
сгради са в режим на търпимост.
Както бе
посочено по-горе, процесният имот попада частично в
терена на: кв.1 отреден „За административен комплекс“, кв.2, отреден „За
комплекс на ССБ“ и в кв.3, отреден за „За административен комплекс, научен
институт и паркинги“ и в улица. Установява се от техническата експертиза и
разпита на вещото лице в проведеното на 21.04.2021 г., че не е изпълнено
предвиденото застрояване в кв.1 и кв.3, съгласно отреждането, но отреждането за
квартал 2 по отношение на предназначението – „за жилищни и производствени нужди
на ССБ“, е изпълнено. Изградени са жилищни блокове и производствени сгради
така, както е предвидено в застроителния план. Вещото
лице е категорично, че по отношение на квартал 2 отреждането по плана от 1986
г. е изпълнено изцяло.
В практиката си по чл.290 ГПК ВКС приема, че с нормата на чл.10б ЗСПЗЗ е предвидено общо изключение за
реално възстановяване на собствеността, според което когато земеделските земи,
подлежащи на възстановяване, са застроени или върху тях са проведени
мероприятия, които не позволяват реално връщане на имотите, собствениците се
обезщетяват по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския
поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. По приложението на
разпоредбата е създадена трайна съдебна практика на ВКС, според която в чл. 10б,
ал. 1 ЗСПЗЗ не е предвидено изискване за законност на строителството или проведено
отреждане на терена за определен вид строителство - решение на № 85 от 4.03.2009 г. по гр. д. №
3133/2008 г., решение № 77 от 9.03.2010 г. по гр. д. № 4209/2008 г., на ВКС, І
г.о., решение № 57 от 04.06.2012 г. по гр. д. № 692/2011 г., Г. К., І Г. О. НА
ВКС, решение № 226 от 19.11.2013 г. по гр. д. № 3136/2013 г., Г. К., ІІ Г. О.
НА ВКС и др. „Разпоредбата на чл. 10б от
ЗСПЗЗ не въвежда изискване да са били спазени процедурите по отреждане на
терена за строителство или за друго мероприятие на държавата, за законност на
строителството, както и за предоставяне на сградите или другите съоръжения за
стопанисване на определена държавна организация и че е достатъчен обективният
факт на извършено строителство или осъществено друго мероприятие на държавата,
за да се отрече възможността да възстановяване на собствеността върху земята в
реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Дали е налице пречка за възстановяване на
собствеността по чл. 10б ЗСПЗЗ се преценява към момента на влизане в сила на
реституционния закон.“ – така решение № 226 от 19.11.2013 г. по гр. д. №
3136/2013 г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС. „Законодателят
не е поставил изискване за законност на строителството, а регламентира само
завареното фактическо състояние на имота към момента на влизане в сила на
ЗСПЗЗ. За да е налице пречка по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ за възстановяване на
имота в реални граници е достатъчно наличието на извършено до 01.03.1991 г.
строителство - факт безспорно установен по делото. Разпоредбата не въвежда
изискване да е било проведено отреждане на терена за определен вид строителство.
След като е налице застрояване по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, имотът не се
връща, а бившите собственици се обезщетяват по друг начин.“ – така решение
№ 57 от 04.06.2012 г. по гр. д. № 692/2011 г., Г. К., І Г. О. НА ВКС.
В настоящия случай се
установява, че за част от имота е реализирано мероприятието, за което е отреден
(тази част, попадаща в кв.2), а за другите негови части има застрояване, което представлява
пречка за възстановяване на собствеността – извършено до 1991 г. строителство
на масивни сгради, които са изградени преди 07.04.1987 г., като масивните
сгради са в режим на търпимост, в това число сградите, означени с кадастрални
идентификатори: КИ 68134.4355.160.60; КИ 68134.4355.160.63; КИ
68134.4355.160.64, КИ 68134.4355.160.64 и КИ 68134.4355.2772.7. Налице е пречка
за реституция на процесния имот в полза на ответниците. Доколкото решението за възстановяване на
собствеността в стари реални граници е непротивопоставимо
на ищеца, а по делото се установи по изложените по-горе съображения, че не са
налице материалните предпоставки за земеделска реституция. Ето защо
възстановяването на собствеността в стари реални граници по реда на ЗСПЗЗ е
незаконосъобразно.
Неоснователни са
съображенията на ответниците, извлечени от
представената съдебна практика, касаеща съседен имот
– видно от приложеното към отговора на исковата молба решение на ВКС, същото се
отнася до имот, за който спорно е било наличието на застрояване (в имота са
били изградени временни постройки), какъвто не е процесният случай. Имотът, предмет на настоящия спор, попада
в общо три квартала, като за един от тях - квартал 2 отреждането „За жилищни и
производствени нужди на ССБ“, е изпълнено. Мероприятието, включително относно в
частта, попадаща в процесния имот, е изпълнено
изцяло, видно от разясненията, дадени от вещото лице в съдебното заседание на
30.06.2021 г. За друга част от имота е налице застрояване – извършено преди
1991 г. строителство на масивни сгради, които са в режим на търпимост. В имота
има данни и за поставени преместваеми павилиони,
които обаче нямат характера на стоеж по см. на ЗТСУ и не се коментират в
настоящото решение.
По изложените съображения съдът приема, че доколкото за част от имота е проведено комплексно мероприятие, а друга част е застроена, е налице пречка пред възстановяване на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Решението за възстановяване на собствеността в стари реални граници е непротивопоставимо на ищеца, а по делото се установи по изложените по-горе съображения, наличие на материалноправните предпоставки за земеделска реституция, ето защо възстановяването на собствеността в стари реални граници по реда на ЗСПЗЗ е незаконосъобразно.
По изложените съображения съдът намира, че ищецът, в
съответствие с доказателствената си тежест, установи
по делото при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на
заявеното придобивно основание по чл. 39 ЗПИНМ
(отм.), вр. § 108, вр.§
100, ал.2 ППИНМ (Обн. БД бр.60/19960 г., отм.) и е
придобил по силата на отчуждително вещноправно действие на регулационния план съгласно
отреждане със Заповед №329/30.11.1965 г. на Главен архитект на по Протокол на
СОС №42/26.11.1965 г. процесния имот, представляващ
неурегулирано празно място (нива), находящо се в
землището на кв. „Обеля“, местност „При форта“, с площ от 4450 кв.м., нанесено
в кадастрални листове 151 и 171 по плана на гр. София, „Модерно предградие“,
„Обеля II ч.“, с проектен КИ 68134.4355.3034, попадащ изцяло в поземлен имот с
идентификатор 68134.3255.160 с площ от 92991 кв.м. Предявеният главен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
Поради несбъдване на процесуалното условия за
разглеждане на евентуалния иск, съдът няма да се произнася по него.
По разноските:
На ищеца следва да се
присъдят на основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски за държавни такси (1498,76
лв.), експертизи (650 лв.) и адвокатско възнаграждение (3500 лв.) – общо в
размер на 5648,76 лв.
По изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на К.А.Д., ЕГН:**********, К.Л.М., ЕГН:**********, Е.Л.Д., ЕГН:**********, С.Й.Б., ЕГН:**********, В.В.Й., ЕГН:**********,
Л.А.М., ЕГН:**********, Т.Ц.С., ЕГН:********** и В.Ц.В., ЕГН:**********, по иска с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че Сдружение
„С.НА С.в Б.“, ЕИК:*******, е собственик по силата на чл. 39 ЗПИНМ (отм.)
на недвижим имот, представляващ неурегулирано празно място (нива), находящо се в землището на кв. „Обеля“, местност „При
форта“, с площ от 4450 кв.м., нанесено в кадастрални листове 151 и 171 по плана
на гр. София, „Модерно предградие“, „Обеля II ч.“, с проектен КИ
68134.4355.3034, попадащ изцяло в поземлен имот с идентификатор 68134.3255.160
с площ от 92991 кв.м., придобит по силата на отчуждително
вещноправно действие на регулационния план съгласно
отреждане със Заповед №329/30.11.1965 г. на Главен архитект на по Протокол на
СОС №42/26.11.1965 г.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Сдружение „С.НА С.в Б.“, ЕИК:*******,
срещу К.А.Д., ЕГН:**********, К.Л.М., ЕГН:**********, Е.Л.Д., ЕГН:**********, С.Й.Б., ЕГН:**********, В.В.Й., ЕГН:**********,
Л.А.М., ЕГН:**********, Т.Ц.С., ЕГН:********** и В.Ц.В., ЕГН:**********, евентуален иск
с правно основание чл.124 ГПК, вр, чл.79 ЗС за
установяване на право на собственост върху описания по-горе имот, придобит по
силата на изтекла в полза на ищеца придобивна давност
в периода, считано от 21.11.1997 г. до предявяване на иска.
ОСЪЖДА К.А.Д., ЕГН:**********, К.Л.М., ЕГН:**********, Е.Л.Д., ЕГН:**********, С.Й.Б.,
ЕГН:**********, В.В.Й.,
ЕГН:**********, Л.А.М., ЕГН:**********,
Т.Ц.С., ЕГН:********** и В.Ц.В., ЕГН:**********, да заплатят на Сдружение „С.НА С.в Б.“, ЕИК:*******, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 5648,76 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решение подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия: