Р Е Ш Е Н И Е №578/28.9.2018г. г
гр. Ямбол, 28.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на осемнадесети
септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря С. М. като
разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 1712/
Производството
е образувано по подадената искова молба от „Теленор България“ ЕАД -гр.София,
представлявано от адв.Г., срещу Г.А.М. ***. Ищецът твърди, че е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение срещу
ответника. Издадената заповед е връчена по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Заявителят е подал заявлението поради това, че между страните (ищецът с
предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД), са сключени Договор за мобилни услуги № *** г.; Допълнително споразумение по
програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № ***г.; Допълнително
споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № ***г. Съгласно
договора от 02.11.2015
г. на клиента е предоставен мобилен
телефонен номер ***. Съгласно допълнителното споразумение от 08.12.2015 г. влиза в сила нов
абонаментен план и е предоставен мобилен апарат ***, а съгласно допълнителното споразумение от 29.03.2016 г. влиза в сила
нов абонаментен план. Ответникът не е
заплатил стойността на предоставените услуги по издадените фактури за периода от
В с.з. ищецът не изпраща
представител. В писмена молба от 07.09.2018 г. е поискал съдът да постанови
решение при признание на иска.
В срока за
отговор ответникът заявява единствено, че не оспорва цената на иска и моли да
не се назначава счетоводна експертиза. В с.з. не се явява.
Съдът въз основа на доказателствата
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Договор
за мобилни услуги
от 02.11.2015 г., сключен между страните, същите са се
договорили за предоставяне от ищеца на ответника на посочените в исковата молба
услуги поради преминаване от предплатена услуга. Договорът е сключен за срок от
24 месеца. В него е посочено, че месечната такса –„стандартен месечен
абонамент” е 39,99 лв. На страница втора се съдържа клауза, че при прекратяване
на договора през първоначалния срок по вина на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни
абонаменти до края на този срок. Към договора е подписано и Приложение –ценова
листа за абонаментни планове за частни лица от дата 02.11.2015 г., съдържащо конкретните параметри на
договора-цени на разговори и др.
Ищецът е представил Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ***г, сключено във връзка с получаване на посоченото в
исковата молба устройство. Посочени са новите ценови условия-стандартен месечен
абонамент от 23,99 лв.. Сключено е и Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ***г., с което срокът на договорните отношения е
продължен до 29.03.2018 г., размерът на стандартния месечен абонамент е
променен- 30,99 лв. Налице е в раздел III, т. 4 идентична клауза за неустойка, както в договора.
Представени са издадените фактури № *** г. за 51.89 лв. с настъпил падеж на 25.04.2016 г. и № ***г. за 48.16 лв. с настъпил
падеж на 25.05.2016 г. Ищецът е издал на абоната фактура № *** г. за неплатените до момента суми общо от 100,05 лв. и за начислената
неустойка за предсрочно прекратяване на договора от 574.82 лв.
Издадена е заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за
процесните вземания, видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС. Заповедта е
връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са
обективно съединени установителен искове с правно основание чл.422 от ГПК, във
вр. с чл. 79 ал.1 пр.1 и чл. 92 от ЗЗД.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение.
В случая вземането на ищеца произтича
от сключен между страните договор за предоставяне на мобилни телефонни услуги и
допълнителни споразумения към него.
Не
е налице признание на иска от ответника. Същият в срока за отговор е
заявил само, че не оспорва цената на иска, т.е. изявлението касае правото му по
чл. 70 ал.1 от ГПК да повдигне въпрос за тази цена. Поискал е да не се
назначава експертиза, но това не означава, че счита вземанията за дължими по
претендираното основание. Освен това съгласно чл. 237 ал.3 т.1 от ГПК съдът не
може да постанови решение при признание на иска, ако признатото право
противоречи на добрите нрави.
Договорът в частта относно
предоставянето на мобилни услуги и заплащането им е валиден и поражда правни последици.
Изпълнението на задължението за
предоставяне на услугите ищецът установява с представените фактури, неоспорени
от ответника. Задължението не е погасено до приключване на съдебното дирене.
Поради това искът за сумата 100.05 лв. е
основателен и следва да се уважи.
Искът за неустойка се основава на
клауза в индивидуалния договор, която е нищожна. Съдът следи служебно за
спазването на добрите нрави при претенция за заплащане на неустойка съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г.
по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС.
Според това решение нищожна
поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции като преценка за
това се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В практиката
си по чл. 290 от ГПК по приложение на тълкувателното решение ВКС приема, че
клаузата за неустойка при прекратяване на договор за периодично изпълнение
(лизинг, наем) е нищожна на
осн. чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД, когато създава условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор и нарушава принципа за справедливост (Решение № 110 от
21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., т. к., І т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г.
на ВКС, I т.о.). Съдът е
приел, че ако е уговорена
такава неустойка, в размер на всички неплатени по договора наемни или лизингови вноски до края на срока му, наемодателят/лизингодателят по прекратения
договор ще получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на вещта. Настоящият случай е аналогичен- операторът ще
получи имуществена облага в размер, какъвто би получил при действащ договор, но
без да предоставя телефонните услуги. По съществото си клаузата за неустойка замества дължимото от абоната изпълнение на задължението му да заплаща месечна такса,
без обаче да може да ползва услугите
срещу нея, предвид прекратяването на договора (занапред). Следователно (както приема ВКС) клаузата за неустойка при
прекратяване на договора за периодично изпълнение (какъвто е процесният) е
нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД, тъй като създава условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор с размера на договорената неустойка (таксите за оставащия период) и нарушава принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Освен това, договорена е
компенсаторна неустойка при неизпълнение. Заявителят –ищец претендира реално
изпълнение на задължението за заплащане на цената на услугите. Следователно би
могъл да кумулира тази претенция с искане за обезщетение за забава, а не с
компенсаторна неустойка- която се дължи само при неизпълнение и обезщетява вредите от неизпълнението.
Същата може да се претендира само алтернативно, съгласно чл. 79 ал.1 пр.2 от ЗЗД (Решение № 118/03.06.2011 г. по т.д.№ 474/2009 г., ІІ т.о. на ВКС по чл.
290 от ГПК: при неточно изпълнение
кредиторът има право на алтернативен избор-да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение).
Отделно от това в представените
договори не е уредено правото на оператора едностранно да прекратява договора с
абоната. Липсват договорени хипотези на такова прекратяване. Клаузата за
неустойка изисква прекратяване по вина на потребителя. За да настъпи правната
последица на прекратяването, приложимият закон (след като страните не са
уговорили друго) изисква в разпоредбата на чл. 87 ал.1 от ЗЗД волеизявление на
изправната страна (в писмена форма), предоставящо определен срок за изпълнение
с предупреждение, че след изтичането му договорът ще се счита развален, което
да е достигнало до длъжника. По делото не са представени доказателства за
настъпването на такива факти, от които следва прекратяване на договора
занапред.
Поради това искът за неустойка следва
да се отхвърли.
Искането на ищеца за присъждане на
разноските е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК-съразмерно на уважената част от исковете. Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство. Водим
от горното ЯРС
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.А.М. ***, ЕГН **********,
дължи на „Теленор България“ ЕАД -гр.София ЕАД, ЕИК*** гр.София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, по Договор за мобилни
услуги № *** г.; Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги № ***г.; Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги № ***г. сумата от 100,05 лв., представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно
със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда - 12.02.2018 г. до изплащане на сумата, за които е издадена заповедта за изпълнение по
ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, а искът за неустойка в размер на 574.82 лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г.А.М.
да заплати на „Теленор България“ ЕАД -гр.София направените по делото разноски в
размер на 64,50 лв., както и разноски по заповедното производство в размер на 52,80
лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: