№ 23009
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110145985 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД против Н. А. К., с
която са предявени положителни установителни искове, с правно основание чл. 422 от ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за съществуване на вземане по
заповедно производство в размер на 2 592,25 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна
лихва от 20.06.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 422,70 лв. за
периода от 15.09.2023 г. до 16.06.2025 г., сумата от 17,64 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно
със законна лихва от 20.06.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
8,34 лв. за периода от 16.07.2022 г. до 16.06.2025 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.07.2025 г. по ч. гр. д. №
36922/2025 г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че ответницата била клиент на топлинна енергия за битови нужди,
като собственик на жилище в сграда – етажна собственост – топлоснабден имот,
присъединен към абонатна станция, а именно на апартамент № 59, находящ се в гр. София,
ж. к. „Обеля II-ра част“, бл. 215, вх. В, ет. 2. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата
на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката за периода м. 05.2022 г. до м.
04.2024 г., като ответницата използвала същата за процесния период. Твърди, че не е
заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия, както и услугата дялово
разпределение за посоченият период, ведно с обезщетения за забава. Във връзка с горното
ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение. Била издадена такава
заповед, като е съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен
срок. Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата излага доводи, че предявените искове са оспорени, както по основание,
така и по размер. Счита, че ищецът не е доказал наведените от него твърдения. Оспорва
наличието на облигационни отношения между страните, както и реалното извършване на
доставка до процесния имот, както и относно количеството на доставяната услуга.
Поддържа, че не е потребител на ВиК услуги в процесния имот. Оспорва
1
приложеното заявление-деклрация към исковата молба, върху което липсва подпис на
ответника. На последно място, твърди, че недвижимият имот е съсобствен между
ответницата и нейния брат Юри Карагьозов, като двамата следва да отговарят разделно за
задълженията към ищеца, а исковата молба е подадена само срещу ответника Н. К.. Моли за
отхвърляне на исковете и претендира разноски.
Третото лице – помагач на ищеца не оспорва исковете, като счита същите за
основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, в
светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ:
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на
топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно
чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с
придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в
сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда.
Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на
купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на
собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г./,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал.
1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на
ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен
и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
2
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови
нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за
битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора
за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество.
Съгласно цитирания по-горе тълкувателен акт, кoгaтo пoлзвaщият бивш cъпpyг, или
друго лице от съсобствениците, cĸлючи пиcмeн дoгoвop c тoплoпpeнocнoтo пpeдпpиятиe,
нaпpимep c oтĸpивaнeтo нa индивидyaлнa пapтидa зa цeлия имoт, тoгaвa тoй cтaвa ĸлиeнт нa
тoплиннa eнepгия зa битoви нyжди зa цeлия имoт, пopaди ĸoeтo дължи нa тoплoпpeнocнoтo
пpeдпpиятиe цeнaтa нa дocтaвeнaтa тoплиннa eнepгия зa битoви нyжди зa цялoтo жилищe.
От приложеното на л. 14 - 15 електрофотографско (ксерографско) копие на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 13.05.2003 г. № 195, том II, рег. №
1975, дело № 361 от 2003 г. по описа на нотариус Весела Червенкова, с район на действие
СРС, рег. № 210 в Нотариалната камара, се установява, че заедно с трето лице (Юри Ангелов
Карагьозов) ответницата Н. А. К. е придобила половината от собствеността върху процесния
недвижим имот, а именно апартамент № 59, находящ се в гр. София, ж. к. „Обеля II-ра част“,
бл. 215, вх. В, ет. 2.
С оглед ангажираните по делото писмени доказателства и след съвкупния анализ на
същите, следва да се приеме, че ответницата е страна по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди относно процесния топлоснабден имот, но само относно ½ идеална
част от задълженията към топлинното дружество. Ответницата е станала собственик на ½
ид. част от процесния недвижим имот по силата на транслативната вещно-прехвърлителна
сделка, а оттам за нея е възникнало и качеството на потребител на топлинна енергия на
ищцовото предприятие в обема на притежаваната от нея част от съсобствеността,
дефинираща и обема на отговорността й за дълговете на този имот. В тази насока и всички
възражения, инвокирани в отговора на исковата молба касателно наличието на
облигационна връзка между страните, следва да се възприемат като неоснователни. Още
повече, че в хода на проведеното на 04.12.2025 г. открито съдебно заседание ответницата
чрез своя процесуален представител е признала, че е собственик на ½ ид. ч. от процесния
топлоснабден имот и този факт е отделен като безспорен такъв по смисъла на чл. 153 ГПК.
В действителност по делото е представена (на л. 16-17) заявление-декларация за откриване
на партида само на името на ответницата, но същата не е подписна, поради което не може да
се приеме, че само тя е притежава качеството на потребител на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответницата и без приемането
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява ответницата да се е възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя
от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно
методика по наредбата.
При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че
поради липса на радиатори дружеството за дялово разпределение (в конкретния случай
третото лице - помагач „Техем Сървисис“ ЕООД) не е разпределяло потребена топлинна
енергия в процесния имот (нито за имота, нито за общите части), а само топлинна енергия за
3
битова гореща вода (БГВ), което разпределение и остойностяване е извършено в
съответствие с изискванията на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването
и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост
към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Експертът посочва, че през процесния период, а
именно от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., поради неосигурен достъп, разходът за БГВ е
определян на база предходно потребление и на база служебен отчет - брой лица, за втория
отоплителен сезон, като стойността на действително потребената топлинна енергия за
битова гореща вода за периода на дяловото разпределение е 16677,814 кВтч. Вещото лице
установява, че през процесния период дружеството за дялово разпределение редовно и на
конкретна дата е изготвяло изравнителни сметки за реално потребеното количество
топлинна енергия от имота на ответницата - общо и по компоненти (ТЕ за отопление на
имот - непотребявана такава и ТЕ отдадена от сградна инсталация - не потребявана такава) и
топлинна енергия за битова гореща вода, съгласно които сумата за изравняване, т. е. за
доплащане е в размер на 315,18 лева.
Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответницата във връзка с
отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия за битова гореща
вода, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните
сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на
ответницата са начислени сметките за процесния период.
При кредитиране заключението на СТЕ съдът приема, че разпределението на
топлинна енергия на абоната през процесния период е извършено съгласно изравнителните
сметки и при спазване на действащите към процесния период нормативни актове за
топлоснабдяването. Проверката на приложената документация и анализа, извършен от
експерта, показват, че определеното количество ТЕ за БГВ е извършено съгласно
действащата нормативна уредба, като вещото лице изрично е посочило, че за процесния
период, сумите за ТЕ за имота на ответницата са начислени в съответствие с действащата в
областта на енергетиката нормативна уредба. В тази връзка посочва, че в съответствие с
приложимата нормативна уредба ищцовото дружество редовно е отчислявало за своя сметка
технологичните разходи (загуби) на ТЕ в абонатната станция, както и че средството за
търговско измерване е преминавало редовно (на всеки две календарни години) на
метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна
годност. Заключава, че в резултат на извършените аналитични пресмятания и проверени
информационни източници, при съобразяване с изравнителните сметки, през процесния
период от м. 05.2022 г. до м. 04.2024 г. сумата за потребена ТЕ възлиза на 2592,25 лв. От
ответницата може валидно да се претендира половината от тази сума, доколкото се доказа, че
същата се легитимира да отговаря само за ½ част от ищцовата претенция, а именно сумата
от 1296,12 лв., до която сума следва да бъде уважен главният иск, а за разликата над
уважения размер до пълния предявен такъв от 2592,25 лв. – като недоказан и неоснователен
следва да се отхвърли.
По претенцията за цена на услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответницата, е присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства и заключението на СТЕ е установено, че
услугата е извършвана през процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД, следователно и
се дължи заплащане на нейната стойност.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дължимите
се годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, съобразно разпоредбите
на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация
София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
4
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
От представените по делото и неоспорени от ответницата справки за дялово
разпределение за периода от 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. и за периода от 01.05.2023 г. –
30.04.2024 г. и протокол за неосигурен достъп от 27.04.2024 г. (на л. 69-71 от делото) се
установява, че с оглед въведената система за дялово разпределение третото лице помагач е
извършвало разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение през периода, а от доказателствата по делото (справка - извлечение по
месеци - на л. 26 от делото) и заключението на СТЕ е установено, че услугата е извършвана,
следва да се приеме, че цената на същата е дължима на ищеца. Ето защо и този иск е доказан
по основание. По реда на чл. 162 ГПК и въз основа на приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на СТЕ, съдът приема, че искът е доказан по размер по
отношение на ответницата за ½ част от сумата 17,64 лева или за сумата от 8,82 лева.
Следователно този иск е основателен и следва да се уважи само за тази сума, а за разликата
над нея до пълния размер на предявената претенция от 17,64 лева – като неоснователен и
недоказан следва да се отхвърли.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните. Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32,
ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи
условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не
са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само
върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. (чл. 33, ал. 2), то не
е необходима покана, за да бъде поставен ответника в забава (арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД).
Следователно в случая е налице доказана забава на ответницата за задължението за
отчетния период, считано от 15.09.2023 г. При изчисляване на дължимата законна лихва по
реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава, начислена върху главницата за
доставена ТЕ за БГВ в размер на 1 296,12 лв. за периода от 15.09.2023 г. до 16.06.2025 г.
възлиза на сумата в размер от 313,62 лв., до който размер акцесорната претенция за
мораторна лихва следва да бъде уважена, а за разликата над него до пълния предявен от
422,70 лв. като недоказан и неоснователен следва да се отхвърли.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба (в случая иницииращият документ е заповедта по чл. 410
ГПК) в съда – 20.06.2025 г. и касаеща процесния период, поради което в тази част
акцесорната претенция за сумата от 8,34 лв., начислена за периода от 16.07.2022 г. до
16.06.2025 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете и страни с оглед уважената,
респ. отхвърлена част от исковете.
5
С оглед приетото в Тълкувателно решение № 4 от 2013 г. на ВКС, исковият съд,
разглеждащ предявения положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
дължи произнасяне по отношение разпределената деликтна отговорност за разноски,
сторени в хода на заповедното производство. Затова в процесния случай следва да бъдат
съобразени и направените от заявителя разноски в рамките на заповедното производство.
Ищецът има право на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като същият
претендира такива, съгласно списък по чл. 80 ГПК (на л. 74 от делото), в общ размер от
804,38 лв., от които доказани такива в общ размер на 554,38 лева, в т. ч. 154,38 лв. за
държавна такса за исковото и заповедното производства и 400 лева за депозит за СТЕ, както
и 250 лв. за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и заповедното такова,
определено от съда служебно, в приложение на правилото по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от
Наредбата за правната помощ. С оглед уважената част от предявените искове, на ищеца се
следват разноски в общ размер на 428,14 лв.
Ответницата е претендирала разноски в размер на сумата от 1 000 лева за адвокатско
възнаграждение за исковото (650 лева) и заповедното производства (350 лева), съгласно
списък по чл. 80 ГПК (на л. 76 от делото), от която сума, съобразно отхвърлената част от
исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид липсата на възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК, следва да й се присъди сумата от 467,74 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу Н. А. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Обеля 2“, бл. 215, вх. 3, ап. № 59, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Княз Борис I“ № 99, обективно съединени положителни
установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца следните
суми: сумата от 1 296,12 лв., представляваща цена на доставена и незаплатена топлинна
енергия за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Обеля 2“, бл. 215, вх. В, ет. 2 ап. № 59, за
периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 20.06.2025 г. до
изплащане на вземането, сумата от 313,62 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2023
г. до 16.06.2025 г., както и сумата от 8,82 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода от 01.08.2023 г. до 30.04.2024
г., ведно със законна лихва от 20.06.2025 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за главница за потребена, но
незаплатена топлинна енергия за разликата над уважения размер от сумата 1 296,12 лева до
пълния предявен размер от 2592,25 лв.; както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторната
лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 313,62 лв.
до пълния предявен размер от 422,70 лв., както и за иска за главница за дялово
разпределение за разликата над уважения размер от 8,82 лв. до пълния предявен размер от
17,64 лева, както и иска за сумата от 8,34 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до
16.06.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
02.07.2025 г. по ч. гр. д. № 36922/2025 г. по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА Н. А. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от общо 428,14 лв.,
представляващи разноски, сторени пред СРС в заповедното и исковото производства,
съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3,
ГПК, да заплати на Н. А. К., ЕГН **********, сумата от 467,74 лв., представляваща
6
разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производства, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7