№ 1323
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В.ТР.Ж.О.
при участието на секретаря Н.СТ.Т.
като разгледа докладваното от В.ТР.Ж.О. Гражданско дело №
20211110150999 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове от „Софийска вода“ АД - гр. София против
ЕМ. Г. Л. с ЕГН ********** за установяване вземания на ищеца за сумата от 5 210.98 лв. –
неплатена цена на предоставени услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане на
отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за периода 24.03.2012 г. - 25.02.2021 г., за
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Разсадника – Коньовица“, бл. 065, вх. В, ет. 14, ап. 64,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението –
09.06.2021 г. до плащането и за сумата от 1061.20 лв. – мораторна лихва за периода
24.04.2012 г. - 25.02.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 22.06.2021 г. по ч.гр.д. № 32941/2021 г. на СРС, 77 състав.
Претендира се и присъждане на направените съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78 ГПК.
Ищецът твърди, че между „Софийска вода" АД и ответника са налице трайно
установени фактически отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги. Ищецът сочи,
че по силата на чл.8 от Наредба №4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи (Наредба №4), получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответния регулаторен орган. С оглед на това,
правоотношенията между страните били регламентирани от „Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „Софийска вода" АД"
Ищецът твърди, че по силата на Общите условия ответникът има качеството на потребител
на ВиК услуги за посочения в заповедта за изпълнение имот в гр. София, ж.к. Люлин 2, бл.
223, вх.В, ет.5, ап.49. За задълженията, предмет на заповедното производство, в базата
данни на дружеството е създадена договорна сметка № ********** към клиентския номер,
отнасящ се за имота, като за периода 07.06.2017г.-10.10.2018г., на база отчетени показания и
в изпълнение на чл. 8, т.8 във вр. с чл. 31 от Общите условия ищецът редовно издава
ежемесечни фактури за потребените и начислени ВиК услуги за имота.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
1
Приети са заключения на комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи.
Приложено е ч.гр.д № 32941/2021 г. на СРС.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил писмен такъв.
Претендираните вземания се оспорват по основание и размер. Оспорва се наличието на
валидна облигационна връзка между страните. Въведено е и възражение за частично
погасяване на вземанията по давност.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните
права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с
обективно съединени претенции с правна квалификация чл. 422 във вр. с чл.415, ал.1 във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1/ по иска за главницата – че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за
доставката на питейна вода, обема на реално доставената на ответника такава за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и спиране или
прекъсване на давността и 2/ по иска за обезщетението за забава в размер на законната лихва
– че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както
и че размера на обезщетението за забава възлиза именно на спорната сума.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи
или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
изискуемостта им.
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1,вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са
допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със
сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против която в срок е подадено възражение по чл.
414 ГПК. Исковата молба е подадена в срока по чл. 415 ГПК.
Разгледани по същество исковете са неоснователни.
Ответникът оспорва да е в договорни отношения с ищеца по договор за доставка на
ВиК услуги.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на ВиК услуги. Съгласно чл.193 от
Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и
канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според § 1,
ал.1, т.2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(обн. дв. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните
(ВиК) услуги по чл.1, ал.1 от Закона са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Аналогична е
разпоредбата и на чл.3, ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (Наредбата), предвиждаща, че потребители на услугите ВиК са: собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително
чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; и собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
2
водопроводно отклонение /в този смисъл е и чл.2, ал.1 от Общите условия на ищеца/.
Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от
съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредбата.
С отговора се оспорва ответникът да е собственик или ползвател на процесния имот.
С окончателния доклад по делото, предвид изричното оспорване от ответника с
отговора на исковата молба наличието на облигационно отношение между страните по
договор за предоставяне на ВиК услуги, това обстоятелство е прието за спорно между
страните, като на ищеца е указана доказателствената тежест за установяването му.
Ищецът не е представил доказателства, че ответникът е собственик или ползвател на
водоснабдения имот, поради което недоказана остана облигационна връзка между страните
по договор за доставка на ВиК услуги в процесния период. Напротив – видно от изисканата
от СО-район Красна поляна справка за данъчно задължените лица за процесния имот, в
исковия период такива са трети на спора лица. На това основание предявените искове
подлежат на отхвърляне.
По изложените съображения предявените искове се явяват неоснователни и следва да
се отхвърлят.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника се дължат
направените разноски в размер на 600 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Възражението за прекомерност е неоснователно предвид материалния интерес – то е под
минимума, определен в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове от „Софийска вода“ АД - гр.
София против ЕМ. Г. Л. с ЕГН ********** за установяване вземания на ищеца за сумата от
5 210.98 лв. – неплатена цена на предоставени услуги по доставяне на питейна вода,
отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за периода 24.03.2012 г. -
25.02.2021 г., за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Разсадника – Коньовица“, бл. 065, вх. В,
ет. 14, ап. 64, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението – 09.06.2021 г. до плащането и за сумата от 1061.20 лв. – мораторна лихва за
периода 24.04.2012 г. - 25.02.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 22.06.2021 г. по ч.гр.д. № 32941/2021 г. на СРС, 77 състав.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД с ЕИК ********* да заплати на основание чл. 78, ал.1
ГПК на ЕМ. Г. Л. с ЕГН ********** сумата от 600 лв. за направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д. №
32941/2021. на СРС, 77 състав.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3