Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Плевен, 21 . 12. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, тринадесети граждански
състав, в публичното заседание на трети
декември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. ЗАМФИРОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа
докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр.
д. № 5427 по описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В районен съд гр. Плевен
е постъпила искова молба от Т.П. ЕАД ***
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, против С.П.П., ЕГН **********,***, С.Г.Г., ЕГН **********,***, И.Г.П.,
ЕГН **********,***, с правно
основание чл. 415 от ГПК, с приложени
към нея доказателства и цена на иска 472,6
лв.
В молбата се твърди, че по повод подадено заявление по чл.
410 от ГПК от ищеца по делото, е образувано
ч. гр. д № 3294 / 2018
г. и е издадена е Заповед за изпълнение за сумата. Длъжникът по делото е
подал в двуседмичния срок от връчването на заповедта писмено възражение. Ищецът е предявил иск за съществуване на вземането си. Съдът е
сезиран с искане да признае за
установено по отношение на ответника, че вземането съществува и да му се
присъдят и направените по делото разноски.
ИЩЕЦЪТ ***, редовно призован, се представлява от
юрк. Велислава Величкова с пълномощно.
ОТВЕТНИЦАТА С.П.П.,
редовно призована, не се явява лично. Представлява се от С.Г. с пълномощно.
ОТВЕТНИЦАТА С.Г.Г.,
редовно призована се явява лично.
ОТВЕТНИЦАТА И.Г.П.,
редовно призована, се явява лично.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно
основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните, относно
вземането в полза на ищеца по ч. гр. д. № 3294 / 2018 г. по описа на ПлРС – изискано и приложено към
делото.
В
законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, Дружеството
е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК против:
1. С.П.П., ЕГН **********,***
2. С.Г.Г., ЕГН **********,***, ***
3. И.
Г. П., ЕГН **********,***, ***С определение, постановено по ч. гр. дело
№ 3294 / 2018 г. по описа на ПЛРС е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение
против длъжниците.
В срока по чл. 414
от ГПК, е депозирано възражение против
заповедта за изпълнение, с оглед на което, съдията - докладчик по цитираното
дело е указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса. С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1
от ГПК, е предявявен иск за установяване на съществуването на вземането
против С.П.П., С.Г.Г., И.Г.П., за консумирана и незаплатена топлинна енергия
/ТЕ/ за негов топлоснабден имот - апартамент, находящ се па гр. ***
Основанията, обстоятелствата и
фактите, от които произтича вземането са
следните: като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот. находящ се в гр.
Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла
на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ. бр. 54 от 2012 г. в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ -
Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова, за него важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно Чл. 150.
(1) (Изм. - ДВ. бр. 54 от 2012 г.. в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ. Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни обши условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ,
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите.
Общите условия от 2007 г. са
публикувани във вестник ..Нощен труд” от дата 13- 14. 12. 2007 г. и във вестник
Посоки, бр. 239 / 13. 12. 2007 г. С тях
се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия:
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от
2007 г. - ..Заплащане на ТЕ“ е определен реда и срока, по който купувачите на
ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.
а именно: в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най - късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния
ден от месеца, ответникът е изпадал в
забава за тази сума. като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е
начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът, видно
от приложеното в ч. гр. д. № 3294 / 2018г. по описа на ПлРС извлечение от
сметка за абонатен № ***е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението
си. Предявеният иск е допустим, тъй като е спазен едномесечния срок за
предявяване на исковата претенция по чл. 415 ал. 1 от ГПК. Установителният иск
се счита за предявен от момента на подаване заявлението за издаване заповед за
изпълнение.
Твърдението на ответниците, че
сумите по задълженията не са изчислени правилно, тъй като радиаторите са
демонтирани, не кореспондира с доказателствата по делото. Длъжникът не е
представил своевременно с писмения отговор или
в първото по делото заседание писмено доказателство, че радиаторите са
демонтирани в процесния имот. Съдът не кредитира показанията на свидетелката П.Д.,
тъй като е ***на ответника, поради което е заинтересована от изхода на делото и
в твърденията й представляват защитна теза на ответника.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест, съдът намира, че
ищецът е провел пряко и пълно доказване на твърдяните от него факти. Ответниците
са доказали плащанe в полза на ищеца,
относно изпълнение на поетото задължение, като са представили писмени
доказателства по делото, че сумата е изплатена. Следва да бъде признато за
установено, че вземането е недължимо.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 329,08 лв, представляваща деловодни разноски,
съобразно представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, ал. 1, вр. 422 от ГПК, по отношение на С.П.П., ЕГН **********,***, С.Г.Г., ЕГН **********,***, И.Г.П.,
ЕГН **********,***, че
вземането на Т. П. ЕАД, ***, представлявано от изпълнителния директор В.Г.Т., в размер на 472,6 лв. е изплатено от длъжниците и не съществува
към момента на постановяването на съдебното решение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С.П.П., ЕГН **********,***,
С.Г.Г., ЕГН **********,***, И.Г.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Т.П. ЕАД ***, представлявано от
изпълнителния директор В.Г.Т., направените деловодни разноски за държавна
такса в размер на 129,08 лв. и юрисконсултско възнаграждение 200 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: