Р Е Ш Е Н И Е
№ 19.03.2020
г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав На двадесет и четвърти февруари 2020 година В открито
заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
секретар Милка Тончева
като разгледа
докладваното от Председателя
В.гр.д. № 29 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба н. „С.н.л.и р.в П.”***, представлявано от Р.Р.,
депозирана чрез адв. А.Н., съдебен адрес: ***, офис 5, против решение № 212 от 28.11.2019 г.,
постановено по гр.д. № 545/2019 г. по описа на РС-П..
С обжалваното решение „С.н. л.и р.в П.”***,
е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на „Коколом 78“
ЕООД, ЕИК *********, гр.Разград,ул.“П.Р.Славейков“ №12, ет.3, ап.8,
представлявано от Б.Н.Д., СУМАТА от 1106,53 лв. (хиляда сто и шест лева и 53
ст.), представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от диви животни,
изразяващи се в нереализиране на добиви
от слънчоглед от 12.080 дка от
земеделски имот БЗС №44286-36-2, находящ се в с. Л., общ. П., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от
дата на установяване на вредата-01.08.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането, КАТО е ОТХВЪРЛЕН иска за
разликата над присъдената сума от
1106.53лв. до претендираната с исковата молба сума за пропуснати ползи в размер
на 1344.50лв, присъдени са разноски по компенсация - 477.90лв., платими от
сдружението.
В жалбата въззивникът сочи, че решението е незаконосъобразно и неправилно,
като моли за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск, претендира
разноски за двете инстанции. Изложени са съображения, че първоинстанционният
съд не е обсъдил наведените от жалбоподателя съображения и възражения, и в
частност относно въпроса за предприетите от ищеца мерки за охрана, изводите на
съда в тази насока били хипотетични и неподкрепени с никакви факти и информация
по делото, поради което са необосновани.
В постъпилия в срока по чл. 263 ГПК отговор от насрещната страна, депозиран
от адв. Р.К., ТАК, е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба,
моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски за въззивното
производство.
В проведеното пред въззивната инстанция с.з. страните не се явяват, не се
представляват. Представено е писмено становище от въззивника.
При извършената проверка на допустимостта на жалбата съгласно чл. 267 ГПК,
при съответно прилагане разпоредбите на чл. 262 от ГПК, съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима- подадена е в двуседмичния срок по чл.
259 ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, отговаряща на изискванията на 262 във
вр.с чл. 260 и чл. 261от ГПК.
Разгледана по същество- жалбата е неоснователна.
Решението, неин предмет, е валидно и допустимо.
Макар в жалбата да се сочи, че се обжалва изцяло решението, то видно от
оплакванията в нея, следва да се приеме, че предмет на въззивното производство
е решението на ПРС само в уважителната му осъдителна част.
За да се произнесе по същество съдът съобрази следното:
Предявения от ищеца иск е обоснован с претърпените от него вреди, вследствие
унищожаване на посеви от слънчоглед в обработваната от дружеството нива в
землището на с. Л., общ. П., за които вреди е отговорен, като стопанисващ
дивеча в посочения ловностопански район е отговорен ответника, съгласно
разпоредбата на чл. 79 Закона за лова и опазването на дивеча (ЗЛОД), обуславящо
ангажиране отговорността му за заплащане на обезщетение за нанесени имуществени
вреди от диви животни, изразяващи се в нереализиране на добиви от слънчоглед от
12.080 дка от посочения земеделски имот,
в исковия размер от 1344.50лв.
Възраженията на ответника са, че е изпълнил всички свои задължения за
опазването на дивеча, предвидени в ЗЛОД и правилника за неговото приложение, обуславящо
неоснователност на иска. В условията на евентуалност, прави възражение за
съпричиняване, и моли съдът да намали размера на обезщетението със 70 %, тъй
като ищецът не е изпълнил задълженията си по чл. 78 ал. 2 от ЗЛОД.
По фактите:
Ищецът „Коколом 78“ ЕООД гр.Разград, представлявано от Б.Д.се занимава
със земеделие. През 2018г. обработвал земеделски имот БЗС № 44286-36-2, с площ от
120.8дка, в землището на с.Л., общ.П.,
който имот бил засят със
слънчоглед.
Не е спорно обстоятелството, че
ответникът стопанисва процесния район, съгласно договор за предоставяне на
стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от ЗЛОД от 07.08.2009г.,
сключен между ДЛС“Черни Лом“ гр. П. и ответното сдружение – т. 1.1.26. Съгласно
чл.1 от този договор възложителят -ДЛС „Черни лом” възлага, а изпълнителя – СЛР приема да извършва
стопанисването и ползването на дивеча в посочените ЛСР, сред които и „Л.”, за
срок до 2024г.
От изисканите и представени от РДГ-Шумен документи, се установява, че на 15.06.2018
г., ищецът депозирал жалба вх.№2029/15.06.2018г. до директора на ДЛС „Черни
лом“ гр. П., с която уведомил ДЛС за нанесени щети от диви животни на
засети от него площи в с. Л., в т.ч. и в имот,
в м.„Карамурлии“, с площ от 120 дка, засят със слънчоглед. Тъй като
посочените от ищеца земеделски площи попадали в райони, стопанисвани от ответното
сдружение, ДЛС „Черни лом“ гр.П. препратило жалбата до РДГ-Шумен и СИДП
гр.Шумен, с писмо изх.№2080/19.06.2018г.,
която следвало да назначи комисия, съгл.чл.82 от ЗЛОД. Със Заповед № РД05-0004/10.07.2018г.
на директора на РДГ Шумен е определена комисия за оглед на нанесените щети на
селскостопанската продукция в имоти стопанисвани от ищеца, която комисия
следвало да извърши оглед на имотите до 27.07.2018г., и да изготви протокол до
03.08.2018 г.
За извършения на място оглед на 01.08.2018г.
е съставен Констативен протокол (л. 7) на назначената от директора на
РДГ-гр.Шумен комисия по чл.82 от ЗЛОД, констатирала унищожаване на посевите от различни
култури от диви животни в обработваните от дружеството ниви, в т.ч. и на
земеделски имот БЗС №44286-36-2, с площ от 120.8дка, в землището на с.Л., общ.П.,
засят със слънчоглед - т.3 от протокола.
Комисията е в състав, с включени
лица, визирани в чл. 117, ал. 4 от ППЗЛОД. Съгласно изискванията на чл. 117,
ал. 3 от ППЗЛОД, с протокола по ал. 1,
комисията е определила както щетата,
така и увредените площи. Комисия при
извършения оглед на място установила, че
по слънчогледовите растения на ищеца има нанесени щети от диви животни,
установени чрез замерване на прехапаните
растения. Констатациите в протокола са, че блокът е засят със слънчоглед „Неома“,
по слънчогледовата култура имало нанесени щети, определени от комисията на 10%,
или 12.08 дка. Вписана е констатация, че не са взети мерки за опазване на
земеделските блокове. Протоколът е подписан от всички членове на комисията ( в
т.ч. представителите на ищеца и ответника) без възражения. Посочено е, че
комисията ще направи контролно замерване
по време на жътва. Както се установява от доказателствата, такова не е
извършвано. Не е определен размер на
обезщетението за констатираните от комисията щети, включително и след изрично
отправеното от ищеца искане с молба от 06.03.2019г., депозирана при ответното
сдружение на 01.04.2019г.
Спорните въпроси по делото са
нанесени ли са и в какъв размер щети/вреди, и налице ли са основанията по чл.
79 ал. 1 във вр. с чл. 80 от ЗЛОД за изплащане на обезщетение.
При извършената самостоятелна проверка, въззивната инстанция в качеството й
на инстанция по същество, изцяло възприема установената от районния съд
фактическа обстановка, както и доводите относно основателността на иска, поради
което и на осн.чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното
решение.
Наред с това следва да бъде изложено и следното:
Във връзка с установяване на вредите:
Протоколът на комисията по чл. 82 от ЗЛОД, предвид разпоредбата на чл.179
ал. 1 от ГПК е официален свидетелстващ документ
и има обвързваща доказателствена сила по отношение на всички пряко възприети
факти при извършения оглед относно вида,
характера и размера на нанесените щети. Тези констатации са оборими, като могат
да бъдат опровергавани с други доказателства. В тази връзка пред
първоинстанционния съд са събрани както
и писмени така и гласни доказателства. Съдът намира, че констатациите в
протокола не са оборени от показанията на св.С.Д.- ловен надзирател в ответното
сдружение, св.Н.А.– председател на ловната дружинка с.Л., съгласно които
сдружението изпълнява задълженията си по таксация на животните, по отношение изхранването
на дивеча- разнасят храна само зимата, за доизхранване на животните, тъй като
ако ги хранят и лятото, няма съответно фуражът да им стигне до зимата. Елените
и кошутите варират, движат се и се местят, като зимата са на по-големи стада, не
са така разпръснати. Констатациите на комисията за констатирани вреди се
потвърждават от показанията на св. М.В.- обработващ земи в с.Л., св. С.С.- колега
на ищеца, св. Г.Р.- също негов познат, присъствал на огледа, съгласно които показания
щетите по слънчогледа са били причинени от елени, кошути, основно в краищата на
масива, където има храсти и дървета, но вреда имало и в цялата нива. Вярно е,
че в показанията си св. Г.Р. свидетелства, че според него унищожените посеви
били повече от 10%, определя ги на около 30%, но в тази насока възражения не са
направени от ищеца, присъствал на огледа, такива възражения е направил за останалите
две ниви.
Действително установява се от свидетелските показания, че по време на
огледа е имало както пресни, така и по-стари увреждания върху растенията, които
стари увреждания отговорят да са били получени по време на откриване на вредата
– 15.06.2018 г., но това не опровергава извод, че ищецът е изпълнил своевременно своите задължения да
уведоми надлежните органи, като видно от представените доказателства причините
за забавяне на комисията и извършения от нея оглед не могат да се вменят във
вина на ищеца.
При така установените обстоятелства, следва да се приеме, че са налице
описаните в протокола от 01.08.2018г. на комисията по чл. 82 от ЗЛОЗД
материални щети, нанесени от дивеч, в район, стопанисван от ответното
сдружение.
Установените щети са предпоставка за ангажиране на имуществената
отговорност на ответника, която е обективна и
безвиновна, независимо от това дали съответните длъжностни лица са
изпълнявали добросъвестно своите задължения по изхранването на дивеча. Без
значение е и факта, че комисията по чл. 82 от ЗЛОД не е определила размера на
щетата, след като същата е спорна и като такава- предмет на установяване в
настоящото производство.
Следващият спорен въпрос, предвид и възраженията на ответника, се свежда до
това дали са налице предпоставките за изключване/намаляване отговорността на
ответника по чл. 80 т. 3 във вр. с чл. 78 ал. 2 от ЗЛОД – т.е. изпълнил ли е
ищецът задълженията си по чл. 78 ал. 2 от закона да предприеме мерки, с цел
ограничаване на щетите, които са нанесени от дивеча.
От свидетелските показания се установява, че нивата граничи с гората,
откъдето често в засятите блокове се появявали диви животни; както и че полска
охрана в посоченото населено място не е организирана от кметството. Ищецът често
обикалял посевите (видно от доказателствата, освен процесната, същият засява с
други култури още две ниви в това землище), предприемайки мерки за отстраняване
на дивеча, чрез сплашването му с гърмежи от т.нар.“пиратки“ и „димки“ (св. М.В.).
Според свидетелските показания тези мерки имат временен характер и посоченият
метод не е напълно ефективен, дори и при денонощна физическа охрана, тъй като
дивечът привиквал с гърмежите. Но е факт, че ищецът е предприел такива мерки. С
оглед периода и вида на констатираните щети, не е било възможно ищецът да
извърши подсяване (каквото, ако беше в по-ранен стадий би могло да намали
щетите), тъй като вече е късно (св. С.С.). Ищецът е поставял плашила, но също с
временен ефект. Популацията на елените била голяма (св. С.С.). Поставянето на
ограда, включително електронен пастир, макар и принципно възможна, в конкретния
случай не е адекватна мярка, поради обстоятелствата, че земеделският
производител не е собственик и ползва различни площи всяка стопанска година
(чл. 37в и сл. от ЗСПЗЗ),
обусловено от сключването на съответните споразумения, затрудненията за достъп
на техниката, необходима за извършване на агротехническите мероприятия, както и
наличието на общински пътища в площите (съгласно свидетелските показания),
които пътища следва и се ползват от всички. При тези обстоятелства, предвид и
липсата на конкретни предписания от съответните административни органи (каквито
не бяха установени), следва да се приеме, че не е налице бездействие от страна
на земеделския производител по отношение възможностите за ограничаване на
щетите, което да може да му се вмени във вина и отговорността на лицето,
стопанисващо дивеча не може да бъде изключена или намалена.
С оглед горното, съдът намира за неоснователно възражението на ответника,
поддържано и във въззивната жалба, за намаляване на дължимото обезщетение.
По отношение размера на присъденото обезщетение, следва да бъде съобразено представеното
по делото допълнително заключение на агро-техническата експертиза, като с оглед
поясненията на в.л., дадени в съдебно заседание, че предполагаемият добив от
увредената площ би бил 2 087 кг, и при продажна цена 530лв./тон , щетата е
в размер на 1106.53лв., в какъвто размер е основателен предявения иск.
Първоинстанционният съд е достигнал до същите правни изводи и краен
резултат, поради което решението му следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна е претендирала разноски, но не е представила
доказателства за такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 212 от 28.11.2019 г., постановено по гр.д. № 545/2019 г. по описа
на РС-П..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.