№ 22781
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110130522 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация
София” ЕАД срещу Л. С. . -П., ЕГН: **********, Е. Ю. П., ЕГН: ********** и
Л. Ю. П., ЕГН: ********** за заплащане на дължими суми в размер на
5306.32 лв., представляващи незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2021 г. - м.04.2023 г., 696.77 лв. мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. - 11.04.2024 г., и 52.25
лв. - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.05.2021 г. - 30.04.2023 г. и 11.17 лв., мораторна лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. - 11.04.2024 г.,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на
подаване на исковата молба 29.05.2024 г. до окончателното изплащане на
сумите, в условията на разделна отговорност при равни квоти, а именно по
1768.77 лв., представляващи незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2021 г. - м.04.2023 г., 232.26 лв. мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. - 11.04.2024 г., и 17.42
лв. - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.05.2021 г. - 30.04.2023 г. и 3.72 лв., мораторна лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. - 11.04.2024 г.,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, платими
от всеки ответник за топлоснабден имот в с адрес: гр. София, ....
Ищцовото дружеството основава претенциите си с твърденията, че
ответниците в качеството им на собственици на по 1/3 идеална част на
топлоснабдения имот и съответно потребители, дължат претендираните суми
1
за стойността на доставената до имот, находящ се в гр. София, .. топлинна
енергия в периода от м.05.2021 г. - м.04.2023 г., и цена на услугата "дялово
разпределение", които не са били заплатени от тях в срок, поради което
дължат и начислените лихви за забава.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Л. С. . - П., Е. Ю. П. и Л. Ю. П.,
чрез адв. Д., са депозирали отговор на исковата молба, в който оспорват
предявените искове като неоснователни. Оспорват наличието на
облигационна връзка между страните по делото, както и че са собственици на
процесното жилище. Формулират искане съдът да отложи произнасянето по
искането за СТЕ и ССЕ след представяне от страна на третото лице помагач на
отчетните документи за процесния период. Оспорват правните основания за
начисляване на сградна инсталация, дялово разпределение и такса мощност.
Правят възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач „Далсия” ЕООД ЕИК ... не взема конкретно
становище по исковете и прилага по делото отчетните документи за
процесния имот.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от
фактическа страна:
Приет като писмено доказателство по делото е нот. акт № 8, дело №
353/2024 г. за собственост на недвижим имот, придобит на основание
наследяване по закон от 23.10.2024 г. на нотариус .., от който се установява, че
на посочената дата ответниците, в качеството им на законни наследници на
починалия на 24.11.2023 г. техен наследодател – Ю. Т. П., при равни квоти, а
именно по 1/3 ид.ч. са признати за собственици на имота. Видно от справката
за наследници от 06.06.2024 г. от база данни НБДН ответника Л. С. . – П. е
съпруга на Ю. Т. П., а Е. Ю. П. и Л. Ю. П. са негови дъщери. В тази насока
съдът намира, за неоснователно възражението на процесуалния представител
на ответниците, че няма данни наследодателя да е бил собственик на
жилището в процесния период, тъй като видно от неоспорения протокол за
избор на топлинен счетоводител на л. 16 от делото наследодателя Ю. Т. П. се е
подписал като собственик на имота още към 22.08.2002 г. Неоснователно е и
възражението на процесуалния представител на ответниците, че квотите в
съсобствеността са 4/6 ид.ч. за съпругата и по 1/6 ид.ч. за децата, тъй като
такива квоти са налични при наследяване на имот, придобит в режим на
съпружеска имуществена общност, но по делото няма данни за такава
собственост. Затова съдът намира, че ответниците са съсобственици на
процесния недвижим имот при равни квоти в какъвто смисъл са разпоредбите
на чл. 5, ал. 1 от ЗН и чл. 9, ал. 1 от ЗН, а и в какъвто смисъл е и констатацията
на нотариуса при издаване на горецитирания нотариален акт.
По делото от страна на ищеца са представени: извлечение от сметки по
месеци за процесния абонатен номер, договор между СЕС и „Бруната
2
България” ООД /с настоящо наименование „Далсия” ЕООД/ за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, както и протокол от
проведено ОС на СЕС за избор на ФДР заедно с приложен списък на ЕС.
Привлеченото по делото трето лице помагач предоставя: два броя
индивидуални справки и два броя констативен протокол за извършен отчет за
процесния имот и период (л. 116-118 по делото).
По делото бяха изслушани и съдебно–техническа (СТЕ) и съдебно-
счетоводна (ССчЕ) експертизи.
Според заключението на вещото лице по назначената СТЕ общият
топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на
всеки месец като с помощта на т. н. "терминал" се снема показанието на
топломера в 00.00ч. на първо число на месеца. От отчетеното количество ТЕ
са приспаднати технологичните разходи. Количеството на технологичните
разходи е определено по реда на чл. 58, ал. 2 от Наредба 16-334. Видно от
приложената към заключението таблица “Топлофикация София” ЕАД е
отчислявала за своя сметка количеството на ТЕ за технологичните разходи на
абонатната станция. Предвид данните по делото, дяловото разпределение се е
извършвало от „Бруната България” ООД /с настоящо наименование „Далсия”
ЕООД/ през процесния период. В имота е имало три броя отоплителни тела с
поставен ИРРО, като не е имало узаконен водомер за топла вода. За процесния
абонатен номер са начислявани суми за топлинна енергия за отопление, за
сградна инсталация и БГВ, на база, поради неосигурен достъп за отчет на
уредите. Според заключението на вещото лице общата дължима сума по ФДР
възлиза на 5 290.80 лв., като сумата по фактура е 5 272.31 лв. Според вещото
лице начислените суми и разпределението на ТЕ е извършено в съответствие с
номативните разпоредби на Закона за енергетиката, Наредба 16-334 и Общите
условия за продажба на ТЕ от “Топлофикация София” ЕАД на потребителите
за битови нужди в гр. София, като СТИ, отчитащи потребената топлинна
енергия за имота, са преминали успешно необходимите метрологични
проверки.
Според заключението на вещото лице по назначената по делото ССчЕ
незаплатените суми за главница за процесния период възлизат на 5 290.80 лв.
Вещото лице е изчислило, че обезщетението за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия за процесния период е в размер
от 689.97 лв.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.
154, ал. 1 ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: възникването
на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответниците, по силата на което е доставял топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
3
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили
претендираните вземания.
Собственици на процесното жилище с абонатен номер 96333 през
процесния период е бил Ю. Т. П., наследодател на ответниците Л. С. . – П., Е.
Ю. П. и Л. Ю. П., починал на 24.11.2023 г., при равни квоти, а именно по 1/3
ид.ч., доколкото ответниците не представиха доказателства в подкрепа на
твърденията си за различни квоти в съсобствеността. Ето защо, съдът счита,
че ответниците се явяват пасивно легитимирани да отговарят по предявените
искове.
Отношенията между доставчика и потребителите на топлинна енергия за
исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че
за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва
да бъде установено, че същото има качеството на битов клиент. Понятието
"битов клиент", от своя страна, има легално определение в закона. В § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ е посочено, че "битов клиент" е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Следователно, за да бъде едно лице битов клиент, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на
ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е
ползвал и да е обитавал имота, в какъвто смисъл са възраженията на
ответниците.
По делото е установено, че процесният имот е топлофициран, както и че
сградата – етажна собственост, в която се намира, е присъединена към
топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от
закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
4
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
ответниците, респ. техният наследодател, са упражнили правото си на
възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че
между ответниците, от една страна и ищеца, от друга, са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия от 2016 г., за периода м.05.2021 г. - м.04.2023 г.
Доколкото от данните по делото е видно и съгласно заключението на
вещото лице по назначената СТЕ, в процесния имот е имало три броя
отоплителни тела с поставен ИРРО, като не е имало узаконен водомер за топла
вода. В рамките на процесния период дяловото разпределение в сградата в
режим на етажна собственост, в която се намира и процесното жилище, се е
извършвало от третото лице – помагач на страната на ищеца „Бруната
България” ООД /с настоящо наименование „Далсия” ЕООД/.
Установява се въз основа на заключението на вещото лице по
изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза, че
задълженията за процесния имот са били изчислени в съответствие с
действащата нормативна уредба. През исковия период са били начислявани
само суми за топла вода, за отопление и за сградна инсталация. Действащата
през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни
вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за
топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия, следва
да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми
са били завишени или занижени. Вещото лице констатира, че за периода
м.05.2021 г. - м.04.2023 г. стойността на доставената до имота на ответниците
и потребена топлинна енергия за битови нужди след отчитане на изготвената
изравнителна сметка в края на отчетния период е в размер от 5 290.80 лв.,
която сума е по-ниска от претендираната от страна на ищеца /5 306.32 лв./.
Според заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, за
процесния период не се установява извършването на плащания от страна на
ответниците за погасяване на начислените суми за главница за топлинна
енергия и за дялово разпределение, като вещото лице е определило размера на
5
неплатените суми, както следва - 5 290.80 лв. за главница, а обезщетението за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
процесния период е в размер от 689.97 лв. Именно до тези размери исковете се
явяват доказани по основание и размер.
За процесния период –м.05.2021 г. - м.04.2023, намират приложение
Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва –
чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага изводът, че
„Топлофикация София“ ЕАД не начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а
начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Без
значение е дали фактурите са обявени в интернет, доколкото падежът на
задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца – чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
От цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“
начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура –
виж решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС .
От това следва, че за вземанията по общата фактура се дължи
обезщетение за забава върху неплатената главница. Съдът кредитира приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза в частта, в която е определен
размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва. Оттук и
претенцията за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия e
основателна за размера на главницата в размер на 689.97 лв. До пълния
предявен размер искът следва да се отхвърли.
По делото не се спори, а и от представените два броя изравнителни
сметки се установява, че в рамките на процесния период дяловото
разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира и
процесното жилище, се е извършвало от „Бруната България” ООД /с настоящо
наименование „Далсия” ЕООД/, като в тази насока е представения договор и
заключението на вещото лице по СТЕ. В тази връзка следва да се посочи, че
съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, избират
лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение. От това следва, че в тежест на ответника, както и на
останалите етажни собственици е било задължението след изтичане на срока
на договора с ищеца, да изберат друг топлинен счетоводител, за което не са
налице данни, или да сключат нов договор със същото дружество за дялово
разпределение, което също не се установява от доказателствата по делото.
Неизпълнението на посоченото законово задължение от страна на етажните
собственици не е от естество да ги освободи от заплащане на сумите, дължими
за извършване на дяловото разпределение в процесната сграда, но по
6
конкретното дело в хода на настоящото производство не се установи
безспорно, че в рамките на предявения с исковата молба период в СЕС е
извършвано дялово разпределение на доставената и потребена топлинна
енергия именно от „Бруната България” ООД /с настоящо наименование
„Далсия” ЕООД/, както и какъв е размера на дължимото възнаграждение. По
делото бяха представени и отчетните документи от страна на това дружество.
Предвид изложеното съдът намира, че искът за заплащане на сумата от 17.42
лв. - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., платима от всеки ответник, се явява основателен.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция за сума в размер на 3.72 лв.,
мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2021 г. - 11.04.2024 г., платима от всеки ответник, се явява
изцяло неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца разноски в размер на 997.58 лв. съразмерно на
уважената част от предявените искове, представляващи държавни такси,
депозити за вещи лица за СТЕ и ССчЕ, юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. Претенцията на ответниците по реда на чл. 78, ал. 3 от
ГПК е основателна за сума в размер на 12 лв., представляващи платено
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД Л. С. . - П., ЕГН:
**********, Е. Ю. П., ЕГН: ********** и Л. Ю. П., ЕГН: **********, и трите
със съд. адрес: гр. София, .., кантора 313, чрез адв. Д., да заплатят на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.”Ястребец” № 23Б, разделно всяка по 1/3 част от
сумите, както следва – сума в размер на 5 290.80 лв., представляващи
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. - м.04.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 5306.32 лв., сума в размер на
689.97 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2022 г. - 11.04.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 696.77 лв., сума в размер на 52.25 лв. - главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. -
7
30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
датата на подаване на исковата молба 29.05.2024 г. до окончателното
изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска за размер от 11.17 лв., мораторна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
16.07.2021 г. - 11.04.2024 г., за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ..., както
и да заплатят разноски по делото в размер на 997.58 лв.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК .. със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул.”Ястребец” № 23Б, да заплати на Л. С. . -
П., ЕГН: **********, Е. Ю. П., ЕГН: ********** и Л. Ю. П., ЕГН:
**********, и трите със съд. адрес: гр. София, .., кантора 313, чрез адв. Д.,
разноски по делото в размер на 12 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца - „Далсия” ЕООД ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. София, ..
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8