Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

     гр. Сливница, 06. 11. 2024 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публично заседание, проведено на двадесети ноември през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

          

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

 

при секретаря ГАЛИНА В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 170 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 76 ЗН, чл.26, ал.1 ЗЗД, чл.27, ал.1, т.2 вр. чл. 28, ал.1 ЗАрЗ вр. чл.76 ЗН, чл. 108 от ЗС и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД от К.Д.Ж., Ю.Х.Г., Х.П.Г., В.П.Г., З.Д.П., С.Д.П., М.С.П., М.А.П., А.А.П., Е.И.П., Е.Д.Д., Е.Е.Д., В.П.Н. (починала в хода на производството и заместена от наследниците си Е.Д.Д. и Е.Е.Д.), С.М.П.-К., чрез пълномощника им адв. В. от САК срещу М.В.В., В.В.П., Л.В.П., Р.Г.А., В.С.А.,***.

Ищците твърдят в исковата молба, че с ответниците М.В., В.П. и Л.П. са съсобственици по наследство от братята П.З.на описани в исковата молба недвижими имоти в землищата на с. А. и с. Братушково.

Отразено е, че с договори за замяна, оформени с н.а. № 71/ 01.12.2016 г., н.д. № 427/2016 год. и н.а. № 72/ 01.12.2016 г., н.д. № 428/2016 год., ответниците М.В., В.П. и Л.П. прехвърлили притежаваните от тях 42/90 ид.ч. от съсобствените с ищците недвижими имоти на ответниците Р.А. и В.А., срещу получаването на хранителни стоки на обща стойност 840 лв., а отв. Л.П. прехвърлила своите 42/270 ид.ч. от наследствения на страните ПИ с идентификатор 00223.134.6 с площ 55 987 кв.м. в с. А., местност „Локва“ на отв. Р. и В. А. срещу получаването на хранителни стоки на обща стойност 1320 лв.

Ищците поддържат доводи, че по отношение на тях като сънаследници извършените замени са недействителни като противоречащи на чл. 76 от ЗН и нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД като противоречащи на добрите нрави, тъй като липсва еквивалентност на престациите.

Отразено е, че на 19.09.2016 год. ответницата Л.П. като наследник на общите наследодатели е сключила с ответното дружество договор за аренда на процесните земеделски земи за 15 стопански години, който е недействителен по отношение на ищците, тъй като е сключен без тяхно съгласие от лице, което притежава по-малко от 50% идеални части от имотите, в противоречие с разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ. Поради това считат, че ответното дружество ползва имотите без основание и ги е лишило от ползването на собствените им идеални части.

Това поражда правния интерес от предявяване на исковете по чл.76 ЗН и чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД за обявяване на недействителността и/или прогласяване на нищожността  на договорите за замяна и прогласяване на недействителността на договора за аренда, осъждане на ответното дружество на основание чл. 108 от ЗС да предаде владението върху имотите, както и за осъждането му да заплати обезщетение за лишаване от ползване на собствените на ищците идеални части от имотите по чл. 59 от ЗЗД в размер общо на 6000 лева, ведно с обезщетение за забава и законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.

В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответниците В.В.П. и М.В.В. са депозирали писмен отговор, в който заявяват, че не оспорват и признават предявения иск против Л.В.П. и „А.“ ООД за обявяване за недействителен на сключения между тях договор за аренда от 19.09.2016 г.; не оспорват и признават за основателен предявения иск против Л.В.П. за обявяване на недействителна замяната, чрез която Л.В.П. е прехвърлила на Р.Г.А. и съпругата му В.С.А. 42/270 ид. части от поземлен имот с идентификатор 00223.134.6, находящ се в землището на с. А. и признават предявените срещу „А.“ ЕООД искове по чл. 108 от ЗС и по чл. 59 ал.1 от ЗЗД.

В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответниците В.С.А. и Р.Г.А., чрез адв. Р.Д. - САК, са депозирали писмен отговор, с който оспорват като недопустим /алтерантивно – като неоснователен/ предявения иск по чл. 124 ал.1 ГПК вр. чл. 76 от ЗН, като сочат, че сделките са допустими от закона, както и че хипотезата на чл. 76 от ЗН се отнася за разпореждане с имот от съсобственик, но за целия имот, а не за притежаваните от разпоредилия се с имота негови собствени идеални части. Оспорват и предявения иск по чл. 26 ал.1 от ЗЗД като недопустим, като излагат, че ищците не разполагат с правно основание за атакуване на договорите за замяна, какъвто, според тях, би бил налице, ако ищците твърдят симулация/прикрита сделка и че желаят да придобят идеалните части, предмет на замяната, вместо тях, какъвто иск не е предявен.

В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответникът „А.“ ЕООД – гр. Сливница, представлявано от управителя С.Г.Л.,  чрез адв. Р.Д. - САК, е депозирал писмен отговор, с който оспорва като неоснователен предявения иск по чл.76 ЗН за обявяване на недействителността на договора за аренда от 19.09.2016 г. Счита, че по него валидно са възникнали облигационни правоотношения, тъй като към датата на сключването му не е имало законово изискване за притежаване от арендодателя на минимален процент от собствеността в отдавания под аренда имот. Поддържа, че няма законово изискване договорът да бъде одобряван от останалите съсобственици, като акцентира върху обстоятелството, че част от съсобствениците са се явявали и са получавали следващото им се възнаграждение по договора.

Оспорва и предявения иск по чл. 108 от ЗС като неоснователен, като твърди, че договорът е действащ и по силата му дружеството разполага с правото да обработва и ползва имотите, предмет на същия до изтичане срока на договора, прекратяването или развалянето му.

Ответното дружество оспорва и предявения иск по чл. 59 от ЗЗД по съображения, че не може да се обогати неоснователно при действащ договор за аренда с ясни регламенти за определяне и изплащане на дължимото възнаграждение. Възразява срещу размера на претендираното възнаграждение и срещу общото му предявяване без то да се диференцира между отделните съсобственици. Позовава се на изтекла давност по отношение претенцията за възнаграждение и лихви за периода: 01.10.2016 г. до 01.10.2017 г. При тези съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът  като прецени събраните по делото доказателства, прие следното:

От представените по делото удостоверения за наследници се установява, че ищците и ответниците В.В.П. и М.В.В. са законни наследници на Б., Г., А., В. и Д. П. З., бивши жители на с. А., Софийска област. Ищците Е.Д.Д. и Е.Е.Д. са наследници на починалата в хода на производството ищца В.П.Н..

С влезли в сила решения № Б0057/19.01.1998 г., А0057/21.04.1999 г., А057А/ 21.04.199 г., А0977/21.04.1999 г. и ПР126/20.02.2003 г. на ПК - Сливница, на наследниците на братя П.З.е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор 00223.27.14 с площ 4119 кв.м. в землището на с. А., местността „Нойчинци“; ПИ с идентификатор 00223.31.4 с площ 5106 кв.м. в землището на с. А., местността „Нойчинци“; ПИ с идентификатор 06175.13.13 с площ 4034 кв.м. в землището на с. Братушково, местност „Полето“; ПИ с идентификатор 00223.31.1 с площ 8 661 кв.м. в землището на с. А., местността „Нойчинци“; ПИ с идентификатор 00223.134.6 с площ 55987 кв.м. в землището на с. А., местността „Локва“; ПИ с идентификатор 00223.224.7 с площ 7460 кв.м. в землището на с. А., местността „Ровинке“; ПИ с идентификатор 00223.224.9 с площ 3 124 кв.м. в землището на с. А., местността „Ровинке“; ПИ с идентификатор 00223.224.8 с площ 27579 кв.м. в землището на с. А., местността „Ровинке“.

По силата на договор за замяна, оформен с н.а. №  71 / 01.12.2016 г., том III, н.д. дело № 427 / 2016 г. ответниците М.В.В., В.В.П. и Л.В.П. са прехвърлили на ответниците Р.Г.А. и В.С.А. притежаваните от тях 42/90 ид.ч. от следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор 00223.27.14 с площ 4119 кв.м. в землището на с. А., местността „Нойчинци“; ПИ с идентификатор 00223.31.4 с площ 5106 кв.м. в землището на с. А., местността „Нойчинци“ и 21/75 ид.ч. от ПИ с идентификатор 06175.13.13 с площ 4034 кв.м. в землището на с. Братушково, местност „Полето“ и ПИ с идентификатор 00223.31.1 с площ 8 661 кв.м. в землището на с. А., местността „Нойчинци“  срещу замяна на движими вещи – хранителни стоки на обща стойност 840 лева.

По силата на договор за замяна, оформен с н.а. №  72 / 01.12.2016 г., том III, н.д. дело № 428 / 2016 г. ответницата Л.В.П. е прехвърлила на ответниците Р.Г.А. и В.С.А. притежаваните от нея 42/270 ид.ч. от ПИ с идентификатор 00223.134.6 с площ 55987 кв.м. в землището на с. А., местността „Локва“ срещу замяна на движими вещи – хранителни стоки на обща стойност 1320 лева.

Издадени са фактури с № 6/01.12.2016 г. и № 7/01.12.2016 г., издадени от доставчик „Р. 07“ ООД с МОЛ В.А. и получател Р.А. за доставка на хранителни стоки на стойност 840 лева и 1320 лева, приложени към приетитие по делото преписи от нотариални дела № 427/2016 г. и 428/2016 г. по описа на нотариус Чинов.

С нотариално заверен договор за аренда от 19.09.2016 год. ответницата Л.П. като арендодател, е предоставила на отв. „А.“ ООД, представлявано към онзи момент от отв. Р.А., за временно ползване за срок от 15 години възстановените с горецитираните решения на ПК на наследниците на братя П.З.земеделски земи. Договорът е вписан в Службата по вписванията към РС – гр. Сливница.

Представени е скици на процесните имоти, от които се установяват площта и границите им.

Представени са справки от Държавен фонд „Земеделие“ от които се установява, че ПИ с идентификатор 00223.224.7; ПИ с идентификатор 00223.224.9; ПИ с идентификатор 00223.224 не са заявени като обработвани. Останалите имоти с идентификатори  00223.27.14, 00223.31.4, 06175.13.13 , 00223.31.1 и 00223.134.6 са били обработвани през стопанските 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г.

Представени са РКО и платежни нареждания, според които ищците К.Д.Ж., Ю.Х.Г., З.Д.П., С.Д.П., М.А.П., Е.И.П., Е.Д.Д., Е.Е.Д., В.П.Н. (починала в хода на производството), С.М.П.-К. и ответниците В.В.П. и М.В.В. са получили арендни възнаграждения за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. В РКО не е посочен издател, а в платежните нареждания фигурира като наредител „Р. А. – 17“ ЕООД.

Според заключенията на първоначалната и първата допълнителна съдебно – оценителни експертизи се установява, че общата пазарна стойност на имотите, предмет на договорите за замяна по н.а. №  71 / 01.12.2016 г. и 72 / 01.12.2016 г. към 19.09.2016 г. е 98 327.00 лева. Съответно пазарната стойност на 42/90 ид.ч. от ПИ с идентификатор 00223.27.14 възлиза на 2165,65 лв.; на 42/90 ид.ч. от ПИ с идентификатор 00223.31.4 възлиза на 2684,58 лв.; на 21/75 ид.ч. от ПИ с идентификатор 00223.31.1 възлиза на 2801,70 лв.; на 21/75 ид.ч. от ПИ с идентификатор 06175.13.13 възлиза на 1357,29 лв.; на 42/270 ид. ч. от ПИ с идентификатор 00223.134.6 възлиза на 11 367,97 лева.

Съгласно заключението на втората допълнителна съдебно-оценителна експертиза стойността на арендното възнаграждение, съставляващо стойността на обезщетението за лишаване от ползване на земеделските имоти за периода 19.09.2016 г. – 08.04.2020 г. е както следва: за 2016 г. на 48/90 ид. ч. от ПИ с идентификатор 00223.27.14 е 69 лв., на 48/90 ид. ч. от ПИ с идентификатор 00223.31.4 е 86 лв., на 54/75 ид.ч. от ПИ с идентификатор 00223.31.1 е 146 лв., на 228/270 ид.ч. от ПИ с идентификатор 00223.134.6 е 1915 лв. и на 54/75 ид.ч. от ПИ с идентификатор 06175.13.13 е 105 лв. или общо 2 321 лв. За трите стопански години 2016/2017 г., 2017/2018 г. и 2018/2019 г. арендното възнаграждение за тези имоти възлиза общо на 6 963 лв. За осемте имота, предмет на договора за аренда, годишното арендно възнаграждение на 54/75 ид.ч. от ПИ с идентификатор 00223.224.7 е 161 лв., на 54/75 ид.ч. от ПИ с идентификатор 00223.224.9 е 67 лв., на 54/75 ид.ч. от ПИ с идентификатор 00223.224.8 е 596 лв., на 54/75 ид.ч. от ПИ с идентификатор 00223.27.14 е 30 лв., на 54/75 ид.ч. от ПИ с идентификатор 06175.13.13 е 87 лв., на 48/90 ид. ч. от ПИ с идентификатор 00223.31.4 е 82 лв., на 48/90 ид. ч. от ПИ с идентификатор 00223.31.1 е 139 лв., на 228/270 ид.ч. от ПИ с идентификатор 00223.134.6 е 1418 лв. или общо 2 580 лева. За трите стопански години 2016/2017 г., 2017/2018 г. и 2018/2019 г. арендното възнаграждение за тези имоти възлиза общо на 7 740 лева.

Според вещото лице общата стойност на идеалните части от имотите, предмет на договорите за замяна, при реална цена за земеделските земи в района, като се имат предвид действително сключените сделки за 2016 г., при база 905 лв. за декар, възлиза общо на 14 995 лева, а при база 120 лв. на декар възлиза на 3 989 лв.

Съдът възприема като обективно и безпристрастно депозирани заключенията на съдебно-оценителните експертизи, тъй като същите са ясни и обосновани и отговарят в пълнота на поставените въпроси, поради което ги кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

С исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 76 ЗН и вр. чл.26, ал.1 , пр.3 ЗЗД се иска прогласяване относителната недействителност на договорите за замяна, оформени с н.а. № 71/ 01.12.2016 г., н.д. № 427/2016 год. и н.а. № 72/ 01.12.2016 г., н.д. № 428/2016 год. като противоречащи на чл. 76 от ЗН и/или нищожността им по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД като противоречащи на добрите нрави, тъй като липсва еквивалентност на престациите.

За да е осъществено заявеното основание за нищожност по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави е необходимо да е налице очевидна нееквивалентност на насрещните престации с оглед действителната пазарна цена на недвижимите имоти и на прехвърлените в замяна движими вещи. В конкретния случай е налице именно такава пълна нееквивалентност на двете престации по двата процесни договора. Общата пазарна стойност на процесните идеални части от имотите, предмет на договора за замяна, оформен с н.а. 71 / 01.12.2016 г. възлиза на 9 009,22 лева и същите са заменени за хранителни стоки на стойност 840 лева, която е повече от 10 пъти по-ниска от действителната им пазарна цена, изчислена от вещото лице, изготвило съдебно-оценителните експертизи. Съответно общата пазарна цена на процесните идеални части от имота, предмета на договора за замяна, формен с н.а. № 72/ 01.12.2016 г. възлиза на 11 367,97 лева и той е заменен за хранителни стоки на стойност 1320 лева, която е приблизително 9 пъти по-ниска от действителната му пазарна цена. Ето защо следва да бъде обявена нищожноста на сключения между ответниците М.В.В., В.В.П. и Л.В.П., от една страна, и ответниците Р.Г.А. и В.С.А., от друга страна, във формата на н.а. №  71 / 01.12.2016 г., том III, н.д. дело № 427 / 2016 г. договор за замяна на 42/90 ид.ч. от следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор 00223.27.14 с площ 4119 кв.м. в землището на с. А., местността „Нойчинци“; ПИ с идентификатор 00223.31.4 с площ 5106 кв.м. в землището на с. А., местността „Нойчинци“ и 21/75 ид.ч. от ПИ с идентификатор 06175.13.13 с площ 4034 кв.м. в землището на с. Братушково, местност „Полето“ и ПИ с идентификатор 00223.31.1 с площ 8 661 кв.м. в землището на с. А., местността „Нойчинци“ и на сключения между отв. Л.В.П., от една страна, и ответниците Р.Г.А. и В.С.А., във формата на  н.а. №  72 / 01.12.2016 г., том III, н.д. дело № 428 / 2016 г. договор за замяна на 42/270 ид.ч. от ПИ с идентификатор 00223.134.6 с площ 55987 кв.м. в землището на с. А., местността „Локва.

Независимо, че е налице въведеното от ищците основание за нищожност на процесните договори за замяна и съдът не дължи признасяне по евентуалния иск, за пълнота на изложението следва да се да се отбележи, че  съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, позоваването на относителната недействителност по чл.76 ЗН е допустимо в делбено производство или извън него - по иск за защита на собствеността, чрез инцидентен, преюдициален и обуславящ установителен иск или чрез възражение. В случая са реализирани изброените предпоставки за обявяване на относителната недействителност на процесните договори на основание чл.76 ЗН: налице са разпоредителни сделки (замени), с които ответниците по исковете като сънаследници са се разпоредили отчасти - до размера на притежаваните от тях  ид.ч. от процесните наследствени имоти, наследството не се изчерпва само с имотите, с които са се разпоредили, тъй като в наследствената маса има още имоти, правото на собственост върху които е възстановено с решенията на ПК,  т.е. не може да се приеме, че е налице продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД.

На следващо място се претендира прогласяване на основание чл.76 ЗН недействителността на договора за аренда на процесните земеделски земи от 19.09.2016 год., сключен между ответницата Л.П. и „А.“ ЕООД, поради сключването му без съгласие на ищците, от лице, което притежава по-малко от 50% идеални части от имотите, в противоречие с разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ.

Сключването, действието и прекратяването на договорите за аренда е уредено в Закона за аренда в земеделието. В мотивите на т. 2 от ТР № 2 от 20.07.2017 г. по т.д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че договорът за аренда урежда обществените отношения, свързани със стопанското ползване на земеделска земя и извличане на плодовете, на които арендаторът става собственик. Създаването на режим на специално регулиране е свързано със съществената специфика на земеделската земя - при ползването (обработването) тя дава плодове. Предмет на договора за аренда в земеделието е именно временното ползване на земя, което позволява на арендатора да получава в собственост произведената земеделска продукция. Страни по договора за аренда са арендодателят и арендаторът.

Към датата на сключване на процесния договор за аренда на земеделски земи от 19.09.2016 г. е била в сила редакцията на чл. 3 ЗАЗ, обн. ДВ, бр. 13 от 2007 година.Съгласно чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ договор за аренда, както и споразумение за неговото изменение или прекратяване може да се сключи със собственик, съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или с лице, упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. Изричното изброяване от законодателя на лицата, които могат да сключат договор за аренда изключва възможността такъв да бъде сключен от лице несобственик. Този договор, обаче е непротивопоставим на останалите съсобственици. След като несобственик не може да сключи договор за аренда, то не може по аналогия да бъде прието и да бъде изследван въпроса относно приемане на такъв договор от страна на действителния собственик. Дори и да се приемат за валидно извършени плащанията в полза на собствениците, които не са страна по договора не могат да обвържат последните с договора за аренда и тези действия да бъдат разглеждани като конклудентни и потвърждаващи действието на договора след като този договор им е непротивопоставим. Още повече, че в случая е налице изрично противопоставяне от ищците на сключените договори за аренда с предявения от тях срещу арендатора ревандикационен иск, представляващ техен изричен отказ да ги потвърдят. Освен това в представените РКО липсва издател, а в платежните нареждения фигурира дружество, което е различно от ответното.  Ето защо е неоснователно поддържаното от ответното дружество възражение в тази насока.

По отношение на предявения ревандикационен иск съдът намира следното:

За успешното му провеждане следва да бъде установено кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на чл.108 ЗС - че ищците са собственици на имота на заявеното в исковата молба правно основание, че ответникът упражнява фактическата власт върху същия имот, както и че за това владение той не разполага с правно основание, което да е противопоставимо на ищците. Доказването на първите две условия е в тежест на ищеца, а ответника следва да докаже положителния факт на съществуване на основание да владее имота. С оглед приетата недействителност на  договора за аренда от 19.09.2016 г. по отношение на ишците, собственици на процесните земеделски имоти и доколкото липсва спор между страните относно упражняваната от ответното дружество фактическа власт върху тях, основателен се явява предявеният ревандикационен иск за възстановяване на владението, което ответното дружество е упражнявало към момента на завеждане на иска и към настоящия момент въз основа на недействителния договор за аренда.

По иска с правна квалификация чл. 59 ЗЗД:

Фактическият състав на иска за заплащане на обезщетение за ползването на определена вещ включва следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: ищците да са собственици на имотите; последните да се ползват от ответника; липса на правно основание за ползване на имотите; настъпило в резултат на ползването обедняване на ищците и обогатяване на ответника; да не е налице друг ред, по който обеднелият да защити правата си. Тежестта на доказване на посочените обстоятелства е на ищците. В тежест на ответника е да докаже, че разполага с основание за ползване на процесните имоти.

По делото се установи, че ищците са собственици на процесните земеделски имоти, предмет на договора за аренда от 19.09.2016 г. и може да се приеме, че е налице „ползване“ от страна на ответното дружество на чужди имоти. За това ползване няма основание, доколкото по делото се установи, че е налице недействителен договор за аренда, за което съдът е изложил съображенията си по-горе. Поради това, ответната страна по предявения иск по чл. 59 от ЗЗД се е облагодетелствала със спестените разходи, които иначе е следвало да направи при уреждане на отношенията със собствениците на имотите , свързани със стопанското ползване на земеделските земи и придобиване на земеделската продукция. Затова съдът намира, че искът е доказан по основание.

Практика на ВКС е последователна по въпроса за начина на определяне на размера при неоснователно обогатяване вследствие ползването на недвижим имот от несобственик. Обедняването на ищците, изразяващо се в лишаването му от възможността да ползват сами собствените си недвижими имоти, както и обогатяването на ответника, което се изразява в спестяването на разходи за арендно възнаграждение за ползване на недвижимите имоти, се съизмерява със средното пазарно арендно възнаграждение за отдаване на  подобни земеделски имоти под аренда. Относно размера на обезщетението съдът кредитира заключението на съдебно-оценителните експертизи. Съгласно тях обезщетението за стойността на арендното възнаграждение, съставляващо стойността на обезщетението за лишаване от ползване на земеделските имоти, предмет на процесния договор за аренда, за периода 19.09.2016 г. – 08.04.2020 г. възлиза общо на 7 740 лева за трите стопански години 2016/2017 г., 2017/2018 г. и 2018/2019 г. като годишното арендно възнаграждение е както следва: на 54/75 ид.ч. от ПИ с идентификатор 00223.224.7 е 161 лв., на 54/75 ид.ч. от ПИ с идентификатор 00223.224.9 е 67 лв., на 54/75 ид.ч. от ПИ с идентификатор 00223.224.8 е 596 лв., на 54/75 ид.ч. от ПИ с идентификатор 00223.27.14 е 30 лв., на 54/75 ид.ч. от ПИ с идентификатор 06175.13.13 е 87 лв., на 48/90 ид. ч. от ПИ с идентификатор 00223.31.4 е 82 лв., на 48/90 ид. ч. от ПИ с идентификатор 00223.31.1 е 139 лв., на 228/270 ид.ч. от ПИ с идентификатор 00223.134.6 е 1418 лв. или общо 2 580 лева. С оглед диспозитивното начало и доколкото ищците не са поискали изменение на размера на този иск, същият следва да бъде уважен за сумата от 6 000 лева, или по 2 000 лева за всяка стопанска година.

Искът по чл.59 ЗЗД в случая е установен по основание, предвид наличието на главен дълг и забава в плащането му. При това положение основателни се явяват и предявените акцесорни искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД служи за обезщетение за претърпените вреди за времето на забавата. В конкретния случай ищецът е установил наличието на основание за прилагане спрямо ответника на предвидената от законодателя гражданскоправна санкция за обезвреда, поради забава в изпълнението на съществуващ паричен дълг. Ето защо за ответното дружество е възникнало и вторичното санкционно задължение да обезщети кредиторите за забавата за периода от 01.10.2017 г. до 08.04.2020 г. със сумата в размер на 511, 67 лева, за периода от 01.10.2018 г. до 08.04.2020 г. със сумата от 308,89 лева и за периода от 01.10.2019 г. до 08.04.2020 г. със сумата от 106,11 лева, изчислени по реда на чл.162 ГПК с помощта на компютърна програма, като исковете следва да бъдат отхвърлени в частта до пълните предявени размери и крайна дата на периода 10.04.2020 г.

Като законна последица от уважаване на иска по чл.59 ЗЗД в размер на 6 000 лева за процесния период е присъждането на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.04.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят солидарно на ищците направените от тях разноски в размер на  1 965,56 лева, от които 1 165,56 лева за държавна такса по исковете и 800 лева за възнаграждения на вещо лице. Във връзка със заявената претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение не са представени доказателства нито за размера, нито за реалното заплащане на такова, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Воден от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И:

 

ОБЯВЯВА по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, за нищожни по отношение на К.Д.Ж., с ЕГН **********, с адрес ***, Ю.Х.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, Х.П.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, в гр. ...........“ (В.) № 85, В.П.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, в гр. ...........“ (В.) № 85, З.Д.П., с ЕГН **********, с адрес ***, С.Д.П., с ЕГН **********, с адрес ***, М.С.П., с ЕГН **********, с адрес ***, М.А.П., с ЕГН **********, с адрес ***, А.А.П., с ЕГН **********, с адрес ***, Е.И.П., с ЕГН **********, с адрес ***, Е.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, Е.Е.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, С.М.П.-К., с ЕГН **********, с адрес ***, всички със съдебен адрес ***, сключения между М.В.В., с ЕГН **********, с адрес ***, В.В.П., с ЕГН **********, с адрес ***, и Л.В.П., с ЕГН ********** с адрес ***, от една страна, и Р.Г.А., с ЕГН **********  и В.С.А., с ЕГН ********** ***, от друга страна, във формата на н.а. №  71 / 01.12.2016 г., том III, н.д. дело № 427 / 2016 г. договор за замяна на 42/90 ид.ч. от следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор 00223.27.14 с площ 4119 кв.м. в землището на с. А., местността „Нойчинци“; ПИ с идентификатор 00223.31.4 с площ 5106 кв.м. в землището на с. А., местността „Нойчинци“ и 21/75 ид.ч. от ПИ с идентификатор 06175.13.13 с площ 4034 кв.м. в землището на с. Братушково, местност „Полето“ и ПИ с идентификатор 00223.31.1 с площ 8 661 кв.м. в землището на с. А., местността „Нойчинци“ с хранителни стоки на обща стойност 840 лева и сключения между отв. Л.В.П., от една страна, и ответниците Р.Г.А. и В.С.А., във формата на  н.а. №  72 / 01.12.2016 г., том III, н.д. дело № 428 / 2016 г. договор за замяна на 42/270 ид.ч. от ПИ с идентификатор 00223.134.6 с площ 55987 кв.м. в землището на с. А., местността „Локва“ с хранителни стоки на обща стойност 1320 лева.

ОБЯВЯВА по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. 76 ЗН за недействителен по отношение на К.Д.Ж., с ЕГН **********, с адрес ***, Ю.Х.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, Х.П.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, в гр. ...........“ (В.) № 85, В.П.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, в гр. ...........“ (В.) № 85, З.Д.П., с ЕГН **********, с адрес ***, С.Д.П., с ЕГН **********, с адрес ***, М.С.П., с ЕГН **********, с адрес ***, М.А.П., с ЕГН **********, с адрес ***, А.А.П., с ЕГН **********, с адрес ***, Е.И.П., с ЕГН **********, с адрес ***, Е.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, Е.Е.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, С.М.П.-К., с ЕГН **********, с адрес ***, всички със съдебен адрес ***, сключения между Л.В.П., с ЕГН **********, с адрес ***, като арендодател, и „А.“ ЕООД, с ЕИК ........., представлявано към онзи момент от Р.А. нотариално заверен договор за аренда от 19.09.2016 год., по силата на който на ответното дружество са предоставени за временно ползване за срок от 15 стопански години следните недвижими имоти:  ПИ с идентификатор 00223.224.7 с площ 7460 кв.м. в землището на с. А., местността „Ровинке“; ПИ с идентификатор 00223.224.9 с площ 3 124 кв.м. в землището на с. А., местността „Ровинке“; ПИ с идентификатор 00223.224.8 с площ 27579 кв.м. в землището на с. А., местността „Ровинке“; ПИ с идентификатор 00223.31.1 с площ 8 661 кв.м. в землището на с. А., местността „Нойчинци“; ПИ с идентификатор 00223.27.14 с площ 4119 кв.м. в землището на с. А., местността „Нойчинци“; ПИ с идентификатор 00223.31.4 с площ 5106 кв.м. в землището на с. А., местността „Нойчинци“; ПИ с идентификатор 00223.134.6 с площ 55987 кв.м. в землището на с. А., местността „Локва“; ПИ с идентификатор 06175.13.13 с площ 4034 кв.м. в землището на с. Братушково, местност „Полето“.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.108, ал.1 ЗС, че К.Д.Ж., с ЕГН **********, с адрес ***, Ю.Х.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, Х.П.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, в гр. ...........“ (В.) № 85, В.П.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, в гр. ...........“ (В.) № 85, З.Д.П., с ЕГН **********, с адрес ***, С.Д.П., с ЕГН **********, с адрес ***, М.С.П., с ЕГН **********, с адрес ***, М.А.П., с ЕГН **********, с адрес ***, А.А.П., с ЕГН **********, с адрес ***, Е.И.П., с ЕГН **********, с адрес ***, Е.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, Е.Е.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, С.М.П.-К., с ЕГН **********, с адрес ***, всички със съдебен адрес ***,, са собственици на ПИ с идентификатор 00223.224.7 с площ 7460 кв.м. в землището на с. А., местността „Ровинке“; ПИ с идентификатор 00223.224.9 с площ 3 124 кв.м. в землището на с. А., местността „Ровинке“; ПИ с идентификатор 00223.224.8 с площ 27579 кв.м. в землището на с. А., местността „Ровинке“; ПИ с идентификатор 00223.31.1 с площ 8 661 кв.м. в землището на с. А., местността „Нойчинци“; ПИ с идентификатор 00223.27.14 с площ 4119 кв.м. в землището на с. А., местността „Нойчинци“; ПИ с идентификатор 00223.31.4 с площ 5106 кв.м. в землището на с. А., местността „Нойчинци“; ПИ с идентификатор 00223.134.6 с площ 55987 кв.м. в землището на с. А., местността „Локва“; ПИ с идентификатор 06175.13.13 с площ 4034 кв.м. в землището на с. Братушково, местност „Полето“ И ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление в гр. Сливница, ул. „К.“ № 10, представлявано от управителя С.Г.Л., да им предаде владението върху тях.

ОСЪЖДА по иска с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД „А.“ ЕООД, с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление в гр. Сливница, ул. „К.“ № 10, представлявано от управителя С.Г.Л., да заплати солидарно на К.Д.Ж., с ЕГН **********, с адрес ***, Ю.Х.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, Х.П.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, в гр. ...........“ (В.) № 85, В.П.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, в гр. ...........“ (В.) № 85, З.Д.П., с ЕГН **********, с адрес ***, С.Д.П., с ЕГН **********, с адрес ***, М.С.П., с ЕГН **********, с адрес ***, М.А.П., с ЕГН **********, с адрес ***, А.А.П., с ЕГН **********, с адрес ***, Е.И.П., с ЕГН **********, с адрес ***, Е.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, Е.Е.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, С.М.П.-К., с ЕГН **********, с адрес ***, всички със съдебен адрес ***, сумата от 6 000 лева (по 2 000 лева за всяка стопанска година: 2016/2017 г., 2017/2018 г. и 2018/2019 г.), представляващи обезщетение за лишаване от ползване за трите стопанските години, на следните недвижими имоти: 54/75 ид.ч. от ПИ с идентификатор 00223.224.7; 54/75 ид.ч. от ПИ с идентификатор 00223.224.9; 54/75 ид.ч. от ПИ с идентификатор 00223.224.8; 54/75 ид.ч. от ПИ с идентификатор 00223.27.14;  54/75 ид.ч. от ПИ с идентификатор 06175.13.13; 48/90 ид. ч. от ПИ с идентификатор 00223.31.4; 48/90 ид. ч. от ПИ с идентификатор 00223.31.1; 228/270 ид.ч. от ПИ с идентификатор 00223.134.6.

ОСЪЖДА по иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД „А.“ ЕООД, с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление в гр. Сливница, ул. „К.“ № 10, представлявано от управителя С.Г.Л., да заплати солидарно на К.Д.Ж., с ЕГН **********, с адрес ***, Ю.Х.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, Х.П.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, в гр. ...........“ (В.) № 85, В.П.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, в гр. ...........“ (В.) № 85, З.Д.П., с ЕГН **********, с адрес ***, С.Д.П., с ЕГН **********, с адрес ***, М.С.П., с ЕГН **********, с адрес ***, М.А.П., с ЕГН **********, с адрес ***, А.А.П., с ЕГН **********, с адрес ***, Е.И.П., с ЕГН **********, с адрес ***, Е.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, Е.Е.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, С.М.П.-К., с ЕГН **********, с адрес ***, всички със съдебен адрес ***, сумата от 511, 67 лева, представляващи обезщетение за забава върху всяка главница от 2 000 лева за съответната стопанска година, за периода от 01.10.2017 г. до 08.04.2020 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за останалата част до пълния предявен размер от 512,78 лева и за периода до 10.04.2020 г., сумата от 308,89 лева, представляващи обезщетение за забава върху всяка главница от 2 000 лева за съответната стопанска година за периода от 01.10.2018 г. до 08.04.2020 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за останалата част до пълния предявен размер от 310 лева и за периода до 10.04.2020 г. и сумата от 106,11 лева, представляващи обезщетение за забава върху всяка главница от 2 000 лева за съответната стопанска година за периода от 01.10.2019 г. до 08.04.2020 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за останалата част до пълния предявен размер от 107,22 лева и за периода до 10.04.2020 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М.В.В., с ЕГН **********, с адрес ***, В.В.П., с ЕГН **********, с адрес ***, и Л.В.П., с ЕГН **********, с адрес ***, Р.Г.А., с ЕГН **********  и В.С.А., с ЕГН ********** *** и „А.“ ЕООД, с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „К.“ № 10, представлявано от управителя С.Г.Л., да заплатят солидарно на К.Д.Ж., с ЕГН **********, с адрес ***, Ю.Х.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, Х.П.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, в гр. ...........“ (В.) № 85, В.П.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, в гр. ...........“ (В.) № 85, З.Д.П., с ЕГН **********, с адрес ***, С.Д.П., с ЕГН **********, с адрес ***, М.С.П., с ЕГН **********, с адрес ***, М.А.П., с ЕГН **********, с адрес ***, А.А.П., с ЕГН **********, с адрес ***, Е.И.П., с ЕГН **********, с адрес ***, Е.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, Е.Е.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, С.М.П.-К., с ЕГН **********, с адрес ***, всички със съдебен адрес ***, сумата от 965,96 лева, представляваща направените от тях разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: