№ 12194
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110140531 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание 410, т. 2 КЗ вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между него и собственика на
л.а. м. „Мерцедес", съществувало застрахователно правоотношение, възникнало въз основа
на договор за застраховка “Каско МПС“, за което била съставена застрахователна полица №
47042117220003148. В рамките на застрахователното покритие, на 19.09.2022г., в гр. София,
на общински път, при движение по ул. „Крайречна“, настъпило застрахователно събитие-
пътнотранспортно произшествие (ПТП), което представлява покрит застрахователен риск,
при което лек автомобил „Мерцедес" попадал в несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно. Застрахованият уведомил ищеца за настъпилото събитие, за което била
образувана преписка по щета № 470421222250697, по която било определено обезщетение в
размер на 323,15 лева, платено на 21.09.2022г.
В исковата молба са развити съображения, че пътят, по който се е движил процесния
автомобил при настъпване на пътнотранспортното произшествие, е част от общинската
пътна мрежа, за поддържането на която отговаря С.О.. С регресна покана с изх. № 1858/
15.06.2023г., ищецът поканил ответника да му възстанови застрахователното обезщетение,
но ответникът не изпълнил задължението си.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника С.О., да плати сумата 323,15 лева, представляващо платено по
застрахователна полица № 47042117220003148 за настъпило на 19.09.2022г. застрахователно
събитие, по повод което е образувана щета № 470421222250697.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
се изразява становище за неоснователност на предявения иск. В отговора на исковата мопба
1
са релевирани доводи, с които се оспорва механизма на ПТП. Ответникът поддържа, че в
случая не съществува покрит застрахователен риск, поради което счита че обезщетението е
изплатено без правно основание. Същият излага доводи, че по делото не се установява
съществуването на дупка на пътното платно.
В отговора на исковата молба е релевиран довод за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на л.а. м. "Мерцедес", тъй като с поведението си не е съобразил
поведението си с пътната обстановка.
В обобщение, ответникът счита предявеният иск за неоснователен и моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли същия. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От събраните по делото писмени доказателствени средства- застрахователна полица №
47042117220003148, се установява, че между ищеца и собственика на л.а. м. “Мерцедес”, с
рег. № ********, съществува застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на
договор за застраховка “Каско Стандарт”, с период на застрахователно покритие
10.12.2021г.- 09.12.2022г.
На 20.09.2022г. застрахованото лице е подало заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка “Каско”. В същото е посочено, че ПТП е
настъпило при попадане на автомобила в дупка, при движението му по ул. “Крайречна” в
гр. София. Въз основа на подаденото заявление пред ищеца била образувана щета № 50-
01600- 24235/ 20.09.2022г. От представените писмени документи- доклад по щета и
платежно нареждане, се установява, че по посочената щета е определено застрахователно
обезщетение в размер на 323,15 лева, което е било платено на 21.09.2022г.
За установяване механизма на ПТП и стойността на причинените вреди пред
първоинстанционния съд е изслушана съдебно автотехническа експертиза (САТЕ), съгласно
заключението на която процесното ПТП е настъпило при попадане на автомобила в дупка
на пътното платно. При произшествието по лекия автомобил настъпили вреди по предната
лява гума. Според вещото лице вредите по автомобила се намират в пряка причинна връзка
с механизма на ПТП. Средната пазарна стойност на вредите към момента на настъпване на
застрахователното събитие е 334,36 лева.
Относно механизма на деянието са събрани и гласни доказателствени средства-
свидетелски показания. От показанията на св. А. Н. се установява, че през 2022г. същият
управлявал л.а. м. “Мерцедес”. Свидетелят сочи, че автомобилът попаднал в дупка,
намираща се на пътното платно. Свидетелят сочи, че същата не била обезопасена и
сигнализирана.
Съдът счита, че на показанията на свидетеля следва да бъде дадена вяра. Същите са
последователни, логични, корелират по между си и с обективните данни, съдържащи се в
заключението на САТЕ.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
2
страна:
Релевантните за предмета на спора въпроси са наличието на сключен договор за
застраховка, механизма на ПТП и причинно- следствената връзка с настъпилите за
собственика на лекия автомобил вреди, обезщетени по валидно сключена застраховка
"Каско".
В конкретния случай между страните не съществува спор, че между ищеца и
собственикът на л.а. м. “Мерцедес”, възникнало въз основа на договор за застраховка “Каско
Стандарт, с период на валидност 10.12.2021г.- 09.12.2022г.
От събраните писмени доказателства- заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение, декларация, доклад и платежно нареждане, се установява, че на 19.09.2022г. е
настъпило застрахователно събитие- ПТП, за което е платено застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 411 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на причинителят на вредите, до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. От анализа на цитираната
разпоредба се налага извода, че за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка отговорния за деликта е необходимо да са налице следните три
групи юридически факти: от една страна възникнало право на увредения срещу
причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл. 47 -
49 от ЗЗД, при които суброгацията на застрахователя също е допустима (така изрично т. 15
от ППВС № 7/1978 г.), от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено
застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на
трето място - извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на
настъпилите вреди.
В настоящия случай, отговорността на ответника произтича от обстоятелството, че като
възложител на работа по смисъла на чл. 49 от ЗЗД обективно е допуснал наличието на дупка
на пътното платно, сама по себе си създаваща опасност за движението по пътищата, която
не е отремонтирал или обезопасил. Съгласно разпоредбата на чл. 31 от ЗП, изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища, публична общинска собственост (чл. 8,
ал. 3 от Закона), се осъществяват от общините, като съдържанието на тези дейности е
подробно определено в § 1, т. 12, 13 и 14 от Допълнителните разпоредби на ЗП,
включително поддържането на пътищата като дейност по осигуряване на необходими
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, с правомощия
на кмета на общината (чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП). Подобна е и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
ЗДвП. В § 1, т. 13 и 14 от ПЗР на ЗП е дадена легална дефиниция на дейностите по ремонт и
поддържане, а именно: ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на
транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с
изискванията на движението. Следователно, на ответника е възложено да полага грижа по
недопускането и отстраняването на дупки по общинските пътища. Неговата отговорност,
като гаранционно- обезпечителна, е обективна: независимо от наличието или липсата на
3
вина, той отговаря за действията или бездействията на работниците, които е натоварил с
извършване на възложената работа. От събраните доказателства по делото се установи, че и
останалите юридически факти, предвидени в хипотезата на чл. 411 КЗ, са осъществени-
увреденият е бил застрахован при ищеца, а последният е изплатил застрахователното
обезщетение. Изложеното обуславя извод за основателност на иска и неговото уважаване.
Във връзка с наведеното от ответника възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат, следва да се посочи следното:
За да е налице съпричиняване пострадалият следва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличието на пряка причинна връзка
между поведението на увредения и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът
на увредения по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД- обективен елемент от съпричиняването, може
да се изрази в действие или бездействие, но поведението му трябва да е противоправно и да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
В конкретния случай ответникът е обосновал възражението си за съпричиняване на
вредоносния резултат с доводи, че с поведението си водачът на л.а. “Мерцедес” е нарушил
правилото за движение по пътищата, регламентиращо задължение на водачите на МПС да се
движат със зимни гуми в периода 15 ноември- 01 март.
В конкретния случай ответникът не е посочил доказателства, съдържащи данни
ответникът да е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентиращи задължение
на водачите на МПС да се движат със зимни гуми в периода 15 ноември- 01 март.
Изложеното обуславя извод, че по делото не е установена противоправност на поведението
на водача на л.а. м. “Мерцедес”. Изложеното обуславя извод, че в конкретния случай не са
налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Според чл. 400 КЗ , при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на причинените вреди. Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от
8.03.2006г. обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни
превозни средства, съгласно приложения № 1 – 6. Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява
указание за изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите когато обезщетението се
определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в
сервиз- в т.см. решение № 52 от 8.07.2010г. по т. дело № 652/2009г. на ВКС, ТК, I т.о.;
решение № 109/ 14.11.2009г. по т.д. № 870/2010г., решение № 153/22.12.2011 г. по т.д. №
896/ 2010г.; решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.о., с което на
материалноправния въпрос относно за приложимостта на утвърдената с Наредба № 24/
08.03.2006г. на КФН Методика към имуществената застраховка "Каско на МПС" и
значението й за размера на дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение е
даден отговор, че ”Методиката по Наредба № 24/ 08.03.2006г. на КФН не е задължителна, а
4
съставлява указание относно начина на изчисляване на размера на щетата на МПС от
застрахователя в случаите, когато на същия не са представени надлежни
доказателства(фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато застрахователното
обезщетение се определя по експертна оценка. Даденото в този смисъл разрешение важи
както за обезщетението по чл. 226 КЗ, така и при иск по чл. 213 КЗ”. При изчисляване на
обезщетението не следва да се прилага и коефициента на овехтяване. В т.см. решение № 79
от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/ 2009г., I т.о: „Размерът на застрахователното
обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на
имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното
събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност”; решение № 6 от 2.02.2011г. на ВКС по
т.д. № 293/ 2010г., I т.о. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките
на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Нормата на
чл. 400 КЗ във връзка с чл. 203 ал. 2 КЗ във връзка с ал. 4 КЗ, изрично урежда, че когато
между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се
дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята
стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество /ал.2/ , т.е
по пазарната му стойност. В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на
ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
1069/2010 г., II т. о., ТК, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи
задължителна за съдилищата практика на ВКС. Конкретиката на случая сочи, че
действителната стойност на увреденото имущество е 334,36 лева, а платеното от
застрахователя- 323,15 лева. С оглед това, искът следва да бъде уважен до по- малката от
двете суми- платеното застрахователно обезщетение.
Изложеното обуславя извод за основателност на предявените претенции и тяхното
уважаване.
Относно разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. При този изход на делото, право на
разноски има ищецът. Същият е представил доказателства, че е направил претендираните
разноски и е поискал присъждането им своевременно. В конкретния случай ищецът е
направил разноски за държавна такса в размер на 50 лева, депозит за възнаграждение на
свидетел в размер на 50 лева, депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 400 лева
и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, които следва да му бъдат присъдени.
5
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. „М.“ № *** с ЕИК ********** да заплати на
“ЗЕАД Б.В.И.Г.” АД, с ЕИК ********, сумата 323,15 лева, представляваща платено по
застрахователна полица № 47042117220003148, за настъпило на 19.09.2022г.
застрахователно събитие, по повод което е образувана щета № 470421222250697, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 20.07.2023г., до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД;
сумата 880 лева, представляваща направени пред настоящата инстанция разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6