№ 656
гр. Бургас, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Кърпичева
Цинцарска
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска
Гражданско дело № 20252100100003 по описа за 2025 година
Делото е образувано по исковата молба на И. К. Ф., с ЕГН
**********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
Александровска № 45, ет. 2, адвокат Димитрина Ройдева срещу Г. А.
Ф. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
Шар планина № 32, ет. 1, адвокат Пенка Мутафчиева.
Видно от изложеното в исковата молба, на 23.01.2020г., бащата
на ищеца, превежда на ответника, който е негов брат, по банков път
сумата от 16 000 евро с посочване на основание на превода „1/3 дял
покупко-продажба на имот“. Ищецът твърди, че баща му не е бил
купувач на недвижим имот с продавач ответника и съответно
платената от баща на ответника му сума, е такава получена без
основание. Ищецът твърди, че в качеството на наследник на своя баща
е придобил облигационното му право да иска връщане от ответника
на сумата от 16 000 евро, която сума е платена при изначална липса на
основание, тъй като липсва сключена сделка между бащата на ищеца
и ответника за продажба на конкретен имот.
С оглед на което се иска осъждането на ответника да заплати на
1
ищеца платената от баща му сума в размер на 16 000 евро, ведно и
законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска-
03.01.2025г. до окончателното й заплащане.
С исковата молба е предявен и акцесорен иск за мораторна
лихва, който е оттеглен от страната. С влязло в сила протоколно
определение от 13.05.2025г. производството по делото в тази му част е
прекратено.
Ищецът е ангажирал доказателства за предявената от него
претенция, като иска уважаване на същата и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът е оспорил основателността на предявения иск.
Направил е възражения по неговата допустимост, което с
определението по насрочване, е счетено от съда за неоснователно.
Ответникът счита предявената претенция за неоснователна,
включително и поради погасяването й по давност. Оспорва се факта
на получаване на процесната сума от ответника. Твърди, че сумата не
е такава платена без основание. Твърди се, че сумата не е получена от
ответника на посоченото основание в документа за извършен превод.
Посочва се, че сумата е платена от бащата на ищеца на ответника при
наличието на облигационни отношенията между тях, а именно сумата
е платена по договор за прослужване и договор за дарение. Иска се
отхвърляне на предявената претенция и присъждане на направените
по делото разноски.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото извлечение от сметката на К. А. Ф.
за периода 02.01.2020г.-31.12.2020г., нареждане за междубанков
кредитен превод от 23.01.2020г.-направен от К. А. Ф. и извлечение от
сметката на Г. А. Ф. за периода 23.01.2020г.-23.01.2020г., съдът намира
за безспорно установено по делото, че на 23.01.2020г. бащата на
2
ищеца К. А. Ф. е превел на своя брат и ответник по делото сумата от
16 000 евро. Съдът намира, че ответната страна неуспешно е оспорила
верността на издаденото от „ЦКБ“ АД-клон Бургас извлечение от
сметката на К. А. Ф. относно факта на превеждане на посочената
сума. Видно от извлечението от сметката, по която е наредена сумата,
същата е получена от титуляра й Г. А. Ф., което беше потвърдено от
банката на същия. Следователно по делото е установено плащането на
сумата от 16 000 евро от бащата на ищеца К. А. Ф. на ответника Г. А.
Ф..
Видно от изразените становища на страните по делото, същите
не спорят относно факта, че така платената сума не е платена на
посоченото в платежните документи основание от наредителя-1/3 дял
от покупко-продажба на недвижим имот. Освен, че този факт не е
спорен между страните, ищецът е ангажирал писмени доказателства-
справка от Агенцията по вписванията, от която се вижда, че между К.
А. Ф. и Г. А. Ф. няма вписан договор за покупко-продажба на
недвижим имот, в която връзка би могло да е направено въпросното
плащане. Самият ответник не твърди, че е получил сумата на
посоченото основание за плащането й.
Безспорно установено по делото е също така, че ищецът е син на
починалия К. А. Ф., а ответникът е негов чичо.
По делото е предявен иск за връщане на платената от бащата на
ищеца сума на ответника, който иск е с правно основание чл. 55, ал. 1,
предложение първо от Закона за задълженията и договорите, а именно
иск за връщане на платената сума при изначална липса на основание.
Ищецът претендира сумата на плоскостта на неоснователното
обогатяване, което имуществено право е наследил от своя баща.
При по-горе установената фактология по делото, съдът намира,
че ищецът, в чиято тежест беше, доказа, че процесната сума е
получена от ответника.
3
В тежест на ответника беше, да докаже по делото, че е получил
сумата на посочените от него основание, след като самият той отрича
сумата да е получена по договор за покупко-продажба на недвижим
имот. Липсват доказателства, за сключен между К. А. Ф. и Г. А. Ф.
договор за прослужване и какво представлява от правна гледна точка
такъв договор, поради което и съдът намира за недоказано
твърдението на ответната страна, че сумата е получена от ответника
на посоченото правно основание.
Второто посочено от ответника основание за получаване на
сумата е сключен договор за дарение. Съдът намира, че ответникът не
доказа и това твърдяното основание за заплащане на сумата от 16 000
евро от бащата на ищеца на ответника. За да докаже твърдението си,
че процесната сума е платена като дарение на ответника, по делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Радка Ф.а, която е
майка на ответника и бащата на ищеца. С оглед разпоредбата на чл.
164, ал. 1 , т. 3 в хипотезата на роднинска връзка между страните
сключили договора, е допустимо да бъде разпитван свидетел за
установяване на твърдяния договор за дарение. Съдът обаче, намира,
че свидетелските показания на разпитаната свидетелка не следва да
бъдат кредитирани, като се позовава на разпоредбата на чл. 172 от
ГПК. По делото не е спорно, че разпитаната свидетелка е майка на
ответника и баба на ищеца, както и не е спорно, че същата се намира в
изключително влошени отношения с ищеца по делото. Между
свидетелката и ищеца се е водило гр. дело № 778/2021г. по описа на
БОС. Отделно от това става ясно, че между същите има и друго
висящо дело. Споменават се внесени тъжби до прокуратурата,
касаещи тези лица. Видно от самия разпит на свидетелката, същата е
изключително негативно настроена срещу ищеца и неговата майка,
която е нейна бивша снаха. Всичко това сочи на невъзможност за
установяване на твърдяния договор за дарение само посредством така
събраните гласни доказателства.
4
При така констатираното от съда, че по делото не се установи
основание за получената от ответника сума в размер на 16 000 евро, е
основателна претенцията на ищеца, в качеството му на наследник на
платилия сумата, да иска осъждането на ответника да му я заплати.
Неоснователно е възражението на ответната страна за погасяване
на вземането по давност. При неоснователното обогатяване,
давностният срок за търсене на сумата е петгодишен и тече от
настъпването на неоснователното разместване на блага. С оглед на
факта, че неоснователно получената от ответника сума е с дата
23.01.2020г., петгодишния давностен срок изтича на 23.01.2025г.
Настоящото дело е образувано на 03.01.2025г. преди изтичане на
давностния срок и следователно претенцията не е погасена по
давност.
-разноски
Ищцовата страна е представила списък на направените по делото
разноски в размер на 4 821,45 лева в това число- платен адвокатски
хонорар в размер 3 000 лева и платена държавна такса в размер на
1 821,45 лева.
С оглед основателността на предявения иск и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат всички направените по делото
разноски. Ответната страна е направила възражение, че липсват
доказателства за заплатен адвокатски хонорар на адвоката на ищеца,
както и че същият е прекомерен.
Видно от представения към списъка на разноските договор за
правна помощ и съдействие, адвокатският хонорар на адвокат Р. е
платен, следователно следва да бъде признат за разноска и следва да
бъде заплатен от ответната страна на ищеца. Съдът намира, че
възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е
неоснователно. Уговорения и заплатен хонорар за адвоката на
ищцовата страна, е съобразен с размера на предявения иск и с
правната и фактическа сложност на делото.
5
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. А. Ф. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. Шар планина № 32, ет. 1, адвокат Пенка
Мутафчиева да заплати на И. К. Ф., с ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Александровска № 45, ет. 2, адвокат
Димитрина Ройдева, сумата от 16 000 евро, платена на 23.01.2020г. от
бащата на ищеца при изначална липса на основание, ведно със
законната лихва върху сумата от 03.01.2025г. до окончателното и
изплащане.
ОСЪЖДА Г. А. Ф. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. Шар планина № 32, ет. 1, адвокат Пенка
Мутафчиева да заплати на И. К. Ф., с ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Александровска № 45, ет. 2, адвокат
Димитрина Ройдева, сумата от 4 821,45 лева, представляваща
направените по делото съдебни разноски.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО, на основание чл. 194, ал. 2 във
вр. чл. 193, ал. 1 от ГПК, направеното от ответника Г. А. Ф. с ЕГН
**********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Шар
планина № 32, ет. 1, адвокат Пенка Мутафчиева, оспорване на
верността на издаденото от „ЦКБ“ АД-клон Бургас извлечение от
сметката на К. А. Ф. за периода 01.01.2020г.-31.12.2020г.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6