Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София,
14.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети май през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Любомир Игнатов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 3462 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 26.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 26682/ 2019 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 78 състав, по предявени от „А.Б.” ЕАД- *** установителни
искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че Р.З.Ф. /ЕГН **********/ дължи
на „А.Б.” ЕАД /ЕИК *******/ сумата 5 687.92 лв.-
„месечни вноски и неустойки“ по договори № М3928259/ 18.12.2013
г., № М4240205/ 27.09.2014 г., № М4294234/ 22.12.2015 г. и № М4468255/
17.03.2015 г. за периода 20.06.2016 г.- 26.01.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата, както и
лихва за забава в размер на 380 лв. за периода
11.05.2017 г.- 21.12.2018 г., като исковете са „отхвърлени в останалите части“
за горницата над сумата 5 687.92
лв. до пълния предявен размер от 5 706.79 лв. и над сумата 380
лв. до пълния предявен размер от 389.94 лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът Р.Ф. е осъден да заплати на ищеца „А.Б.” ЕАД сумата 400 лв.-
разноски за исковото производство, и сумата 120 лв.- разноски за заповедното
производство. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „А.Б.” ЕАД е осъден да заплати
на ответника Р.Ф. сумата 5 лв.- разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от Р.З.Ф. /ответник
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени исковете, и в
частта относно разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде
постановено решение за отхвърляне на исковете като неоснователни, с присъждане
на разноски по делото.
Въззиваемата
страна „А.Б.” ЕАД- *** /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от
СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като
претендира разноски за въззивното производство.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и
чл.92, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
По
същество постановеното от СРС решение е частично неправилно- в частта, в която на
основание чл.422 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД е призната за дължима от ответника на
ищеца сумата 2 476.97 лв.- договорна неустойка, и следва в тази част да бъде
отменено. В останалата част, в която са уважени установителните искове по
чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД на „А.Б.“ ЕАД за сумите 3
210.95 лв.- договорни възнаграждения /цена на предоставени мобилни услуги,
цифрова телевизия, фиксиран интернет, два мобилни телефона и др./, и 380 лв.-
лихви за забава, решението е правилно като краен резултат и следва да бъде
потвърдено.
Съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства обосновава извод на въззивния съд
за валидно възникнали между страните договорни правоотношения с предмет-
доставка на далекосъобщителни /мобилни/ услуги, цифрова телевизия, фиксиран
интернет, два мобилни телефона и др., произтичащи от сключени на 18.12.2013 г.,
27.09.2014 г., 22.12.2015 г. и 17.03.2015 г. договори при общи условия и
сертификат за пакетни услуги, по които ищецът има качеството оператор,
предоставящ мобилни телефонни услуги и
др. услуги, посочени по- горе, а ответникът- качеството потребител. Тъй като
според доказателствата /фактури, сметки и заключение на съдебно- техническа експертиза,
прието като неоспорено от страните/ през процесния период от 20.06.2016 г.-
26.01.2018 г. ищецът е предоставил посочените в договорите услуги, а ответникът
не е заплатил договорената за това цена и се явява неизправна страна по същите,
налице са предпоставки за ангажиране на договорната му отговорност на основание
чл.79, ал.1, изр.1 ЗЗД и за признаване дължимостта на сумата 3 210.95 лв.- цена
на потребени услуги и закупени мобилни устройства.
Предявените
от „А.Б.“ ЕАД установителни искове за признаване дължимостта на посочената сума-
главница, претендирана като стойност на доставени мобилни услуги, цифрова
телевизия, фиксиран интернет, два мобилни телефона и др., са основателни и
доказани и правилно са уважени с обжалваното решение. Основателен е и
акцесорният иск по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на лихви за
забава, предвид срочния характер на договорните задължения и забавата на
ответника при тяхното изпълнение.
Неоснователни са претенциите на
ищеца за признаване дължимостта и на договорна неустойка /неустойки/ по чл.422 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД.
Тези
претенции се основават на нищожни договорни клаузи, поради което и сумата 2 476.97 лв.- договорни неустойки,
неправилно е присъдена на ищеца с обжалваното решение. Нищожността произтича от
договарянето им при накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1,
изр.3 ЗЗД и от неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП. Доколкото преценката
за действителността, респ. недействителността, се извършва към момента на
сключване на договорите /датиращи от 2013 г., 2014 г. и 2015 г./, ирелевантно в
случая е обстоятелството, че изправната страна претендира само част от
договорената компенсаторна неустойка /трикратният размер на месечните
абонаментни такси и т.п./, а не целият следващ от задействане на неустоечните
клаузи размер на вземането.
В
случая, с оглед критериите по чл.92 ЗЗД и даденото в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по
тълк. дело № 1/ 2009 г. на ВКС- ОСТК тълкувателно разрешение визираните от ищеца
неустоечни клаузи, на които се основава вземането му за сумата 2 476.97
лв. общо- договорни неустойки, се явяват нищожни, тъй като от съдържанието им
следва, че са уговорени извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, поради което и дължимостта на тези вземания неправилно е
призната с обжалваното решение.
Целта
на неустойката е да санкционира поведението на неизправния длъжник, поради
което и страните могат и според обичайната практика да уговарят заплащането на
мораторни и/или компенсаторни неустойки при наличието на такава неизправност.
Уговарянето на компенсаторна неустойка, предвиждаща, че „при прекратяване на
договора от страна на доставчика на мобилни услуги, поради неплащане на месечни
абонаментни такси от абоната /потребителя на мобилни услуги/, последният дължи
на първия неустойка в размер на същите месечни абонаментни такси“, независимо,
че е в рамките на договорната автономия по чл.9 ЗЗД, не може да бъде упражнено
в разрез с принципа за еквивалентност на обезщетението за вреди, въпреки
санкционния характер на неустойката, който в конкретния случай надвишава
границата на възпиращата функция на санкцията и поради това накърнява добрите
нрави- чл.26, ал.1, изр.3 ЗЗД.
Същевременно
в отношенията между страните приложение намира и Законът за защита на
потребителите /ЗЗП/, в който пряко са транспонирани правилата на Директива
93/13/ЕИО от 5.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори- & 13а, т.9 от ДР на ЗПП. Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. На
основание чл.146, ал.1 ЗЗП такива клаузи са нищожни, като противоречащи на
закона, освен ако са уговорени индивидуално. Съгласно чл.143, т.5 ЗЗП
неравноправна е договорна клауза, която задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. Не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия- чл.146, ал.2 ЗЗП.
При
съобразяване на всички обстоятелства по делото въззивният съд намира, че
договорните клаузи, на които ищецът основава претенциите си за заплащането на
компенсаторна неустойка /неустойки/ от ответника, са нищожни- като
неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП. Спорните договорни клаузи /с идентично
съдържание, което е допълнителен аргумент, че не са индивидуално уговорени/
представляват клаузи от сключени между
страните бланкови договори при общи условия, изготвени от ищеца-
доставчик на мобилни услуги, предварително, като потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. В този смисъл посочените договорни
клаузи не са били индивидуално уговорени и по отношение на тях приложение
намира чл.146, ал.1 ЗЗП. Специалният закон е поставил в тежест на ищеца
доказването на релевантното обстоятелство, че спорните договорни клаузи са били
индивидуално уговорени, каквото доказване в случая- при съобразяване на
установения в закона императив за разпределяне на доказателствената тежест в
посочения в чл.146, ал.4 ЗЗП смисъл, от страна на ищеца не е проведено.
Предвид
горното, при съобразяване на релевантните за спора факти и обстоятелства
въззивният съд намира, че процесните договорни клаузи, предвиждащи заплащането
на неустойка „в размер на сумата от стандартните за съответната програма/пакет
месечни абонаменти за всеки един фиксиран номер, дължими до края на срока на
договора“, в случай на неспазване срока на договора, в т.ч. при прекратяването
му по вина на потребителя преди изтичане на срока му, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата
и задълженията на доставчика на мобилни услуги и потребителя и то във вреда на
последния, което определя същите като неравноправни по смисъла на чл.143, т.5
ЗЗП. Предвид нищожността им, неустоечни вземания въз основа на тях в полза на
ищеца не са възникнали, поради което и искът за признаване дължимостта на
сумата 2 476.97 лв.- компенсаторна неустойка /неустойки/, не може да бъде
уважен.
При
тези съображения, поради частично несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по съществото на спора обжалваното решение следва да бъде отменено
като неправилно в обжалваната част, в която на основание чл.422 ГПК вр. чл.92 ЗЗД е призната дължимостта на сумата 2 476.97 лв.- договорна неустойка
/неустойки/, и вместо това да бъде постановено решение, с което този иск
/искове/ да бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата обжалвана част-
относно уважените искове по чл.422 ГПК
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, решението като правилно следва да бъде
потвърдено. При този изход на спора следва да бъде преразпределена и отговорността
за разноски между страните, като дължимите от ответника на ищеца разноски по
чл.78, ал.1 ГПК са в размер на 241.77 лв.- за исковото производство, и в размер
на 72.84 лв.- за заповедното производство, а дължимите от ищеца на ответника
разноски за първоинстанционното производство са в размер на 265.33 лв. При това
положение решението следва да бъде отменено и в обжалваната част, в която
ответникът Р.Ф. е осъден да заплати на ищеца „А.Б.“ ЕАД разноски над горепосочените
суми- разноски за първо-инстанционното и заповедното производства, съответно на
ответника Ф. следва да бъдат присъдени допълнително разноски по чл.78, ал.3 ГПК
в размер на 265.33 лв.
С
оглед изхода от настоящото съдебно производство на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.3 ГПК въззиваемото дружество дължи да заплати на въззивника сумата 202.37 лв.-
разноски за платено адв. възнаграждение, съразмерно на уважената част от
жалбата.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение от
26.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 26682/ 2019 г. на Софийски районен съд, ІІ
ГО, 78 състав, в обжалваната част, в
която по предявени от „А.Б.” ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.92, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Р.З.Ф. /ЕГН **********/ дължи на „А.Б.”
ЕАД /ЕИК *******/ сумата 2 476.97 лв., представляваща
договорна неустойка /сбор от неустойки/ за предсрочно прекратяване на договори
№ М3928259/ 18.12.2013 г., № М4240205/ 27.09.2014 г., № М4294234/ 22.12.2015 г.
и № М4468255/ 17.03.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
сумата, и в частта, в която на основание
чл.78, ал.1 ГПК Р.З.Ф. е осъден да заплати на „А.Б.” ЕАД разноски за първоинстанционното производство над сумата 241.77 лв. и разноски за заповедното производство- над сумата 72.84 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.Б.”
ЕАД- *** /ЕИК *******/ срещу Р.З.Ф. /ЕГН **********/ установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 2 476.97 лв. /две хиляди четиристотин седемдесет и шест лева и
97 ст./ общо, представляваща сбор от договорни
неустойки за предсрочно прекратяване на договори № М3928259/
18.12.2013 г., № М4240205/ 27.09.2014 г., № М4294234/ 22.12.2015 г. и №
М4468255/ 17.03.2015 г., ведно със законната лихва от 28.12.2018 г. /дата на
подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение/, до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по гр.д.№ 81206/ 2018 г. на СРС, 78 състав, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
26.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 26682/ 2019 г. на Софийски районен съд, ІІ
ГО, 78 състав, в останалата обжалвана
част, в която по предявени от „А.Б.” ЕАД- *** срещу Р.З.Ф. /ЕГН **********/
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е
признато за установено, че Р.З.Ф. /ЕГН **********/ дължи на „А.Б.” ЕАД /ЕИК *******/ сумата 3 210.95 лв. /три хиляди двеста и десет лева и 95 ст./,
представляваща дължими месечни вноски /за предоставени мобилни
услуги, цифрова телевизия, фиксиран интернет, два мобилни телефона и др./ по
договори № М3928259/ 18.12.2013 г., № М4240205/ 27.09.2014 г., № М4294234/
22.12.2015 г. и № М4468255/ 17.03.2015 г. за периода 20.06.2016 г.- 26.01.2018
г., ведно със законната лихва от 28.12.2018 г. /дата на подаване на заявлението
за издаване заповед за изпълнение/ до окончателното й изплащане, и сумата 380 лв. /триста и осемдесет
лева/- лихви за забава при плащане на главницата, дължими за периода 11.05.2017
г.- 21.12.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 81206/ 2018 г. на СРС, 78 състав, а също и в частта, в която на основание чл.78,
ал.1 ГПК Р.З.Ф. е осъден да заплати на „А.Б.” ЕАД разноски за първоинстанционното производство в размер на сумата 241.77 лв. и разноски за заповедното
производство в размер на сумата 72.84 лв.
ОСЪЖДА „А.Б.” ЕАД- *** /ЕИК
*******/ да заплати на Р.З.Ф. /ЕГН **********/
сумата 265.33 лв. /двеста шестдесет
и пет лева и 33 ст./- разноски за първоинстанционното
производство /допълнително/, на основание чл.78, ал.3 ГПК, и сумата 202.37 лв. /двеста
и два лева и 37 ст./- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 26682/ 2019 г. на СРС, ІІ ГО, 78 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.