РЕШЕНИЕ
№
гр.София, ……………….. г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В
състав в публичното заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.с. Мария Илиева
при секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на
прокурора .................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело
N: 13 004 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 173627 от 23.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 40 761/2018 г. по
описа на СРС, ІІ ГО, 163 състав „Д.з.“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати
на Застрахователно акционерно дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК
********* по иск с правно основание чл.410 КЗ във връзка с чл.411 КЗ и чл.412 КЗ сумата 12 092,98 лева, представляваща регресно вземане по щета №
470416171730566, с включени 25,00 лева ликвидационни разноски и 74,40 лева –
разходи за репатриране на увредения автомобил, ведно със законната лихва, считано
датата на подаване на исковата молба – 20.06.2018 г. до окончателното им заплащане,
както и на основание чл.86 ЗЗД сумата 577,56 лева – лихва за забава, начислена
върху главницата за периода от 28.12.2017 г. до 19.06.2018 г.
Със
същия акт ответникът „Д.з.“ АД е осъден да заплати на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1 788,52 лева – разноски
по делото.
Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответника „Д.з.“ АД, ***,
като се поддържа, че същото е неправилно поради противоречие с разпоредбите на
материалния и процесуалния закон. Наведени са доводи, че СРС неправилно е
преценил доказателствата и доводите по делото, в резултат на което е достигнал
до погрешно заключение относно основателността на предявения срещу дружеството
иск за заплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Счита, че по делото не е било установено наличието на
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“; че договорът за застраховка от 10.04.2017 г. със С.Р.Л.е нищожен
на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД поради липса на съгласие с оглед настъпилата
смърт на последната към посочената дата, в която насока е и становището на ОСТК
на ВКС, изложено в т.2а от ТР № 1/2018 г., както и че неправилно
първоинстанционният съд се е позовал на практика, касаеща липсата на
предписаната от закона форма. Намира, че в хода на производството ищецът не е
провел пълно и главно доказване наличието на противоправно поведение на
соченото за деликвент лице, което е съществен елемент от фактическия състав на
деликта по чл.45 ЗЗД и задължителна предпоставка за уважаване на иска; че
относно механизма на ПТП протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща
доказателствена сила, поради което в тежест на ищцовото дружество е било до
установи твърдения от него механизмът на ПТП и противоправното поведение на
застрахования в дружеството-жалбоподател водач, което не е сторено; че
съдържанието на този документ относно причините за настъпване на събитието,
било категорично опровергано от свидетелските показания на разпитания водач на
л.а.“Фолксваген Пасат“ Ю. А., от които се достига до категоричния и
непротиворечив извод, че изключителна отговорност за настъпване на процесното
ПТП има водачът на л.а.“Киа Сийд“, който поради движение с превишена скорост е
станал единствената причина за материалните вреди на двете МПС, както и че
поради движението на този водач с изключително висока скорост последният не е
могъл да предотврати ПТП, въпреки че е разполагал с обективната възможност да
възприеме л.а.“Фолксваген Пасат“ от повече от 100 м., тъй като ПТП е
реализирано на прав участък. Счита, че вещото лице инж.Х.от допълнителната АТЕ,
прието пред СРС, не е изследвало в нуждата пълнота всички събрани по делото,
поради което е достигнало до погрешен извод, че причина за реализирането на
произшествието е поведението на застрахования в дружеството-жалбоподател водач,
като въпреки своевременното оспорване на това заключение съставът на СРС
немотивирано е отказал допускането на повторна такава. Моли въззивният съд да отмени
изцяло атакуваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените
срещу него искове. Претендира присъждането на разноски и юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата – ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, гр.София в
срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, с който същата
е оспорена в цялост със съображения за нейната неоснователност и че застъпените
в нея доводи за обжалване не намират опора в събрания по делото доказателствен
материал. Релевира съображения, че правилно е прието, че няма основание за
освобождаване на ответника от отговорност по предявения регресен иск, предвид
ангажираните в производството писмени доказателства, показания на свидетеля А.,
поведението на ответното дружество, което не се е противопоставило на
действителността на сключения застрахователен договор и нормативната уредба на
чл.293, ал.3 ТЗ. Навежда твърдения, че
протоколът е подписан от виновния водач и се ползва с доказателствена сила за
неизгодните за последния факти, като доказателствената тежест да установи, че
механизмът е бил различен е на ответника, каквато е и константната практика на
върховната инстанция. Отделно от горното поддържа и че за изясняване на механизма
на ПТП са изслушани две автотехнически експертизи, които
еднозначно установяват, че причината за произшествието е противоправното
поведение на застрахования при ответника водач.
Претендира присъждането на разноски по делото.
Софийски
градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна
в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка
настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и
процесуално допустимо в обжалвана част, както и че настоящият казус не попада в
двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС.
Съдът
е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.411 КЗ във връзка с чл.410 КЗ и чл.412 КЗ и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
По силата на цитираната разпоредба на чл.411 от
Кодекса за застраховането от 2015 г. /КЗ/ в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” –
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, като застрахователят по имуществената застраховка може да
предяви вземанията си направи към застрахователя по „Гражданска отговорност”.
С
оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това
основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение
по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка
„Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея по покрит риск;
осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние,
вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и
претърпени от застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по
спора – предпоставки, чиято кумулативна даденост е установена в дадения казус.
Наличието на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.411 КЗ
обосновават основателността на предявения от ищеца иск на това основание в
определения от решаващият състав на СРС размер.
След обсъждане на събраните в производството
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съставът на СГС приема, че
фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния
съд, възприема я и намира, че последната не следва да се преповтаря в настоящия
съдебен акт.
Не могат да бъдат споделени доводите на
жалбоподателя, че от ангажираните в производството доказателства не се
установявал механизмът на инцидента и причините за неговото реализиране и
по-конкретно – липсата на противоправно поведение на водача на л.а.“Фолксваген
Пасат“ с ДК № ******.
Съгласно данните от приетия като доказателство
– протокол за пътно-транспортно произшествие с № 1681087 от 21.06.2017 г. на ОПП-СДВР,
неоспорен в процеса, безспорно е установено по делото, че на тази дата около 1,15
ч. в гр.София на кръстовището на бул.“Александър Малинов“ и бул.“Андрей Ляпчев“
е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ между л.а.“Фолксваген Пасат“ с
ДК № ******, управляван от Ю. Ц. А. – МПС-1 и л.а.”Киа Сийд“ с ДК №*******,
управляван от И.Й.И.– МПС-2. В протокола е отразено, че произшествието е
настъпило при следните обстоятелства: МПС-1 се движи по бул.“Андрей Ляпчев“ от
бул.“Кл.Охридски“ към м-н „Билла“ и на кръстовището с бул.“Александър Малинов“
при наличие на пътен знак Б1 /Пропусни движещите се по пътя с предимство/ не
пропуска МПС-2 и става причина за ПТП с него. Удостоверено е и че движението по
пътното платно на бул.“Александър Малинов“ от страната на л.а.”Киа Сийд“ е
регулирано с пътен знак Б 3 – „Път с предимство“, че за допуснатото нарушение
от страна на водача на МПС-1 е взето
административно отношение, като и че на двете превозни средства са
нанесени видими щети, който за л.а.”Киа Сийд“ са: леви врати, предни калници,
предни фарове, преден капак, радиатор, предна ходова част с гуми и джанти. Протоколът
е подписан без забележки и от двамата водачи.
Константна е практиката на ВКС /решение
№ 211/14.12.2015 г. по т.д.№ 2782/2014г. на ВКС, І ТО,
решение № 15/25.07.2014 г. по
т.д.№ 1506/2013 г. на ВКС, на І ГО, решение № 98/25.06.2012 г. по т.д.№
750/2011 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т.д.№ 423/2011 г. на
ВКС, І ТО и мн.други/, че протоколът за настъпило ПТП,
съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява
официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с
обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя му, но също и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверено в него волеизявление. Протоколът
съставлява доказателство за извършените от и пред съставителя му действия и за факта
на направени пред него изявления, каквито са и изявленията на водача Ю. А. относно
обстоятелствата и причините за осъществяване на събитието.
Безспорно е, че
в частта относно механизма на ПТП в протокола не са отразени пряко възприети от съставителя факти при огледа, но
доколкото обективираните в същия изявления на водача Ю. Ц. А. във връзка с тези
обстоятелства са направени писмено и в тях се съдържат неизгодни за автора им
факти, в тази му част протоколът също се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила, която не е оборена с кредитирания в процеса
доказателствен материал.
Показанията на
разпитания по делегация свидетел по делото Ю. Ц. А. по въпроса относно
причината за настъпване на разглеждания инцидент от 21.06.2017 г., а именно: че последният е настъпил единствено поради високата
скорост на л.а.“Киа“ – движение с над 100 км/ч., че другият автомобил се е
намирал над 100 м. от кръстовището в момента, в който г-н Ц. е навлязъл в него,
както и че след удара автомобилът на свидетеля е бил отхвърлен на 20 м. – 30 м.
В тази им част свидетелските показания очевидно обективират защитна позиция на
свидетеля, касаеща избягване на отговорност във връзка с осъществяването на
инцидента, същите противоречат на извънсъдебното признание на г-н Ю. А.,
направено в протокола за ПТП и удостоверени с неговия подпис, на схемата,
инкорпорирана в него, както и на приетите заключения на изслушаните от съда
автотехнически експертизи: от 27.05.2019 г., изготвено от вещото лице инх.М.Х.и
от 08.03.2021 г., изготвено от вещото лице инж.И.Т., второто от които – неоспорено
в процеса. И в двете заключения е обоснован извод, че от техническа гледна
точка причината за настъпване на
произшествието от 21.06.2017 г. е поведението на водача на л.а.“Фолксваген
Пасат“, който не е пропуснал движещият се по пътя с предимство л.а.“Киа Сийд“.
Съгласно неоспореното от страните
заключение на АТЕ на вещото лице инж.Т., което съдът кредитира като обективно,
обосновано и компетентно изготвено, се констатира, че с оглед геометричните
размери на района на ПТП и превозните средства, отразените обективни находки в
протокола за ПТП и местата на деформациите по превозните средства, мястото на
удара между л.а.”Киа Сийд“ с ДК №******* и л.а.“Фолксваген Пасат“ с ДК № ******
по широчина на платното за движение на бул.“Ал.Малинов“ е на около 3-4 м. вляво
от десния бордюр по посоката за движение на л.а.“Киа“, а по дължина на платното
за движение – в района на кръстовището с бул.“А.Ляпчев“ – ударът е настъпил
върху пътната лента, по която се е движил л.а.“Киа“. Видно е и че скоростта на
движение на това моторно превозно средство към момента на удара, определена
експертно на база реализираните деформации, е била около 50 км/ч., а тази на
л.а.“Фолксваген“ определена експертно на база мястото, където се е установил
последния след настъпилия удар, отразено в скицата на протокола за ПТП, което е
около 7 – 8 м. от мястото на удара, също е била около 50 км/ч.
Съгласно дадените пояснения от вещото
лице инж.Т. по реда на чл.200, ал.2 ГПК, не са налице обективни данни
л.а.“Фолксваген Пасат“ с ДК № ****** след удара да е бил отхвърлен; че ударът е
бил страничен и точно където седи водачът на л.а.“Фолксваген Пасат“ и ако
скоростта на л.а.“Киа“ е била по-висока, вкл. и при 80 км/ч., водачът на
л.а.“Фолксваген Пасат“ е нямало да остане жив. Посочено е и че при наличните
обективни данни във връзка с мястото на настъпване на удара, деформацията на
двата леки автомобила, механизма на произшествието, не може да се обоснове
технически извод, че към момента на инициалния удар скоростта на л.а. „Фолксваген“
е била 15 – 20 км/ч., както поддържа водачът на същия Ю. А. при неговия разпит.
Експертът е разяснил и че при 50 км/ч.
водачът на л.а.„Киа“ не е имал възможност да спре преди мястото на удара с л.а.„Фолксваген“,
че л.а.„Фолксваген“, дори да се е придвижвал с твърдените от водача му 15 – 20 км/ч.,
ще навлезе в кръстовището и ще достигне до мястото на удара за около 1 – 2
секунди най-много. Това време е съизмеримо с времето на реакция на водача на л.а.„Киа“
и той не би могъл да реагира дори и да натисне спирачния педал, както и че ударът
е настъпил без да е започнало спирачно закъснение с л.а.„Киа“.
При тези кредитирани доказателства във връзка с механизъма на ПТП,
безспорно се установява, че процесното произшествие е настъпило в резултат на
противоправното поведение на водача на л.а.“Фолксваген Пасат“ с ДК № ******,
който е допуснал нарушение на основните правила за движение по пътищата,
предвидени в нормите на чл.6, ал.1, пр.предп. ЗДвП и чл.50, ал.1 ЗДвП. Установената
презумпция относно вината на същия по чл.45, ал.2 ЗЗД не е оборена в
производството.
Настоящата инстанция намира, че в производството
е установено и че към момента на осъществяване на събитието от 21.06.2017 г. е
налице и застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ относно л.а.“Фолксваген Пасат“ с ДК № ****** между Ю. Ц. А. и „Д.з.“
АД по отразената в Информационния център при Гаран-ционния фонд полица. Този
извод се извежда по безспорен начин от съвкупната преценка на събрания по делото
доказателствен материал – копие от полица № ВG/08/117001105267 от 10.04.2017 г., разписка за
заплатената първа вноска от премията по нея на 10.04.2017 г., показанията на свидетеля
Ю. Ц. А. относно периода на ползване на това превозно средство преди инцидента,
неговото управление с полица по застраховка „Гражданска отговорност“, че
застрахователят по полицата е посочен в протокола за ПТП и че този застраховател
не е имал възражения при полагане на подпис от негова страна за плащане на
премията, данните от протокол за ПТП с № 1681087/21.06.2017 г. на ОПП-СДВР
относно представената от водача А. застраховка „Гражданска отговорност“ при
настъпване на събитието, както и тези, подадени от „Д.з.“ АД към Гаранционния фонд във връзка с тази
застраховка.
Безспорно
е в случая, че не е спазена законоустановената форма за действителност на тази абсолютна
търговска сделка, но това не води автоматично до нейната нищожност, тъй като в дадената
хипотеза приложение намира нормата на чл.293, ал.3 ТЗ.
В практиката на Върховен
касационен съд и преди постановяване на ТР № 1/07.03.2019 г. по тълк.дело №
1/2018 г. на ОСТК на ВКС еднозначно се застъпва становището, че прието от
застрахователя плащане на застрахователна премия, изпратени от същия данни към
Информационния център на Гаранционен фонд съгласно чл.294, ал.1 КЗ /отм./, съотв.
чл.573, т.1 от действащия КЗ, както и извършването на
действия по образуване на щета на основание застрахователни договори, при които
не е спазена изискуемата се форма, съставляват действия по неоспорване на
сключването им съгласно чл.293, ал.3 ТЗ. Поведението на всяка от насрещните
страни, обективирано по посочения начин и конкретно – заплащането, съотв.
получаването на застрахователна премия, демонстрира съгласие, необективирано в
писмена форма, поради което се касае именно за хипотезата на чл.293, ал.3 ТЗ.
По отношение на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД въззивната жалба е бланкетна, не съдържа конкретни оплаквания за
неправилност на обжалвано решение, поради което в тази част въззивният съд
дължи проверка само за евентуално допуснати от първата инстанция нарушения на
императивни материалноправни норми, каквито в дадения случай не са налице.
Поради
съвпадане на крайните изводи на настоящия състав с тези на СРС относно изхода
от разглеждането на спора, макар и по частично различни мотиви,
първоинстанционното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
При
горния изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски за настоящото
производство на основание чл.78, ал.1 ГПК.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК такива следва да бъдат присъдени на въззиваемата страна
в размер на 1 084,80 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 173627 от 23.07.2019
г., постановено по гр.д.№ 40 761/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 163 състав.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** да ЗАПЛАТИ
на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, пл.“Позитано“ № 5 на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1
084,80 лева /хиляда осемдесет и четири лева и осемдесет стотинки/ – разноски
за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал.3, пр.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.