Решение по адм. дело №613/2025 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „АГРОПАКТ“ЕООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], общ. Балчик, Стопански двор №1, представлявано от управителя М. Р. Б., срещу Ревизионен акт №Р-03000824006249-091-001/18.06.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение №180/11.09.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП. В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Посочва се, че е налице неправилно тълкуване от страна на данъчните органи на нормата на чл.189б) ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), поради което неправилно е преобразуван данъчният финансов резултат съгласно чл.18 от същия закон. Излагат се твърдения за неправилна оценка на събраните в ревизионната преписка доказателства, довела до неправилно приложение на закона. Настоява се за отмяна на обжалвания ревизионен акт.

В законния срок не е постъпил отговор на жалбата от страна на административния орган. В началото на съдебното заседание процесуалният му представител е посочил, че жалбата е неоснователна.

В молбата си от 21.11.2025 г. жалбоподателят чрез своя пълномощник заявява, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон; в противоречие със закона органите по приходите са приели, че при преотстъпването на данък по чл.189б) от Закона за корпоративното подоходно облагане и изчисляването му задълженото лице формира данъчен финансов резултат съгласно чл.18 от същия закон от всички свои дейности и върху така формираният данъчен финансов резултат се изчислява облекчението по чл.189б) от ЗКПО, а не облекчението да се изчислява само от дейността по производство и реализация на непреработена селскостопанска продукция от растителен и животински произход; според чл.18 ал.1 от ЗКПО данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон, а съгласно чл.19 от ЗКПО данъчната основа за определянето на корпоративния данък е данъчната печалба; същевременно според чл.189б) ал.1 от ЗКПО корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчнозадължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция; стриктното тълкуване на посочената норма води до извод, че корпоративният данък се преотстъпва на данъчнозадължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция; корпоративният данък се преотстъпва само върху размера на печалбата на лицето, формирана от дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция, а не от общата му печалба от всички дейности; нормата на чл.189б) ал.1 от ЗКПО се явява специална спрямо общите разпоредби на чл.18 и чл.19 от ЗКПО; в тази връзка е налице трайна практика на приходната администрация, която в случая не е била приложена; разпоредбата на чл.189б) ал.1 от ЗКПО предоставя държавна помощ на определен кръг лица по смисъла на Регламент (ЕО) №1857/2006 г. относно прилагането на чл.87 и чл.88 от Договора за ЕО, което води до извод, че е недопустимо разширяването чрез тълкуване на дейностите, по отношение на които се предоставя държавна помощ; затова правилно ревизираното лице е определило преотстъпеният данък, отчитайки само размерът на печалбата, формирана от дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция, а не както са приели компетентните органи по приходите – спрямо данъчния финансов резултат съгласно чл.18 от ЗКПО общо от всички извършвани дейности; настоява се за цялостна отмяна на ревизионния акт и за присъждането на сторените разноски.

Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП чрез своя процесуален представител в съдебното заседание е посочил, че жалбата трябва да бъде оставена без уважение; действително в чл.19 от Закона за корпоративното подоходно облагане се казва, че печалбата представлява съвкупност от натрупването на печалбите от всички дейности; затова правилно органите по приходите са обложили и преотстъпили данъка; настоява за присъждането на разноски в размер на 2654.92 лева юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване ревизионен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Предмет на обжалване в настоящото производство е издаденият ревизионен акт в цялост.

При извършването на задължителната проверка по чл.160 ал.2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден в определения срок и от компетентни органи по чл.119 ал.2 от ДОПК и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Заповедта за възлагане на ревизия, ревизионният доклад и ревизионният акт са подписани от издалите ги органи на приходите с [жк], което се удостоверява чрез представените по делото доказателства относно доставчиците на съответните услуги.

Ревизионният акт е издаден при спазването на процесуалните правила и основните принципи на данъчното производство, посочени в чл.3, чл.5 и чл.6 от ДОПК. От приобщените по делото доказателства се установява, че органите по приходите са уведомили жалбоподателя за образуваното производство; изискани са документи и писмени обяснения от ревизираното лице и от трети лица, които са приобщени по съответния ред; извършени са анализи на всички доказателства, събрани в хода на ревизията, както и анализи на относимите за лицето обстоятелства. Ревизираният субект е упражнил надлежно правото си на защита в хода на административното обжалване, с оглед на което не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна на обжалвания ревизионен акт на това основание.

Въз основа на изяснените факти и обстоятелства органите по приходите са приложили неправилно материалния закон относно установените задължения за корпоративен данък, както и дължимите лихви за тях. В хода на ревизията безспорно е установено, че дружеството - жалбоподател през процесния период е отговаряло на условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл.167 ал.1 и чл.189б) ал.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Единственият спорен въпрос по делото е дали размерът на преотстъпения корпоративен данък е определен правилно. От всички доказателства става ясно, че дружеството не извършва единствено дейност по производство на непреработена земеделска продукция, а и други дейности като производство на консерви, сушени и замразени плодове, зеленчуци, както и продажба на стоки и услуги. За процесните 2018 г. и 2019 г. дружеството е декларирало полагащ се корпоративен данък в размер съответно на 28787.97 лева и 34217.08 лева, респективно преотстъпен корпоративен данък в размер на 24391.80 лева и 28715 лева. Това е станало върху данъчни печалби единствено от дейността по производство на непреработена земеделска продукция в размер съответно [рег. номер].97 лева [рег. номер].60 лева. Основанието на органите по приходите да определят данък за довнасяне съответно за 2018 г. в размер на 7119.02 лева (респективно лихвата върху нея в размер на 5022.48 лева) и за 2019 г. в размер на 8184.75 лева (респективно лихвата върху нея в размер на 5022.48 лева) е единствено последващото определяне на данъчен финансов резултат от всички дейности (загубата от останалите дейности за 2018 г. е в размер [рег. номер].37 лева и за 2019 г. е в размер [рег. номер].81 лева), като данъчното облекчение от 60 % е върху сбора от всички дейности, осъществени от дружеството. Това е неправилно, тъй като съгласно чл.189б) ал.1 от ЗКПО корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчнозадължени лица, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция. При точното тълкуване на тази норма не подлежи на съмнение, че преотстъпването е единствено за данъчната печалба от дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция. В този смисъл са както разпоредбите, касаещи отпускането на държавна помощ на определен кръг лица по смисъла на Регламент (ЕО) №1857/2006 г. относно прилагането на чл.87 и чл.88 от Договора за ЕО, така и константната съдебна практика на върховната съдебна инстанция (в Решение №10314/27.07.2020 г. по административно дело №2962/2020 г. на VIII отделение на ВАС също е прието, че при определянето на размера на преотстъпения корпоративен данък следва да се съобрази единствено данъчната печалба от дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция, както е направило ревизираното лице).

С оглед на изложеното оспореният акт не е съобразен с материалния закон, поради което подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Заради изхода от спора и на основание на чл.161 ал.1 от ДОПК на жалбоподателя трябва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер на 3410 лева, в това число 50 лева внесена държавна такса и 3360 лева заплатено адвокатско възнаграждение (с включен ДДС).

Водим от горното и на основание на чл.160 от ДОПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на „АГРОПАКТ“ЕООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], общ. Балчик, Стопански двор №1, представлявано от управителя М. Р. Б., Ревизионен акт №Р-03000824006249-091-001/18.06.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна и потвърден с Решение №180/11.09.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите с административен адрес [населено място], [улица], представлявана от изпълнителния директор Х. М., да заплати на „АГРОПАКТ“ЕООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], общ. Балчик, Стопански двор №1, представлявано от управителя М. Р. Б., направените разноски по административно дело №613/2025 г. по описа на ДАС в размер на 3410 (три хиляди четиристотин и десет) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.