Решение по дело №713/2021 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 100
Дата: 8 март 2022 г. (в сила от 8 март 2022 г.)
Съдия: Севдалина Василева
Дело: 20217080700713
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№100

гр. Враца, 08.03.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 08.02.2022г. /осми февруари  две хиляди  двадесет и втора   година/ в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

               ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

                 ТАТЯНА КОЦЕВА

 

при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора  ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело №713 по описа на АдмС – Враца за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 63 ал. 1  ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на В.Л. *** против Решение № 51/25.11.2021г.  на Районен съд – Бяла Слатина, постановено по АНД № 419 по описа на съда за 2021 г. С атакувания съдебен акт е потвърден  Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 3706467 на ОД на МВР Враца, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2  от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/   за нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от същия закон на касатора  е наложено   административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева).

Касационният жалбоподател твърди, че решението на първата съдебна инстанция е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Заявява, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че  посоченото в ЕФ  нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин, като е приложена и  съответната за това нарушение  санкция. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и отмяна  на оспорения ЕФ изцяло. Идентични съображения касаторът  развива и в  с.з.

Ответникът ОД на МВР Враца не е изразил становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Враца дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че  съдът не е  взел предвид обстоятелството, че на приложената към жалбата и приета като доказателство в производството пред въззивната инстанция снимка, се установява наличие на два пътни знака, едновременното действие на които дава основание за други изводи, противни на направените от административнонаказващия орган. Прави искане за отмяна на решението и отмяна на ЕФ.

По делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Административен съд – Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал.1 АПК 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е и ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационна проверка е решение на РС – Бяла Слатина, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба серия К, №№ 3706467   на ОДМВР – Враца, издаден на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т.2 от ЗДвП, с който на настоящия касатор е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1  от същия закон.  За да достигне до този извод, съдът е приел, че ЕФ е издаден от компетентен орган, при спазване на установената в чл. 189, ал. 4 ЗДвП форма, като съдържа всички лимитативно посочени в този текст реквизити и при изпълнени изисквания на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. По съществото на спора въззивният  съд е приел, че с процесния електронен фиш правилно е приложен  материалният закон, тъй като за безспорно установени административно нарушение и неговото авторство, е наложено  съответното административно наказание, поради което го е потвърдил.

Касационната инстанция  не възприема тези изводи на първостепенния съд, които намира за  необосновани и противоречащи на събраните доказателства, поради което и постановеният въз основа на тях съдебен акт се явява неправилен.

Не се спори, че обжалваният ЕФ е издаден в хипотезата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, на жалбодателя като  ползвател  на управляваното от него превозно средство. В съответствие със събраните по делото доказателства е изводът, че ЕФ е издаден от компетентен орган и съдържа  необходимите реквизити. Необосновано обаче е заключението, че  описаната във фиша фактическа обстановка е доказана по безспорен и категоричен начин, от което да се направи извода, че  нарушението и неговото авторство също са доказани. Приложеният към жалбата против ЕФ снимков материал е  приет като доказателство  в производството пред първостепепнния съд, възпроизведеното в него не е оспорено от административнонаказващия орган, нито е поискано събирането на  доказателства, които да го оборят. Описаните в ЕФ факти следва задължително да се възприемат от административнонаказващия орган, но подлежат на доказване в съдебната фаза на административнонаказателното производство. Съдът не е проявил процесуална активност и не е събрал всички относими към случая факти, но тъй като  в касационната жалба не се сочат допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на оспореното решение, а  за това касационно основание  съдът не следи служебно, не може  да  се произнася в тази насока. При  събраните от Районния съд  писмени  и гласни доказателства  не може  да се направи категоричния извод, че  касаторът като водач на МПС  и негов ползвател, е извършил  посоченото в ЕФ нарушение. Въззивният съд е обсъдил  възражението на  лицето  относно едновременното действие на  двата знака – предупредителен и забранителен, т.е. приел е, че те са били налични, но е заключил, че  то е неоснователно, без да изложи съображения в тази насока. Изводът на съда е в противоречие както с разпоредбата на чл.50 ал.3 от ППЗДвП, така и с разпоредбата на чл.62 от Наредба №18/2001г. за сигнализацията и пътните знаци. Съобразно тези разпоредби при едновременно разполагане на предупредителен и забранителен знак, забраната важи до края на участъка, за  който се отнася опасността. Няма доказателства, че  скоростта на движение  на управляваното от касатора МПС  е установена в  обозначения като опасен участък, поради което  не може да се приеме, че   посоченото в ЕФ нарушение е  извършено. При липсата на такава конкретизация издаването на ЕФ на  настоящия касатор  е немотивирано и  противоречи на събраните в административнонаказателната преписка  доказателства. Като не е приложил правилно закона и не е изяснил обстоятелствата, при които е извършено  нарушението, АНО  е издал незаконосъобразен акт.

Като не е констатирал  тези нарушения на административно-наказателното производство и е приел издаденият ЕФ за законосъобразен, поради което го е потвърдил, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. След отмяната на решението касационният състав следва да се произнесе по съществото на спора. Обжалваният ЕФ  като незаконосъобразен  следва да бъде отменен и жалбата против него следва да  бъде уважена.  

Водим от гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК    вр.чл.348 ал.1 т.1  от НПК  Административен съд – Враца

 

РЕШИ:

 

           ОТМЕНЯ    РЕШЕНИЕ  №51/25.11.2021г., постановено по  АНД №419 по описа за 2021 г. на Районен съд – Бяла Слатина, с което е потвърден   Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 3706467  на ОД на МВР – Враца и вместо него

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

            ОТМЕНЯ  Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 3706467  на ОД на МВР – Враца.          

Решението е окончателно и  не  подлежи  на обжалване и протест.

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                         2.