Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. К., 29.08.2019 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Районен
съд-К., гражданско отделение в публично заседание Н.29.08.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при
секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2678 по описа З.2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Гражданско дело
№ 2678/2018 г. по описа на Районен съд-К. е образувано по предявен иск от „А.ЗА
С.НА В." ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
офис сграда ******, ет. 2, офис 4, против Л.Д.Л. с ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 415 ГПК с цена на
иска 1 942,16 лева.
Ищецът, чрез
процесуалния си представител сочи, че на 10.03.2017 г. било подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, /цесия/
от 16.01.2015 г., между „Микро Кредит“ АД, с ЕИК ********* и „А.з.с.н.в.“ ЕАД
/правоприемник на и „А.з.с.н.в.“ ООД/
по силата на които вземането на „Микро Кредит“ АД, срещу ответника Л.Л.,
произтичащо от Договор за заем № ******и договор за допълнителни услуги към
заем от дата 15.10.2016 г., били
прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството –
кредитор.
Сочи, че било
изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от
страна на „Микро Кредит“ АД, посредством Български пощи с известие за
доставяне, което писмо се върнало в
цялост с отбелязване „Непотърсена пратка“. Изпратено било и второ уведомление
за извършената цесия, но писмото се
върнало в цялост, тъй като получателят не бил намерен на адреса.
В тази връзка моли съда да бъде връчено
уведомителното писмо на ответника за извършената цесия заедно с исковата молба
и приложенията към нея.
Сочи, че на
15.10.2016 г. „Микро Кредит“ АД сключило с Л.Д.Л. договор за кредит CrediHome+
№ *********, като му предоставили кредит в размер на 900,00 лева. Същият се
задължил да върна кредита заедно с договорената лихва на 12 месечни вноски,
всяка по 88,14 лева. Заемополучателят сключил и договор за допълнителни услуги
към договор за кредит CrediHome+ № *********, която пакетна цена била в размер
на 95,04 лева, като му била предоставен възможност,
същата да бъде заплатена на 12 бр. месечни вноски, всяка по 7,92 лева. Твърди,
че заемополучателят се съгласил да сключи застраховка „Защита“, като
застрахователната премия била определена на 712,80 лева, които ответникът се
задължил да заплати на 12 вноски по
59,40 лева, всяка.
Сочи, че била
начислена и лихва за забава в размер на 43,45 лева, по договора за допълнителни
услуги - 33,19 лева. Срокът на договора
изтекъл на 25.10.2017 г .и същият не бил обявен за предсрочно изискуем.
Твърди, че
ответникът не бил извършил плащане по дължимия паричен заем към дружеството,
затова било подадено заявление по чл. 410 ГПК срещу длъжника и било образувано
ч.гр.д. 380/2018 по описа на РС-К., като била издадена Заповед за изпълнение,
но същата била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Моли съда да
постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че Л.Д.Л., ЕГН ********** дължи н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД следните суми: 900,00 лева – неизплатена главница по договор за заем
CrediHome+ № *********/15.10.2016 г.; 157,68 лева – договорна лихва от
25.11.2016 г. до 25.10.2017 г.; 95,04 лева –сума за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги от 25.11.2016 г. до 25.10.2017 г.; 43,45 лева –
лихва за забава от 26.11.2016 г. до подаване на заявлението в съда; 33,19 лева
– лихва за забава по договор за допълнителни услуги от 26.11.2016 г. до
подаване на заявлението в съда; 712,80 лева – застрахователна премия от
25.11.2016 г. до 25.10.2017 г.; законна лихва от входиране на заявлението до
изплащането му.
Претендира за
разноски.
В срока за
отговор по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от назначения особен представител на ответника.
Сочи, че искът е
допустим, но неоснователен и недоказан по размер, като излага аргументите си за
това.
Твърди, че при
прехвърляне на вземания, какъвто е и настоящият случай, предишният кредитор бил
длъжен да съобщи на длъжника за това. Прехвърленото вземане преминавало върху
новия кредитор спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор.Представеното пълномощно, с което
ищецът е упълномощен от предишния кредитор за уведомяване на длъжниците за
прехвърлянето на вземанията не противоречало на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и
ал. 4 ЗЗД/. Сочи, че от представените доказателства по делото е видно, че
волеизявлението на цедента по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, направено в периода преди
образуване на заповедното производство не бил достигнало до цедента.
Сочи, че
представителството, чрез назначаване на особен представител, не било законово,
тъй като произтичало от акт на съда, при осъществяване на определените за това
предпоставки. Не бил нито законов, нито договорен законен представител и не
можела до приема адресирани до представляваното лице материално-правни
изявления на трети лица, каквото било уведомяването от новия кредитор по чл.
99, ал. 3 ЗЗД.
Счита, че въз
основа на представените от ищеца писмени доказателства, обстоятелствата били
правилно фактически и хронологично отразени.
Моли съда да
отхвърли иска като неоснователен и недоказан по размер, както по отношение на
главницата и акцесорните вземания, така
и по отношения на претенциите за разноските. Моли съда ако искът бъде частично уважен, съдът да се произнесе по
искането за разноски съразмерно с уважената част.
От
фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Не се спори по делото, а това се
установява и от приложеното към настоящото частно гр. дело № 380/2018 г. по описа на РС-К., че по отношение на Л.Д.Л., въз основа на
заявление от 06.02.2018 г. от заявителя „А.з.с.н.в.“ ЕАД ***, е била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, които са предмет на
настоящото производство, като същата е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск за вземането си, като в указания срок същият
е завел настоящия иск.
Ищецът е представил по делото заверено
копие от Договор за заем CrediHome № ******от дата 15.10.2016 г., сключен между „Микро кредит“ АД,
ЕИК *********, гр. София, като кредитор
и ответника в настоящото производство – Л.Д.Л., като кредитополучател с постоянен
адрес ***. От договора за паричен заем е видно, че кредиторът е отпуснал
паричен заем в размер на 900,00 лева.
Срокът за връщане на кредита бил 12 месеца, с ГПР в размер на 49,97 %.
От представената по делото
Застрахователна полица за застраховка „Защита“ № МС32014******е видно, че
ответникът е сключил застраховка към „Уника Живот“ АД със застрахователен
посредник „Микро кредит“ АД със застрахователна сума 900,00 лева,
застрахователна премия 712,80 лева и срок на застраховката 12 месеца.
Ищецът „А.з.с.н.в.“ ЕАД *** е представил заверено
копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 16.01.2015
г., сключен между „Микро кредит“ АД като цедент или продавач и „А.з.с.н.в.“ ЕАД *** като цесионер или
купувач, Анекс № 1/16.01.2015 г. и Анекс № 3/16.01.2015 г. към същия договор, по силата на които титуляр на вземанията по
договора за паричен заем, предмет на настоящото производство, става „А.з.с.н.в.“ ЕАД ***.
В представеното по делото приложение на позиция с № 176 е посочен кредита на
ответника Л.Д.Л..
Представено е пълномощно, с което законният
представител на „Микро кредит“ АД упълномощава ищцовото дружество да уведоми от
името на „Микро кредит“ АД всички длъжници по вземания по кредити, които „Микро
кредит“ АД е цедирал с горе цитирания Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 16.01.2015 г., за
извършената цесия съгласно чл. 99 от ЗЗД.
По делото процесуалният представител на
ищеца сочи, че в изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 ЗЗД бил
направен опит чрез изпращане на писмено уведомление да се уведоми длъжника за направеното
прехвърляне, но пратката се върнала в цялост. В този смисъл в исковата молба
ищецът моли уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с
исковата молба.
Въз основа на така установената по
делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е за установяване на
вземане с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК.
За ищеца е налице правен интерес от
установяване съществуването на вземането му, тъй като издадената заповед за
парично задължение срещу ответника не му е връчена.
Искът е допустим, подаден от и
срещу надлежно активно и пасивно легитимирани страни, имащи правен интерес от
образуване и водене на настоящото дело.
Поради допустимостта на иска, съдът следва да разгледа
спора по същество.
В настоящото производство в тежест на ищцовата страна
бе при условията на пълно и главно доказване да установи и докаже
съществуването на оспореното вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК.
По делото не се спори, че ответникът е
сключил Договор за заем CrediHome № ******от дата 15.10.2016 г. с „Микро кредит“ АД, гр.
София, като кредитор за сумата от 900,00
лева при условия, описани в приложения договор з.паричен заем.
По-късно между „Микро кредит“ АД и „А.за с.н.в.“ ЕАД
*** бил подписан Договор з.продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 16.01.2015
г., с който задължението на ответника е прехвърлено н. „А.за с.н.в.“ ЕАД *** от
приложеното Приложение.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4
от ЗЗД, задължение на цедента е да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което уведомяване
има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение
между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят е въвел изискването
именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на вземането. Логично
законодателят е счел, че само това уведомяване
ще създаде достатъчна сигурност за длъжника и ще обезпечи точното изпълнение на
задълженията му – спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1
от ЗЗД. Правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до
длъжника, извършено от цеденета /стария кредитор/, но не и съобщението
извършено от цесионера /новия кредитор/.
Прехвърлянето има действие спрямо трети
лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
Видно от практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК в Решение №123
от 24.06.2009 г. по т.д.№12/09 г. на ІІ т.о. и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по
т.д.№1711/13 г. на І ТО, уведомление изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с получаването на същата,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, прил.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД, какъвто не е настоящият случай.
Дори и съдът да приеме упълномощаването
за изрично, то не е налице надлежно уведомяване на длъжника. Няма доказателства
по делото, той да го е получил.
Ответникът по настоящото дело е представляван от назначен особен представител
по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, без самият ответник да е получил лично копие от
исковата молба и от уведомлението /при условие, че се приеме, че изхожда от
надлежно упълномощена страна/ за извършената цесия, т.е не е спазено
изискването на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД – цесията не е породила действие в
отношенията между новия кредитор и длъжника.
Процесуалното
представителство може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено
законно представителство/ или от договор, а представителството чрез особен
представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл.47, ал.6
от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при
осъществяване на определените за това предпоставки – в т.см. т.6 от
Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/.
Назначеният от съда особен представител не упражнява свои процесуални права, а
тези на страната, която представлява / т.см. т.7 от Тълкувателно решение
№6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че
особеният представител не е нито законов, нито договорен представител и не може
да приема адресирани до представляваното лице /в случая ответника/
материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на
длъжника от стария кредитор по чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключения договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, а и след като особеният представител не е осъществил
контакти с ответника, то последният като длъжник не може да се счита за
уведомен за цесията чрез особения представител.
При тези данни следва, че извършеното с Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 31.10.2017 г., прехвърляне
на вземания няма действие по отношение на длъжника – ответник, тъй като з.извършеното
прехвърляне не му е съобщено по предвидения от закона ред и затова ищецът „А.за
с.н.в.“ ЕАД *** няма качеството на кредитор или правата на ищеца в качеството
на цесионер по договора са непротивопоставими на ответника.
Поради гореизложените мотиви, съдът
счита, че е безсмислено искането на процесуалния представител на ищеца за
отлагане на делото с оглед даване
възможност на ЗД „Уника“ АД да представи документ, удостоверяващ, че дължимата
застрахователна премия по сключената застрахователна полица към процесния
договор е заплатена от „Микро кредит“ АД и да бъде представен такъв документ, това
няма да доведе до промяна на мотивите на съда за отхвърляне на иска.
Предвид гореизложеното главният иск по
чл.422, ал.1 от ГПК, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С
оглед изхода на делото, съдът присъжда в тежест на ищеца сумата в размер на 439,20
лева, представляваща възнаграждение за особения представител по делото на
ответника, определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. з.минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Същата е изплатена с разходен касов ордер
на особения представител.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.за с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:***, офис сграда ******, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.
Б. Б. срещу Л.Д.Л., ЕГН **********,*** иск с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК с цена на иска 1 942,16 лева /хиляда
деветстотин четиридесет и два лева и 16 стотинки/
за установяване на вземане за сумата от: 900.00 лв. (деветстотин лева и 00
ст.) главница, 157.68 лв. договорна лихва от 25.11.2016г. до 25.10.2017г.,
43.45 лв. лихва за забава от 26.11.2016г. до 06.02.2018г. по договор за заем
CrediHome+ №*********/15.10.2016 г., 95.04
лв. суми за допълнителни услуги от 25.11.2016г. до 25.10.2017г., 712.80
лв. застрахователна премия от 25.11.2016г. до 25.10.2017г., 33.19 лв. лихва за
забава от 26.11.2016г. до 06.02.2018г. по договор за допълнителни услуги към
заем CrediHome+ №******и законна лихва върху главницата от 06.02.2018г. до
изплащане на вземането, както и 75.00 лв. разноски по делото, от които: 25.00
лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 380/2018
г. на Районен съд-К., като неоснователен
и недоказан.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд Стара Загора.
След влизане в сила на решението, препис от
него да се приложи по ч.гр.д.№ 380/2018
г. по описа на РС-К..
Районен съдия