№ 962
гр. Варна, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Г.ева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Г.ева Гражданско дело №
20233110111871 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен иск, с правно основание чл.
405 КЗ, от С. А. Г., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Б. Г.“ № **, вх.**,
ет.** срещу ЗАД „А. Б.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
град С., ул. „С.“ № **, с искане да бъде постановено решение, по силата на
което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ЗАД
„А. Б.“, ЕИК ******** дължи на С. А. Г., ЕГН **********, сумата от 4950,00
лв. – застрахователно обезщетение, равняващо се на размера на вредата по
заведена щета с номер *********** от 13.06.2023г. в резултат на настъпило
застрахователно събитие, за което е съставен Констативен протокол за
настъпило застрахователно събитие в имущественото застраховане от
15.06.2023г. по време на действаща застрахователна полица с номер
*************, издадена на 29.09.2022г. от ЗАД „А. Б.“, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410
ГПК в съда – 13.07.2023г. до окончателното изплащане на задължението като
за горепосочената сума е налице издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна
В исковата молба, ищецът излага следните фактически твърдения:
Страните сключили застраховка „М. д.“, пакет „м.“, за застраховано
имущество в гр. В., ул. „П.“ **, като обект на застраховката са еднофамилни и
двуфамилни къщи с площ от 208 кв.м. със застрахователна сума от 166 400,00
лв. и ролетни щори със застрахователна сума от 2000 лв. Покритите рискове
са – пожар, удар от мълния, експлозия, имплозия, удар от летателен апарат,
удар от ППС, природни бедствия, домашен асистанс, гражданска отговорност,
застраховани разходи, течове от тръбопроводи, стъкла, кражба, злоумишлени
действия на трети лица, вкл. вандализъм, късо съединение и токов удар. На
1
11.06.2023г. ищцата констатирала теч на вода от тръбопровод в апартамента
си, идващ от стената, покрита с фаянс в кухненския бокс. Веднага течът бил
спрян от централното водозахранване. На 12.06. ищцата се свързала със
застрахователя, който заявил, че следва да изпрати опис на събитието и
щетите по електронна поща. На 13.06.2023г. ищцата решила да заведе щетата
лично в офиса на ответника. След това била регистрирана щета, но по
телефона. На 15.06. бил извършен оглед на имота и вредите от теча.
Лицензираният оценител бил вписал в протокола от огледа неверни данни – че
имотът не се ползва за живеене от 8 години, както и различен номер на
застрахователната полица. Относно неверните данни е била образувана
прокурорска проверка. На 30.06. ответникът отказал да заплати претърпените
от ищцата вреди. На 04.07.2023г., след многократни молби, застрахователят
изпратил неясен отказ за изплащане на обезщетение от задна дата. В отказа
било посочено, че щетите са били причинени от продължително протикване
на вода в жилището, което не е покрит риск. Това не било вярно. В сключения
договор между страните било посочено, че покритият риск е „основно
покритие“, което включва в себе си и течове от тръбопроводи. В случая
наводнението е в резултат на пробиване на водопроводна инсталация. В
момента е спряно централното водозахранване, което пречи на ищцата да
ползва кухненския бокс, банята и тоалетната. Теч от водопровод в договора
включва – вреди, пряко причинени от изтичане на вода, пара, масло, соли,
хладилни агенти или др. подобни в сграда или част от сграда от тръбопроводи
или от свързаните към тях оборудване и уреди. По реда на чл. 143 ГПК,
ищцата в становище с вх. № 7737 от 29.01.2024 г., е посочила по пера СМР-
тата, необходими за ремонта като е посочила във всяко едно от помещенията
какви СМР-та, на каква стойност са, с каква квадратура следва да бъдат
извършени - 1/ Етаж 2 – КУХНЯ: ремонт на водопроводната инсталация на
топлата и студената вода с ПЕВП ф 20.; ремонт на шпакловката 3.00 кв.м.;
боядисване с латексова боя стени и таван -35.10 кв.м.; подмяна на фаянсова
облицовка на мивката -1.20 кв.м.; 2/ Етаж 2 –дневна -ремонт шпакловка - 5.00
кв.м. -боядисване с латексова боя -43.80 кв.м.; Етаж 1 - лятна кухня -западна
стая -подмяна наминат - 6.00 кв.м.; ремонт шпакловка -14.00 кв.м. -боядисване
с латексова боя стени -14.кв.м. -боядисване с латексова боя таван - 8.50 кв.м.;
Етаж 1 - лятна кухня - източна стая: ремонт шпакловка - 3.00 кв.м.;
боядисване c латексова боя-14 кв.м.; Етаж 1 - лятна кухня - средна стая -
ремонт таван - 7.40 кв.м.; -шпакловка таван - 7.40 кв.м.; -боядисване с
латексова боя стена -22-46 кв.м. По реда на чл. 143 ГПК, оспорва снимковия
материал представен от ответника, като твърди, че същият е манипулиран.
Желае представянето на оригинала на констативния протокол. Оспорва
отговора на исковата молба, като оспорва, че уведомяването е станало на
13.06.2023 г., като твърди, че е станало по-рано. Оспорва твърдението на
ответника, че не е покрит застрахователен риск. Оспорва, че е уведомена за
отказа. Оспорва, че не е налице причинно-следствена връзка. Твърди цялостен
ремонт и поддръжка на имота. Оспорва да е допринесла за наводнението.
2
Твърди, че е налице внезапна авария. Оспорва теча да е бил от продължително
време. Заявява, че грешките в констативния протокол не са случайни. Оспорва
твърдението, че водопроводът е овехтял, тъй като имотът е след основен
ремонт. Оспорва твърдението на ответника, че ищцата не живее повече от
тридесет дни в имота. Оспорва констатациите на протокола да се касаят за
имота на ищцата. Оспорва наличието на съпричиняване.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника. Оспорва се претенцията на ищцата, като неоснователна.
Не се спори за наличие на валиден застрахователен договор между страните от
29.09.2022г. Не се спори, че на 13.06.2023г. ищцата е уведомила А. Б. за
настъпилото събитие на 11.06.2023г., както и че е образувана щета по
застрахователната полица. Не се спори, че на 15.06. е извършен оглед на имота
от вещо лице. Направен е снимков материал, изготвен е и констативен
протокол. Не се спори, че застрахователят е отказал изплащане на
обезщетение. Сочи се, че не е налице застрахователно събитие, което да
представлява покрит риск. Отговорността на застрахователя е изключена.
Констатираните щети не са в пряка причинно-следствена връзка със заявеното
събитие, а са в резултат на продължително проникване на вода в жилището,
което е довело до появата на мухъл, плесен, силно увреждане на мазилката и
частичното й срутване. Към момента на застрахователното събитие цялото
състояние на жилищната сграда е било амортизирано. Щетите са настъпили
вследствие на теч по захранващата тръба в кухнята, получило се е
подкожушване на мазилката и шпакловката в кухнята и дневната. Течът е бил
продължителен, т.е. продължително проникване на вода в жилището е довело
до щетите. Ищцата не е положила грижата на добър стопанин, тъй като не
обитава имота. Съгласно ОУ на ответника при неправилна експлоатация,
неправилно или безстопанствено съхранение на застрахованото имущество е
налице изключен застрахователен риск. Нещо повече. Ответникът не дължи
обезщетение при настъпване на преки и косвени вреди в резултат на собствен
недостатък на погиналото или увреденото имущество, постепенно увреждане
и/или нормално износване. За да е налице отговорност на застрахователя
течът от тръби трябва да е предизвикан внезапно и ищцата да не е могла да ги
предотврати. В условията на евентуалност се оспорва размера на претенцията.
Направено е и възражение за съпричиняване. По реда на чл. 143 ГПК,
ответникът заявява, че по отношение на състоянието на имота, поддържат
твърдението, че е настъпила у него повреда, в следствие на траен процес,
което се доказва и в настоящото производство. Относно твърденията дали е
живяла или не в имота, това са твърдения по съществото на спора, наличието
на постоянен адрес, не означава, че се живее в имота. Дали в имота се е
живяло или не по време на внезапния инцидент, може да се прецени от
представения доказателствен материал.
С оглед приетите по делото доказателства и относимите правни
разпоредби, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме
3
определен риск срещу плащане на премия при настъпване на застрахователно
събитие да заплати на застрахования или на трето, ползващо се лице,
застрахователно обезщетение. Договорът се сключва в писмена форма като
застрахователна полица или друг писмен акт и има следните задължителни
реквизити: данни за страните; предмета на застраховката; покрития риск;
срока на договора, както и начало и края на застрахователното покритие;
застрахователната сума и застрахователната премия; дата и място на издаване;
подписите на страните.
Предмет на имущественото застраховане може да бъде всяко право,
което за застрахования е оценимо в пари, като сумата, срещу която се
застрахова имуществото, не може да надвишава действителната му стойност.
За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същото качество. При настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователното обезщетение в посочения в чл. 405, ал. 1 от КЗ срок.
Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието.
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 405, ал. 1 от КЗ се
обуславя от осъществяването на фактически състав, включващ елементите: 1)
наличие на валиден договор за имуществена застраховка, сключен между
застрахователя и увреденото лице, с предмет процесното имуществено право;
2) настъпване в периода на осигуреното застрахователно покритие събитие,
представляващо покрит от застрахователя риск; 3) причинени щети по
застрахованото имущество, настъпили в резултат на застрахователното
събитие, и 4) изправност на застрахованото лице по отношение на
задълженията му за заплащане на застрахователната премия и уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие в срок.
Обявени за безспорни между страните са следните обстоятелства, че
между страните е сключен договор за застраховка „М. д.“, пакет „м.“, за
застраховано имущество в гр. В., ул. „П.“ **, като обект на застраховката са
еднофамилни и двуфамилни къщи с площ от 208 кв.м. със застрахователна
сума от 166 400,00 лв. и ролетни щори със застрахователна сума от 2000 лв.;
че е настъпило застрахователно събитие на 11.06.2023г.; че е изготвен опис на
щета и оглед на имота, както и е издаден констативен протокол от вещо лице –
оценител; че е извършен отказ за заплащане на застрахователно обезщетение,
поради непокрит риск.
Фактът, че е налице сключен договор за застраховка „М. д.“ се
потвърждава и от застрахователна полица № *********/29.09.2022 г. Същата е
двустранно подписана. В нея е отразено, че сред покритите рискове по
застрахователния пакет са и течове от тръбопроводи. Срокът на действие на
застраховката е 05.10.2022 г. до 04.10.2023 г. като дължимата застрахователна
премия възлиза на 222,97 лева. Не е спорно между страните, че дължимата
застрахователна премия е заплатена, както и че ищцата С. А. Г. е собственик
4
на застрахованото имущество, което се потвърждава и от приетите като
писмени доказателства по делото дебитно известие с издател „А. Б.“ АД от
03.10.2022 г. и нотариален акт за собственост № ***, том **, рег. № *****,
дело № **** от 16.12.2008 г.
Неразделна част от тази застрахователна полица са Наръчник за ползите
„М. д.“, който е приет като писмено доказателство по делото, видно от
приетата по делото застрахователна полица № *********/29.09.2022 г. От
него, в раздел Течове от тръбопроводи, стр. 27 от Наръчника, се установява, че
се покриват вреди, пряко причинени от изтичане на вода, пара, масло, соли,
хладилни агенти или други подобни в сграда или част от сграда от
тръбопроводи /водопроводни, канализационни, отоплителни, климатични
и/или пожарогасителни, вкл. спринклерни/ или от свързаните към тях
оборудване и уреди, /напр. климатични, соларни, отоплителни,
пожарогасителни и др./ върху застрахованото имущество, което е довело до
неговото намокряне, измокряне, наводняване, повреждане или унищожаване.
Отразено е, че се покриват вредите, пряко причинени на тръбопроводите или
на свързаните към тях оборудване и уреди, причинили застрахователното
събитие, освен ако са износени, корозирали или с производствен дефект. В
раздел 2.2. /стр.32-35 от представения Наръчник/ е посочено, че по
застраховката не се покриват вреди на застрахованото имущество, причинени
от или настъпили в резултат на собствен недостатък на погиналото или
увреденото имущество /вкл. производствен дефект/, постепенно увреждане
и/или нормално износване /вкл. овехтяване, износване, ръжда, корозия,
микроорганизми, гъбични образувания, плесени, загниване, ферментация,
влага, насекоми и гризачи, процеси на бавна деформация и разрушаване и
изпаряване, загуба на тегло, свиване, промяна на аромат, цвят, консистенция,
гланц, светлинно въздействие, повърхностни наранявания от одраскване,
замърсяване, присъщи недостатъци, скрити дефекти и др. Не се покриват
вреди от неправилна експлоатация, неправилно или безстопанствено
съхранение на застрахованото имущество. Приета като писмено доказателство
по делото е декларация от 29.09.2022 г., от която се установява, че С. А. е
запозната с Общите условия на застраховка „М. д.“, обективирани в Наръчник
„М. д.“.
От констативен протокол за настъпило застрахователно събитие в
имущественото застраховане от 15.06.2023 г. се установява, че събитието е
настъпило на 11.06.2023 г., а уведомлението за него на 13.06.2023 г. В него е
отразено, че обектът, находящ се в град В., ул. „П.“ № ** се състои от два
етажа, заедно с помощни помещения и същият е неизползван от 8 години.
Посочено е, че уврежданията, по данни на застрахования, са от ВиК авария
като са описани уврежданията във всяко едно помещение и е отбелязано, че
същите подлежат на възстановяване чрез ремонт. Посочено е, че необходимите
СМР включват защитно покриване при ремонт, гипсова шпакловка в пет
помещения, боя латекс в пет помещения при ремонти, боя латекс в 5
помещения при ремонти трети пласт боя, керамична облицовка в кухня за
5
достъп до ремонти, подмяна ламинат в офис 1, почистване, преглед ел.
инсталация, ремонт дограма, противоплесенна обработка и ремонт каратаван.
Общата стойност на ремонтните дейности е 2058,76 лева, съгласно
заключението на Г. Д. към 16.06.2023 г.
От приобщеното ч.гр.д. № ****/2023 г. по описа на Районен съд – град
Варна е видно, че по същото е прието заключение по назначена СТЕ, прието
по реда на чл. 207 ГПК. При извършения оглед на място на 17.10.2023 г. в
недвижим имот ,с адрес гр. В., ул. „П." № **, ет.** и ет.**, вещото лице
констатира следните увреждания на процесния имот:1/ Етаж 2 – КУХНЯ:
ремонт на водопроводната инсталация на топлата и студената вода с ПЕВП ф
20.; ремонт на шпакловката 3.00 кв.м.; боядисване с латексова боя стени и
таван -35.10 кв.м.; подмяна на фаянсова облицовка на мивката -1.20 кв.м.; 2/
Етаж 2 –дневна -ремонт шпакловка - 5.00 кв.м. -боядисване с латексова боя -
43.80 кв.м.; Етаж 1 - лятна кухня -западна стая -подмяна наминат - 6.00 кв.м.;
ремонт шпакловка -14.00 кв.м. -боядисване с латексова боя стени -14.кв.м. -
боядисване с латексова боя таван - 8.50 кв.м.; Етаж 1 - лятна кухня - източна
стая: ремонт шпакловка - 3.00 кв.м.; боядисване c латексова боя-14 кв.м.;
Етаж 1 - лятна кухня - средна стая - ремонт таван - 7.40 кв.м.; -шпакловка
таван - 7.40 кв.м.; -боядисване с латексова боя стена -22-46 кв.м.; -боядисване
с латексова боя таван -7.40 кв.м. Вещото лице е посочило, че необходимите
СМР възлизат на 4436.11 лв. без ДДС и 5323.33 лв.с ДДС . В експертизата е
прието, че уврежданията са в следствие на теч по захранващата тръба в
кухнята /подцинкована/, вкопана в ограждащата стена между кухнята и
дневната. В съдебно заседание вещото лице е отразило, че това е теч, който е
доста интензивен, в следствие на който се е получило подкожушването на
боята, на мазилката, но чрез мазилката и зида прониква в друго помещение и
от там обхваща и цялата стена, която е под прозорците. Посочва, че този теч е
бил дълго време и поради това, че тръбата е поцинкована и тя преди много
години е поставена там и вследствие на годините тя е проядена и затова се
получават тези шупли по тази тръба, тъй като тази вода идва под налягане и от
там започва да изтича тази вода.
Приета, в исковото производство, е и СТЕ, изготвена от две вещи лица,
от която се установява, че застрахователното събитие е едно - неизправност в
разпределителната водопроводна инсталация. Същото обаче не е настъпило
внезапно, а е действало в продължителен период от време, който не може с
точност да бъде определен, тъй като става въпрос за стари поцинковани тръби,
които следствие стареене или неизправност във връзките са предизвикали
наводняване на тухлените стени и щети в околните помещения, тези
разположени на 1-ви етаж под мястото на аварията. Вещите лица посочват, че
мястото на аварията е около ъгъла на кухнята, който е облицован с фаянсови
плочки и е било невъзможно да се установи наличието на неизправност във
водопровода, докато не са се появили първите признаци за това, а именно
овлажняване и компрометиране на стената извън фаянсовата облицовка.
Посочват, че ако в подовата конструкция е имало каверни е твърде възможно
6
първите прояви на влага да са били в долу разположените помещения, където
щетите са в особено големи размери. Отразено е, че мивките са изградени
преди 40-50 години като батерията на кухненската мивка е стара и калцирана
и не пропуска воден поток. Уплътненията й пропускат вода, която може да
проникне под облицовката. Тази вода или друга от дефектната свръзка е
причина за теч в помещението долу. Този теч е причина за навлажняване на
стените в периферията му. Вещите лица посочват, че по количествената
сметка и по посочените увреждания, от приетата експертиза по реда на чл. 207
ГПК, необходимите разходи за отстраняване на щетата възлизат на 5530 лева с
ДДС, а към количествената сметка на вещото лице Д. към 11.06.2023 г. – 3360
лева. Вещите лица посочват всички СМР необходими за отстраняване на
щетите от наводнението възлизат на 6030 лева с начислено ДДС. В съдебно
заседание вещото лице Г. посочва, че мивката в кухненския кът, който е
изграден извън габаритите на сто годишната сграда, в означената от вещото
лице кухня – тераса е поцинковани тръби, фаянсови плочки с лоши наклони,
лоши сифони. При огледа вода е нямало през батерията, а е шуртяла отзад и
проблемът е зад батерията, която е запушена, уплътненията са лоши, стара
батерия и е текло зад плочките, което не се вижда и сълзи в околните
помещения, за което доказателство е петното в помещението под тази кухня, в
горния ъгъл, точно под мивката, отразено на снимка № 4. От него вещото
лице прави извод, че течът не е с дни, а от месеци и там е текла ръждива вода.
Около кухнята всичко е много старо, ръждясали тръби, калцирани батерии,
лошо уплътнение. Обяснява, че щети правят невидимите в стената лоши
свръзки, ръждясали. Заявява, че течът е в резултат на проблем в тръбата,
уплътненията в следствие на стара инсталация, на ръждясалите тръби.
От показанията на свидетелката Р. Й. се установява, че познава С. Г. от
2022 г. като й е известно, че същата притежава имот в град В., ул. „П.“ № ** и
многократно го е посещавала този имот и продължава да го посещава, тъй
като са се разбрали да го посещава 1-2 пъти месечно, с оглед необходимостта
от почистване на санитарни помещения, прозорци. Последно е ходила на
01.06.2023 г., а следващият път следвало да бъде на 15.06.2023, но С. й се
обадила, че нямало смисъл да ходи, тъй като е имало наводнение и предстояли
ремонти. Заявява, че последно е била на адреса миналия четвъртък и е
правила обичайното да почиства като сега почиства само прах. Посочва, че е
имало и майстор, който е сменил крана на мивката. Водата е била спряна
заради аварията. Заявява, че безвъзмездно помага на С. Г..
Като свидетел е разпитан и Г. Д., който работи на граждански договор
към ответника, който е извършил и огледа на процесния имот през месец юни
2023 г. Не е установявал ВиК аварията от какво е. Посочва, че ищцата му е
споделила, че имотът е пред продажба и самата тя от 8 години живее при
дъщеря си. Предвид това, че аварията е проникнала и в долното помещение,
твърди че не е била наскоро случила се. Според него имотът не е бил обитаем,
тъй като във всички стаи е имало дребни вещи, непотребни. Свидетелят
разяснява, че уведомлението за щетата, което той получава като вещо лице се
7
отразява по електронен път и се различава от номера на застрахователната
полица, но въпреки това различие номерът който се получава отговаря на
застрахователната полица на ищцата и затова в констативния протокол е
отразил електронния номер за уведомление към щетата, който той е получил,
който цифрово се различава от застрахователната полица, но се отнася до нея.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 1 от КЗ, при настъпване на
покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква
задължение да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на
отговорност), освен ако това не е предвидено в КЗ. В алинея 2 на същата
разпоредба е предвидено, че обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, освен в случаите на поздастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност, какъвто не е
настоящият случай. Застрахователят може да откаже изплащане на
обезщетение, ако са налице основания за освобождаването му от отговорност,
предвидени в закона, или уговорени в застрахователния договор в рамките на
признатата с чл. 9 от ЗЗД свобода на договарянето. Не е спорно в случая по
делото, че ответното дружество е отказало да изплати на ищеца
претендираното от последния застрахователно обезщетение на основание
сключения между страните застрахователен договор, тъй като не е налице
покрит застрахователен риск, съгласно действащите между страните Общи
условия. Наличието на отказ за изплащане на обезщетението се установява и
от приетото по делото уведомление от 22.06.2023 г., адресирано до С. А. Г..
В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, че по време
на действие на процесния застрахователен договор върху застрахованата вещ
– недвижим имот, находящ се в град В., ул. „П.“ № **, са причинени щети в
резултат на настъпило наводнение. Спорен между страните е въпросът дали е
налице покрит застрахователен риск.
Застрахователният риск е съществен елемент от застрахователното
правоотношение. Според приетото в правната теория и съдебната практика,
застрахователният риск е обективно съществуваща възможност от увреждане
на определено имущество или неимуществено благо. В зависимост от
вероятността да настъпи застрахователното събитие, от степента на риска,
застрахователят определя размер на застрахователната премия,
застрахователната сума и времетраенето на договора. С оглед свободата на
договаряне – чл. 9 от ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие кои рискове
се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема
застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят
отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на
причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно
събитие – изобщо, или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия. В този
смисъл решение № 224 от 20.07.2015 г. по търг. дело № 4554/2013 г. на ВКС, I
т. о.
8
В настоящия случай, при съблюдаване раздел 2.2. /стр.32-35 от
представения Наръчник/ и от анализа на приетата по реда на чл.207 ГПК
експертиза, се установява, че течът е настъпил от тръба в кухнята,
поцинкована, вкопана в ограждащата стена между кухнята и дневната като
тръбата е поставена там преди много години, в резултат на което е проядена и
с шупли, откъдето започва да изтича вода като този теч е от дълго време,
следователно е налице износване и овехтяване на тръбата и не е настъпил
внезапно. Приетата в исковото производство експертиза, допълва този извод
като в нейното заключение, което съдът кредитира изцяло се установява, че
старите поциковани тръби, които в следствие на стареене или неизправност
във връзките са предизвикали наводняване на тухлените стени и щети на
околните помещения като е налице и стара батерия на кухненската мивка,
която не пропуска воден поток като тази вода или друга от дефектната свръзка
е причина за теча в помещенията, който е от дълго време, за което говори
петното в помещението под кухнята. Тези изводи на вещите лица, по приетата
експертиза по реда на чл. 207 ГПК и приетата експертиза в исковото
производство, обосновават извод за наличие на изключен застрахователен
риск, тъй като настъпилото събитие е в резултат износване на тръбите и
батерията, а също и неполагане на дължимата грижа на добър стопанин
относно притежаваното от нея имущество. В случая, от съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства, а именно от двете приети съдебно
технически експертизи, които съдът изцяло кредитира като компетентно
изготвени се установява, че настъпилото наводнение, не представлява
застрахователно събитие, което може да се определи като внезапно и
непредвидимо, тъй като същото е било налично от дълго време и е резултат от
износването на тръбите, тяхното стареене, неизправност във връзките и
наличието на стара батерия, която не пропуска воден поток, което
представлява изключен застрахователен лист, съгласно раздел 2.2. /стр.32-35
от представения Наръчник/. С оглед гореизложените мотиви и при
съблюдаване на действащите между страните Общи условия, разписани в
Наръчник „М. д.“, с който страната е запозната се установява, че настъпилото
наводнение по време на действие на застрахователния договор не
представлява покрит застрахователен риск. Липсата на доказване на един от
елементите разпределен в доказателствена тежест на ищцата, обуславя извод
за неоснователност на претенцията, доколкото за уважаване на същата, следва
по реда на пълно и главно доказване да е налице установяване на всеки един
елемент от фактическия състав, разпределен в нейна доказателствена тежест.
Предвид гореизложеното съдът намира, че искът за присъждане на
застрахователно обезщетение в претендирания размер за отстраняване на
вредите, установени по време на действие на застрахователния договор между
страните в застрахования обект, се явява неоснователен и недоказан, поради
което подлежи и на отхвърляне.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответникът. Същият
9
претендира сумата от 954 лева – адвокатско възнаграждение; 50 лева –
депозит за свидетел и 990 лева – депозит за заплатена СТЕ. Направено е
възражение за прекомерност от страна на процесуалния представител на
ищеца. Съгласно Наредба за минималните адвокатски възнаграждения,
обнародвана в ДВ от 18 февруари 2025 г., дължимото възнаграждение възлиза
на 1395 лева. Предвид фактическата и правна сложност на делото,
предприетите процесуални действия за защита интереса на ответника и
доказване наведените възражения и с оглед броя на проведените съдебни
заседания, съдът намира, че претендираното възнаграждение не е прекомерно,
още повече че и процесуалният представител на ищеца претендира
възнаграждение от 1200 лева за осъщественото процесуално
представителство, в исковото производство. В тежест на ищеца следва да се
възложат разноски в размер на 1994 лева, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск, с правно основание чл. 405 КЗ, от С. А. Г.,
ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Б. Г.“ № **, вх.**, ет.** срещу ЗАД „А.
Б.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град С., ул. „С.“ №
** с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ЗАД „А. Б.“, ЕИК ******** дължи на С. А. Г., ЕГН **********, сумата от
4950,00 лв. – застрахователно обезщетение, равняващо се на размера на
вредата по заведена щета с номер *********** от 13.06.2023г. в резултат на
настъпило застрахователно събитие, за което е съставен Констативен протокол
за настъпило застрахователно събитие в имущественото застраховане от
15.06.2023г. по време на действаща застрахователна полица с номер
*************, издадена на 29.09.2022г. от ЗАД „А. Б.“, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410
ГПК в съда – 13.07.2023г. до окончателното изплащане на задължението като
за горепосочената сума е налице издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ****/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна
ОСЪЖДА С. А. Г., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Б. Г.“ № **,
вх.**, ет.** да заплати на ЗАД „А. Б.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: град С., ул. „С.“ № ** сумата от 1994 лева, представляваща
сторени в производството разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд - град Варна
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10