№ 16580
гр. ,,,,, 05.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110166313 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба от „,,,,, срещу С. Б. В., с която са предявени по реда на
чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищеца следните суми: 1065,70 лв. - стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за имот,
находящ се на адрес: ,,,,, ,,,, с абонатен № 15,,03, за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 11.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 163,89
лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. -
18.08.2023 г., 62,55 лв. - главница за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода 01.07.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.09.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, и 14,22 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2020
г. - 18.08.2023 г. върху цената на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50452/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, 48 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответницата в
качеството й на собственик на процесния имот, което правоотношение е възникнало въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на
ответницата топлинна енергия, като тя не е заплатила дължимата цена, формирана по
системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
1
периода, за който се отнасят вземанията, а като не е сторила това, ответницата е изпаднала в
забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху главницата в посочения по-горе
размер. Сочи, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите
в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от „,,,,, на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-3,,/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва да е потребител на
топлинна енергия с доводи, че абонатният номер е открит на името на друго лице, както и
липсва облигационна връзка между страните, оспорва да има качеството на ползвател или
собственик на имота. Оспорва действието на договора, сключен между етажната
собственост и фирмата за дялово разпределение с доводи, че няма данни да е подписан от
необходимия минимален брой членове на ЕС, както и че същият е преустановил действието
си. Оспорва да е изпаднала в забава за заплащане на процесните вземания. Прави
възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете и за
присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата
страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответницата, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответницата е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че
през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за
плащане на възнаграждение в претендирания размер.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла
на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
2
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответницата в
забава.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже, че е
погасила претендираните вземания.
По делото се установява от приетите доказателства, че през исковия период
процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира,
е била присъединена към топлопреносната мрежа. Съдът приема за установено, че за
сградата се извършва услугата топлинно счетоводство, за което е взето решение по протокол
от 03.09.2002 г. от Общо събрание на собствениците на етажната собственост в ,,,,,,, и е
сключен договор № 4633 от 02.10.2002 г. между ,,,,,, и представител на етажната собственост
за извършване на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия. Във връзка с
оплакванията на ответницата, че договорът е преустановил действието си, следва да се
посочи, че в т. 2.4. страните са уговорили, че договорът се сключва за срок от три години,
като същият се удължава автоматично с още една календарна година в случай, че никоя от
страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец преди изтичането на
срока му. По делото няма данни договорът да е бил прекратен по посочения начин – чрез
писмено предизвестие от някоя от страните, напротив – от представените от ,,,,,, писмени
доказателства се установява и че през процесния период именно това дружество е
извършвало услугата за дялово разпределение на топлинна енергия (за което е представен и
Договор № Д-0-67 от 03.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в от Закона за енергетиката, сключен между
„,,,,, като възложител и ,,,,,, като изпълнител), на което етажните собственици не са се
противопоставили, поради което договорът е продължил действието си, като по тези
съображения е неоснователен и доводът, че договорът не е породил действие, тъй като не е
подписан от необходимия минимален брой членове на ЕС.
Спорно е обстоятелството дали ответницата има качеството на потребител на
топлинна енергия за процесния имот и период, в която връзка съдът приема следното:
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
3
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Въз основа на представените и приети по делото доказателства съдът приема, че
ответницата е била през процесния период потребител на топлинна енергия, доставяна до
имота, в качеството си на собственик. В тази връзка по делото е приета Заповед № ИК-
4507/17.11.1975 г. на Председателя на ИК на СГНС, с която на основание чл. 100, ал. 1 ЗТСУ
е определен начинът на обезщетение на Б.Н.В, собственик на имот пл. № 741, кв. № ,,,, „,,,
III“, отчужден за терен ,, „,,, III“, като в обезщетение му е определен апартамент ,, на
четвърти етаж, вх. Б, ,,, „,,, III“, състоящ се от две стаи, дневна и кухня на 84 кв. м., като 1/2
идеална част от имота е вписано, че се придобива в съсобственост с Д.И – В. – съпруга, като
е предвидено доплащане на сумата от 11 130 лв.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗТСУ (отм.) собствеността на недвижим
имот, отстъпен като обезщетение, се придобива по силата на самата заповед на органа по чл.
95 ЗТСУ (отм.) при условие, че правоимащият е изплатил разликата, която евентуално
дължи между стойността на отчуждения имот и стойността на отстъпения имот. По делото
не се твърди, а и не се доказва Заповед № ИК-4507/17.11.1975 г. на Председателя на ИК на
СГНС да е била обжалвана от заинтересованите лица по реда на чл. 138 и сл. ЗТСУ (отм.),
респ. да е била отменена поради неплащане на разлика между стойността на отчуждения
имот и стойността на отстъпения имот, поради което съдът приема, че същата е влязла в
сила и е породила своето действие, а това означава, че легитимира правоимащите лица –
Б.Н.В и Д.И - В. като съсобственици на отстъпения в тяхна полза имот, съответстващ на
този, за който се отнасят и заявените с исковата молба претенции за цена на топлинна
енергия и цена на услуга за дялово разпределение.
Настоящият съдебен състав приема, от описаното в процесната заповед, че Б.Н.В е
придобил в лична собственост 1/2 идеална част от имота, а останалата 1/2 идеална част от
имота е придобита в съсобственост със съпругата му Д.И - В. (ППВС № 5/31.10.1972 г.).
По делото обаче не са ангажирани доказателства относно смърт и наследници на Д.И
– В., съответно че Б.В и ответницата са нейни наследници (включително, че бракът между
Д.И - В. и Б.В не е бил прекратен след закупуването на имота). От представеното
Удостоверение за наследници № РНД22-УФ01-853/3/05.07.2022 г., издадено от Столична
община, район „,,,“ се установява, че Б.Н.В е починал на 31.03.2011 г., т. е. преди процесния
период, като е оставил за свой единствен наследник по закон ответницата в настоящото
производство С. Б. В. - дъщеря. Следователно ответницата е придобила въз основа на
настъпилото законово наследствено правоприемство наследственото имущество на
починалия Б.Н.В, като съвкупност от права и задължения. При липсата на данни приживе
Б.Н.В да се е разпоредил с притежавания от него дял от имота – процесното жилище, съдът
приема, че ответницата се легитимира като титуляр на правото на собственост върху същото
при квота 3/4 идеални части (1/2 идеална част – лична собственост на Б.В и 1/4 идеална част
- след прекратяването на СИО и превръщането й в обикновена съсобственост при равни
дялове за другата 1/2 идеална част от имота със смъртта на Б.В), при липса на данни по
делото ответницата да е наследник и на Д.И – В. (за 1/4 идеална част). По тези съображения
ответницата е пасивно материално легитимирана да отговаря за 3/4 част от задълженията за
процесния имот.
Неоснователни са доводите на ответницата, че по делото не е доказано, че Заповед №
ИК-4507/17.11.1975 г. касае процесния имот, тъй като е вписан ,,, а не бл. ,,. Действително,
по делото не е представен документ за идентичност на ,, с бл. ,,, но от приетия списък на
етажните собственици към протокол от общо събрание от 03.09.2002 г., проведено в етажна
собственост в гр. ,,,,, ,,,,,,, срещу апартамент № ,, с абонатен № 15,,03 (процесния) фигурира
името на наследодателя на ответницата Б.Н.В, от който е положен и подпис (документите са
оспорени единствено, че не са подписани от ответницата, а въпросът дали са налице
необходимият брой подписи за вземане на решение не е предмет на изследване в настоящото
5
производство – предвид, че до сградата е доставяна топлинна енергия, на което етажната
собственост не се е противопоставила). Приложен е и Списък за броя на живущите по
апартаменти в жилищна сграда на блок 22, ж. к. „,,, 3“, вх. Б от 20.03.1978 г., в който срещу
апартамент № ,, отново е вписан Б.Н.В, с положен подпис. Предвид посочените данни съдът
приема, че ,, и бл. ,, са идентични, както и че процесният имот е именно апартаментът, за
който е издадена Заповед № ИК-4507/17.11.1975 г., по реда на чл. 100, ал. 1 ЗТСУ, като
данни, които да сочат, че се касае за различни апартаменти не са ангажирани по делото.
Ирелевантни за предмета на спора са наведените в отговора на исковата молба
доводи за липса на облигационна връзка между ищеца и ответницата С. В., тъй като титуляр
на партидата при ищцовото дружество е друго лице. И това е така, тъй като обстоятелството
на чие име е открита партидата при ищеца има само вътрешно-счетоводно значение (при
липса на данни да е открита по изрично искане на потребителя), а в случая титуляр на
партидата е именно наследодателят на ответницата Б.Н.В, като след смъртта му за
ответницата като негов наследник е възникнало задължение да предприеме действия по
смяна на партидата на свое име, като неизпълнението на това задължение по никакъв начин
не я освобождава от отговорност за заплащане на дължимите за имота суми през исковия
период.
Предвид изложеното, съдът приема, че ответницата в качеството на собственик на
имота (за 3/4 идеални части, за които са ангажирани доказателства по делото) е клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и
има задължение да заплаща стойността на доставената от ищеца топлинна енергия в имота
за исковия период съобразно частта си от правото на собственост, при липса на данни то да е
било прехвърлено, да е било учредено вещно право на ползване на имота на друго лице, или
да е бил сключен изричен писмен договор с „,,,,, с трето за спора лице за продажба на
топлинна енергия за исковите имот и период.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика
- решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. При тази
нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „,,,,“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016
г., което правоотношение е възникнало с оглед качеството на ответницата на собственик на
имота през процесния период.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
6
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От събраните по делото доказателства, включително заключението на приетата без
оспорване от страните съдебно - техническа експертиза, която съдът кредитира по реда
на чл. 202 ГПК и от документите, представени от третото лице - помагач, съдът приема, че
дяловото разпределение е извършено съобразно нормативните изисквания. Установява се, че
през процесния период в имота е доставяна и потребявана топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на имот (отдадена от щранг лири -
тръбни отоплителни тела, част от отоплителната инсталация на сградата без уреди за дялово
разпределение, с оглед което и отдадената чрез същите ТЕ се определя по изчислителен път)
и топлинна енергия за БГВ на стойност общо 1076,83 лв. (която сума е без включени
изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни периоди). Тази топлинна
енергия е начислена при условията на установения по делото осигурен достъп до имота за
отчет на уредите за дялово разпределение, за което са представени и документи от третото
лице – помагач за отчет, подписани за клиент, които не са оспорени по делото. Вещото лице
е отразило, че в периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. в имота е имало 4 отоплителни тела,
свързани към ВОИ с монтирани разпределители на топлинна енергия (с дистанционно
отчитане), по които са направени нулеви отчети. В имота е имало 3 щранг-лири – работещи
отоплителни тела без монтирани уреди за дялово разпределение, за които служебно е
начислена топлинна енергия – 1927,995 кВтч. Не е начислявана ТЕ за отопление на имот от
отоплителните тела в общите части като дял за имота. За имота е начислен разход на ТЕ за
отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 205 куб. м. – 1387,479 кВтч,
както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база отчетен разход по два водомера (17,250 куб.
м.). В периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г. в имота е имало 4 отоплителни тела, свързани към
ВОИ с монтирани разпределители на топлинна енергия (с дистанционно отчитане), по които
са направени нулеви отчети. В имота е имало 3 щранг-лири – работещи отоплителни тела
без монтирани уреди за дялово разпределение, за които служебно е начислена топлинна
енергия – 1708,305 кВтч. Не е начислявана ТЕ за отопление на имот от отоплителните тела в
общите части като дял за имота. За имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна
инсталация на база пълен отопляем обем 205 куб. м. – 1582,271 кВтч, както и ТЕ за
подгряване на вода за БГВ на база отчетен разход по два водомера (15 куб. м.). От
експертизата се установява също, че претендираните суми като стойност на доставена
топлинна енергия са изчислени съобразно пълния отопляемия обем на имота по проект и
действащите през процесния период цени. Технологичните разходи в абонатната станция са
отчислявани от доставената в абонатната станция топлинна енергия и са били за сметка на
„,,,,, съгласно нормативната уредба. Топломерът в абонатната станция е преминавал
метрологични проверки на 25.06.2018 г. и на 11.06.2021 г., като не са констатирани
отклонения. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че през 2019 г. и 2020 г. „,,,,, не е
7
имало сключен договор с фирма за извършване на метрологични проверки на уредите за
търговско измерване (топломери и водомери) в абонатната станция, но през целия процесен
период общият топломер е измервал правилно и е бил годно средство за търговско
измерване.
Заключението е изготвено не само на база едностранно съставени от ищеца частни
документи (извлечение от сметка и съобщения към фактури, оспорени от ответницата), но и
въз основа на данните, предоставени на вещото лице от фирмата за дялово разпределение -
изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в имота, отчети на уредите за дялово
разпределение и на документи, представени от топлофикационния район, поради което
съдът кредитира изцяло заключението при формиране на фактическите си изводи относно
реално доставената до имота топлинна енергия и нейната стойност през исковия период.
Следва да се посочи, че по делото са представени и данни за показанията на общия топломер
в абонатната станция - справка към заключението на вещото лице, както и се установява, че
същият е бил изправен, въпреки, че последващата метрологична проверка е извършена след
двугодишния срок от предходната такава, поради което според настоящия съдебен състав
общият топломер през процесния период е бил годно средство за измерване на постъпилата
в абонатната станция топлинна енергия.
Предвид изложеното, съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, количеството на доставената енергия е измервано коректно,
а стойността й е в размер на 1076,83 лв., като съобразно диспозитивното начало (чл. 6 ГПК)
искът е доказан за сумата от 1065,70 лв., от която ответницата отговаря за 3/4 част – или за
сумата от 799,28 лв.
От ответницата своевременно е направено възражение за погасителна давност, по
отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (така ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичане на тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че
ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „,,,,, от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тъй
като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 11.09.2023 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК – то в случая от
11.09.2023 г. давността е прекъсната. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми
8
преди 11.09.2020 г. са погасени по давност (изискуемостта на най-ранното вземане за м.
05.2020 г. е настъпила след периода, през който давност не е текла на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.)).
В случая това са вземанията за периода 01.05.2020 г. - 30.06.2020 г., или непогасени са
вземанията за периода 01.07.2020 г. - 30.04.2022 г.
При съобразяване на общата фактура за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г.,
изравнителната сметка за същия период и заключението на съдебно-техническата експертиза
съдът приема, че погасена по давност е сумата от 18,29 лв. (13,71 лв. за 3/4 част). Ето защо
искът за главница за топлинна енергия е основателен за сумата от 785,57 лв. и за периода
01.07.2020 г. - 30.04.2022 г., до който размер следва да бъде уважен, съответно отхвърлен за
разликата до 1065,70 лв. и за периода 01.05.2020 г. -30.06.2020 г. Като законна последица от
уважаване на иска, върху главницата следва да се присъди и законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 11.09.2023 г. до окончателното плащане.
По иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
Върху погасената по давност главница за периода 01.05.2020 г. - 30.06.2020 г. лихва не
се дължи по аргумент от чл. 119 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими в случая,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
33, ал. 4 обаче продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определена
на база изравнителните сметки. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху
тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество ТЕ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в
посочения в чл. 33, ал. 2 срок. Следователно, задълженията на ответника за заплащане
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на
потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от кредитора или от
публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството. В ОУ от 2016 г.
падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане
на 45 - дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния
сезон. Ето защо за главните вземания за периода м. 07.2020 г. – м. 04.2022 г. в полза на
ищеца съществува вземане за мораторна лихва (върху непогасените по давност вземания),
която следва да се начислява за периода 15.09.2021 г. - 18.08.2023 г. (за вземането по общата
фактура от 31.07.2021 г. - за периода 15.09.2021 г. - 18.08.2023 г. и за вземането по общата
9
фактура от 31.07.2022 г. - за периода 15.09.2022 г. - 18.08.2023 г.) и е в общ размер на 156,99
лв., определен по реда на чл. 162 ГПК и чрез използване на лихвен калкулатор, или искът
следва да се уважи до 3/4 част от 156,99 лв. или за сумата от 117,74 лв., като бъде отхвърлен
за разликата до пълния предявен размер от 163,89 лв.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача - „,,,,, стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право
да получи цената на извършваната услуга за дялово разпределение, съобразно което
предявеният иск за установяване дължимостта на тази сума в полза на „,,,,, и при наличните
доказателства, представени от третото лице - помагач, че през процесния период
действително е извършвана услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, е
установен по основание. Предвид началото на периода, за който се претендира цена на
услуга за дялово разпределение - м. 07.2020 г., няма вземания, които да са погасени по
давност. Следователно се дължи възнаграждение за целия процесен период 01.07.2020 г. -
30.04.2022 г. в размер на 46,86 лв. (3/4 част от 62,48 лв.), който се установява от СТЕ –
Таблица № 2, до която сума искът следва да бъде уважен, съответно отхвърлен за разликата
до 62,55 лв. Като законна последица върху главницата следва да се присъди и законна лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.09.2023 г. до окончателното
плащане.
По иска за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга дялово разпределение
на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, съответно на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
10
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от ,,4,66 лв. – от общо 473,87 лв. (73,87 лв. – държавна такса, 300 лв.
– депозит за СТЕ и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване на материалния интерес, фактическата и правната сложност на делото и
извършените в хода на същото процесуални действия от пълномощника на страната).
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се
следват разноски в размер на сумата от 55,37 лв. – от общо 76,13 лв. (26,13 лв. – държавна
такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение), съразмерно на уважената част от
исковете.
От ответницата се претендират разноски за заповедното производство за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от
17.10.2023 г.
За определяне размера на адвокатското възнаграждение в заповедното производство,
изчерпващо се с депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, съдът съобразява разрешенията,
дадени с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и с Решение от 23.11.2017 г. по
съединени дела C-427/16 и C-428/16, задължителни за прилагане от националните съдилища,
като приема, че в случая липсва фактическа и правна сложност на делото, както и че
възражението по чл. 414 ГПК не е необходимо да бъде мотивирано по същество. При
отчитане на посочените обстоятелства, релевантната съдебна практика и разпоредбите на
закона, предвид, че разписаното в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения не е задължително за съда при произнасянето по
отговорността за разноските, съдът определя възнаграждение за депозиране на възражение
по чл. 414 ГПК в размер на сумата от 100 лв., от които съразмерно на отхвърлената част от
исковете в полза на ответницата следва да се присъди сумата от 27,27 лв.
За исковото производство от ответницата се претендира сумата от 600 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.01.2024 г.
От ищеца своевременно е направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което
съдът приема за основателно. На основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното в случая
възнаграждение е в размер на 430,63 лв. Съобразявайки фактическата и правната сложност
на делото, извършените от процесуалния представител на страната действия в хода на
производството, както и разглеждането му в рамките на едно съдебно заседание, съдът
приема, че дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 450 лв., от което на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да се присъди сумата от 122,70
лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
11
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„,,,,,, ЕИК ,,,,,, със седалище и адрес на управление: гр. ,,,,, ул,,,,,,, срещу С. Б. В., ЕГН
**********, с адрес: ,,,,, ,,,, кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ответницата С. Б. В. дължи
на ищеца „,,,,, следните суми: 785,57 лв. - стойност на топлинна енергия за имот, находящ се
на адрес: ,,,,, ,,,, с абонатен № 15,,03, за периода 01.07.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 11.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 117,74 лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. - 18.08.2023
г. и 46,86 лв. - главница за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за
периода 01.07.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.09.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50452/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „,,,,,, ЕИК ,,,,,, със
седалище и адрес на управление: гр. ,,,,, ул,,,,,,, срещу С. Б. В., ЕГН **********, с адрес: ,,,,,
,,,, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване дължимостта на стойност на топлинна енергия за
сумата над 785,57 лв. до сумата от 1065,70 лв. и за периода 01.05.2020 г. - 30.06.2020 г., ведно
със законната лихва от 11.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, на мораторна
лихва върху нея за сумата над 117,74 лв. до сумата от 163,89 лв., на цена на услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за сумата над 46,86 лв. до сумата от 62,55 лв., ведно със
законната лихва от 11.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и на мораторна
лихва върху цената на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на
14,22 лв. за периода 15.09.2020 г. - 18.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50452/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
48 състав.
ОСЪЖДА С. Б. В., ЕГН **********, с адрес: ,,,,, ,,,, да заплати на „,,,,,, ЕИК ,,,,,, със
седалище и адрес на управление: гр. ,,,,, ул,,,,,,, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата
от 55,37 лв. - разноски за ч. гр. д. № 50452/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, и сумата от
,,4,66 лв. - разноски за исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „,,,,,, ЕИК ,,,,,, със седалище и адрес на управление: гр. ,,,,, ул,,,,,,, да
заплати на С. Б. В., ЕГН **********, с адрес: ,,,,, ,,,, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 27,27 лв. - разноски за ч. гр. д. № 50452/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, и сумата от
122,70 лв. - разноски за исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на ,,,,,, като трето лице - помагач на страната
на ищеца „,,,,,.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
12
от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13