№ 38251
гр. София, 15.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. Х.А
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х.А Гражданско дело №
20251110131666 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на А. В. Д. срещу „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, за осъждане на ответника на основание чл. 229 КЗ /отм./ за сумата
от 9 000 лева, представляваща стойността на заплатеното от ищеца на увреденото лице
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в следствие на пътен инцидент, настъпил
на 22.09.2006 г. на АМ Хемус, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
доброволната претенция към застрахователя на 03.12.2024 г. до окончателно изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че в срока на действие на сключен с ответника договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” е реализирал застрахователно събитие
- ПТП, за което ответникът носи риска. Поддържа, че по предявен граждански иск в хода на
воденото срещу него наказателно дело от общ характер, е осъден да заплати на пострадалия
сумата 16 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва
22.09.2006 г. до погасяване на задължението. Сочи, че на 24.02.2022 г. между застрахования
и увреденото лице било сключено споразумение, във връзка с което ищецът заплатил на
увреденото лице сумата в размер на 9 000 лева, като в споразумението било уговорено, че с
изплащане на сумата, увреденото лице счита за погасени всички оставащи задължения на
ищеца по изпълнително дело № 38/2012 г. по описа на ДСИ при РС – Горна Оряховица,
които към датата на споразумението възлизат на 34 773,64 лева. Счита, че с плащането на
тази сума за него възниква вземане срещу ответника в размер на платената сума. Поддържа,
че на 03.12.2024 г. депозирал молба пред ответното дружество, с която е претендирал
възстановяване на заплатената от него сума на увреденото лице, като към момента липсвало
произнасяне от застрахователя. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане да бъде изискано
към производството по гр. д. 7570/2022 г. по описа на СРС, 36 състав, което с предмет
процесното правоотношение, но за друг период.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
признава валидността на полицата по застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния
автомобил към датата на събитието. Оспорва исковата претенция като погасена по давност,
като поддържа, че към исковата молба не са представени доказателства за датата на
плащането, респ. оспорва извършено плащане от страна на ищеца в полза на увреденото
лице. Поддържа, че процесната сума е вече погасена от застрахователя в резултат на
образуваното гражданско дело – ГД № 7570/2022 г. на СРС-36 състав и ВГД № 4295/2023 г.
на СГС-4а. Сочи, че не са представени каквито и да било доказателства, че претендираната в
настоящото дело сума, представляваща част от общата изплатена от ищеца сума като
обезщетение на увреденото от него лице, е различна от вече погасената от застрахователя
сума. Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 229 от КЗ /отм./ отговорността на
застрахователя е лимитирана до размера на застрахователното обезщетение. Сочи, че в
изпълнение на решенията по предишното съдебно производство, ДЗИ е изплатило на ищеца
сума в общ размер на 12 775,27 лв. като присъдената главница и лихви са събрани по
принудителен път – посредством изпълнително дело, по което ДЗИ е платило общо 9 828,25
лв., а присъдените разноски са изплатени по сметка на адвокатското дружество – съгласно
представено пълномощно и са в размер на 2 947,02 лв. Поддържа, че от приложените
съдебни решения, ищецът в настоящото дело е бил осъден да плати на пострадалото лице
обезщетение в размер на 12 000 лв., която сума е лимита на отговорността на
застрахователя, съгласно разпоредбата на чл. 229 от КЗ /отм./, поради което с с изплащането
на сумата 12 775,27 лв. ответното дружество е погасило задължението си да възстанови на
своя застрахован платеното от него обезщетение и предявения по настоящото дело иск е
неоснователен. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда
на чл. 140, ал. 3 ГПК:
Правна квалификация на исковете: Иск с правно основание чл. 229 КЗ /отм./.
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
В тежест на ищеца е да докаже, че е сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" с ответника, в срока на действие на който е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, че заплатил на увреденото лице претендираната сума,
вземанията, които са погасени с нея и че за плащането им отговаря ответникът. В тежест на
ищеца е да докаже и датата, на която е уведомил ответника за настъпилото събитие.
Във връзка възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да установи,
че са налице основания за спиране или прекъсване на давността по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата относно наличието на
застрахователен договор, качеството на ищеца на застраховано лице, че в срока на действие
2
на договора ищецът е причинил вреди на трето лице, като е реализирал ПТП, че ответникът
носи риска за вредите от предизвиканото събитие.
По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателствени средства.
Съдът намира искането за изискване на гр.д. 7570/2022г. по описа на СРС, 36 с-в за
неоснователно, доколкото по делото са приложени влязлата в сила решения на СРС и СГС.
Друго:
Съдът намира, че исковата молба в частта относно предявения иск по чл. 86 ЗЗД за
заплащане на мораторна лихва е нередовна, поради което на ищеца следва да се предостави
възможност да посочи начален и краен период на претенцията, както и да посочи нейния
размер.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок с писмена молба с препис за насрещната
страна да отстрани констатираните нередовности в исковата молба, като посочи начална и
крайна дата на предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна
лихва, както и неговия размер, като му указва, че при неизпълнение на указанията, съдът ще
разгледа единствено искане за присъждане на законна лихва за периода от депозиране на
исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 20.11.2025г. от 09:30 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по
делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба и
3
отговора на исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца да се изиска гр. д. 7570/2022 г. по
описа на СРС, 36 състав.
Определението е окончателно.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4