ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1672
гр. Бургас, 15.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501068 по описа за 2022 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на „Профи Кредит България“ - ЕООД – гр.София,
против Разпореждане №6484/02.06.22г., постановено по ч.гр.д.№1562/22г. на Районен съд
Бургас, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател по чл.410 ГПК, срещу
Б.Ю. Ю. и А. Й. И., за заплащане на договорно възнаграждение, в размер на 501.47 лева, за
периода 08.04.2015г. – 08.10.2016г.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да
постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на
претендираната сума. В частната жалба е цитирана съдебна практика и са изложени
подробни съображения, досежно възможността на заповедния съд да преценява валидността
на сделката, от която заявителят черпи правата си. Според въззивника съдът неправилно е
приложил нормите на чл.145, ал.2 ЗЗП, във връзка с правомощията си по чл.411, ал.2, т.3
ГПК.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид
следното:
Пред Районен съд Бургас на 15.03.22г., е подадено заявление по чл.410 ГПК от
„Профи Кредит“ -ЕООД – гр.София, срещу Б.Ю. Ю., за присъждане на суми по договор за
потребителски кредит №**********/14.05.2012г.
Изложени са твърдения за сключен между заявителя, Ю. Х. И. и Б.Ю. Ю. договор
за потребителски кредит, без в заявлението да е посочена сумата, но видно от договора – 850
лева; изложени са твърдения за договорени 48 погасителни месечни вноски, всяка в размер
на 58 лева съгласно погасителен план и падеж на всяка вноска – 8-мо число на месеца.
1
Изложени са твърдения за уговорено възнаграждение по кредита, без да се сочи размера на
същото, като се твърди, че същото не е заплатено и е в размер на 501.47 лева. Представя
договор за револвиращ заем №50015264490, общи условия, декларация, удостоверение за
наследници. Заявителят твърди, че длъжниците са платили 31 погасителни вноски и са
изпаднали в забава.
Видно от представените доказателства, между заявителя „ПРОФИКРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, от една страна като кредитор, и Ю. Х. И., като кредитополучател, и Б.
Ю. У. като солидарен длъжник, от друга, е сключен договор за потребителски кредит за
предоставяне на заем в размер от 850 лева, с ГПР 104, 75 % и ГЛП 78,18 %. Общата сума,
която следвало да бъде върната, е 2831,34 лева.
Видно от представените удостоверения за наследници, Ю. Х. И. е починала на
25.08.2013 година и след смъртта си е оставила наследници по закон Б. Ю. У., А. Й. И.,
нейни дъщери, Н. А. Х. и А. Х. К. по заместване, които са деца на починалия неин син Х. М.
М., починал на 29.01.2009 година.
В уточнението на заявлението е посочено, че заявителят не насочва претенциите
си към наследниците Н. А. Х. и А. Х. К.. С решение № 1411 по описа на Бургаски районен
съд за 2021 година, е постановено да се впише в Особената книга по чл.49, ал.1 от ЗН,
водена при РС Бургас, че на основание чл.51, ал.2 от ЗН Б. Ю. У., ЕГН: **********, ***, е
загубила правото да приеме наследството, оставено от майка й Ю. Х. И. – б. ж. на ***,
починала на 24.08.2013г. По отношение на наследника А. Й. И. производството по делото е
прекратено.
По заявлението е издадена Заповед №1764/02.06.22г. срещу Б.Ю. Ю. и А. Й. И. за
сумата 308.59 лева – главница и 41.38 лева – съдебно – деловодни разноски. С тук
обжалваното разпореждане е отказано присъждането на договорна лихва.
Бургаският окръжен съд, пред вид така установените факти и като съобрази
Закона намира, че разпореждането в обжалваната част е правилно и законосъобразно.
Процесното правоотношение се регламентира от разпоредбите на Закон за
потребителския кредит. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, приета ДВ, бр. 35 от от
2014г., в сила от 23.07.2014г., годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Правилото на
ал.5 - нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 повелява, че клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Процесният договор е сключен на 14.05.2012г. – преди приемане на посочените
разпоредби. Независимо от това, съобразно действащите норми на чл.411, ал.1, т.2 и чл.411,
ал.2, т.3 ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение ако искането противоречи на добрите
нрави и/или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В
настоящия случай въззивната инстанция намира, че противно на добрите нрави е
уговарянето на възнаградителна лихва в размер на 78.18 %, при ГПР в размер на 104.75 %.
2
Така видно от уговореното между страните, при дадена в заем сума, в размер на 850 лева,
сумата, подлежаща на връщане повече от три пъти по-голяма - 2831,34 лева. Такива клаузи,
освен че противоречат на добрите нрави, съставляват уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя (чл.143, ал.1 ЗЗП).
Поради изложените съображения, клаузата за договорна лихва е нищожна, като
противоречаща на добрите нрави и на ЗЗП, поради което претендираната сума не следва да
се присъжда в полза на заявителя.
Поради изложените съображения разпореждането, с което заявлението е
отхвърлено като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №6484/02.06.22г., постановено по ч.гр.д.
№1562/22г. на Районен съд Бургас, с което е отхвърлено заявлението на частния
жалбоподател по чл.410 ГПК, срещу Б.Ю. Ю. и А. Й. И., за заплащане на договорно
възнаграждение, в размер на 501.47 лева, за периода 08.04.2015г. – 08.10.2016г.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3