РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Варна, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20213110106781 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В исковата молба ищецът В. П. Б. твърди, че на 22.01.2020г., около 14.20ч., в гр. В.,
бул. „******“ ***, е настъпило пътнотранспортно произшествие, причинено от водача на
лек автомобил марка „Хонда Сивик“, рег. № *****, който излизайки от паркинга на МБАЛ
„Света Анна-Варна“, рязко потеглил назад, като не е пропуснал управлявания от Б. лек
автомобил „БМВ 520“, рег. № ****** и е ударил същия. За настъпилото пътнотранспортно
произшествие участниците в същото съставили двустранен констативен протокол за ПТП.
Твърди се, че към датата на произшествието за лек автомобил марка „Хонда Сивик“ е била
налична валидна застраховка „Гражданска отговорност”. За настъпилото пътнотранспортно
произшествие се сочи ответното дружество да е уведомено, като на автомобила е извършен
оглед от застрахователя и са установени следните щети от инцидента: врата предна лява,
врата задна лява, калник заден ляв, облицовка задна броня, колона средна и облицовка ляв
праг. Твърди, че към датата на депозиране на исковата молба застрахователят й е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 800 лева, което твърди, че не е достатъчно да
покрие разходите, необходими за възстановяване на автомобила, възлизащи в размер на
3308.80 лева. С оглед горното и сезира съда с искане за осъждане на дружеството да му
заплати сумата от 2126.07 лева (съобразно допуснатото в о.с.з. на 22.11.2021г. изменение на
иска), представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди изразяващи се в
увреждане на горните детайли, ведно със законната лихва считано от датата на уведомяване
на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие до окончателното изплащане на
1
обезщетението. Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Застрахователна компания Лев Инс”
АД, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
иска. Поддържа, че за настъпилото застрахователно събитие на увредения е изплатено
обезщетение в размер на 837.20 лева, което счита за съответно на вредите, претърпени от
пострадалия. Претедираното от последния обезщетение счита за силно завишено и
несъответстващото на средните пазарни цени за резервни части, материали и труд,
необходими за отстраняване на щетите. По изложените съображения моли за отхвърляне на
иска, в евентуалност за намаляване размера на претендираното обезщетение. Моли и за
присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
С изготвения проект за доклад, обявен за окончателен в о.с.з. на 11.10.2021г., между
страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че между
собственика на лек автомобил „Рено Меган Сценик“, рег. № ********* и ответното
дружество е сключена застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към 11.01.2021г.,
както и че ищцата е подала пред застрахователя искане за завеждане на претенция по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по което е образувана преписка
по щета, заведена под № **********, а така също и че в резултат на събитието са увредени
следните детайли на собствения на С. автомобил: предна врата дясна, задна врата дясна,
странично огледало дясно електрическо и мигач в огледало дясно.
В заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което съдът
кредитира като обективно дадено, експертът заключава, че средната стойност за материали –
нови части и труд за отстраняване на щетите в сервиз, притежаващи европейски сертификат
за качество, е определена от експерта на 2496.94 лева, респ. в несертифицирани сервизи –
1755.20 лева. Стойността на ремонта, съобразно Методиката на застрахователя възлиза в
размер на 785.76 лева. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че при изготвяне на
заключението по първи вариант е взел предвид и цени на труд в официални сервизи, които
отговарят на сертификат за европейско качество, но такива от среден клас. Сочи, че има
разлика в качеството на ремонт в различните сервизи и в частност: постовете за
разооборудване, постовете за подготовка, респективно снабдени с аспирации и вентилации,
което намалява прахоотделянето върху боята, съвършенство на бояджийска камера и
завършен с китове, пигменти, шприцове, лакове, които гарантират, че в последствие няма да
има пожълтяване, помътняване на боята на автомобила и ред други дефекти. По отношение
на единствения детайл, който е предвиден за подмята – дясно огледало, изяснява, че няма
алтеративен такъв детайл, тъй като процесният автомобил е произведен за британски пазар
(извод, който е направен с оглед номера на рамата на шасито, започващ с букви SHH) и те са
много различни от тези, произведени за европейския пазар.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
2
За основателното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи по пътя на
пълното и главно доказване, наличието на валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпило застрахователно
събитие, причинено от застрахования деликвент, претърпени вреди и причинна връзка
между вредите и застрахователното събитие.
В настоящия случай между страните е безспорно наличието на валиден
застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” със собственика на лек
автомобил „Рено Меган Сценик“, рег. № ******, валидна към 11.01.2021г., на която дата е
настъпило пътнотранспортно произшествие по вина на водача на застрахования автомобил,
в резултат на което са нанесени щети по лек автомобил „Хонда Сивик“, рег. № ****,
изразяващи се в увреждане на предна врата дясна, задна врата дясна, странично огледало
дясно електрическо и мигач в огледало дясно.
Спорният по делото въпрос се свежда до размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ.
Последната разпоредбата предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. Правото на справедлив
размер на обезщетението и възможността за поправка на щетата съобразно средни пазарни
цени не може да се отрече и с оглед периода на експлоатация на автомобила.
С оглед горното и при липса на ангажирани от ищеца доказателства (а и
твърдения), щетата по автомобила да е отстранена, респ. да са реализирани разходи по
отстраняването й, съдът приема, че застрахователното обезщетение следва да бъде
определено по възстановителна стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключението на вещото лице. След като законът
сочи, че възстановителна стойност е тази, за която може да се възстанови имуществото с
ново от същия вид и качество, то безспорно е, че ремонтът може да бъде извършен в сервиз
сертифициран за качество ISO, както и в такива, които нямат такъв сертификат. Както обаче
увреденият има право да получи справедливо обезщетение, така и застрахователят не е и не
може да бъде обвързан да заплаща ремонт на висока стойност. Ето защо и след като нито
сертифицираните сервизи, нито този, които нямат сертификат, са извън търговския оборот,
обезщетението следва да бъде определено при съобразяване на средната цена между първи и
втори вариант на заключението, което именно ще даде и средната пазарна цена за материали
и труд за отстраняване на щетите. Или, дължимото от застрахователя обезщетение възлиза в
3
размер на 2126.07 лева ((2496.94+1755.20) : 2). Предвид изложеното предявената претенция
се явява основателна и като такава следва да бъде уважена в рамките на предявения размер,
ведно със законната лихва считано от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие – 11.01.2021г., до окончателното изплащане на
обезщетението, на основание чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
Предвид изходът от спора и своевременно направеното искане, в полза на ищеца П.
АНГ. СТ. следва да се присъдят сторените от последната разноски, възлизащи в общ размер
на 665.04 лева, както следва: 85.04 лева за заплатена държавна такса, 120 лева за заплатен
депозит за вещо лице и 460 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество „Б.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***********, да заплати на П. А. С., ЕГН **********, от гр. В. сумата от
2126.07 лева (две хиляди сто двадесет и шест лева и седем стотинки), представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за настъпили имуществени вреди, съставляващи
разходи, необходими за възстановяване на лек автомобил „Хонда Сивик“, рег. № ******
собственост на ищеца, в следствие на виновно причинено от водача на лек автомобил „Рено
Меган Сценик“, рег. № ********, пътнотранспортно произшествие, настъпило на
11.01.2021г., около 10.50ч., и изразяващи се в увреждане на предна врата дясна, задна врата
дясна, странично огледало дясно електрическо и мигач в огледало дясно, дължимо по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, валидна към
11.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване
на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие – 11.01.2021г., до окончателното
изплащане на обезщетението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество „Б.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ********, да заплати на П. А. С., ЕГН **********, от гр. В., сумата от 665.04
лева (шестстотин шестдесет и пет лева и четири стотинки), представляваща сторени
съдебно – деловодни разноски пред първа инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4