Р Е Ш Е Н И Е
Номер 03.02.2020 година Град
А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.кият Районен съд 4-ти
наказателен
състав
На 15.01. /петнадесети
ЯНУАРИ/ 2020г
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Мария Дучева
Секретар: Яна Петкова
Прокурор ……………………….
като разгледа докладваното от съдия Дучева
Административно-наказателно
дело № 429 по описа
за 2019 година,
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на С.В.В., ЕГН: **********, адрес: ***, против НП №
19-0335-000347/ 17.10.2019г. на Началник Група към ОД МВР-гр.Б., РУ-Р.. Със
същото е ангажирана административно- наказателната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.190, ал.3 ЗДвП, като му е
наложено административно наказание „глоба”, в размер 20 лв. На осн. чл.183, ал.1, т.1, предл.1,2 от ЗДвП му е наложено административно наказание –
Глоба в размер на 10 лв, за нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 ЗДвП.
Релевирани в жалбата
са възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП. Поддържаното в
жалбата искане е съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В жалбата
си въззивникът счита, че НП следва
да бъде отменено,
сочи нарушения на материалния и процесуален закон при издаване на
НП /без да конкретизира точно какви/. Твърди се, че жалбоподателят не е надлежно уведомен за
издадения предходен електронен фиш и поради тази причина неплащането на глобата
не може да му се вмени във вина.
В с. з. въззивникът-
редовно призован, не се явява и не се представлява . Въззивамета
страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание , не изразява
становище по жалбата и НП.
Районна прокуратура-А., редовно призован по реда на надзора за законност на адм.актове, не изпраща представител.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 02.09.2019г около 22,43ч свидетелите К.Д. и Б.С. изпълнявали служебните си задължения на третокласен път № 7305 в района на КПП –с.Л., когато спрели за проверка л.а. марка „***“ ,с рег.№ ***, собственост на „***“ АД. Като водач било установено лицето С.В.В.. След като поискали за проверка СУМПС и КТ ,жалбоподателят отговорил, че не ги носи. След справка с техническа средство –Таблет, свидетелите установили, че водача има валидно издадено СУМПС, но също така има издаден на негово име електронен фиш на стойност 50лева, който не е заплатил.
При тези факти и при наличие на доказателства относно авторството на нарушението свид. Д. съставил АУАН серия GA № 5061/02.09.2019г на името на нарушителя С.В.В.. В графата за възражения от въззивника било изрично посочено , че няма такива.
На 17.10.2019 г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение и възприета от административно
наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните писмени доказателства- акт за
установяване на административно нарушение, както и от гласните доказателства по
делото - показанията на свид. К.Д. и Б.С.. Съдебният състав даде
вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които
дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват
противоречия между тях и др. доказателствени
източници. Същите са пряко относими към фактическото
деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха
основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.
От правна страна:
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е частично основателна, по следните съображения:
Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).
АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон . НП е редовно връчено лично на нарушителя на 28.11.2019г съгласно отбелязването направено в текста на НП.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В резултат на проверката съдът установи, че са спазени преклузивните срокове на чл.34 ЗАНН.
По отношение на вменено нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП:
Съдът намира, че НП следва да бъде отменено в тази част. С наказателното постановление, предмет на обжалване жалбоподателя В., е наказан на основание чл. 185 ЗДвП - обща и бланкетна санкционна разпоредба, в която не се съдържа състав на административно нарушение. В нея е предвидено, че „за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лева“. В посочената за нарушена разпоредба не е установено конкретно задължение за водача на МПС, неизпълнението на което да представлява административно нарушение. Нормата въвежда едномесечен срок, в който водачът разполага с възможност да плати доброволно наложената му глоба с влязло в сила наказателно постановление, но не предвижда наказание за неспазване на този срок. Това е така, тъй като преследваната от закона цел е предоставеният срок да е именно за доброволно плащане. Затова единствената последица от бездействието на водача след изтичане на едномесечния срок по чл. 190, ал. 3 ЗДвП е възможността за пристъпване към принудително събиране на глобата, както и налагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП и чл. 171, т. 2, б. "к" ЗДвП. Следователно, неплащането на наложените глоби за нарушенията на ЗДвП, не съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, тъй като законодателят не е обявил това деяние за наказуемо, а е регламентирал други последици от бездействието на водачите. В този смисъл са и Решение № 1982 от 06.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2761 / 2018 г. на XIV състав на Административен съд – Б., Решение № 1429 от 26.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1289 / 2019 г. на XIII състав на Административен съд – Б..
Следва да се добави, че приемането на противното означава да се налага наказание за неизпълнение на наложено наказание, като изглежда нелогично такава нетипична за правната логика конструкция да се обвърза с бланкетната разпоредба на чл. 185 ЗДвП (така например в чл. 43а НК е регламентирана изрично възможността за замяна на наказанието "пробация" при неоснователно неизпълнение на наложените мерки).
Освен изложеното, постановлението е необосновано, тъй като жалбоподателят не
е бил уведомен за предходното наказание , противно на това което АНО.
Жалбоподателят изрично твърди, че няма предходни нарушения и че не е уведомен
за фиш № 544895/17.03.2019г на ОД МВР-Ш., Сектор ПП. За проверка на защитната
теза на жалбоподателя съда е изискал от ОД МВР-Ш., Сектор ПП оригинала на процесния фиш, от който е видно, че той действително не е
връчен на жалбоподателя. Следователно ако последния няма знание, че е наказан,
няма как да му бъде вменена вина за неизпълнение на това наказание. По
изложените съображения съдът прецени, че НП относно нарушението по т.1 следва
да бъде отменено.
Разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП въвежда , като санкционно релевантно поведение, при което водач на МПС , който е правоспособен и не носи СУМПС и контролния талон към него. От обективна страна извършеното от Стон В. деяния консумира признаците на нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, т.к. според свидетелските показания и текста на АУАН и НП жалбоподателят към момента на нарушението е правоспособен и има валидно издадено СУМПС. Правилно нарушението което е извършено е квалифицирано като такова по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и правилно е определена санкционната разпоредба на чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 ЗДвП. Наложеното наказание „Глоба“ в размер на 10лева също е в рамките на законоустановеното, от което следва че НП в частта относно нарушението по т.2 следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното
и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 19-0335-000347/ 17.10.2019г. на Началник Група към ОД МВР-гр.Б., РУ-Р., в частта с която на С.В.В., ЕГН: **********, адрес: ***, за нарушение по чл.190, ал.3 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба”, в размер 20 лв.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0335-000347/ 17.10.2019г. на Началник Група към ОД МВР-гр.Б., РУ-Р., издадено С.В.В., ЕГН: **********, адрес: ***, в останалата част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Районен
съдия: