Разпореждане по адм. дело №549/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от ДОПК.

Депозирана е жалба от „Тригер“ ООД [населено място], [ЕИК], против Ревизионен акт № Р – 16000924005201-091-001/22.05.2025 г. и Ревизионен акт за поправка на РА № П-16000925099209-003-001/28.05.2025 г., издадени от Р. Б. М. на [длъжност] – възложил ревизията и К. Л. Л. на [длъжност] – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр.Пловдив, в частта потвърдена и частично изменена с Решение № 248/07.08.2025 г., издадено от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС в размер на *** лв. и лихва в размер на *** лв., както и задължения по ЗКПО за корпоративен данък в размер на *** лв. и лихва в размер на *** лв.

Сочи, че ревизията обхващала периода 2018 – 2023 г. включително по ЗКПО и от м.12.2018 г. до м.12.2023 г. по ЗДДС /като установените задължения по ЗДДС били само за периоди - месеци декември на съответната ревизирана година/.

Задълженията били основани на допълнително начисляване на ДДС и корпоративен данък във връзка с твърдения за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Според РА, както и според мотивите на решението на директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив, били налице данни за недекларирани/укрити приходи, непредставена пълна счетоводна отчетност, като представените данни от счетоводството не давали възможност да се установи основата за облагане с данъци.

Счита, че обжалваният РА е неправилен и незаконосъобразен като издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и при неправилна преценка на събраните доказателства в хода на производството.

Излага съображения, че констатациите на ревизиращия екип и на директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив не почивали на обективни доказателства, които в случая следвало да бъдат първичните счетоводни документи, а на твърдения за извършване на анализ на данни от складова програма. Въпросната складова програма била използвана за отчитане на продажби и издаване на фактури от дружеството, но данните от нея не представлявали счетоводни регистри по смисъла на ЗСч. В случая не била извършена съпоставка на първичните документи - фактури за покупки и за продажби спрямо данните за движението на стоките в складовата програма.

Въвежда твърдения, че с констатациите на ревизията съществено са нарушени принципите на ДОПК за обективност, респ. не бил извършен пълен и цялостен анализ на всички данни, като освен това не били събрани достатъчно доказателства, за да бъде счетена за обоснована тезата на ревизиращите и установени категорични данни за наличието на неотчетени приходи. Възприет бил формалният подход на установяване на фактите, като основанията за преминаване на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК не били доказани. Липсата на доказване произтичала от непълния анализ на доказателствата, като извън него са останали редица съществени факти.

Изводът за неотчетени продажби засягал и продажби на [стоки], които не били заведени в счетоводството, тъй като според ревизиращите нямало валиден документ за покупката им. На базата на тези констатации бил направен извод за наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК - данни за укрити приходи и липса или непредставена счетоводна отчетност по ЗСч, както и, че воденото счетоводство не давало възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължения за осигурителни вноски са унищожени не по установения ред.

Сочи, че дружеството е стопанисвало магазин *** в [населено място], [улица], [адрес] от месец май 2020г. В хода на ревизията бил представен договор за наем от 15.12.2019 г., касаещ обект, ***. През периода от сключването на договора за наем до стартирането на дейността бил извършен ремонт на помещението с цел подготовката му за извършването на търговската дейност. Материалите, които са вложени в този ремонт били собственост на „Тригер“ ООД и за тях имало налични данни в складовата програма. Тези материали били част от стоките, за които се твърди, че били обект на продажба с процесната ревизия.

Твърди, че за отчитане на продажбите в дейността на дружеството е използван специализиран складов софтуер ***. Стоките в складовата програма се заприхождавали съгласно наименованията им във фактурите за покупки, което давало възможност при продажбите да бъдат идентифицирани в документите, с които се продават с точните им наименования. Това била и основната причина за използването на въпросната складова програма в дейността на дружеството. От друга страна, по отношение на информацията, която се съдържала в складовата програма била налице подробна аналитичност на движението на заприходените материални запаси. В счетоводната програма, ползвана от дружеството *** била налице възможност за отразяване на първичните документи само стойностно. При приключване на месечните периоди по ЗДДС стойностите на продадените артикули се въвеждали в счетоводния софтуер, чрез мемориални ордери.

В хода на ревизията били свалени данни от складовата програма в 22 файла, като в РД било посочено, че на свалената информация бил направен анализ, при който се установили разлики спрямо осчетоводените продажби. Отразено било, че ревизиращия екип е установил, че наличностите на стоки по данните от складовата програма за ревизираните периоди, с изключение на 2020 г., били по-малки от наличностите по счетоводни данни. Крайният извод на ревизиращите бил, че за периодите 2018, 2019, 2021, 2022 и 2023г. били установени продадени стоки от склада, които не били намерили отражение в счетоводството на дружеството. Счита, че сам по себе си, този извод противоречал на твърденията за неотчетени продажби, тъй като при регистрирането на продажба софтуерът автоматично зареждал данните на фискалното устройство, като по този начин продажбата на стоки се регистрирали във фискалната памет. С други думи, за всяка една от продажбите на стоки съгласно свалените данни от файловете „Справки продажби по позиции“, за съответните години бил начислен ДДС. Това било видно и от сумите на начисления ДДС в оборотните ведомости по счетоводна сметка 4532-начислен данък за продажби.

Във връзка с горното сочи, че за 2023 г., съгласно данните от складовата програма, стойността на продадените стоки била *** лева и начислен ДДС - *** лева, а стойността на начисления ДДС по сметка 4532-начислен данък за продажбите бил *** лева.

За 2022 г., съгласно данните от складовата програма, данъчната основа на всички продажби била в размер *** лева и начисления ДДС - *** лева, а по сметка 4532 начисления ДДС бил *** лева.

По идентичен начин за 2021 г. стойностите от складовата програма били: данъчна основа на продадените стоки в размер *** лева и начислен ДДС - *** лева, а съгласно данните от оборотната ведомост по сметка 4532-начислен данък за продажби *** лева.

По идентичен начин за 2019 г. общата стойност на всички продажби съгласно свалените от органите по приходите данни от складовата програма бил *** лева и ДДС - *** лева, при отчетен съгласно оборотната ведомост и начислен ДДС в размер *** лева.

За 2018 г. стойностите били: по складова програма данъчна основа за продажбите *** лева и ДДС - *** лева, а по оборотна ведомост начисления ДДС в размер на *** лева.

Данните за начисления ДДС по оборотната ведомост и сметка 4532 се потвърждавали и от изведените в РД стойности на извършените доставки и начисления ДДС в таблиците на стр. 21-24, както и в разчитането с бюджета за ДДС от стр. 29 до 59.

Счита, че дори да се приемело, че по сметка 702 не са отразени всички приходи от продажби /далеч не в размерите твърдини от ревизиращите/, то по отношение на ДДС ясно се виждало, че данъкът е начисляван при продаването на стоките от складовата програма и последващото включване на данните за начисления ДДС в дневниците за продажби към СД по ЗДДС. Следователно данъчните основи за допълнително облагане с ДДС, изведени на базата на твърдението, че били продавани стоки през складовата програма, без да бъде начислен ДДС за тях се явявали неправилни и не отговаряли на фактите, като в резултат на тези констатации се стигало до двойно начисляване на ДДС.

От горното се налагал изводът, че твърденията на ревизиращите, че установените разлики между наличностите към 31.12 на всяка от ревизираните години представлявали неосчетоводени продажби на стоки и следвало да се начисли ДДС върху тях, били неправилни. По същество разликите представлявали по-малко налични стоки в склада на дружеството, спрямо отчетените продажби по сметка 702-приходи от продажба на стоки по данните от счетоводството. Тази разлика, явяваща се счетоводни наличности на стоки, които са продадени и продажбите им са отчетени през складовата програма при ревизията била обложена с ДДС, като ревизиращите не са установили, дали за всички продажби на стоки от склада е начислен данък при продажбите. От данните от складовата програма и от данните от РД за разчитането по ДДС била видно, че данък върху добавената стойност бил начислен в размерите, отговарящи на стойностите по сметка 4532-начислен данък при продажби и съответстващи на стойностите в таблиците със свалената информация от складовата програма. От горните факти, изведени от събраните доказателства, се установявало, че ДДС е начислен и разчетен с бюджета за всяка една от продажбите на стоки от складовата програма, като това включвало и стойностите на разликите в крайните салда на наличните стоки към края на ревизираните периоди, които разлики са изведени за облагане.

По отношение на начисляването на ДДС за продажби на [стоките] била налице следната констатация от стр. 8 на РД: „Видно от файл доставки от складов софтуер през 2022 г. са заведени 22 бр. [стоки] различни видове на обща стойност *** лв. без ДДС. През същата година са продадени 14 бр. на обща стойност *** лв. без ДДС. Видно от файл доставки от складов софтуер през 2023 г. са заведени 41 бр. [стоки] различни видове на обща стойност *** лв. без ДДС. През същата година са продадени 6 бр. на обща стойност *** лв. без ДДС.“

От горното ставало ясно, че всички [стоки] били заприходени в складовата програма и съответно продажбите на част от тях били осъществени, чрез регистрирането им през нея, а останалите били налични. Отчитането на продажбите и начисляването на ДДС било видно от свалената информация във файла „Справка продажби по позиции“ за съответната година, а разчитането с бюджета на начисления ДДС съответно от данните за разчетите в таблиците от РА, като стойностите на начисления ДДС били идентични с тези от счетоводните данни от сметка 4532. Предвид това счита, че начисляването на ДДС за продажбите на [стоките] с ревизията ще дублира начисленото ДДС при продажбата им.

Твърди, че по въпросът за определянето на нови данъчни основи за корпоративен данък във връзка с покупките на въпросните [стоки] бил налице следния извод в РД на стр. 10: „С общата отчетна стойност на продадените [стоки] следва да се намалят разходите за стоки за 2022 и 2023 г., тъй като същите не са били заведени в счетоводството, а при продажбата са отчетени в кредитния оборот на с-ка 304 Стоки и са увеличили разходите. Дружеството не притежава първичен счетоводен документ за придобиване на стоката съгласно чл. 6 от ЗСч, а именно фактура с вписани данни за получателя - „Тригер" ООД с [ЕИК]. Налице е разход, който не е документално обоснован съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 10, ал. 1 и ал. 4 от ЗКПО.“

Във връзка с горното излага доводи, че в потока на разходите за ревизирания период не били отчитани като разходи сумите по фактурата за покупка на [стоки]та, а в този случай стоял въпросът как така е налице констатация, че при продажбата били отчетени в кредитния оборот на сметка 304 и са увеличили разходите. Счита това за очевидно невъзможно, тъй като не били заведени счетоводно, т.е. обективно нямало как да бъдат изписани като разходи. След като не били ползвани като разход, то констатацията, че следвало да се намалят разходите за 2022 и 2023 г. с балансовите стойности на [стоки]та, била неправилна и незаконосъобразна. Касаело се за сумите от *** лева за 2022 г. и *** лева за 2023г., които суми не били част от разходите и не следвало да се увеличава финансовия резултат със тях.

Отделно от това бил налице първичен счетоводен документ — фактура за придобиване, която се явявала надлежен източник на информация за разхода за придобиването им и в момента на отчитането на приходите от продажбата им, възниквало и насрещното право да се ползва разхода по документа за придобиване.

Освен всичко това, от свалените данни от складовата програма били видни всички продажби с данни за съответни дати на данъчни събития, което правело незаконосъобразно начисляването на ДДС за така определените, като неотчетени продажби в месец декември на всяка година, незаконосъобразно. Следвало на базата на данните от складовата програма да се формират нови данъчни основи за всеки месец и да се съпоставят с декларираните стойности в подадените СД по ЗДДС от дружеството и при наличие на разлики да бъдат обложени в съответните данъчни периоди, в които ДДС е дължим. Това не било извършено, което водело до незаконосъобразно допълнителното начисляване на ДДС с ревизионния акт.

На следващо място излага съображения, че по отношение на определянето на данъчните основи на недекларираните продажби на стоки - ***, се сочело, че при анализа били изчислени средни надценки на обща база, като били използвани счетоводните данни - сумите по кредита на сметка 702-приходи от продажба на стоки и кредита на сметка 304-стоки. Този подход за определяне на надценката, която да бъде използвана за формирането на данъчни основи за облагане бил необективен, тъй като видно от наличните данни можело да се установят данни за конкретни покупни и продажни стойности на всеки отделен артикул. В случая увеличението на стойностите на придобиване със средни стойности на надценки на базата на всички продадени стоки не покривало изискванията за максимално близки стойности до реалните такива. При положение, че в данните от складовата програма били налице конкретни продажни стойности за всеки отделен артикул, то следвало за стоките, за които се твърди, че били продадени, без да бъдат отчетени продажбите, да се определят продажни цени съобразно наличните данни за идентични други стоки реализирани през съответния период. Такива действия не били предприети въпреки, че събраната информация позволявала да бъде направено. Възприетия подход - средна надценка общо за всички стоки бил необективен и от гледна точка на ползваните изходни данни - взети били стойности от представените оборотни ведомости и главни книги, след което се добавяли продажни стойности без да се увеличава балансовата стойност на активите, в резултат на което било налице изкуствено завишаване на евентуалните продажни цени. Следвало изведените стойности на стоки в склада, съгласно анализа на складовата програма от стр.12 от РД /в таблицата/, да бъдат възприети за крайни салда по сметка 304-стоки. Съответно разликата посочена в същата таблица при изчисленията за надценката следвало да се добави към балансовата стойност на продадените активи за съответната година, за да се стигне до реалните стойности на надценката. При това положение било налице съществено намаляване на средната надценка, което отговаря и на обективната действителност.

Счита, че нагледно стойностите следвало да бъдат следните:

За 2018 г. балансова стойност на продадените активи, дебита на сметка 702 спрямо 304 съгласно главна книга и оборотна ведомост е *** лева. Разликата, която е посочена на стр.12 от РД в колоната разлика с-ка 304 - склад е *** лева. Сбора на двете суми следвало да дава балансовата стойност на всички продадени стоки през периода, включително и тези, за които се твърди, че не били отчетени счетоводно. Съответно сбора е *** лева, което съотнесено по метода на ревизиращите спрямо нетните приходи от продажби *** събрано с балансовата стойност на неотчетените давало сбора *** лева, което от своя страна давало процент надценка — ***, вместо изчисления ***;

За 2019 г. балансова стойност на продадените активи, дебита на сметка 702 спрямо 304 съгласно главна книга и оборотна ведомост е *** лева. Разликата, която е посочена на стр.12 от РД в колоната разлика с-ка 304 - склад е *** лева. Сбора на двете суми следвало да дава балансовата стойност на всички продадени стоки през периода, включително и тези за които се твърди, че не били отчетени счетоводно. Съответно сбора е *** лева, което съотнесено по метода на ревизиращите спрямо петните приходи от продажби ***, като се прибави и балансовата стойност на неотчетените се получавала сумата в размер на *** лева, което давало процент надценка - ***, вместо изчисления ***%;

За 2021 г. балансова стойност на продадените активи, дебита на сметка 702 спрямо 304 съгласно главна книга и оборотна ведомост стойността е *** лева. Разликата, която е посочена на стр.12 от РД в колоната разлика с-ка 304 - склад е *** лева. Сбора на двете суми следвало да дава балансовата стойност на всички продадени стоки през периода, включително и тези за които се твърди, че не били отчетени счетоводно. Съответно сбора е *** лева, което съотнесено по метода на ревизиращите спрямо нетните приходи от продажби *** и се прибави балансовата стойност на неотчетените се получавала сумата в размер на *** лева, което давало процент надценка - ***, вместо изчисления ***%;

За 2022 г. балансова стойност на продадените активи, дебита на сметка 702 спрямо 304 съгласно главна книга и оборотна ведомост стойността е *** лева. Разликата, която е посочена на стр.12 от РД в колоната разлика с-ка 304 - склад е *** лева. Сбора на двете суми следвало да дава балансовата стойност на всички продадени стоки през периода, включително и тези, за които се твърди, че не били отчетени счетоводно. Съответно сборът е *** лева, което съотнесено по метода на ревизиращите спрямо нетните приходи от продажби *** и се прибави балансовата стойност на неотчетените се получавало *** лева, което давало процент надценка - ***, вместо изчисления ***%;

За 2023 г. балансова стойност на продадените активи, дебита на сметка 702 спрямо 304 съгласно главна книга и оборотна ведомост стойността е *** лева. Разликата, която е посочена на стр.12 от РД в колоната разлика с-ка 304 - склад е *** лева. Сборът на двете суми следвало да дава балансовата стойност на всички продадени стоки през периода, включително и тези, за които се твърди, че не били отчетени счетоводно. Съответно сборът е *** лева, което съотнесено по метода на ревизиращите спрямо нетните приходи от продажби *** се прибави балансовата стойност на неотчетените - *** лева давало процент надценка - ***, вместо изчисления ***%.

Въвежда доводи, че след като е налице твърдение, че крайните салда на сметка 304 стоки съдържат стойности на продадени стоки, тогава неминуемо при определянето на размера на надценката следвало да се вземе съотношението на всички продажби, включително и тези, които не са осчетоводени като приходи, спрямо всички разходи. След като това се направило и съотношението на тази стойност спрямо общия размер на нетните продажби щял да се промени. Като не било взето това предвид при изчисленията на средна надценка, дружеството необосновано било ощетено с прилагането на по-висок процент надценка. За допълване на обективността сочи, че по този начин се постигало действителното съотношение на балансовите стойности на всички стоки за които се твърдяло, че са продадени спрямо цялостния обем приходи /отчетени и неотчетени/.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени Ревизионен акт № Р – 16000924005201-091-001/22.05.2025 г. и Ревизионен акт за поправка на РА № П-16000925099209-003-001/28.05.2025 г., издадени от Р. Б. М. на [длъжност] – възложил ревизията и К. Л. Л. на [длъжност] – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр.Пловдив, в частта потвърдена и частично изменена с Решение № 248/07.08.2025 г., издадено от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.

С оглед изложеното и на основание чл. 154, ал. 1, във вр. с чл. 153, ал. 1 от АПК, следва служебно да се конституират страните по делото, а именно: „Тригер“ ООД [населено място], [ЕИК], в качеството му на жалбоподател и решаващият орган – директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, в качеството му на ответник по жалбата, като делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал.1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът

 

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

КОНСТИТУИРА СТРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО, както следва:

ЖАЛБОДАТЕЛ: „Тригер“ ООД [населено място], [ЕИК], с адрес за призоваване: [населено място], [улица], [адрес], чрез АД ***;

ОТВЕТНИК: Директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с адрес на призоваване [населено място], [улица].

Заинтересовани страни: НЯМА.

УКАЗВА на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици като следва да посочи всички доказателства, които иска да бъдат събрани, включително да заяви искания за допускане и назначаване на експертиза, като при наличието на такова да формулира съответните въпроси, на които следва да отговори вещото лице.

УКАЗВА на жалбоподателя, че на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства.

УКАЗВА на директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, че на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, в негова тежест е да установи в процеса съществуването на фактическите и правни основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В тази връзка, включително следва да установи по делото наличието на основанията по чл. 122 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред.

УКАЗВА на ответника по жалбата, че в 14/четиринадесет/ - дневен срок, считано от получаването на препис от жалбата и от настоящото разпореждане, може да представи писмен отговор по жалбата, съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 2 от АПК, както и да посочи писмените доказателства, които да приложи към отговора.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.11.2025 г., от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Преписи от разпореждането, на основание чл. 138, ал. 3 от АПК, да се връчат на страните по делото.

На основание чл. 159, ал. 1 от ДОПК, да се уведоми Окръжна прокуратура – Кърджали за образуваното дело и датата на съдебното заседание.

Разпореждането не подлежи на обжалване.