Решение по дело №3097/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260423
Дата: 9 март 2021 г. (в сила от 15 април 2021 г.)
Съдия: Дарина Кирчева Йорданова
Дело: 20202120103097
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260423                                                  09.03.2021 г.                                         град Бургас

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

           

Бургаски районен съд                                                   ХХХVІ-ти граждански състав  

на осемнадесети февруари                                           две хиляди двадесет и първа година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                                                               

                                                                                       Районен съдия: Дарина Йорданова

 

 

при секретаря Мирослава Енчева

като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова

гражданско дело № 3097 по описа за 2020 година,

за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е образувано по реда на чл. 422 ГПК по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, квартал „Победа”, улица „Генерал Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции” представляван от Г* Й* Т*, срещу Й.Х.И., ЕГН **********,***, /починала в хода на процеса и заместена от наследниците Х.С.Т. и С.С.И./, с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от 255,64 лв. (двеста петдесет и пет лв. и шестдесет и четири ст.) - главница, представляваща неплатени задължения за ползвани ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода, за обект находящ се в гр. Б*, ж.к. ****, с абонатен № ***, по фактури, издадени през периода от 22.12.2017 г. до 28.10.2019 г., с отчетен период 28.10.2016 г. - 26.09.2019 г., както и сумата от 22,16 лв. (двадесет и два лв. и шестнадесет ст.) – мораторна лихва, дължима за периода 22.01.2018 г. – 12.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2019 г. до изплащане на задължението, като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. ****/2019 г. по описа на Бургаски районен съд. 

Ищецът посочва, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е потребител на ВиК услуги с абонатен № ****, като собственик на обект на потребление на адрес гр. Б*, ж.к. „******. Издадените фактури за доставена, отведена и пречистена вода в процесния отчетен период са останали незаплатени на падежа, а именно в 30 дневен срок от датата на издаването. Консумираното количество вода е отчетено по електронен път, като са взети предвид показанията на монтираните измервателни средства. При липса на осигурен достъп е съставен съответен протокол. Представят се писмени доказателства и се иска назначаване на съдебно – икономическа и съдебно – техническа експертиза с поставени в исковата молба въпроси. Направено е искане за допускане до разпит на един свидетел при режим на призоваване.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е депозиран писмен отговор от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани. Оспорва се качеството на потребител на ответника, като се сочи, че не е установено дали същият е собственик или наемател на обекта и основанието за възникване на правоотношението. Оспорва се размера на отчетеното количество вода.

С определение от 14.01.2021 г. като страни в процеса са конституирани Х.С.Т. и С.С.И. – наследници на починалата Й.Х.И..

Предявени са обективно кумулативно съединени искове е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

По делото е изискано и приложено ч.гр.д. *****/2020г. по описа на Бургаски районен съд, по което е издадена заповед от *****.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за процесните суми. В указания срок съгласно чл. 415, т. 2 ГПК заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, който съдът приема за допустим.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители са всички юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Според чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, кръгът от лицата, които са  потребители на ВиК са на първо място собствениците на водоснабдените обекти. Според представените действащи общи условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са „юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от наредбата и съгласно публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че общите условия са надлежно разгласени в два вестника – един местен и един национален, поради което имат действие за всички абонати на дружеството.

По делото безспорно е установено, че наследници на починалата в хода на процеса Й.Х.И. се явяват нейните деца Х.С.Т. и С.С.И., видно от представеното удостоверение за наследници. От представената справка от АГКК, Служба ГКК гр. Бургас е видно, че Й.Х.И. е била вписана като собственик на имота, придобит през 1992 г., като същата е декларирала че е негов единствен собственик пред Община Бургас, с  подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ. Ето защо, съдът приема, че същата се явява потребител, по смисъла на цитирания §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и предвид нейната смърт наследниците следва да отговарят за заплащане на цената на потребеното количество.

Видно от представените по делото от ищцовото дружество справки относно отчетената консумация в обекта, се установява, че в процесния период 28.10.2016 г. - 26.09.2019 г., са били извършвани начисления на количеството вода преминало през водомера с отбелязване видян и служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи - услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Също така, според чл. 30 от публично известните общи условия на ВиК, доставянето на питейна вода, пречистване, или отвеждане на отпадъчни води, се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения. Отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. В такъв случай, по аргумент от чл. 32, ал. 4 от наредбата следва, че при отчитането по електронен път не се нанасят ръчно показанията на индивидуалния водомер в карнета и не се поставя подпис на потребителя, а е достатъчен отчетът от базата данни на електронното устройство. Същият е послужил при изготвяне на представените по делото фактури. За това сочат и показанията на разпитания в хода на процеса свидетел Ж.С.У., която заявява, че отчетът е извършван лично от нея, посредством сканиране на баркод. При тази правна рамка и ангажираните доказателства за електронното отчитане на преминалото количество вода през двата водомера, по делото е безспорно установено изпълнението на задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на вода през процесния период, което от своя страна е основание за ангажиране на отговорността на ответниците, в качеството им на наследници на потребителя, да заплатят извършената ВиК услуга.

Установено е че в имота е било налице потребление, което е периодично отчитано. Съгласно чл. 31 от общите условия на ВиК, операторът издава ежемесечни фактури. Така за всеки месец, в който е извършено отчитане следва да бъде фактурирана цена, съобразно определената от регулатора към този момент. Стойността на количеството вода е правилно определена по действащите цени на ДКЕВР. При тези факти предявеният иск се явява основателен и доказан, като неплатеният остатък по процесните фактури към момента на образуване на производството възлиза на общо 255,64 лв. Предвид изложеното, съдът намира педявения иск за изцяло основателен и доказан.

Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, съдът приема същия за основателен, доколкото не са ангажирани доказателства за плащане и начислената лихва касае главницата по всяка фактура от датата на падежа за периода 22.01.2018 г. – 12.12.2019 г. Така, по аргумент от чл. 33, ал. 2 от общите условия на ВиК и на основание чл. 162 ГПК съдът определи размера на задължението на ответниците възлиза на общо 22.16лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответниците следва да бъдат възложени и направените от ищеца разноски в настоящия процес от 310 лв., съобразно представения списък, както и за направените разноски в заповедното производство – сумата от 75 лв., включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.С.Т., с ЕГН ********** и С.С.И., с ЕГН **********, като наследници на починалата в хода на процеса Й.Х.И., ЕГН **********,***, че в полза на Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кварталПобеда”, улицаГенерал Владимир Вазов” №3, сградаМетални панели и конструкциипредставляван от Г* Й* Т*, съществува вземане за сумата от 255,64 лв. (двеста петдесет и пет лв. и шестдесет и четири ст.) - главница, представляваща неплатени задължения за ползвани ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода, за обект находящ се в гр. Б*, ж.к. ****, с абонатен № ******, по фактури, издадени през периода от 22.12.2017 г. до 28.10.2019 г., с отчетен период 28.10.2016 г. - 26.09.2019 г., както и сумата от 22,16 лв. (двадесет и два лв. и шестнадесет ст.) – мораторна лихва, дължима за периода 22.01.2018 г. – 12.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2019 г. до изплащане на задължението, като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. *****/2019 г. по описа на Бургаски районен съд.

ОСЪЖДА Х.С.Т., с ЕГН ********** и С.С.И., с ЕГН **********, да заплатят на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД,  с ЕИК *********, адрес гр.Бургас, ж.к. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, представляван от Г* Й* Т*, сумата от общо 310 лв. (триста и десет лева) представляващи направените по делото съдебно – деловодни разноски, както и сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева) – представляващи направените разноски по ч.гр.д. ****/2019 г. по описа на Бургаски районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала: М Е