Номер 69903.11.2020 г.Град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – РусеIX Наказателен състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивайло А. Йорданов
Секретар:Радостина И. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло А. Йорданов Административно
наказателно дело № 20204520201446 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А-ХХХ“ ЕООД, депозирана против
наказателно постановление № 68/2020г. от 03.08.2020г., издадено от директор
на Областна дирекция по безопасност на храните, с което на дружеството
жалбоподател, на основание чл. 42, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за храните (отм.)
е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 лева, за нарушение по
чл. 12, ал. 1 от Закона за храните (отм.)
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и
необосновано. Релевират се доводи, че АУАН не отговаря на изискванията на
чл. 42, ал. 1, т. 7 ЗАНН, тъй като не съдържа собствено, бащино и фамилно
име на актосъставителя, не съдържа три имена и ЕГН на свидетеля и не е
посочен втори свидетел в АУАН. По отношение на наказателното
постановление се инвокират твърдения, че при издаването на същото не са
спазени императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, тъй като
посочената разпоредба на чл. 12, ал. 1, съдържа три точки и не е налице
индивидуализация на нарушението. На последно място се релевират доводи,
касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН. Моли се да бъде постановено
решение, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.
1
В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез процесуалния
си представител поддържа депозираната жалба по изложените в същата
фактически и правни доводи. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител, заема становище за неоснователност на жалбата и моли същата
да бъде оставена без уважение, тъй като нарушението е безспорно установено
и доказано, като в хода на производството не са допуснати твърдените
процесуални нарушения и не са налице предпоставките, касаещи
приложението на чл. 28 ЗАНН. Претендират се разноски.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по
отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № 0000089/02.03.2020г., против дружеството
жалбоподател, за това, че при извършена на 28.02.2020г. проверка в обект,
находящ се в град Русе, ул. „хххх“ № хх, стопанисван от дружеството
жалбоподател е било установено, наличие на изложени за продажба храни с
обявени цени: 30 бр. по 800 грама адаптирано мляко и 13 броя по 900 грама
2
бисквити, без обектът да има удостоверение за регистрация за търговия с
храни по предвидения в закона ред.
Въз основа на така установените факти, актосъставителят е приел, че
дружеството е осъществило състав на административно нарушение по чл. 12,
ал. 1 от Закона за храните (отм.).
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателното постановление, с фактическо описание и правна квалификация
на нарушението, идентични на посочените в АУАН, като на дружеството
жалбоподател, за така установеното нарушение по чл. 12, ал. 1 от Закона за
храните (отм.), на основание чл. 42, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за храните (отм.)
е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по
делото, което от своя страна да налага, излагането на подробни мотиви кои
доказателства съдът приема и кои отхвърля, както изисква разпоредбата на
чл. 305, ал. 3 НПК, доколкото както гласните, така и писмените доказателства
и доказателствени средства се намират в корелативно единство и безспорно
подкрепят приетите за осъществили се в хода на
административнонаказателното производство факти, които не се и оспорват
от страна на дружеството жалбоподател.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните изводи:
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
3
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на
нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП, и в същите са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на дружеството жалбоподател, а така също и конкретната
законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
административния орган и санкционната норма, въз основа на която е
ангажирана административнонаказателната отговорност на същото. Не е
налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под
която са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.
Неоснователни са инвокираните от страна на пълномощника на
дружеството жалбоподател доводи, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните
правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните
права на страните.
В настоящия случай, при съставянето на АУАН и издаването на НП
не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което от своя страна да
е ограничило правата на дружеството жалбоподател да разбере, за какво
конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и не са били
ограничени по никакъв начин, процесуалните права на дружеството, за да
бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да се е отразило
неблагоприятно върху правото на защита на санкционираното лице, за да
бъде отменено наказателното постановление на формално основание.
Не представлява съществено процесуално нарушение
4
обстоятелството, че в АУАН, актосъставителя е посочен само със собственото
и фамилното си име. Изискването на чл. 42, т. 1 ЗАНН, е възведено с оглед
индивидуализацията на актосъставителя, с оглед преценка неговата
материална компетентност и призоваването му в съдебно заседание, за разпит
в процесуалното му качество на свидетел, при който наказаното лице да може
да реализира в пълнота правото си на защита, чрез поставяне на въпроси на
актосъставителя, във връзка с приетите за установени от него факти. В случая
актосъставителят безспорно установен, призован в съдебно заседание и е
гарантирана е възможността на дружеството да постави въпроси на същия,
във връзка с включените в предмета на доказване факти.
Не представлява съществено процесуално нарушение, което да има
за своя последица отмяна на наказателното постановление, липсата в АУАН
на трите имена и ЕГН на свидетеля по акта, тъй като по никакъв това не е
довело, до невъзможност на бъде индивидуализиран същият.
Без опора в материалите по делото са и твърденията в жалбата, че
при съставянето на АУАН е допуснато нарушение по чл. 40, ал. 3 ЗАНН.
Видно от съставения АУАН, същият е съставен в присъствието на свидетеля
Р.Х., който видно от протокола за извършената проверка е присъствал при
извършването на същата. Използването в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН
на множествено число, априори не означава, че АУАН, съставен в
присъствието само на един свидетел, който е присъствал при установяване на
нарушението, ще е опорочен и не може да послужи за годно основание за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя. За
валидността на акта за установяване на нарушението е достатъчно да е
посочен и подписан дори и от един свидетел, който извод следва от
буквалното тълкуване на нормата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН.
Не представлява процесуално нарушение, а още по-малко
съществено такова, обстоятелството, че свидетелят по АУАН е колега на
актосъставителя, тъй като в ЗАНН липсва забрана, служители на
административнонаказващия орган да бъдат и свидетели по съставени АУАН.
Неоснователни са и релевираните доводи в жалбата, касаещи
допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, с оглед на това, че в АУАН
и НП като нарушена разпоредба е посочена единствено разпоредбата на чл.
5
12, ал. 1 от Закона за храните (отм.), без да е посочена конкретната точка или
буква от нея. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗХ (отм.), съдържа общите
кумулативни изисквания, на които трябва да отговарят търговските обекти, за
да бъдат регистрирани за търговия с храни и неизпълнението на което и да е
от тях, води до пречка за регистрация на конкретния обект, а оттам и до
съставомерност на деянието – търговия с храни в обект, който не е
регистриран по реда на закона.
Съгласно приетата за нарушена разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗХ
(отм., бр. 52 от 9.06.2020 г., в сила от 9.06.2020 г.) производство и търговия с
храни в страната се извършва само в обекти, регистрирани по реда на закона.
В § 1, т. 60 от ДР на ЗХ (отм.) е дадена легална дефиниция на
понятието „Търговия“, съгласно което „Търговия“ е процес на внос, износ,
съхранение, транспорт, продажба и представяне за продажба на храни,
предлагане на храни в места за обществено хранене, както и предоставяне на
потребителите на безплатни мостри от храни.
По делото няма спор, че дружеството жалбоподател не имало
издадено удостоверение за регистрация на обекта, в който обект по време на
извършената проверка са били установени посочените в АУАН и НП
хранителни продукти - 30 бр. по 800 грама адаптирано мляко и 13 броя по 900
грама бисквити, които са били предлагани за продажба.
Със Закона за храните, обн. в ДВ. бр. 52 от 09.06.2020 г., в сила от
09.06.2020 г., е отменен Закона за храните, действал към момента на
осъществяване на процесното деяние. В разпоредбите на сега действащия
Закон за храните, в чл. 23, ал. 1 от същия, отново е въведен регистрационен
режим за „дистрибуция на храни“. Съгласно § 1, т. 6 ДР на ЗХ „Дистрибуция
на храни“ е всеки етап на разпространението на храни, като съхранение,
транспортиране, търговия, внос и износ на храни. И в новия Закон за храните,
в разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ЗХ е предвидена имуществена санкция в
размер от 2 000 до 4 000 лева, за юридическо лице, което извършва на
дейност в обект без регистрация. С оглед обстоятелството, че в новия Закон
за храните, разпоредбата чл. 128, ал. 1 ЗХ, предвижда по-леко наказание, за
извършеното деяние, с оглед по-ниската горна граница на наказанието,
предвид това, че в разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗХ (отм.) е предвидено
6
наказание имуществена санкция в размер от 2000 до 4500 лева, а в
разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ЗХ e предвидена имуществена санкция в размер
от 2000 до 4000 лева, за същото нарушение, то новия Закон за храните, с
оглед санкционната разпоредба се явява по-благоприятен и следва да намери
приложение именно той, съгласно чл. 3, ал. 2 ЗАНН.
Настоящия съдебен състав обаче намира, че в случая са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение разкрива
белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се
в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН.
На първо място самото нарушение разкрива по-ниска степен на
обществена опасност с оглед обстоятелството, че са касае само за два
артикула, които са пакетирани храни и в случая защитата на здравето и
интересите на потребителите е била максимално гарантирана, тъй като се
касае за продукти налични в търговската мрежа, всеки един от които
продукти е бил опакован, етикетиран, с посочени данни за производител,
състав и срок на годност. Наличието на подобна информация върху
предлаганите за продажба продукти в максимална степен гарантира защита
здравето и интересите потребителите на тези стоки.
Както новият, така и отмененият Закон за храните, съгласно чл. 1а,
т. 1 и т. 2 ЗХ от отменения и чл. 2 от новия имат за цел именно защита на
обществените отношения във връзка с гарантиране спазването на
нормативните изисквания за производството и търговията с храни с оглед
защитата на здравето и интересите на потребителите и да осигури
прилагането на европейското законодателство в областта на храните и
тяхната безопасност на национално ниво. Съобразно тази цел, именно
посочените по-горе конкретни особености, които разкрива нарушението, сочи
и на по-ниската степен на засягане на тези защитими от закона обществени
отношения.
На следващо място, съдът съобрази, че се касае за първо по ред
нарушение, от което на са настъпили каквито и да било неблагоприятни
последици, включително и по отношение здравето на потребителите на
продаваните продукти. От значение също е и факта, че се касае за предлагани
за продажба храни в ограничен асортимент и количество.
7
На следващо място, но не и по значение нарушението е отстранено
веднага след неговото установяване, като на дружеството е издадено
Удостоверение за регистрация на обекта на 02.03.2020г., в същия ден, в който
е бил съставен АУАН и пет месеца преди да бъде издадено наказателното
постановление. През този период не се твърди, а и не са ангажирани
доказателства дружеството да е извършило други нарушения. Издаденото
Удостоверение за регистрация обосновава и извода, че търговския обект, в
който е било извършено нарушението напълно отговаря на предвидените в
закона изисквания за регистрация.
С оглед всички това, следва да бъда направен извод, че извършеното
деяние, касае изолирана проява, която засяга в по-ниска степен обществените
отношение обект на наказателноправна закрила и наложената макар и
минимално предвидената в закона имуществена санкция в размер на 2000
лева, се явява несъразмерно тежка. Действително, изискването, за да започне
един обект да извършва търговия с храни същият преди това да е регистриран
по реда на закона е важно условие с оглед значимостта на охраняваните
обществени отношения-опазване и контрол на здравето, но доколкото обаче в
конкретния случай не са установени никакви неблагоприятни последици
свързани със застрашаване здравето на потребителите, настоящия съдебен
състав намира, че описаното нарушение не засяга в такъв обем правата на
потребителите, което да обосновава необходимостта от налагане на
административна санкция.
За постигане целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН, преди налагане
на съответната санкция административнонаказващият орган е следвало първо
да предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание, още повече, че както беше
посочено и безспорно се установява от доказателствата по делото
нарушението е било отстранено веднага от страна на санкционираното лице.
Преценени в съвкупност всички тези обстоятелства сочат на
значително по-ниска степен на обществена опасност на деянието от
предвидената от законодателя и доколкото се касае за изолирана и
инцидентна проява на дружеството, по отношение на което до този момент не
са били прилагани никакви форми на административнонаказателна принуда, а
8
самото нарушение е било отстранено веднага от дружеството, следва да бъде
обоснован и извод, че целите на наказанието по отношение на това наказано
биха могли да бъдат постигнати, ако същото бъде предупредено, че при
повторно нарушение, ще му бъде наложено наказание, което видно от
материалите по делото е напълно постигнато целта на закона и е довело до
отстраняване на нарушението.
По изложените мотиви, съдът намира, че
административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния
закон, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, при наличието на
визираните в закона предпоставки за нейното приложение, поради и което
наказателното постановление следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 1 АПК в полза на дружеството жалбоподател следва да бъдат
присъдени и направените от същото разноски в хода на съдебното
производство, в размер на заплатеното от страната адвокатско
възнаграждение, а именно 500 лева, съобразно представения договор за
правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 68/2020г. от 03.08.2020г.,
издадено от директор на Областна дирекция по безопасност на храните, с
което на „А-ХХХ“ ЕООД, ЕИК: ХХХХХХХ, със седалище и адрес на
управление град Русе, ул. „ххххххх“ № ххххх, на основание чл. 42, ал. 2, вр.
ал. 1 от Закона за храните (отм.) е наложена имуществена санкция в размер на
2000 (две хиляди) лева, за нарушение по чл. 12, ал. 1 от Закона за храните
(отм.)
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА
ХРАНИТЕ - РУСЕ ДА ЗАПЛАТИ на А-ХХХ“ ЕООД, ЕИК: ХХХХХХХ,
със седалище и адрес на управление град Русе, ул. „ххххххх“ № ххххх, на
основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК СУМАТА от 500,00
9
(петстотин) лева, представляваща разноски в хода на съдебното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10