О п р е д е л е н и е №
гр. Велинград, 30.01.2019г.
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в закрито заседание
на тридесети януари през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА И.
като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 576 по описа за 2016 година, намери следното:
Производството е образувано по искова молба
от 16.06.2016г. на ищеца И.Й.Б., ЕГН ********** ***, срещу ответниците: 1.
„ДИВИКО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.“Костенец,
ул.“Хр.Ботев“ № 55 и актуален адрес гр.Велинград, ул.“Д. Талев“ №7; 2. „ДЖЕЙ ВИ
ДИ ПРОПЪРТИС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Младост, ул.“Христофор Колумб“ № 4; 3. Д.Г.К., ЕГн ********** ***.
Предявени са искове правно основание чл.135
от ЗЗД за обявяване относителната недействителност по отношение на ищеца Б. поредица
от сделки, а именно разпореждане на „ДИВИКО“ ООД от 08.05.2013г., с което като
непарична вноска в капитала на „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС“ АД, ЕИК ********* е
внесен следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в строителни граници на
гр. Велинград, обл. Пазарджишка, с площ от 1580 кв.м, образуващ УПИ I-152- „за
ЖС, търговия и услуги“, находящ се в землището на гр. Велинград, местност
„Голямо Блато“, при граници и съседи на поземления имот: имот № 168001 -
жилищна територия на ФИМ - гр. Велинград; имот № 149136 - използв. ливада на М.Д.И.;
имот №149135 - използв. ливада на А.Д.О., който имот е образуван чрез промяна
на предназначението на поземлен имот № 149152 от местност „Голямо Блато“ по КВС
на землище Велинград, с площ на имота 1580 кв.м, образуван чрез обединяване на
основание молба по чл. 26 от Наредба 49 №1275 от 08.11.2007г. на имот 149021,
находящ се в землището на гр. Велинград, в местността „Голямо Блато“, целия
имот с площ от 0,936 дка, парцел 020 от масив 149, при граници и съседи : имот
№ 149135 и имот № 168001., както и продажбата на същия имот на Д.Г.К. от „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС“ АД, извършена с НА за покупко - продажба на недвижим имот
№126, том 1, per. № 699, н.д.№119/13.05.2014г.
В хода на производството по делото в о.с.з.
на 22.11.2018г. и в о.с.з. на 17.01.2019г. от ищецът е заявено, че за ответника
„ДИВИКО“ ООД е открито производство по обявяването му в несъстоятелност и е
определена дата за първо събрание на кредиторите на това дружество. Това
обстоятелство не е оспорено от ответниците, а и се установява от представеното
Решение № 78/29.11.2018г. на ОС –Кюстендил, с което е обявена свръхзадълженост
на „ДИВИКО“ ООД, ЕИК *********, открито е производство по несъстоятелност на
същото дружество, назначен е временен синдик, наложени са общи забрани върху
имуществото му е и е поделена дата на първо събрание на кредиторите.
В о.с.з. на 17.01.2019г. от ответника К.,
чрез пълномощника му адв. П. е направено искане за спиране на производството по
делото на осн. чл.637, ал.1 от ТЗ, поради открито производство по
несъстоятелност на ответника „ДИВИКО“ ООД.
От извършената служебна справка в ТР, по
партидата на първия ответник „ДИВИКО“ ООД, ЕИК ********* се установява, че е открито
производство по несъстоятелност с Решение No 78 от 29.11.2018г. по дело №
77/2018, Окръжен съд – Кюстендил с правно основание: чл. 630, ал. 1 от ТЗ, обявена
неплатежоспособността на „ДИВИКО“ ООД и е определена началната дата на неплатежоспособността
– 09.07.2015 година, открито е производството по несъстоятелност на длъжника,
наложени са обща възбрана и запор върху имуществото му, както и е назначен за
временен синдик А.Б.Т..
По делото
е постъпила на 21.01.2019г. молба от ищеца Б., в която намира искането за
спиране на производството по делото на осн. чл.637, ал.1 от ТЗ за
неоснователно, тъй като тази норма касаела сомо парични вземания предмет на
съдебни производства, които по начало можели да се предявят в прозводството по
несъстоятелност по реда на чл.685, ал.1 от ТЗ. А ищеца по предявения от него
иск по чл.135 от ЗЗД не бил кредитор на парично вземане и поради това неможел
да го предяви по реда на чл.685, ал.1 от ТЗ. Искът по чл.135 ЗЗД следвало да
бъде разгледан, тъй като имуществото предмет на транслативната сделка не се
включвало в масата на несъстоятелността, предвид валидното му отчуждаване.
На 30.01.2019г. е постъпила и молба от
ответника К., чрез пълномощника му адв.П., в която се твърди, че предвид
откритото производство по несъстоятелност на „ДИВИКО“ ООД, и съгласно
разпоредбата на чл.637, ал.1 от ТЗ се спирали всички производства по
имуществени граждански и търговски дела. От друга страна разпоредбата на
чл.638, ал.1 от ТЗ установявала забрана за индивидуално принудително изпълнение
срещу длъжника от момента на откриване производството по несъстоятелносЗ. При
което дори и да проведе успешно производство по иска по чл.135 ЗЗД, ищеца няма
да може да се ползва от настъпилата спрямо него относителна недействителност,
поради липса на процесуална възможност за индивидуално принудително изпълнение,
тъй като осребряването на имуществото можело да стане само при условията на
универсално принудително изпълнение в рамките на производството по
несъстоятелността. Настоява се на това
,че с откриване на производството по несъстоятелност за кредитора –ищеца е
отпаднал правния интерес от провеждането на Павловия иск по чл.135 ЗЗД, извън
предвидения за това ред в чл.649, ал.1 от ТЗ, вр. чл.135 ЗЗД. И тъй като към
момента ищеца нямал правен интерес от предявения иск се иска прекратяване на
производството по делото.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира следното:
Предявен е конститутивен иск на кредитор, с
който се цели обявяване на относителната недействителност на възмездна
разпоредителна сделка, сключена от ищцовия длъжник – първия ответник по делото.
Касае се за З. нар. Павлов иск, като при евентуалното уважаване на иска
обявената недействителност ще ползва кредитора-ищец, а имуществото, което е
предмет на атакуваното разпореждане, ще служи за удовлетворяване на ищеца до
размера на неговото вземане. З. е. правният интерес на ищеца от предявяване по
съдебен ред на потестативното право по
чл. 135 ЗЗД се състои най-вече в това – да може да насочи индивидуалното
си принудително изпълнение срещу имуществото, предмет на увреждащата
разпоредителна сделка.
Наличието на правен интерес е абсолютна
предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно. Впрочем, в
случая третия ответник въвежда изрично възражение в тази насока. По делото е
установено безспорно, че по отношение на първия ответник, за който се твърди че
е длъжник на ищеца, е открито универсално производство по несъстоятелносЗ.
Разпоредбата на чл. 638, ал. 1 ТЗ установява забрана за индивидуалното
принудително изпълнение срещу длъжника от момента на откриване на
производството по несъстоятелносЗ. Практическият ефект от това ограничение е,
че дори и да проведе успешно иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, кредиторът-ищец няма да може да
се ползва от настъпилата спрямо него относителната недействителност, поради
липсата на процесуална възможност за осребряване на съответното имущество извън
универсалното принудително изпълнение в рамките на несъстоятелността. А след
като е така, то с откриване на производството по несъстоятелност за
кредитора-ищец отпада правният интерес от провеждане на Павловия иск, извън
този, предвиден в чл. 649, ал. 1 ТЗ вр.
чл. 135 ЗЗД.
Тук е необходимо да се отбележи следното:
Предвид въведените фактически и правни твърдения и отправеното към съда искане,
липсва възможност предявеният от ищеца Б. иск да бъде преценен и квалифициран
като иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл.
135 ЗЗД – специален Павлов иск за попълване на масата на несъстоятелността.
Ищецът не разполага и с правната възможност да премине от общия Павлов иск към
специалния такъв по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр.
чл. 135 ЗЗД. Претендираните с общия Павлов иск и със специалния по чл.
649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД
потестативни права са различни по своето съдържание и за да приведе вече
предявения иск към специалния в производството на несъстоятелност, ищецът
следва да изложи нови твърдения за възникнало в патримониума му ново
потестативно право, както и да формулира ново искане, включващо промяна в
субектите, по отношение на които ще действа решението. Такова изменение би
съставлявало предявяване на изцяло нов иск, което е недопустимо.
На следващо място: Производството по
несъстоятелност е насочено към справедливо и съразмерно удовлетворяване
кредиторите на неплатежоспособния длъжник. Като израз на тази цел,
законодателят е предвидил – всички спорове между кредиторите, в това число
тези, свързани с попълване масата на несъстоятелността, осребряването на тази
маса, както и разпределението да се извършват само в универсалното
производството по несъстоятелносЗ. Проявление на тази цел е и споменатите
по-горе ограничения за индивидуалното принудително изпълнение, както и
разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ, установяваща недопустимост на искове по имуществени,
граждански и търговски дела, след откриване производството по несъстоятелносЗ.
Видно от обсъденото по-горе решение на ОС
–Кюстендил за откриване на производство по несъстоятелност и обявяване
несъстоятелността на първия ответник „Дивико“ ООД, дружеството е в трайна
невъзможност да изпълни паричните си задължения не само към ищеца, но и към
множество други лица, на които при изпълнение на съответните процедури в
производството по несъстоятелност би било признато качеството на
привилегировани кредитори – работници и служители с вземания за трудови
възнаграждения. От друга страна, във фазата по откриване производство по
несъстоятелност е установено, че несъстоятелният длъжник не е разполага с
имущество и средства за покриване на задълженията си към неговите кредитори още
към 09.07.2015г. /от когато е обявена неплатежоспособността/, З.е. от педи
предявяване на настоящия иск на 14.06.2016г. З.е. ако се приеме допустимост на
индивидуалната претенция на ищеца Б. по
чл. 135 ЗЗД, а след това и на инициирането на отделно изпълнително
производство, то това би подменило цялостната идея на законодателя за
справедливо и съразмерно удовлетворяване на всички кредитори, при това в
установената в закона поредност и при спазване на съответните привилегии. Ето
защо съдът приема, че с откриване производство по несъстоятелност, кредитор на
несъстоятелния длъжник разполага единствено със специалния иск по чл. 649, ал.
1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД за попълване на
масата на несъстоятелността, в интерес на всички кредитори, като това изключва
допустимостта на общия Павлов иск, за защита индивидуалните кредиторови права.
Необходимо е да се отбележи, че по мнение на
съда, прекратяване производството по настоящото дело няма да съставлява отказ
от правосъдие за ищеца. Това е така, защото той ще разполага с друг, специално
предвиден в рамките на производството по несъстоятелност иск за защита на
потестативното му право да иска отмяна на увреждащата сделка – чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД, като активната
процесуална легитимация да води такъв иск има не само синдикът, но и всеки
кредитор с прието вземане (при бездействие на синдика). Изрично разпоредбата на
чл. 649, ал. 6 ТЗ освобождава ищците по такива искове от предварително внасяне
на държавни такси, а дори и искът да бъде отхвърлен, дължимата държавна такса
ще бъде събрана от масата на несъстоятелността. По този начин, ищецът дори няма
да бъде натоварен с допълнителни съдебни разноски.
Поради гореизложеното съдът приема, че
откриване производството по несъстоятелност на първия ответник „Дивико“ ООД– гр.Кюстендил
съставлява ново обстоятелство, поради което предявеният заварен иск по чл. 135 ЗЗД за защита на индивидуалното право
на само един от кредиторите на несъстоятелния длъжник, следва да се счита
недопустим. На свой ред, недопустимостта на иска съставлява основание за
прекратяване производството на делото, независимо от фазата, в която то се
намира.
Мотивиран така и на осн. чл.130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 576/2016 година
по описа на Рс Велинград, поради откриване с Решение № 78 от 29.11.2018г. по
дело № 77/2018г. на Окръжен съд – Кюстендил, производство по несъстоятелност на
"Дивико" ООД ЕИК ********* (в несъстоятелност) –Кюстендил и
свързаната с това недопустимост на предявените искове с правно основание чл. 135 ЗЗД.
Определението подлежи на обжалване с ЧЖ пред ОС
Пазарджик в едноседмичен срок от съобщението, а копие от него да се изпрати
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
…………………..........…………