М О Т И В И
към присъда № 1235 от 12.09.2018г.
по НАХД № 3675 по описа на БРС за 2018 год.
Съдебното производство е образувано по повод постановлението на
Районна прокуратура гр. Бургас, с което на основание чл.375 от НПК е направено
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимия П.Н.В. за извършеното от него престъпление по чл. 296,
ал.1, пр.2 от НК, за това, че :
на 29.05.2018год., в гр.Бургас, не изпълнил заповед за защита от домашното
насилие - Заповед за защита на Районен съд - гр.Бургас от 31.01.2018г.,
издадена по решение № 164/31.01.2018г. по гр.д. №8346/2017г. по описа на
Районен съд -гр.Бургас,с която забранява на П.Н.В. да приближава жилището на
майка му, ЕГН:********** и брат му Пламен Н.В., ЕГН:**********,на адрес *** за
срок от 6/шест/ месеца , като влязъл и пребивавал в жилището на, ЕГН:**********
и ПН.В., ЕГН:**********, на адрес ***.
Представителят на Районна
прокуратура - Бургас, счита, че подсъдимият от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.296, ал.1 от НК, поради което следва да бъде признат за виновен в
извършването на престъплението и да бъде
освободен от наказателна отговорност по реда на 78а от НК, с налагане на
административно наказание глоба в минималния размер от 1500 лева.
Подсъдимият признава за извършеното прастъпление
, съжалява за извършеното. Моли за мининмално наказание. Не ангажира доказателства.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият П.Н.В. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, неосъждан, с адрес:, ЕГН-**********.
Подсъдимият често
посещавал дома на майка си и брат си в пияно състояние и ги тормозел психически
и физически. В резултат на психическото и физическото насилие свидетелката подала
молба по чл.18, вр. с чл.8, т.1 от ЗЗДН, по която било образувано гр. д. №8346 по описа на БРС за 2017г. С решение № 164/31.01.2018г. по
посоченото гр.дело, на основание чл.21, ал.3 от ЗЗДН подсъдимият бил отстранен
от жилището, находящо се в и били наложени мерки за защита, а именно
подсъдимият В. да не приближава местоработата, местата за социални контакти и
отдих и жилището на майка си на адрес -гр.Бургас ,улет. последен обитавано от
майка му и брат му П Н.В. за срок от 6 /шест/месеца, считано от 31.01.2018г. Въз основа на посоченото определение била издадена съдебна заповед от 31.01.2018
г., в която са посочени визираните по-горе мерки на незабавна защита. На 08.02.2018г.
подсъдимият получил решението и същото е влязло в сила на 16.02.2018г.. На
14.02.2018г. от полицейски орган му е предявено решението и му била разяснена евентуалната
отговорност по чл.296 от НК.
На 29.05.2018г. около 16,15 часа в ОДД при ОД ЧВР Бургас бил получен
сигнал от телефон №112 за лице нарушило Съдебна заповед за защита от домашно
насилие на адрес
, етаж последен. На
място е пристигнал дежурния автопатрул „Бреза -1", влючващ свидетелите. На
входа на блока ги чакала свидетелката, която била подала сигнала, която заявила,
че в дома й се намира сина и П.В. в пияно състояние,
искал от нея пари за алкохол и тя се страхува да се прибере в дома си, освен
това има издадена заповед за защита от домашно насилие против подсъдимия. Свидетелката
завела полицаите свидетелите и до жилището, където видели, че в една от стаите
на едно от леглата лежал подсъдимия във видимо нетрезво състояние, който след
установяване на самоличността му бил отведен в 01 РУ МВР-Бургас. При проведена беседа
с него той обяснил на полицейските служители, че от два дни е в жилището на
майка си и е запознат с обстоятелството, че има издадена ограничителна заповед
от съда да не го посещава и да не доближава майка си и че заповедта изтича след
два месеца.
Изложената
фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени и гласни
доказателства и частично се оспорва от подсъдимия. Същата се подкрепя от
показанията на свидетелите /л. 8 от ДП/, /л. 9 от ДП/, /л. 10 от ДП /, П Н.В. /л. 12 от ДП/, писмените
доказателства по делото: писмо № 4600 от 13.06.2016 г. на PC -Бургас /л. 36 от ДП /, решение №
164/31.01.2018г. по гр.д. №8346/2017г. по описа на Районен съд -гр.Бургас /л. 17 от ДП /, заповед за
защита от 31.01.2018 г. /л. 18 от ДП/, съобщение
за съдебното решение /л. 20 от ДП/, протокол
от 14.02.2018г. /л.32 от ДП/, справка за съдимост /л. 36 от ДП и др.
Показанията на посочените свидетели са непротиворечиви, логични и
последователни. Подсъдимият дава обяснения, които изцяло кореспондират с
останалите свидетелски показания и писмените доказателства по делото и по
безспорен начин установяват приетата фактическа обстановка.
Не се представиха по делото нови доказателства
оборващи фактическите положения, посочени в постановлението на Районна
прокуратура- гр.Бургас.
След
така установената фактическа обстановка, съдът прие, че с деянието си П.Н.В. от обективна и субективна страна е осъществил състава
на престъпление по чл.
296, ал.1, пр.2 от НК, за това, че на 29.05.2018год., в гр.Бургас, не изпълнил заповед за защита от домашното
насилие - Заповед за защита на Районен съд - гр.Бургас от 31.01.2018г.,
издадена по решение № 164/31.01.2018г. по гр.д. №8346/2017г. по описа на
Районен съд -гр.Бургас, с която забранява на П.Н.В. да приближава жилището на
майка му, ЕГН:********** и брат му Пламен Н.В., ЕГН:**********,на адрес *** за
срок от 6/шест/ месеца , като влязъл и пребивавал в жилището на, ЕГН:**********
и П Н.В., ЕГН:**********, на адрес ***.
По делото
е приложена Заповед за защита на Районен съд - гр.Бургас от
31.01.2018г., издадена по решение № 164/31.01.2018г. по гр.д. №8346/2017г. по
описа на Районен съд -гр.Бургас, за която
подсъдимият е бил уведомен.
Деянието е извършено виновно при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено-опасния характер на
деянието, предвиждал е обществено –опасните последици и е искал настъпването
им. Подсъдимият е бил наясно, че не следва да се приближава до жилището на
майка си, като решението на съда му е било надлежно връчено и въпреки това е
извършил тези действия, нарушавайки решението.
За посоченото престъпление законът
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди
лева. Деецът не е осъждан. Същият не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VIII от НК. Няма от деянието невъзстановени имуществени вреди
от престъплението.
В този смисъл целите на закона ,
визирани в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати в пълен обем, чрез налагане на
административно наказание. Налице са всички предпоставки, предвидени в чл.78 а
от НК , подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност. В
разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК е предвидено наказание глоба в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При определяне размера на наложеното наказание,
съдът взе предвид ниската степен на обществена опасност на деянието, като
смекчаващи вината обстоятелства бяха отчетени направените самопризнания, изразеното съжаление за извършеното, мотивът
за извършване на престъплението-отишъл да си вземе дрехи за летния сезон. От
значение за определяне размерът на глобата е имущественото състояние на дееца,
който е бил отстранен от жилището си, живее на квартира и получава
възнаграждение около 1000лв. Преценявайки посочените по -горе обстоятелства,
съдът прие, че справедливи за извършеното деяние и неговия автор е административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева .
Мотивиран
от гореизложеното съдът постанови решението си.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Ил.
Георгиева