№ 2059
гр. С, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20231110121675 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Т. М. С. срещу А. Г. К., с която при условията на
обективно съедниение са предявени конститутивен иск за възстановяване запазена част от
наследството на Е Х. С, починала на 30.12.2013г., и иск за съдебна делба на съсобствен
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****,
находящ се на ет. първи в сграда с идентификатор ***** с педназначение: жилище,
апартамент, при съседи самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.1 и
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.3 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010г. на Изпълнителния
директор на АГКК, който имот по документ за собственост представлява партерен етаж от
източната част на вътрешната къща, състоящ се от две стаи, кухни, клозет и баня,
находаходящ се в гр. С, заедно с едно мазе със стълбище и още едно мазе под по малката от
двете стаи и терасата към кухнята, заедно с 32/78 идеални части от 1/3 идеални части от
мястото, представляващо поземлен имот с идентификатор ***** с площ от 460 кв.м.
съгласно представената схема, а по нотариален акт с площ от 455 кв. м., съставляващо УПИ
**** от кв. 14, местност „Т“ по ПУП на град С, СО, район „С, одобрен със Заповед № РД-50-
09-198/18.10.1991г. на Главния архитект на С, при съседи на мястото: бул. „Ц Ш“, „РР, д-р Т,
Х Д и И Л, при граници по скица: бул. „Ц Ш“, УПИ ******, УПИ ****, УПИ **** и УПИ
*****.
В исковата молба ищцата Т. М. С. твърди, че страните по делото са сестри –
наследници по закон като низходящи от първа степен на починалата на 30.12.2013г. Е Х. С.
1
Приживе наследодателката се разпоредила с притежаваните от нея имоти, в т.ч. проценият,
който прехвърлила на А. Г. К. с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт
№ ******г. Твърди, че с влязло в законна сила на 16.03.2023г. решение №266252/27.10.2021г.
по гр.д. № 13241/2019г. на СГС, I-6 по иск на Е С В срещу А. Г. К. и Т. Д С. договорът за
покупко-продажбата на процения имот бил прогласен за нищожен, като прикриващ дарение.
Със същото решение на основание чл.17, ал. 1 ЗЗД за действителен бил обявен договорът за
дарение. С оглед така признатия безвъзмезден характер на разпоредителната сделка със
същата се накърнявало правото на ищеца на 1/3 запазена част от наследството на покойната
й майка. Твърди, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт №*****г.,
наследодателката прехвърлила в полза на трето за настоящия спор лице правото на
собственост върху апартамент, находящ се на втори етаж вдясно в жилищна сграда с
административен адрес гр. С, ул. „М“ №7. Във връзка с атакуването на тази сделка било
образувано съдебно производство, което приключило с влязло в сила съдебно решение по
гр.д.№ 9258/2018г. по описа на СГС, ГО, II-Ж-състав, с което като неоснователен бил
отхвърлен иск по чл. 30 ЗН от Т. М. С. за намаляване на дарението. При така изложените
фактически твърдения отправя исканията си към съда за намаляване дарението на
процесния имот до размера на запазената й 1/3 идеална част и за допускането му до съдебна
делба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника А. Г. К. е постъпил отговор на исковата
молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Прави възражение, че
искът за намаляване на дарението е погасен с изтичането на петгодишна давност. Наред с
това ответникът възразява, че е придобил по давност правото на собственост върху
процесния имот, както с изтичането на пет години от датата на сделката, която била годно
правно основание да я направи собственик, така и с изтичането на 10 годишна придобивна
давност. Поради неоснователност на иска по чл. 30 ЗН оспорва като неоснователен и иска за
съдебна делба. Излага, че атакуваното дарение не накърнявало запазената част на ищцата. В
първото по делото заседание допълва фактическите си твърдения с уточнението, че към
момента на подаряването му процесният имот бил в окаяно състояние. След атакуваното
дарение от 2007г. ответницата го ремонтирала основно, което вклювало укрепване и
подмяна на инсталаци, врати и дограми и направило имота годен за обитание. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и приетите по делото доказателства в
тази връзка, намира следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно и от представеноото удостоверение за наследници с изх.
№ РСЦ16-УГ01-5648 се установява, че след смъртта й, настъпила на 30.12.2013г., Е Х. С е
оставила за наследници по закон двете си дъщери – ищцата Т. М. С. и ответницата А. Г. К..
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот №******г. същият
обективирана безвъзмездна прехвърлителна сделка между Е Х. С и внучката й Е С В с
предмет недвижим имот, представляващ апартамент в гр. С, находящ се на ул. „М“ №7 със
застроена площ от 71,95 кв.м.
2
В нотариален акт № *****г. на нотариус Б Я е обективирана волята на починалата Е
Х. С приживе като продавач и А. Г. К. като купувач за прехвърлянето на правото на
собственост върху процесния партерен етаж с мазе, находящ се в гр. С, на адрес бул. „Ц Ш“
№ 29, ведно с прилежащите идеални части от правото на собственост върху мястото, срещу
продажна цена от 24 500 лв., като страните са се съгласили, че продавачката си запазва
правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота.
Между страните не се спори и от представените схема и скица №№15-627775-
09.06.2023г. се установява, че процесните партерен етаж и мазе са нанесени в кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010г. на
Изпълнителния директор на АГКК като самостоятелен обект с идентификатор *****,
находящ се в поземлен имот с идентификатор *****.
Представен е заверен препис от искова молба с вх. № 2034362 от 19.12.2018г. с
отбелязване за вписането й в Служба по вписванията гр. С на 28.06.2019г. с ищец Е С В и
ответници Т. М. С. и А. Г. К., въз основа на която е образувано гр. д. № 80040/2018г. по
описа на Софиски районен съд. В исковата молба е формулиран петитум за прогласяване
нищожността на договор за покупко-продажба, сключен между Е Х. С и дъщеря й А. Г. К. с
нотариален акт №0*****г. на нотариус Б Я като привиден и за обявяване за действителна на
прикритата сделка- дарение.
Видно от представеното съпроводително писмо /на л. 213 от делото/ въз основа на
определение по гр.д. № 80040/2018г. по описа на Софийски районен съд делото е изпратено
по подъдност на Софийски градски съд, въз основа на което пред втория съд е било
образувано гр.д. № 13241/2019г.
Страните не спорят и от представения заверен препис се установява, че
горецитираното производство е приключило с решение № 266252 от 27.10.2021г., влязло в
законна сила на 16.03.2023г., с което по предявените от Е С В (трето за настоящия спор
лице) искове по чл. 26, ал. 2, ор. 5 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД срещу А. Г. К. и Т. М. С. е
прогласен за нищожен като прикриващ дарение договора за покупко продажба на процесния
имот от 06.12.2007г., обективиран в нотариален акт № *****г. на нотариус Б Я и е обявен за
действителен сключения между Е Х. С като дарител и А. Г. К. като дарена договор за
безвъзмездното прехвърляне на същия имот. В мотивите към решението е посочено, че
ищцата в настоящето производство – Т. М. С., е оспорвала предявената срещу нея искова
претенция като неоснователна, оспорвала изложените твърдения, на които се основавали
исковете, оспорвала твърденията, че действителната воля на майка й била да извърши
дарение в полза на сестра й А. К..
Представен е и заверен препис от съдебно решение №260102 от 08.02.2024г. по
въззивано гражданско дело № 9258/2018г. по описа на Софийски градски съд II-Ж състав, в
сила от 18.03.2024г., с което е отменено решението по гр.д. № 63141/2017г. по описа на
Софийски районен съд и е отвхърлен като неоснователен предявения иск от Т. М. С. срещу
Е С В иск с правно основание чл. 30 ЗН за намаляване на дарението, извършено от
наследодателката Е Х. С с договор за дарение от 04.07.1994г., обективиран в нотариален акт
3
№******г. в полза на Е С В, и за възстановяване запазената част на Т. М. С. от наследството
на майка й Е Х. С.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н Т Х и В С
С, доведени за ответника за установяване на обстоятелствата от кога А. К. владее сама или
чрез трети лица процесния имот и продължава ли да упражнява фактическа власт между
същия. След дължимата се внимателна преценка и анализ съдът кредитира свидетелските
показания като логични, последователни и безпротиворечиви.
От показанията на свидетеля Н Х по делото се установява, че А. се грижи за
жилището, находящо се на бул. „Ц Ш № 29 от около 10 години. Имотът се отдавал под наем,
но госпожа К. поемала всички финансови ангажименти, свързани с поддръжката му.
Същите обстоятелства излага в разпита си и свидетеля С, който споделя, че преди
около 10 години А. К. организирала укрепването на имота, подмяманата на ел.
инсталацията, основни и поддържащи ремонти, закупувала обзавеждане.
От заключението на излушаната съдено-техническа и оценителна експертиза се
установява, че при съобразяване с положението на процесния имот към 06.12.2007г. (датата
на дарението), стойността му към датата на откртиване на наследството на Е Х. С
(31.12.2013г.), е 78 850 лв. а към датата на изготвяне на експертизата – 382 650 лв. Според
вещото лице сградата е построена певз 1928г. След оглед на имота вещото лице е достигнало
до извод, че имотът е бил осъвременен след основен ремонт, който според овехтяването
отговаря да е бил извършен през 2013г. и включвал подмяна на ВиК и ел. инсталации,
въздухопроводи и укрепвяния, всички видове довършителни дейности (замазки, шпакловки,
боя, облицовки, кухненски и санитарен фаянс, подмяна на врати и прозорци). Според
вещото лице извършените ремонтни дейности в имота са на стойност 176 050 лв.
Стойността на имота към датата на изготвяне на заключението без извършените ремонти би
била 206 600 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като подробно, основновано и
изготвено от експерт с необходимите професионални знания и опит.
Останалите събрани по делото доказателства съдът не обсъджа, тъй като не
установяват релевантни за спора факти.
Съдът като взе предвид изложеното, представените доказателства и приложимия
материален закон, приема от правна страна следното:
Предявени са при условията на обективно съединение конститутивни искове за
възстановяване на запазена част от наследство с правно основание чл. 30 ЗН и за съдебна
делба по чл. 34, ал. 1 ЗС вр. чл. 341 ГПК.
В тежест на ищцата Т. М. С. по преюдициалния иск с правно основание чл.30 ЗН за
намаляване на извършено в полза на ответника А. Г. К. дарение е да докаже: 1.качеството си
на наследник по закон на Е Х. С от кръга на лицата, имащи право на запазена част; 2.
извършеното дарение; 3. състоянието на дареното към момента на дарението и стойността
4
му при отчитане на това състояние към момента на откриване на наследството и към
момента на намалението 4. ако и доколкото твърди, че в наследството е включено и друго
имущество - стойността му към момента на откриване на наследството, както и размера на
задълженията, с които твърди да е било обременено наследството. В тежест на ответника по
иска за намаляване на дарението е да докаже, че наследството, оставено от Е Х. С, включва
и други имоти, освен процесния.
По срочно релевираното с отговора на исковата молба възражение за погасяване по
давност на иска за намаляване на дарението в тежест на ищеца е да докаже наличието на
предвидено в закона основание, което води до спиране или прекъсване течението на срока за
това.
По делото не се спори и от приетите доказателства се установява, че ищцата Т. М. С. е
наслединк по закон – низходяща от първа степен, с право на запазена част от наследството
на покойната й майка Е Х. С, починала на 31.12.2018г. (арг. от чл. 28 ЗН).
Установява се, също така от представения препис от влязлото в законна сила съдебно
решение по гр.д. № 13241/2019г. по описа на Софийски градски съд и по арг. от чл. 298 ГПК,
че на 06.12.2007г. приживе Е Х. С се е разпоредила с привиден договор за покупко-
продажба, прикриващ действителен договор за дарение, обективиран в нотариален акт
№***, том ***, рег. № ***, дело № ***/2007г. в полза на другата си дъщеря А. Г. К. с
процесния жилище имот представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*****, находящ се на ет. първи в сграда с идентификатор ***** с предназначение: жилище,
апартамент, при съдеди самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.1 и
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.3 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010Г. на Изпълнителния
директор на АГКК, който имот по документ за собственост представлява партерен етаж от
източната част на вътрешната къща, състоящ се от две стаи, кухни, клозет и баня,
находаходящ се в гр. С, заедно с едно мазе със стълбище и още едно мазе под по малката от
двете стаи и терасата към кухнята, заедно с 32/78 идеални части от 1/3 идеални части от
мястото, представляващо поземлен имот с идентификатор ***** с площ от 460 кв.м.
съгласно представената схема, а по нотариален акт с площ от 455 кв. м., съставляващо УПИ
**** от кв. 14, местност „Т“ по ПУП на град С, СО, район „С, одобрен със Заповед № РД-50-
09-198/18.10.1991г. на Главния архитект на С, при съседи на мястото: бул. „Ц Ш“, „РР, д-р Т,
Х Д и И Л, при граници по скица: бул. „Ц Ш“, УПИ ******, УПИ ****, УПИ **** и УПИ
*****.
Съгласно разясненията, дадени в ППВС 7/1973 г., т. 3, б. „г" и трайната съдебна
практика искът по чл. 30 ЗН за намаляване на завещания и на дарения се погасява с общата
петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Според чл. 34, ал. 3 ЗС искът за делба не се погасява по
давност. Тази разпоредба, обаче, се отнася само до исковете за делба, не и до останалите
вземания на наследсниците. Независимо от това дали искът по чл. 30 ЗН е предявен в
делбено производство или самостоятелно извън него, когато се иска намаление на дарение
давността тече от откриване на наследството / в този смиъл Решение № 1054 от 21.12.2006 г.
5
по гр. д. № 785 / 2005 г, II г. о. на ВКС/.
В случая наследството на Е Х. С е открито на 31.12.2013г. и от тази датата е
започнала да тече общата петгодишна погасителна давност по иска за намаляване на
дарението от 06.12.2007г., като към момента на сезиране на съда с исковата молба от Т. М. С.
с вх. № от 26.04.2023г., въз осова на която е образувано настоящето дело, давността е
изтекла.
Ищцата не доказва спирането или прекъсването течението на давностния срок. При
условията на чл. 116, б. "б" ЗЗД погасителната давност се прекъсва с предявяване на иск за
конкретното субективно право по чл. 30 ЗН, но не и от други спорове, касаещи изпълнение
на сключен с наследодателката договор или относно наследствени имоти, включително и иск
по чл. 30 ЗН, предявен от един наследник, не прекъсва погасителната давност за правото
по чл. 30 ЗН за друг наследник /Определение № 228 от 27.05.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1324/2021 г., II г. о., ГК, като в този смисъл е и Решение № 65 от 22.02.2007 г. по гр. д. №
519/2006 г., I г. о. на ВКС/. Ето защо съдът приема, че давността за предявяването на иска по
чл. 30 ЗН не е прекъсната с подаването на исковата молба, въз основа на която е образуано
производството за обявяване относителната симулативност на разпоредителната сделка от
06.12.2007г. Още повече, че в случая сделката е атакувана като привидна не по иск от Т М.
С., а от дъщеря й - Е С В, която е трето за настоящия спор лице. Характерно за прекъсването
на давността е изразяването на воля от една от страните по правоотношението, с която или
се признава вземането (при придобивната давност - съответното вещно право) или се
предприемат действия по защита на правото /виж Решение № 329 от 03.07.2007 г. по гр. д. №
61/2006 г., II г. о. на ВКС/. В случая Т. М. С. не е предприела действия по защита на
накърненото с разпоредителната сделка от 06.12.2007г. право на запазена част от
наследството на майка си Е Х. С за периода от 03.12.2013г. до сезирането на настоящия
съдебен състав на 26.04.2023г. В случая без правно значение за течението на давностния
срок е атакуването на сделката от друго лице, защото последиците на погасителната давност
са свързани с бездействието на носителя на правото.
Ето защо съдът намира, че искът по чл. 30 ЗН е погасен по давност, поради което
подлежи на отвхърляне.
От горното следва, че между страните не е налице съсобственост върху процесния
имот, което обуславя извод за неоснователност и на предявения иск за съдебната му делба.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има само ответникът, поради което в
полза на А. К. ще се присъдят 2 640 лв. за разноски за адвокатски хонорар и 500 лв. за
експертиза. Макар и своевременно релевирано възражението на ищцата за прекомерност на
платения адвокатски хонорар от насрещната страна е неоснователно предвид правната и
фактическа сложност на делото и обема на свършената работа от процесуалния
представител на ответника, в т.ч. явяването му в проведените общо четири открити съдебни
6
заседания по делото и ангажирането на писмена защита в срока за това.
Ищцата няма право на разноски. Същата е освободена от такси и разноски в процеса,
поради което дължимата се държавна такса по иска за съдебна делба ще остане в тежест на
бюджета на съдабната власт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. М. С. с ЕГН ********** с адрес гр. С, ж.к. „****
срещу А. Г. К. с ЕГН ********** с адрес гр. С, ж.к. „***** иск с правно основание чл. 30
ЗН за намаляване на дарението, извършеното от наследодателката Е Х. С, починала на
30.12.2013г., прикрито с договор за продажба, обективиран в нотариален акт ***, том ***,
рег. № ***, дело № ***/2007г. на нотариус Б Я с район на действие Софийски районен съд и
за възстановяване на запазената част на Т. М. С. с ЕГН ********** с адрес гр. С, ж.к. „****
от наследството на Е Х. С, починала на 30.12.2013г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. М. С. с ЕГН ********** с адрес гр. С, ж.к. „****
срещу А. Г. К. с ЕГН ********** с адрес гр. С, ж.к. „***** иск с правно основание чл. 34,
ал. 1 ЗС вр. чл. 341 ГПК за съдебна делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект
в сграда с идентификатор *****, находящ се на ет. първи в сграда с идентификатор ***** с
предназначение: жилище, апартамент, при съдеди самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****.1 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
33/15.06.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, който имот по документ за
собственост представлява партерен етаж от източната част на вътрешната къща, състоящ се
от две стаи, кухни, клозет и баня, находаходящ се в гр. С, заедно с едно мазе със стълбище и
още едно мазе под по малката от двете стаи и терасата към кухнята, заедно с 32/78 идеални
части от 1/3 идеални части от мястото, представляващо поземлен имот с идентификатор
***** с площ от 460 кв.м. съгласно представената схема, а по нотариален акт с площ от 455
кв. м., съставляващо УПИ **** от кв. 14, местност „Т“ по ПУП на град С, СО, район „С,
одобрен със Заповед № РД-50-09-198/18.10.1991г. на Главния архитект на С, при съседи на
мястото: бул. „Ц Ш“, „РР, д-р Т, Х Д и И Л, при граници по скица: бул. „Ц Ш“, УПИ ******,
УПИ ****, УПИ **** и УПИ *****.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т. М. С. с ЕГН ********** с адрес гр.
С, ж.к. „**** да заплати на А. Г. К. с ЕГН ********** с адрес гр. С, ж.к. „***** сумата от
3140 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8