№ 4349
гр. София, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110133702 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е по ГПК, част II „ Общ исков процес“, дял І „Производство
пред първата инстанция“.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „А........., срещу
В. МЛ. П.. В исковата молба се твърди, че на 22.08.2019 г. между „У............ и В. МЛ. П. бил
сключен договор за стоков кредит № .............., по силата на който на В. МЛ. П. бил
отпуснат кредит за цената на стоката, която потребителят ще закупи, в общ размер на
1097.50 лв., включваща: 1/ отпуснатата в кредит цена на стоката /мобилни телефони и
аксесоари/ от 899 лв., преведена по банковата сметка на търговеца „Т....... застрахователна
премия от 198.50 лв. С предоставянето на посочената сума на кредитополучателя
кредиторът изпълнил основното си задължение по договора за кредит. Ответникът от своя
страна се задължил да върне получената сума, ведно с уговорена възнаградителна лихва в
размер на 514.10 лева, на 24 месечни равни анюитетни погасителни вноски в срок до
07.08.2021 г. Кредитополучателят бил извършил плащания по договора в общ размер на
136.74 лв. /първите две месечни погасителни вноски/, след което преустановил
обслужването на кредита. Поради допуснатата забава в плащането на погасителните вноски,
на основание чл. 16, ал. 2, б. „а“ от Общите условия към договора всички вземания по него
били обявени за предсрочно изискуеми в пълен размер. На основание чл. 13, ал. 1 от
Общите условия на длъжника била начислена и лихва за забава в размер на 64.80 лв. за
1
периода от 08.11.2019 г. до 04.03.2021 г.
На 20.05.2020 г. по силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания, ведно с Приложение № 1 от същата дата, сключен на основание чл. 2.1 от Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.11.2018 г. кредиторът
„У............ прехвърлил на ищеца вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит,
ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. За извършената цесия до
ответника били изпратени две писма, като първото се е върнало в цялост, а второто било
връчено чрез ЧСИ чрез залепване на уведомление, поради което към исковата молба е
приложено уведомление за извършената цесия.
За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед
за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12900 по описа за 2021 г. на Софийски районен
съд, 145 състав, като срещу заповедта е подадено възражение от длъжника и в изпълнение
на дадените от съда указания, заявителят предявил иск за установяване на вземането си.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове
за следните суми:
- сумата в размер на 1035.34 лв., представляваща главница по договор за стоков
кредит № .............. от 22.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума;
- сумата в размер на 229.61 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода от 07.11.2019 г. до 20.05.2020 г.
- сумата в размер на 64.80 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 08.11.2019 г. до 04.03.2021 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
При условията на евентуалност ищецът предявява и кумулативно обективно
съединени осъдителни искове за същите суми.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е ангажиран отговор на исковата
молба от ответника, на когото книжата по делото са връчени лично на дата 27.08.2021 г.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
намира за установено следното:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът следва да е уведомен за последиците
по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Освен
това от писмените доказателства по делото следва да може да се направи извод за вероятна
основателност на исковата претенция.
2
С молба от 19.11.2021 г. ищецът е поискал да се даде ход на делото и да бъде
постановено неприсъствено решение. Ответникът, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице: ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не се явява и не изпраща представител в
първото по делото заседание, редовно призован е и не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение; от наличните доказателства по делото може да се направи извод за вероятна
основателност на посочените искови претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК не следва неприсъственото решение да
се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК,
с което предявените искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 126.60 лв. за
настоящото и в размер на 76.60 лв. за заповедното производство за държавни такси и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. МЛ. П., ЕГН **********, с постоянен адрес
в с. Ж.........., дължи на „А........., със седалище и адрес на управление в гр. С.......... на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК) вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД; чл. 422 ГПК вр. чл. 415
ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК
вр. чл. 33 ЗПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, следните суми: сумата в размер на 1035.34
лв., представляваща главница по договор за стоков кредит № .............. от 22.08.2019 г.,
сключен с „У............, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда /04.03.2021 г./ до окончателното изплащане на дължимата сума; сумата в
размер на 229.61 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от
07.11.2019 г. до 20.05.2020 г., както и сумата в размер на 64.80 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 08.11.2019 г. до 04.03.2021 г., за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 12900/2021 г. по описа на СРС, 145 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. МЛ. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес в с. Ж.........., да заплати на „А........., със седалище и адрес на управление в гр. С..........
3
сумата 126.60 лв. – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство и сумата 76.60 лв. – разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение по заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4