№ 59
гр. Дупница, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно
наказателно дело № 20241510201035 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
К. И. Г., ЕГН ********** от гр. Д., ул."К." № **, действащ чрез А. П. - САК обжалва
Наказателно постановление № 24-0348-000086 от 19.02.2024 г., издадено от полицейски
инспектор в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което са му наложени административни
наказания: ,,глоба“ в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС, за срок
от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител прави оплаквания за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила и материалния закон и моли да бъде отменено.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представен списък и договор за
правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание. В съпроводителното
писмо към жалбата изразява становище за неоснователност на същата. Ако съдът приеме
жалбата за основателна и жалбоподателят претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, моли да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като делото не се
отличава с фактическа и правна сложност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
На 30.01.2024 г., около 11.27 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка
1
,,БМВ 118“ с временни табели ****** в гр. Дупница по ул. ,,Цар Освободител“ към улица
,,Княз Борис I“ пред агенция ,,Менди“. Водачът бил спрян и при направената справка с
РСОД било установено, че превозното средство е собственост на ,,Фаст Експрес“ и не е
регистрирано по надлежния ред, табелите са с изтекъл срок на валидност на 19.01.20224 г.
Водачът представил разрешително за временно движение (РВД) с № ****** валидно до
19.01.2024 г. Този факт е безспорно установен и се потвърждава, както от гласните
доказателствени средства, така и от писмените доказателства приобщено по делото. Г. е
придобил собствеността върху превозното средство с договор за покупко-продажба на МПС
от 12.02.2024 г. с продавач по договора ,,Фаст Експрес“ ЕООД, придружен с фактура
******* г. и фискален бон, удостоверяващ плащане на цената по договора – 7000 лв.
На нарушителя бил съставен АУАН № 5763661071946/30.01.2024 г. за установено
нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, като същият бил подписан без възражения от
страна на жалбоподателя. С постановление от 13.02.2024 г. прокурор при РП – Кюстендил е
отказал да образува досъдебно производство по преписка вх. № 443/24 г. по описа на РП-
Кюстендил, като препис от същото е разпоредил да се изпрати на Началника на РУ-Дупница
за продължаване на административнонаказателната преписка.
На 19.02.2024 г. е издадено атакуваното наказателно постановление, с което са
наложени горепосочените административни наказания. Автомобилът е бил регистриран от
К. И. Г. на 13.02.2024 г., видно от Свидетелство за регистрация на МПС № *********
(приложено на л. 5 от делото).
Към административнонаказателната преписката е приложена Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи, от която е видно, че
актосъставителят е оправомощен да съставя АУАН, а изпълняващите длъжността
,,полицейски инспектор“ с функционални задължения по контрол на пътното движение, са
оправомощени да издават наказателни постановления.
В хода на съдебното следствие е разпитан свидетеля по установяване на нарушението
и по съставянето на акта Д. Д., който изцяло потвърждава установената фактическа
обстановка, изложена в АУАН. Същият е заявил при разпита си, че автомобилът е бил с
временни регистрационни табели, срокът на които бил изтекъл, което установили от
представеното от водача РВД, който заявил, че е забравил, че трябва да смени табелите.
Съдът изцяло кредитира показанията на св. Д. като конкретни, ясни и обективни, с които се
установят релевантните факти и обстоятелства, като съдът няма основания, поради които да
ги счете за недостоверни. От друга страна, същите са в пълен синхрон с писмените
доказателства по делото. Съдът кредитира и заявеното от актосъставителя св. П., който е
заявил, че поддържа констатациите в акта за нарушението.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е
подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е
2
неоснователна.
Съдът счита, че е спазена процедурата по ЗАНН относно съставяне и връчване на
АУАН и НП. Същите съдържат задължителните реквизити по чл. 42, респ. по чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН. Административното нарушение е описано със съставомерните му елементи откъм
форма на изпълнително деяние, време, място на извършване и субект, както в акта, така и в
постановлението. Налице е единство в описателната част на двата акта, доколкото е
посочено ясно и недвусмислено нарушението. Както в наказателното постановление, така и
в съставения АУАН, нарушението е описано с всичките му съставомерни признаци,
съобразно чл. 6 от ЗАНН. Налице е пълно съответствие на описаната фактическа обстановка
с приетото за нарушено правило за поведение в първата от изброените в чл. 140, ал. 1
хипотези, съответно скрепена със санкцията, предвидена в административнонаказателната
норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Съществува корелация и между нормата, уреждаща
правилото за поведение – чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и тази предвиждаща състава на
нарушението – чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Не е налице противоречие в акта и в НП, което
да е накърнило правото на защита на нарушителя. Напълно ясно и несъмнено е
съответствието между описаните релевантни факти и първата от хипотезите по чл. 140, ал.
1, респективно чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. От доказателствата по делото по безспорен и
категоричен начин се установява, че жалбоподателят е управлявал автомобил, който не е бил
регистриран по надлежния ред. От показанията на свидетеля Г. се установява, че
автомобилът е имал временна регистрация, която обаче е била изтекла, което свидетелят
установил, както от справката направена с РСОД, че МПС-то не е регистрирано по
надлежния ред, така и от представеното от самия водач РВД, от което полицейският
служител е констатирал, че срокът на временните регистрационни табели е изтекъл на
19.01.2024 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП ,,По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места”.
Съгласно нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Не се спори по делото, че на 30.01.2024 г. Г. е управлявал лек автомобил ,,БМВ 118”,
който не е бил регистриран по надлежния ред - с временни регистрационни табели
№575М324, които са с изтекъл срок на валидност – до 19.01.2024 г. Следователно, след тази
дата този автомобил е вече със статут на нерегистрирано МПС. Съдът намира за
неоснователно възражението за неясно и непълно описание на деянието по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП. Обвинението срещу дееца е за управление на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. Това обвинение е в корелация със санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП. Касае се за временна регистрация, чиято правна регламентация е по чл. 22, т. 2 от
3
Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни. Изтеклият срок на валидност на
регистрационните табели и техния вид се доказват от показанията на свидетеля и
приложената на л. 16 справка, съгласно която временната регистрация е посредством
транзитни табели със срок на валидност от 20.12.2023 г. до 19.01.2024 г. По смисъла на чл.
27, ал. 5 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., след изтичане на срока на транзитните табели с
регистрационен номер същите не могат да се използват. Съгласно § 6, т. 18а от ДР на ЗДвП
,,регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с
регистрационен номер. Невъзможността за ползване на издадените транзитни табели правят
регистрацията невалидна по см. на чл. 22, т. 2 от Наредбата. Не е дължим акт на контролен
орган за прекратяване на регистрацията, тъй като регистрацията е прекратена по силата на
закона, поради временния й характер.
С оглед на това, правилно и законосъобразно административнонаказващият орган е
приел, че процесният автомобил не е бил регистриран по надлежния ред, тъй като е бил с
изтекъл срок на валидност на регистрационните табели, което осъществява състава на
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, наказуемо по реда на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП (в този
смисъл е и актуалната съдебна практика на касационния съд, обективирана в решение от
01.07.2020 г. по КАНД № 108/2020 г. на АС – Кюстендил и решение № 178/03.10.2023 г. по
КАНД № 145/2023 г. на АС - Кюстендил). Нормата на чл. 175 ал. 3 предл. първо от ЗДвП,
предвижда административнонаказателно санкциониране не само за собственика на
нерегистрирано по надлежния ред МПС, а за всеки водач, който управлява такова.
Жалбоподателят Г. като водач на процесния автомобил е длъжен да познава приложимите в
случая разпоредби на чл. 140 ал. 1 и чл. 175 ал. 3 от ЗДвП, съответно - да съобрази
поведението си с регламентираните в тях законови изисквания. В тази връзка съдът намира
за неоснователно възражението направено с жалбата, че нарушението не е доказано от
субективна страна, тъй като автомобилът е бил собственост на търговско дружество ,,Фаст
Експрес“, което дружество осъществява продажба на автомобили, процесният такъв е бил
предоставен на Г. да го изпробва, поради което същият като клиент не е знаел, че срокът на
временните регистрационни табели е бил изтекъл, което обстоятелство обуславяло извод, че
не е налице субективната страна на твърдяното нарушение. Съдът приема тези доводи
изцяло като защитна теза на жалбоподателя, която изцяло бе опровергана от свидетелските
показания на полицейския служител, свидетел по установяване на нарушението – Г., който
потвърждава, че водачът е представил при проверката разрешително за временно движение,
от което се установявало, че срокът на същото бил изтекъл на 19.01.2024 г., както и знанието
му за необходимостта от регистрация на МПС. По делото не са ангажирани от страна на
жалбоподателя никакви доказателства, които да оборват презумптивната доказателствена
сила на АУАН по см. на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Налице е императивната разпоредба на чл. 189з от ЗДвП, която съдържа забрана за
4
приложение на чл. 28 от ЗАНН и чл. 58г от ЗАНН за нарушения по Закона за движение по
пътищата, следователно не следва да се извършва преценка дали случая следва да бъде
определен като маловажен.
Наложените наказания са определени в минималния предвиден от закона размер,
поради което са справедливи и съответстват на тежестта на извършеното деяние.
По изложените съображения, съдът счита, че издаденото наказателно постановление
е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0348-000086 от 19.02.2024 г.,
издадено от полицейски инспектор в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на К. И. Г.,
ЕГН ********** от гр. Д., ул."К." № ** са наложени административни наказания - ,,глоба“ в
размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС, за срок от 6 месеца, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5