Решение по адм. дело №340/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл.1, ал.1 вр. чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на Д. Г. Г. от [населено място], ул. Б. Г., [адрес], чрез адв. Б. Г. Г. от АК – П.**, срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ – [населено място], представлявана от председателя на УС на АПИ, за осъждането на ответника да му заплати сумата от 5000,00 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума.

Ищецът обосновава исковата си претенция с твърдения, че ответникът е бил негов работодател, но служебното му правоотношение е било прекратявано три пъти съответно със Заповед № ЧР-СП-800/27.06.2019 г., Заповед № ЧР-СП-1359/14.10.2024 г. и Заповед № ЧР-СП-896/07.05.2025 г., които са отменени от съда като незаконосъобразни с влезли в сила решения. Вследствие на незаконните уволнения за него са настъпили неимуществени вреди -възникване и изживяване на притеснения и стрес, тревоги, терзания, унижение, чувство за безизходица, безсилие, беззаконие и несправедливост, понасяне на тенденционно отношение и тормоз, а също и накърняване на правото му да упражнява труд в професионалната си сфера.

В съдебно заседание ищецът – редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Б. Г., която поддържа предявения иск и моли съда да го уважи като основателен и доказан. Представя писмени бележки. Претендира направените по делото съдебни разноски и прилага списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ – [населено място], представлявана от председателя на УС на АПИ, изпраща за процесуален представител юрисконсулт С. Т., която оспорва исковите претенции. Моли съда да ги отхвърли като неоснователни и недоказани. Подробни съображения е изложила в Отговор на исковата молба вх. № 2049/26.08.2025 г., а впоследствие и в представени по делото писмени бележки. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Окръжна прокуратура Перник - редовно призована, се представлява от прокурор Д. Д., който изразява становище за основателност на исковете и счита, че същите следва да бъдат уважени.

Административен съд - Перник, като обсъди релевираните с исковата молба твърдения и доводите на страните в съдебно заседание, и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Не се спори по делото /поради което по аргумент за противното на чл.153 от ГПК не подлежи на нарочно доказване/, че Д. Г. Г. от [населено място], ул. Б. Г., [адрес], е бил служител в Агенция „Пътна инфраструктура“ – [населено място], представлявана от председателя на УС на АПИ. Не е спорно и обстоятелството, че служебното му правоотношение е било прекратявано три пъти: със Заповед № ЧР-СП-800/27.06.2019 г., Заповед № ЧР-СП-1359/14.10.2024 г. и Заповед № ЧР-СП-896/07.05.2025 г., които са отменени от съда като незаконосъобразни с влезли в сила решения.

В подкрепа на горното по делото са приети:

- Решение № 164/13.04.2020 г. по АД № 601/2029 г., с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № ЧР-СП-800/27.06.2019 г., издадена от председателя на УС на АПИ, с отбелязване, че е влязло в сила на 16.09.2021 г.;

- Решение № 9450/16.09.2025 г. по АД № 7573/2020 г. по описа на Върховен административен съд, с което е оставено в сила Решение № 164/13.04.2020 г. по АД № 601/2019 г. на Административен съд – Перник;

- Решение № 53/09.01.2025 г. по АД № 635/2024 г. по описа на Административен съд – П.**, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № ЧР-СП-1359/14.10.2024 г. на главния секретар на АПИ;

- Решение № 4260/23.04.2025 г. по АД № 2523/2025 г. по описа на Върховен административен съд на Република България, с което е оставено в сила Решение № 53/09.01.2025 г. по АД № 635/2024 г. на Административен съд – Перник;

- Решение № 1068/25.06.2025 г. по АД № 254/2025 г. на Административен съд – П.**, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № ЧР-СП-896/07.05.2025 г. на управителния съвет на АПИ.

От служебно направена справка по АД № 254/2025 г. на Административен съд – Перник, се установява, че постановеното по делото Решение № 1068/25.06.2025 г. е оставено в сила с Решение № 12770/10.12.2025 г. по АД № 7699/2025 г. на Върховен административен съд.

Като доказателства по делото са приети представените от ищеца: резултати от кръвни изследвания от 29.05.2025 г., Етапна епикриза към лист 002275, издадена от д-р А. Р. и уведомление от „Уникредит Булбанк“ АД. Събрани са гласни доказателства чрез разпит на един свидетел и е приета съдебно-медицинска експертиза.

Свидетелят Е. В. М. /без родство и дела със страните/, на чиито показания съдът дава вяра, тъй като ги намира за ясни, конкретни и лишени от заинтересованост, познава ищеца от повече от 20 години. Знае, че той е работел в АПИ, но е бил уволняван три пъти. Много тежко понесъл първото уволнение, тъй като малко преди това се било родило детето му, съпругата му не работела и той се притеснявал как ще се справят финансово. Бил тревожен и обезпокоен и това състояние продължило „доста дълго“. Промяната в здравословното му и психическо състояние била очевидна. Налагало се неведнъж да иска пари назаем от свидетеля М. и споделял с него, че има повишена кръвна захар. Видимо намалил теглото си, налагало се да взема лекарства, да спазва хранителен режим и да прави изследвания. Когато се върнал на работа след първото уволнение бил доволен, радостен и много щастлив, но после пак бил уволнен и отново настъпило разочарование.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Н. А.. Същата е неоспорена от страните, а съдът я възприема и цени като обективна, безпристрастна и компетентна. Експертът е разгледал и анализирал справка от РЗОК – П.** за извършени прегледи, резултати от проведени изследвания, данни за предписани лекарствени средства от персонализираната информационна система на НЗОК. Д. е заключение, че ищецът Д. Г. редовно е изследван за глюкоза в кръвта от 2014 г., както и за креатинин. На 25.06.2021 г. има поставена диагноза „захарен диабет“ от ОПЛ д-р С. М. и потвърдена от ендокринолог д-р Т. К. на 26.07.2021 г. От 2024 г. има и изследване на гликиран хемоглобин. От м. 08.2024 г. има предписан медикамент „Глюкофаж ХR“ 1000 мг. В допълнение към заключението, в съдебно заседание, вещото лице е уточнило, че има данни, че ищецът си е правил изследвания за глюкоза в кръвта преди 2021 г., но захарен диабет е установен едва през 2021 г.

От правна страна:

Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим – подаден е от активно легитимирана страна, която твърди, че е претърпяла неимуществени вреди от актове – заповеди за уволнение, които са отменени като незаконосъобразни с влезли в сила решения. Същият е с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Като държавен служител, който е понесъл неимуществени вреди от незаконните уволнения, за него е възникнало право да ги заяви, обоснове и докаже, за да получи обезвреда за тях, като заведе иск на посоченото правно основание, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2023 г. по т.д. № 2/2021 г. на Върховен административен съд на Република България „Разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е приложима за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения“.

Материалноправно легитимиран в съответствие с нормата на чл.205 от АПК е именно ответникът по иска – Агенция „Пътна инфраструктура“ – [населено място], представлявана от председателя на Управителния съвет на АПИ, в качеството му на държавен орган, който чрез оправомощени длъжностни лица е издал административните актове, чиято незаконосъобразност е установена по съдебен ред.

Разгледан по същество, искът е доказан по основание.

Съображенията са следните:

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Както се посочи по-горе, с Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2023 г. по т.д. № 2/2021 г. на Върховен административен съд на Република България е постановено, че разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е приложима за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения.

Конкретната искова претенция се основава на твърдения, че поради издаването на три заповеди, с които ответникът е прекратил служебното правоотношение с ищеца, които са отменени като незаконосъобразни, за последния са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения и притеснения, стрес, тревоги, терзания, унижение, чувство за безизходица, безсилие, беззаконие и несправедливост, вследствие на тенденционно отношение и тормоз, а също и накърняване на правото му да упражнява труд в професионалната си сфера. Тъй като имуществената отговорност по този закон е обективна и безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. Искът се предявява срещу органите, от чиито незаконни актове, действия и бездействия са причинени вредите /чл.7 от ЗОДОВ/. Деликтната отговорност на държавата в случая не се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца /по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на предявения иск, а за съда съществува задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан.

Фактическият състав на предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в процесния случай и с оглед фактическите твърдения на ищеца включва в кумулативна даденост:

- да е издадена заповед за прекратяване на служебно правоотношение;

- заповедта да е отменена като незаконосъобразна;

- вреда /претърпяна загуба или пропусната полза/ от заповедта;

- пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразната заповед и настъпилата вреда;

- размер на причинените вреди.

Липсата на който и да е от елементите на фактическия състав обуславя неоснователността на предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.

В конкретния случай, съдът намира горните предпоставки за доказани.

Безспорен е факта, че служебното правоотношение на ищеца с ответника е било прекратено с посочените заповеди: Заповед № ЧР-СП-800/27.06.2019 г., Заповед № ЧР-СП-1359/14.10.2024 г. и Заповед № ЧР-СП-896/07.05.2025 г., както и че всички те са отменени като незаконосъобразни с влезли в сила съдебни решения.

Ето защо, отменените заповеди попадат в хипотезата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Изпълнено е и условието за допустимост на иска, следващо от чл.204 от АПК – административният акт, в случая заповедите, да е отменен като незаконосъобразен.

От гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля Е. В. М. и приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие издадените заповеди ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди. Понесъл е много тежко първото уволнение, което е от края на м. 06.2019 г., още повече че то е настъпило в труден за него момент. Бил е силно обезпокоен и разтревожен, а това състояние е продължило дълго. Вследствие на това здравословното му състояние /физическо и психическо/ се влошило и това било очевидно. Отслабнал, наложило се да започне лечение и медикаментозна терапия, да прави изследвания. Макар същият профилактично, от 2014 г., да е изследван за глюкоза в кръвта и креатинин, то диагноза захарен диабет му е поставена едва през лятото на 2021 г., т.е. след първото уволнение. Фактът, че и след отмяната на първата заповед и възстановяването му на работа, служебното правоотношение на Г. отново е било прекратено със Заповед № ЧР-СП-1359/14.10.2024 г., а после и със Заповед № ЧР-СП-896/07.05.2025 г., които също са отменени като незаконосъобразни, сочи, че опасенията му, че към него се проявява тенденционно отношение, а в някаква степен и тормоз, не са били безпочвени и необосновани.

От горното следва, че ищецът е понесъл вреди, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменените като незаконосъобразни заповеди за уволнение.

Тъй като деликтната отговорност на държавния орган, който чрез оправомощени длъжностни лица е издал незаконосъобразните заповеди, не се презюмира от закона, в тежест на ищцата /по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на предявения иск, а за съда съществува задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан.

В конкретния случай, съдът намира за доказани предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като се установи, че ответникът е прекратил служебното правоотношение с ищеца с незаконосъобразни заповеди и така му е причинил вреди, които са в причинно-следствена връзка с издадените актове. Това сочи на извод, че главният иск на Д. Г. е доказан по основание.

Относно размера:

При определяне размера на обезщетението съдът отчита характера и степента на причинените имуществени вреди и отражението им върху личността на ищеца. Както се посочи и по-горе, още с първото уволнение, ищецът е започнал да изпитва притеснение, безпокойство, тревога и страх, че семейството му остава без доходи, тъй като малко преди това се родило детето му и по тази причина съпругата му не работела. Това довело до влошаване не само на психическото му здраве, но и на физическото, като през 2021 г. му била поставена диагноза захарен диабет и няма тенденция за пълно излекуване от това заболяване. От издаването на първата заповед до предявяване на иска са изминали около шест години, а през този дълъг период от време ответникът е издал още две незаконосъобразни заповеди за уволнение – през м.10.2024 г. и м.05.2025 г., поради което може да се предположи, че не само че чувството за несигурност и безпокойство не е намаляло, но дори напротив – подсилило се е с усещането за тенденциозно и несправедливо отношение. Ето защо, съдът намира, че на ищеца следва да се присъди обезщетение в пълния предявен размер от 5000,00 лв. /пет хиляди лева/, който репарира действително причинените му неимуществени вреди, а освен това е съобразен и с икономическата конюнктура, която се характеризира с инфлационни процеси и се отразява върху номиналната величина на репарацията.

При тези данни съдът приема предявеният от Д. Г. Г. иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за основателен и доказан за сумата от 5000,00 лв. /пет хиляди лева/.

Предвид извода относно изхода на спора по главния иск и в съответствие с нормата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, следва да бъде уважена и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 5000,00 лв.

Ищецът е поискал обезщетението за забава да се присъди съгласно Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ВКС по тълк.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК. С оглед постановеното в т.4 на същото, при незаконни актове на администрацията, както е в настоящия случай, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. Първата незаконосъобразна заповед в случая е отменена с Решение № 164/13.04.2020 г. по АД № 601/2029 г., което е оставено в сила с Решение № 9450/16.09.2025 г. по АД № 7573/2020 г. по описа на Върховен административен съд и е влязло в сила на 16.09.2025 г. Ето защо, обезщетението за забава се дължи от 16.09.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

По разноските:

Ищецът е направил разноски, свързани със съдебното разрешаване на спора и своевременно претендира присъждането им, ангажира доказателства, че са действително направени и представя списък по чл.80 от ГПК. Съдът намира това искане за основателно, тъй като искът е уважен изцяло, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1410,00 лв. /хиляда четиристотин и десет лева/, от които: 10,00 лв. /десет лева/ - внесена държавна такса; 1000,00 лв. /хиляда лева/ - платено адвокатско възнаграждение; 400,00 лв. /четиристотин лева/ - възнаграждение за вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза.

Възражението за прекомерност не се уважава. Действително, адвокатският хонорар, заплатен от ищеца, надвишава минималния такъв, определен по правилата на чл.7, ал.2, т.2, вр. чл.8, ал.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /800,00 лв./, но съдът съобразява характера на делото, извършените действия и положените усилия от страна на процесуалния представител на ищеца, който е изготвил аргументирана искова молба, представил е доказателства и е направил относими доказателствени искания, изразявал е становища в съдебно заседание и е представил писмени бележки.

Така мотивиран и на основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – [населено място], представлявана от председателя на УС на АПИ, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Г. от [населено място], ул. Б. Г., [адрес], сумата от 5000,00 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни заповеди за прекратяване на служебното му правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума от 16.09.2025 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – [населено място], представлявана от председателя на УС на АПИ, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Г. от [населено място], ул. Б. Г., [адрес], сумата от 1410,00 лв. /хиляда четиристотин и десет лева/, представляваща направени по делото съдебни и деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез Административен съд - Перник пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.