РЕШЕНИЕ
№ 1106
гр. Кюстендил, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кристиян В. Стоилов
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело №
20251520100954 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано с искова молба, подадена от С. Л. И., ЕГН
**********, с адрес в гр. С., ж.к. „Св. Тр.“ ***, чрез адв. С. С., със съдебен
адрес в гр. Р., ул. „К. Ст.“ №**, срещу Б. П. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.
К., ул. „М.“ №*.
Предявени са искове да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сума в
общ размер на 13318,25 лева (кумулативно съединени осъдителни искове за
парични задължения), от която 5500 лева неплатена главница по договор за
заем от 23.09.2021г., сключен между „Корект Комерс“ 93 ЕООД и ответника,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от
17.03.2025г., 1174,25 лева договорна лихва за периода от 24.09.2021г. до
15.04.2025г. и 6644,00 лева компенсаторна неустойка за периода от
24.12.2021г. до 15.04.2025г., ведно със законна лихва върху главницата от
15.04.2025г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между Б. П. Г. и „Корект Комерс“ 93 ЕООД
бил сключен договор за заем на 23.09.2021г., като страните се договорили, че
заемодателят „Корект Комерс“ 93 ЕООД следвало да предаде сумата от 5500
лева на ответника Г., в срок до 23.09.2021г., със срок за връщане на главницата,
ведно с договорна лихва в размер на 6% годишно до 23.12.2021г.
В договора страните уговорили и неустойка в размер на 0,1% за всеки
просрочен ден, както за заемодателя, ако не предаде заемната сума, така и за
1
заемателя, в случай, че не плати на падежа. Твърди се, че заемната сума е
предоставена по банкова сметка на заемополучателя на 23.09.2021г.
На 17.03.2025г. в гр. Р. бил сключен договор за цесия между „Корект
Комерс“ 93 ЕООД и С. Л. И., като цедента прехвърлил на цесионера
вземанията си по посочения договор.
Към датата на сключване на договора за цесия, задълженията на ответника
възлизали на 13139,50 лева, от които 5500 лева главница, 1149,50 лева и
неустойка в размер на 6490,00 лева. Размерът на неустойката бил изчислен от
първия ден на забавата – 24.12.2021г. до момента на предявяване на иска –
15.04.2025г., като посочената сума била за 1208 дена по 5,50 лева на ден.
Твърди се, че уведомлението за цесия, изпратено от цедента, било
получено от ответника на 31.03.2025г.
Поради посоченото се иска от съда, на основание чл.240 от ЗЗД, чл.86 от
ЗЗД и чл.92 от ЗЗД да бъде постановено решение, с което да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумите, както следва: 5500 лева главница по
договор за заем от 23.09.2021г., сключен между „Корект Комерс“ 93 ЕООД и
ответника, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия
от 17.03.2025г., 1174,25 лева договорна лихва за периода от 24.09.2021г. до
15.04.2025г. и 6644,00 лева компенсаторна неустойка за периода от
24.12.2021г. до 15.04.2025г., ведно със законна лихва върху главницата от
15.04.2025г. до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е упражнил правото си на
отговор.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представения по делото Договор за заем от 05.01.2025г.,
дружеството „Корект Комерс 93“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя С. Л. И., предоставило на ответника Б. П. Г. паричен заем в размер
на 5500 лева при срок за връщане до 23.12.2021г. С клаузата на чл.4 от
договора, заемателят се съгласил да дължи и възнаградителна лихва в размер
на 6% годишно и платима при издължаване на главницата.
В чл.10 от договора е уговорено, че заемателят дължи неустойка в размер
на 0,1 % от заемната сума за всеки просрочен ден, ако не погаси заема до
датата на падежа.
Страните са уговори в чл.2 от договора, че заемодателят ще предаде на
заемателя сумата по заема на дата 23.09.2021г. В тази връзка е представено
платежно нареждане от същата дата, видно от което 5500 лева са преведени по
сметка на получателя Б. П. Г., а като основание за плащане е посочено
„финансова помощ“.
На 17.03.2025г. е сключен възмезден договор за продажба на вземане
(цесия) между „Корект Комерс 93“ ЕООД, ЕИК ********* и ищеца по делото
С. Л. И.. Предмет на договора е вземането на дружеството срещу заемателя и
2
настоящ ответник Б. П. Г., което е изчислено към датата на сключване на
договора в общ размер на 13139,50 лева, включваща 5500 лева незаплатена
главница, 1149,50 лева възнаградителна лихва за периода от 23.09.2021г. до
17.03.2025г. и 6490 лева неустойка за периода от 23.12.2021г. до 17.03.2025г.
В чл.4 от договора за цесия, страните са се уговорили, че цедентът се
задължава да съобщи на длъжника за прехвърляне на вземането. С
уведомление за сключен договор за цесия, „Корект Комерс 93“ ЕООД е
уведомило ответника Б. Г. за сключения договор за цесия, като връчването е
осъществено чрез ЧСИ на дата 31.03.2025г.
Няма данни по делото ответникът да е осъществявал погасяване на
задълженията нито към първоначалния, нито към последващия кредитор.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
От страните не се спори, че е възникнало валидно облигационно
отношение за паричен заем между заемодателя „Корект Комерс 93“ ЕООД и
заемателят Б. П. Г.. Сделката има качеството на субективна търговска сделка,
предвид качеството на заемодателят. По делото са ангажирани доказателства,
че Б. Г. е сключил процесната сделка, като е получил по банкова сметка
заемната сума в размер на 5500 лева. Не са ангажирани доказателства от
ответника, че е погасил задължението си точно, поради което същият дължи
връщане на получената сума.
Както се посочи, в чл.4 от договора е уговорена възнаградителна лихва в
размер на 6% годишно, дължима до погасяване на главницата. Претенцията е
в общ размер на 1149,50 лева за периода от момента на сключване на договора
(23.09.2021г.) до датата на сключване на договора за цесия (17.03.2025г.).
Доколкото няма данни за погасяване на главното задължение, дължимо е и
акцесорното, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати и
тази сума.
„Корект Комерс 93“ ЕООД няма качеството на финансова институция по
смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ. Дружеството не може да бъде определено и като
кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, доколкото няма данни да
предоставя потребителски кредити в рамките на своята професионална или
търговска дейност. След проверка в ТРРЮЛНЦ, дружеството от момента на
регистрирането си досега има за предмет дейности, различни от
предоставянето на кредити на потребители. Предвид това, процесния договор
не попада в легалната дефиниция на чл.9, ал.1 от ЗПК и по отношение на него
не са приложими правилата на ЗПК.
Това не значи обаче, че процесният договор е изключен от приложното
поле за Закона за защита на потребителите. Съгласно §13, т.1 от ДР на ЗЗП,
„потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор
3
по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност, а според т.12 от цитираните ДР, „Финансова услуга” е и всяка услуга,
свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно
осигуряване, инвестиране или плащане. Анализът на визираните разпоредби
води до извод, че предоставения от дружеството-цедент заем представлява
финансова услуга в полза на физическо лице, имащо качеството потребител,
поради и което договорът е подчинен на ЗЗП.
С процесната цесия (с прехвърляне на вземането), качеството на
потребителя като страна по правоотношението не се е променила.
Потребителят запазва всичките си права и възражения спрямо новия
кредитор, така че качеството му на страна по договора, включително правата и
задълженията му, се запазва. Той може да противопостави на новия си
кредитор всички възражения, които е могъл да направи и на първоначалния
кредитор. Това включва например правото на възражение, че задължението не
съществува, погасено е или е недължимо. За него продължава да важи
закрилата на чл.7, ал.3 от ГПК, с която е вменено на съда задължение
служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен
с потребител.
С клаузата в чл.10 от договора, предвиждаща задължение за заемателя за
заплащане на неустойка в размер на 0,1% от заемната сума за всеки просрочен
ден (или 5,50 лева всеки ден след падежа 23.12.2021г.), е в несъответствие с
изискването за добросъвестност, присъщо на нормалните договорни
правоотношения и равнопоставеността между търговеца и потребителя, което
води до значителното неравновесие между правата и задълженията на
страните по договора, в ущърб на потребителя, който е задължен при
неизпълнение на задълженията си да заплати необосновано висока неустойка.
Съгласно разпоредбата на чл.143, т.5 от ЗЗП, неравноправна е тази клауза,
която задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, като съгласно
чл.145, ал.1 от ЗЗП, неравноправността се преценява към момента на
сключването на договора при вземане предвид видът на стоката или услугата -
предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване,
както и всички останали клаузи на договора или друг договор, от който той
зависи, а според чл.146, ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договора са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В случая клаузата на чл.10 от
договора установява начисляване на неустойка за забава в размер на 0.1 % от
цялата стойност на заема (като се има предвид и задължението на потребителя
да върне заетото с една вноска) и то само за един ден забава. Тази клауза от
договора обаче не урежда каквито и да е било правила за изчисляване на
неустойката при наличие на частично неизпълнено задължение от
потребителя. Във всеки случай на неизпълнено задължение (дори
хипотетично да е в размер на 0.01 лв. и при един ден забава), потребителят
дължи заплащане и на неустойка в размер на 5,50 лв. Тази методика за
изчисляване на неустойката е формулирана от търговеца, като е многократно
4
завишена, ако се направи съпоставка с обезщетението, дължимо за евентуално
предвидимите от забавата вреди. Методиката за изчисляване е без краен
предел или без фиксиран срок, което е предпоставка до достигане на
свръхпрекомерност на задължението. Отделно от това, потребителят не би
могъл да направи извод за размерът на задължението си към момента на
сключване на договора. В разрез с принципа на добросъвестност се създава
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя на услугата, като потребителят е задължен да заплати
необосновано висока неустойка, поради което съдът счита, че клаузата на
чл.10 от договора е неравноправна. Не без значение е и фактът, че страните са
договорили и дължимост на договорна лихва в размер на 6% годишно, като
след падежа (23.12.2021г.) е начислявана от търговеца както лихва, така и
неустойка.
Нищожността на отделна клауза от договора не влече нищожност на целия
договор, доколкото може да се предположи, че сделката би била сключена и
без недействителната й клауза.
Съдът счита, че страните биха сключили договора и без нищожната клауза,
още повече, че претърпените вреди от неизпълнението на задълженията ще се
репарират чрез уговорената договорна лихва. При това положение, валидният
договор за заем, чиято клауза за неустойка е нищожна, поражда две
действителни задължения – едното за плащане на главницата, другото - за
заплащане на обезщетение (лихва) при неизпълнение на поетите с договора
задължения. Уговорената неустойка обаче съдът намира, че не се дължи и
поради това искът с правно основание чл.92 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски съобразно уважената част
от претенциите. Ответникът не е направил разноски в производството.
Направените от ищеца разноски са 2725,76 лева общо (536,76 лева
държавна такса и 2190 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Не е
направено възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК. С оглед на това,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1365,98 лева,
съобразно уважената претенция.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. П. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „М.“ №* да
заплати на С. Л. И., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „Св. Тр.“ ***
сумите, както следва: 5500,00 (пет хиляди и петстотин) лева главница по
договор за заем от 23.09.2021г., сключен между „Корект Комерс“ 93 ЕООД и
ответника, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия
5
от 17.03.2025г., 1174,25 лева (хиляда сто седемдесет и четири лева и двадесет
и пет стотинки) договорна лихва за периода от 24.09.2021г. до 15.04.2025г.,
ведно със законна лихва върху главницата от 15.04.2025г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Л. И., ЕГН **********, с адрес в гр. С.,
ж.к. „Св. Тр.“ *** срещу Б. П. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „М.“
№* иск за сумата от 6644,00 лева (шест хиляди шестстотин четиридесет и
четири лева) - неустойка по чл.10 от договора за заем от 23.09.2021г.,
начислена за периода от 24.12.2021г. до 15.04.2025г.
ОСЪЖДА Б. П. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „М.“ №* да
заплати на С. Л. И., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „Св. Тр.“ ***,
сумата в размер на 1365,98 лева (хиляда триста шестдесет и пет лева и
деветдесет и осем стотинки), представляваща направените от ищеца разноски
в производството, съобразно уважената част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6