РЕШЕНИЕ
№ 5873
гр. С, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110122242 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване и
пасивно субективно съединяване искове с правно основание чл.22 от
ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК ( при условията на евентуалност с правно
основание чл.26,ал.1 от ЗЗД,вр.чл.19 от ЗПК ) за прогласяване
недействителност на договор за паричен заем № *****,сключен на 01.09.2018
г. между Л. Т Д. и „И“АД,а ако договорът не бъде счетен за недействителен –
иск за прогласяване недействителност на договорната клауза на чл.4,ал.2 в
договор за потребителски кредит № *****,както и иск с правно основание
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от Л. Т Д. против „А“ЕАД,ЕИК *****,с искане за
осъждане на ответника да заплати сумата от 406,30 лева – недължимо платена
парична сума по недействителен договор за заем.
В исковата молба се сочи,че на 01.09.2018 г. е сключен договор за
паричен заем между „И“АД и Л. Д. при заемна парична сума от 1600 лева,а
съгласно чл.4 от договора страните са уговорили да бъде предоставено
обезпечение,тъй като в противен случай възниква вземане на заемодателя за
неустойка. Твърди се,че договорът за заем е недействителен,защото погрешно
е посочен годишният процент на разходите. Изложени са съображения,че
неустойката следва да бъде включена при определяне размера на годишния
процент на разходите. При условията на евентуалност са изложени твърдения
за недействителност на договора поради противоречие с добрите нрави. Ако
договорът не бъде счетен за недействителен,то ищецът сочи,че договорната
клауза,предвиждаща вземане за неустойка е недействителна,защото така
уговорената неустойка не съответства на типичните на неустойката функции.
1
Ищецът твърди,че е заплатил сумата от 406,30 лева,която се явява платена без
основание като претендира осъждането на втория ответник да заплати
паричната сума.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответника
„А“ЕАД,съгласно който с договор за цесия вземането на „И“АД е прехвърлено
в полза на „А“ЕАД,оспорени са исковете по изложени в писмения отговор
съображения. Твърди се,че искът по чл.55,ал.1 от ЗЗД е недоказан.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от „И“АД със
становище за недопустимост на исковата претенция,защото вземането е
прехвърлено с договор за цесия. Ако искът бъде възприет за допустим,то
същият се явява неоснователен – твърди се,че договорът за заем е
действителен,а размерът на договорната възнаградителна лихва не нарушава
нормата на чл.19,ал.4 от ЗПК,оспорено е твърдението,че неустойката следва
да бъде включена в годишния процент на разходите.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Представен е договор за паричен заем № ***** от 02.02.2018 г., сключен
между "И" АД, като заемодател, и Л. Т Д., като заемополучател, съгласно
който заемодателят се задължава да предаде сумата от 1000 лева, а
заемополучателят приема да върне сума в размер 1 086.75 лева, на 21
седмични вноски в периода 12.02.2018 г. – 02.07.2018 г., всяка от които в
размер на 51.75 лева. В договора е посочен лихвен процент 40 %, годишен
процент на разходите – 46,83 %.
Съгласно чл. 4 от договора заемателят се задължава в срок до три дни,
считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения: две физически лица - поръчители, всяко от
които да отговаря на определени в договора изисквания; банкова гаранция с
бенефициер - заемодателя, за общата дължима от заемателя сума със срок на
валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
договора. Уговорено е, че при неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора
заемателят дължи неустойка в размер на 520,80 лева. Неустойката се заплаща
от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към
размера на всяка вноска се добавя сума в размер на 24,80 лева.
Според приетото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, на 31.05.2019 г. Л. Т Д. е заплатил в полза на „А“ ЕАД сумата от
1000 лева главница, 86,75 лева възнаградителна лихва, 406,30 лева неустойка
по чл. 4, ал. 2 от договора, 34,95 лева лихва за забава до 01.09.2018 г., 72 лева
лихва за забава за периода от 01.09.2018 г. до 01.05.2019 г., ако се вземат
предвид всички начислени по договора парични суми, включително сумата за
неустойка, годишният процент на разходите възлиза на 929,80 %.
2
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът счита,че е допустимо разглеждането на иск за прогласяване
недействителност на договор за паричен заем,тъй като принципно всяка от
страните по договорното правоотношение може да претендира прогласяване
недействителността на договора,за да обоснове,че този договор не би могъл
валидно да породи правни последици,респективно,за да обоснове,че парични
суми по договора са заплатени без основание. Действително с отговора на
исковата молба ответникът "И" АД е въвел твърдения за недопустимост на
иска, като в тази връзка е изложил твърдения, че вземанията по договора за
паричен заем № ***** от 02.02.2018 г., са прехвърлени по силата на договор
за цесия на "А" ЕАД,но съдът намира възражението за неоснователно.
Надлежни страни по иск за прогласяване недействителност на договорно
правоотношение са именно лицата, посочени като страни по сделката.
Ирелевантно е дали и на кого кредиторът е прехвърлил своите вземания по
договора, тъй като действителността на съглашението се преценява към
момента на постигане на съгласието между страните за сключването му,а при
сключването на договор за цесия страната цесионер придобива вземане,но не
става страна по договорното правоотношение. Предвид изложените
съображения съдът намира,че предявеният иск срещу "И" АД за прогласяване
недействителност на сключен договор за паричен заем е допустим.
Уважаването на иск за прогласяване недействителност на сключен
между страните договор е обусловено от доказването наличието на
обстоятелства, при които договорното правоотношение не би могло валидно
да породи правни последици, т. е. недействителността на договора е налице
към сключването на договора. В настоящия случай сключеният между
страните договор е със страна заемополучател физическо лице, поради което
при съобразяване легалната дефиниция на понятието потребител, уредена
съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП следва да се счете, че са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Разпоредбата на чл.
22 от ЗПК регламентира хипотезите, когато договор за потребителски заем се
счита недействителен, а една от тези хипотези е когато е допуснато
нарушение при определяне размера на годишния процент на разходите.
Цитираната разпоредба на чл. 22 от ЗПК предвижда, че е недействителен
договор за паричен заем, при който не са спазени предвидените изисквания на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 11, ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Съдът счита, че сключеният между
страните договор се явява недействителен при съобразяване разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК при противоречие на
договора с предвидени в цитираната разпоредба норми, в това число, ако
3
договорът противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
договорът се явява недействителен. В настоящия случай от представения по
делото договор се установява, че е посочен годишен процент на разходите от
46,83 %, но същевременно се установява, че е уговорена дължимост на
неустойка в размер от 520,80 лева, т. е. в размер, повече от половината от
заемната парична сума от 1000 лева.
Софийският районен съд, отчитайки легалната дефиниция на понятието
общ размер на разходите, както и с оглед това, че чрез уговаряне дължимост на
неустойка значително нараства общият размер на дълга, приема, че се достига
до нарушаване изискванията на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Цитираната разпоредба е регламентирана в полза на потребителя, който
следва по ясен и разбираем начин да бъде уведомен за общия размер на
задължението и подлежащата на връщане парична сума. Това означава, че при
посочване годишния процент на разходите следва да бъде взета предвид всяка
парична сума, която рефлектира върху размера на задължението, в това число
и неустойката, когато е уговорена дължимост на такава. Според легалната
дефиниция общ разход са всички разходи, вкл. лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит. Софийският районен съд намира, че в
конкретния случай е налице неточно посочване годишния процент на
разходите, която хипотеза се приравнява на липсата на посочване на годишния
процент на разходите, респективно обуславя се извод за недействителност на
правоотношението. Настоящата съдебна инстанция приема, че при
съобразяване посочения годишен процент на разходите от 46,83 %, както и
при съобразяване размера на уговорената неустойка, би се достигнало до
нарушаване максималния размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а това
обосновава извод за недействителност на договора, респективно извод, че
искът, предявен от ищеца Д. подлежи на уважаване. В тази насока съдът
намира,че следва да бъде взето предвид,че според приетото заключение по
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява,че при включване
на задължението за неустойка размерът на ГПР възлиза на 929,80 %.
Установената практика на СЕС по дела № С-42/2015 г. и С-714/2022 г.
възприема, че ако ГПР не включва всички разходи като лишава потребителя от
възможността да разбере обхвата на задължението си, тогава кредитът се
счита освободен от лихви и разноски, а лишаването на кредитора от
възможността да претендира лихви и други разходи представлява
пропорционална санкция за кредитора. Изводът на съда, че искът за
прогласяване недействителност на договорното правоотношение по
сключения между страните договор за кредит е основателен не се променя
предвид довода на ответната страна, че към ГПР не следва да се включва
уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение по чл. 4 от договора
. Видно от клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора за паричен заем, още със
4
сключването на договора, страните са уговорили, че неустойката ще се
изплаща заедно с дължимите месечни вноски. Така както е уговорена,
неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение в
предвиден изключително кратък срок за предоставянето й. Следва да бъде
посочено,че заемодателят има задължението да преценява
кредитоспособността на заемополучателя преди сключване на договора за
кредит,докато уговарянето дължимост на неустойка поради непредставяне на
обезпечение в кратък срок от сключване на договора по своята същност
представлява начин за реализиране на скрита печалба за дружеството
заемодател. По тази причина посочената неустойка следва да се включи към
ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легалната дефиниция в § 1, т. 1 ДР
ЗПК за общ разход. Несъмнено уговорената неустойка за непредоставяне на
обезпечение представлява по своята същност разход, пряко свързан с договора
за потребителски кредит, който е известен на кредитора още към момента на
сключване на договора.
Предвид изложените съображения и установеното в производството
съдържание на договора за кредит, несъответстващо на императивна правна
норма, следва извод, че сключеният договор за заем се явява недействителен и
предявената искова претенция подлежи на уважаване.
Изводът на съда, че договорът за заем, сключен между страните се явява
недействителен и уважаването на предявения главен иск обуславят
разбирането, че не е реализирана процесуалната предпоставка, за да бъдат
разгледани предявените при условията на евентуалност искови претенция за
недействителност поради противоречие с добрите нрави и за прогласяване
недействителност на договорната клауза на чл.4,ал.2 от договора.
Уважаването на иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е
обусловено от доказване,че парична сума е заплатена,но е заплатена без
основание. Съобразявайки правилото за разпределение на доказателствената
тежест,регламентирано съгласно чл.154 от ГПК,съдът намира,че е възложено
в тежест на ищеца да проведе доказване,че е заплатил паричната сума,а в
тежест на ответника е възложено доказването,че има основание да получи
плащането.Съгласно чл. 23 от ЗПК ако договор за потребителски кредит бъде
счетен за недействителен, то страната заемополучател дължи връщането на
получената парична сума, т. е. на заемната парична сума, без да са включени
други парични суми – лихви, такси или друг вид разходи. Не е спорно, а и от
представените по делото доказателства се установява, че между ищеца и „И“
АД е сключен договор за заем и в полза на ищеца Д. е предоставена в заем
сума в размер от 1000 лева, както и че вземането на „И“ АД е прехвърлено
чрез договор за цесия на „А“ ЕАД. С оглед това,че договорът за паричен заем
се явява недействителен,съдът намира,че заплатената парична
сума,надвишаваща размера на заемната парична сума се явява платена без
основание. За да счете,че исковата претенция подлежи на уважаване съдът
приема,че според приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
5
размерът на заплатена неустойка възлиза на 406,30 лева и тази парична сума е
заплатена в полза на цесионера „А“ЕАД. Предвид това,че паричната сума е
получена от ответника „А“ЕАД,то този ответникът е пасивно легитимиран да
отговаря по исковата претенция. Предвид недействителността на договора за
кредит паричната сума е платена при липса на основание и предявеният иск за
сумата от 406,30 лева подлежи на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази, че ищецът Д. претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски,както и при съобразяване
правилото на чл.78,ал.1 от ГПК съдът приема, че ответниците следва да бъдат
осъдени да възстановят на ищеца сумата от 464 лева сторени
съдебноделоводни разноски – за държавна такса и за депозит за експертиза.
Съгласно представения по делото договор за правна защита и
съдействие, сключен между ищеца и адв. Д. М., се установява, че е оказана
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. В полза на адв. Д.
М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева
(с вкл. ДДС), в която насока съдът отчете вида на предявените искове, цената
на всеки от исковете, фактическата и правна сложност на исковете,
разглеждането на делото в рамките на едно съдебно заседание, в което ищецът
не е бил представляван поради искане делото да бъде разгледано в негово
отсъствие, както и взе предвид, че според решение на СЕС по дело С-438/2022
г. съдът не би могъл да бъде обвързан от наличието на минимално дължимо
възнаграждение за адвокат.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 от ЗПК, вр.
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договор за паричен заем №
***** от 02.02.2018 г., сключен между "И" АД, като заемодател, и Л. Т Д., по
искова претенция, предявена от Л. Т Д., ЕГН **********, с адрес с. Б, против
"И" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С,
представлявано от Г Т Т и А В М.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искови претенции, предявени от Л. Т
Д. срещу "И" АД за прогласяване недействителност на договора поради
противоречие с добрите нрави и за прогласяване недействителност на
договорната клауза на чл.4,ал.2 от договора.
ОСЪЖДА „А“ЕАД,ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.
С, представлявано заедно и поотделно от З С Б и Д М М, да заплати на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД на Л. Т Д., ЕГН **********, с адрес с.
Б, сумата от 406,30 (четиристотин и шест лева и тридесет стотинки ) лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска –
на 16.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
6
ОСЪЖДА "И" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
С, представлявано от Г Т Т и А В М и „А“ЕАД,ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление гр. С, представлявано заедно и поотделно от З С Б и Д М
М да заплатят на основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК на Л. Т Д.,
ЕГН **********, с адрес с. Б сумата от 464 (четиристотин шестдесет и
четири) лева сторени съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА "И" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
С, представлявано от Г Т Т и А В М и „А“ЕАД,ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление гр. С, представлявано заедно и поотделно от З С Б и Д М
М да заплатят на адв. Д. М. М., с адрес гр. София, бул. „*****, офис 5.3,
сумата 360 (триста и шестдесет) лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7