Решение по гр. дело №6/2021 на Районен съд - Царево

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

               №                                      гр. Царево,                 16.07.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЦАРЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИЯ МОСКОВА                                                              

 

при участието на секретаря Петранка Бъкларова,

като разгледа докладваното от съдия Москова гр.д. № 6/2021г. по описа на РС-Царево, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба от „***“ С.А. с адрес на управление във ***, представлявано от законнен представител Д.Д., чрез ю.к. Н.А.М., с която е предявен иск по чл.422 от ГПК,  във връзка с чл.415, ал.1 от  ГПК против Р.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***

          Предявени са  обективно-кумулативно съединени  искове  с правно основание  чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.1, т.1 и чл. 410, ал.1, т.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

          Ищцовото дружество„***" твърди, че на 03.01.2020 г. между  него и Р.С.К., ЕГН ********** е сключен договор за потребителски паричен кредит № ***, съгласно който страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 6000.00 лева за срок от 36 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 01.02.2023г. съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечените погасителни вноски, техния размер и размерът на оставащата главница. Договорено било между страните паричният кредит да бъде изплатен на 36 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 286.68 лева, като в договорът е посочена и общата стойност на плащанията по кредита. Твърди се, че сумата, предмет на договора, е била преведена по личната банкова сметка ***, декларирана от същия и посочена в договора за кредит. Сочи се, че на основание на чл. 3 във връзка с чл. 4 от договора за ответника възникнало задължението да погаси заема на 36 месечни вноски, всяка по 286.68 лева, като в чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Твърди се, че ответницата е преустановила плащането на вноските по кредита № ***. като към тази дата са погасени 0  /нула/ месечни вноски. Посочва се, че на основание чл. 5 от договора, вземането на ищеца „***“ ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е била на 01.04.2020г, от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е било изпратено изрично уведомление до длъжника. Изрично е посочено, че поради неизвършено от страна на длъжника погашение по дълга,  кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд- Царево за следните дължими суми по договор за потребителски паричен кредит № *** както следва:         сумата от 6106.74 лева (шест хиляди сто и шест лева и 74 стотинки) – главница; сумата от 3039.60 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.03.2020 г. до 01.02 2023 година; сумата от         250.36 лева - мораторна лихва за периода от 01.04.2020 г. до 12.10.2020 г. и законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, по което е било образувано ч.гр.№ ***. на РС-Царево и издадена заповед за изпълнение. От съда се иска да приеме за установено че в полза на „***, клон България съществува вземането по договор ****, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 422/2020г. по описа на Районен съд - Царево, а именно: 6106.74 лева - главница по договора за кредит. 3039.60 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.03.2020 г. до 01.02.2023г., 250.36 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.04.2020 г. до 12.10.2020г, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.  Претендират се разноските в заповедното производство по ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд - Царево, както следва: 187.93 лева - държавна такса. 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78. ал. 8 от ГПК, както и разноските за настоящото съдебно производство — 227.92 лева — държавна такса и 100.00 лева — юрисконсултско възнаграждение. Ангажират писмени доказателства.

Препис от ИМ, ведно с приложенията към нея са редовно връчени на ответника Р.С.К., като в изпратеното до ответника съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. В срока по чл.131 от ГПК, ответника Р.С.К. не е депозирала писмен отговор, не е взела становище, не е ангажирала доказателства и не е оспорила ангажираните от ищцовото дружество такива.

В първото съдебно заседание, проведено на 15.07.2021 г. ответникът не се е явил, редовно призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.

В първото заседание по делото ищцовата страна е направила с нарочна молба искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение, ако предпоставките за това са налице.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.

Предвид гореизложеното съдът приема, че са налице всички изискуеми от закона процесуално-правни и материално-правни предпоставки на разпоредбите на чл. 238 и 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, с което се приема за установено, че в полза на „****“ С.А. чрез „***“ С.А., клон България съществува вземането по договор ***, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ***. по описа на Районен съд - Царево, за сумите: 6106.74 лева - главница по договора за кредит, възнаградителна лихва в размер на 3039.60 лева, начислена върху главницата за периода от 01.03.2020 г. до 01.02.2023г., 250.36 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.04.2020 г. до 12.10.2020г, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. По разноските:

         Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува изискуемо вземане на ищеца „***, представлявано от законен представител Д.Д., против Р.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** за сумата от 6106.74 лева (шест хиляди сто и шест лева и 74 стотинки) – главница по договор PLUS-17602369 от 03.01.2020 г.; сумата от 3039.60 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.03.2020 г. до 01.02 2023 година; сумата от     250.36 лева - мораторна лихва за периода от 01.04.2020 г. до 12.10.2020 г. и законната лихва от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК -27.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № ***. по гр. д. № ****. по описа на Районен съд - Царево.

ОСЪЖДА ответника Р.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „***, сумата в размер на 237.93 лева, представляваща направени в заповедното производство разноски, от които държавна такса в размер на  187.93 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, както и сумата в размер на 327.92 лева, представляваща  направени в исковото производство разноски, от които държавна такса в размер на  227.92 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

         Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Заверен препис от решението да се предостави на съдия-докладчика по  частно гр. дело № **** на РС-Царево.

 

                  

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: