П Р И С Ъ Д А

№

гр.***, 20.02.2017 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

*** районен съд, наказателна колегия, седми състав, на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в открито съдебно  заседание,  в следния състав:

Председател : Владимир Страхилов

Съдебни заседатели : К.Ш.

                                                                          С.З.

при секретаря В. Минчева и в присъствието на прокурора К. Стайков като разгледа докладваното от съдията НОХД №1553 по описа на **РС за 2016 г.

Въз основа на доказателствата по делото и на закона съдът

 

П Р И С Ъ Д И :

 

Признава подсъдимите Й.А.Й. – роден на *** ***, турчин, български гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан към датата на деянието, безработен, ЕГН **********, Р.М.К., роден на *** г. в гр. ***, живущ ***, турчин, български гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан към датата на деянието, безработен, ЕГН **********, П.А.С., роден на *** ***, с неустановен адрес в страната, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан към датата на деянието, безработен, ЕГН **********,   за ВИНОВНИ в това, че в периода 24.12.2010 г. – 26.12. 2010 г. в с. ***, действайки след предварителен сговор помежду си, в немаловажен случай, а подсъдимите Р.М.К. и П.А.С. и като непълнолетни, но след като са разбирали свойството и значението на извършеното и след като са могли да ръководят постъпките, чрез използване на технически средства, са отнели чужди движими вещи на обща стойност 1312 лева, собственост на „Бест Клима“ ООД – ***, от владението на И.  Р.Х. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което ги осъжда както следва :

– Й.А.Й. – на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, чл. 36 от НК и чл. 55, ал.1, т.1 от НК  – на три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.1 от НК отлага за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

– Р.М.К. – на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, чл. 60 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б.„б“ от НК – на пробация, която на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 от НК да се състои в следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

– П.А.С. – на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, чл. 60 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б.„б“ от НК – на пробация, която на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 от НК да се състои в следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК определя и налага на подсъдимия П.А.С. общо най-тежко наказание измежду наложеното по настоящата присъди и това по НОХД №130/14 г. на РС – ***, а именно десет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.1 от НК отлага за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимите Й.А.Й., Р.М.К. и П.А.С. да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на **РС направените по делото разноски в размер на 266.60 лева като всеки един от тях заплати по 88.87 лева.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред **ОС в петнадесетдневен срок от днес.

 

Районен съдия :

 

Съдебни заседатели : 1.

 

                                            2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

            МОТИВИ ПО НОХД № 1553/16 Г. НА **РС

            Обвинението е срещу подсъдимите Й.А.Й. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, Р.М.К. – по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и П.А.С. – по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

            В задочно съдебно производство по отношение на подсъдимия П. А. С. прокурорът поддържа обвинението така, както е предявено. Счита същото за доказано и моли съда подсъдимите да бъдат признати за виновни по тези текстове от закона като им се наложат справедливи наказания, ориентирани към минималния законовоустановен размер с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Счита и че са налице предпоставките за приложението на чл. 25, вр. чл. 23 от НК по отношение на последващи деянието осъждания на тримата подсъдими.

            В задочно съдебно производство по отношение на подсъдимия П. А. С. подсъдимият Й.А.Й. дава обяснения по обвинението и съжалява за извършеното. Лично и чрез служебния си защитник моли съда за минимално наказание с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и на чл. 25, вр. чл. 23 от НК по отношение на последващо деянието осъждане.

            В задочно съдебно производство по отношение на подсъдимия П. А. С. подсъдимият Р.М.К. дава обяснения по обвинението и съжалява за извършеното. Лично и чрез служебния си защитник моли съда за минимално наказание с приложението на чл. 55 от НК и на чл. 25, вр. чл. 23 от НК по отношение на последващо деянието осъждане.

            В задочно съдебно производство по отношение на подсъдимия П. А. С. неговите защитници молят съда за минимално наказание с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и на чл. 25, вр. чл. 23 от НК по отношение на последващо деянието осъждане.

            Съдът, след като обсъди и реши въпросите по чл. 301 от НПК, приема за установено и доказано по безспорен начин от фактическа страна следното :

            Подсъдимите Й.А.Й., Р.М.К. и П.А.С. са приятели и през 2010 г. живеели в с. ***. Към 24.12.2010 г. - 26.12.2010 г. подсъдимият Й.А.Й. бил пълнолетен – 19-годишен, а подсъдимите Р.М.К. и П.А.С. били непълнолетни, съответно на 15 г. и 16 г. В същия период тримата подсъдими решили да извършат кражба, тъй като не разполагали с финансови средства. За обект набелязали камиони, собственост на „Бест Клима“ ООД – *** с управители – свидетелите О.Р.М. и И.Р.Х.. Около ден-два преди да деянието тримата подсъдими взели решение да източат дизелово гориво от камионите, да демонтират акумулаторите им, след което отнетото имущество да бъде продадено. В изпълнение на намисленото в периода 24.12.2010 г. - 26.12.2010 г., в тъмната част на денонощието, тримата подсъдими отишли до дърводелски цех в с. ***, където били паркирани т.а. „Рено Премиум“ с рег. № *** и т.а. „Рено Премиум“ с рег. № ***. От първия автомобил с помощта на отвертка демонтирали капачката на резервоара, с маркуч и нафтова помпа източили 280 литра дизелово гориво. Демонтирали и 2 бр. акумулаторни батерии по 180 Аh. От втория автомобил с отвертката демонтирали 2 бр. акумулаторни батерии по 140 Аh.  Вещите скрили в близост до местопрестъплението.  Част от дизеловото гориво почти веднага уговорили и продали на лицето М.И.В.. Част от дизеловото гориво и четирите броя акумулаторни батерии продали отново същата вечер на свидетеля Н.И.Т., на когото закарали вещите, превозвайки ги с лекия автомобил на свидетеля А.В.А., когото извикали за превоза, за който му платили 20 лева. След разкриване на деянието свидетелят Н. И. Т. предал с протокол за доброволно предаване  четирите броя акумулаторни батерии, които били върнати на собствениците им. В хода на съдебното производство подсъдимите дозаместили част от предмета на престъплението, доплащайки на свидетеля И. Р. Х. сумата от 390 лева.

            Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Видно от назначената по делото съдебно-икономическа експертиза стойността на предмета на престъплението възлиза на 1312 лева, като стойността на върнатото и заместеното имущество възлиза на 1064 лева. Видно от назначените по делото съдебно-психиатрични експертизи непълнолетните подсъдими Р. М. К. и П. А. С. са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си.

            По този начин от обективна и субективна страна подсъдимият Й. А. Й. е осъществил състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, подсъдимият  Р.М.К. – по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и подсъдимият П.А.С. – по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

            От обективна страна в периода 24.12.2010 г. – 26.12. 2010 г. в с. ***, тримата подсъдими чрез използване на технически средства – отвертка и нафтова помпа, са отнели чужди движими вещи - 280 литра дизелово гориво, 2бр. акумулаторни батерии – 180 Аh и два броя акумулаторни батерии – 140 Аh на обща стойност 1312 лева, собственост на „Бест Клима“ ООД – ***, от владението на И.  Р.Х. без негово съгласие. Подсъдимите Р.М.К. и П.А.С. са действали като непълнолетни, но след като са разбирали свойството и значението на извършеното и след като са могли да ръководят постъпките. Деянието е извършено сред предварителен сговор, в немаловажен случай – решението за извършването му е взето достатъчно време преди осъществяване на намисленото, подсъдимите са го взели в сравнително спокойна обстановка, при обсъждане на мотивите „за“ и „против“ деянието, предвид и механизмът на осъществяването му с две технически средства, въпреки сравнително невисоката стойност на предмета на престъплението. От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл и с присвоително намерение – юридическо разпореждане с вещите чрез продажбата им.

            Причини за извършване на деянието за тримата подсъдими – занижено правосъзнание, стремеж за облагодетелстване по престъпен начин.

            Обществената опасност на деянието е завишена предвид широкото разпространение през последните години на деяния от подобен вид, при което се увреждат важни обществени отношения, свързани със спокойното упражняване правото на собственост на гражданите.

            Обществената опасност на тримата подсъдими е ниска с оглед на чистото им съдебно минало към датата на деянието и младата им възраст.

            Смекчаващи вината обстоятелства за тримата подсъдими – млада възраст, чисто съдебно минало към датата на деянието, критично отношение към извършеното, изявено разкаяние, чистосърдечни самопризнания, сравнително невисока стойност на предмета на престъплението – малко над 6 минимални работни заплати за инкриминирания период, доброволно възстановяване и заместване на пострадалия на по-голяма част от предмета на престъплението, включително и в съдебно заседание.

            Отегчаващи вината обстоятелства за тримата подсъдими – лоши характеристични данни предвид последващо деянието осъждане за престъпление против собствеността.

Съдът, след като обсъди и прецени обществената опасност на деянието и личната такава на всеки един от подсъдимите, реши, че за всеки един от тях са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.

Затова осъди подсъдимия Й.А.Й. – на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, чл. 36 от НК и чл. 55, ал.1, т.1 от НК  – на три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. По отношение на подсъдимия Й. А. Й. са налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК – наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, подсъдимият не е осъждан към датата на деянието на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, целите на наказанието и преди всичко за поправянето на този подсъдим не налагат ефективно наказание с оглед реалната възможност за положителна социална адаптация.

Осъди подсъдимия Р.М.К. – на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, чл. 60 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б.„б“ от НК – на пробация, която на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 от НК да се състои в следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

Осъди подсъдимия П.А.С. – на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, чл. 60 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б.„б“ от НК – на пробация, която на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 от НК да се състои в следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

 На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал.1 от НК съдът определи и наложи на подсъдимия П.А.С. общо най-тежко наказание измежду наложеното по настоящата присъди и това по НОХД №130/14 г. на РС – ***, а именно десет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.1 от НК отложи за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Това е така, защото деянието по НОХД №130/14 г. на РС – *** е извършено за периода 10.03. 2013 г. – 25.04.2013 г. и е с правна квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК този подсъдим е осъден на десет месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Присъдата е влязла в сила на 28.05. 2014 г. Тоест деянията, за които съдът определи и наложи общо най-тежко наказание, са извършени преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Определеното общо най-тежко наказание съдът отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата, тъй като са налице предпоставките за това – наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, към датите на деянията подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, целите на наказанието и преди всичко за поправянето на този подсъдим не налагат ефективно наказание с оглед реалната възможност за положителна социална адаптация.

Съдът прие за неоснователни правните доводи на прокурора и на защитниците на подсъдимите Й. А. Й. и Р. М. К. за определяне и налагане и по отношение на тях на общо най-тежко наказание на основание  чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК. Това е така, защото подсъдимият Й. А. Й. е осъждан и с присъда по НОХД № 1740/11 г. на **РС, влязла в сила на 06.03.2012 г., на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК на една година лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, като деянието е извършено за периода 25.09.2010 г. – 30.09.2010 г. Формално са налице предпоставките на чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, тъй като деянието, предмет на настоящата присъда и това по НОХД № 1740/11 г. на **РС са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. Но по НОХД № 1740/11 г. на **РС подсъдимият Й. А. Й. се явява реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК на 07.03.2015 г., следователно искането за приложението на  чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК се явява неоснователно.

 По отношение на подсъдимия Р. М. К., то същият е осъждан и с присъда по НОХД № 843/12 г. на **РС, влязла в сила на 13.06. 2012 г., на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК на три месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, като деянието е извършено за периода 01.01.2011 г. – 10.01.2011 г. Формално са налице предпоставките на чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, тъй като деянието, предмет на настоящата присъда и това по НОХД № 843/12 г. на **РС са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. Но по НОХД № 843/12 г. на **РС подсъдимият Р. М. К. се явява реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК на 14.06.2015 г., следователно искането за приложението на  чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК се явява неоснователно.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите Й.А.Й., Р.М.К. и П.А.С. да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на **РС направените по делото разноски в размер на 266.60 лева като всеки един от тях заплати по 88.87 лева.

Водим от горното съдът постанови приложената присъда.

 

Районен съдия :