М О Т И В И
към Решение № 457 от 25.10.2018 год. по
АНД № 1309/2018 год. на СлРС
изготвени на 31.10.2018 год.
Производството
е образувано по повод постановление на РП - Сливен, с което се иска налагане на
административно наказание на обвиняемия Г.В.В. по реда на чл. 78А от НК за
извършено от обвиняемия В. престъпление по чл. 296, ал. 1, предл. 2 от НК.
В
с.з. РП - Сливен, редовно призована, изпраща свой представител, който поддържа
предложението и пледира обв. В. да бъде признат за виновен, като му бъде
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000,00 лева, а
вещественото доказателство – диск, да се съхранява по делото до изтичане на
сроковете за съхранение.
В
с.з. обвиняемият В., редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник.
Признава се за виновен и моли да му бъде наложено минимално наказание.
Упълномощеният му защитник, пледира на обв. В. да бъде
наложено административно наказание по чл. 78А от НК към минималния размер, а
именно хиляда лева.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Обвиняемият
Г.В.В. е български гражданин, със средно образование, разведен, работи, неосъждан.
Обвиняемият
Г.В.В. и свид. С.С.С.сключили граждански брак на 22.08.2015 год., като от брака
си имат едно малолетно дете – М.Г.В., родена на *** год. Обв. В. и свид. С.живеели
в гр. Сливен. Отношенията между съпрузите, обаче се влошили и те се разделили.
Обв. В. ***. С Решение № 939/27.10.2017 год. по гр.д. № 2967/2017 год. на
Районен съд – Сливен, в сила от 14.11.2017 год., бракът между двамата бил
прекратен с развод. Упражняването на родителските права върху малолетното дете М.било
предоставено на майката. Бащата има право на лични контакти с детето всяка
втора и четвърта събота от месеца от 10,00 часа до 17,00 часа и десет дни през
лятото, несъвпадащи с годишния платен отпуск на майката.
След
раздялата и развода свид. С.С.живее в гр. Кермен. Тя работи като компютърен
оператор в Болница (МБАЛ) „Х.Д.” гр. Сливен.
Още
преди приключването на развода им, докато двамата били разделени и след като С.била
подала молба за развод, на 08.08.2018 год. (08.08.2017 год. е вярното)
обвиняемият бил отишъл в гр. Кермен, до дома на свид. С.и между тях възникнал
скандал. Обв. В. искал свид. С.да оттегли молбата си за развод, но тя отказала,
при което той започнал да крещи, да я обижда, псувал я, хванал я за косата и я
съборил на земята. Един съсед на свид. С.(К.К.) се намесил, при което
обвиняемият го ударил.
След
този случай свид. С.С.подала молба по чл. 4, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 и т.
3 и чл. 15, ал. 2, чл. 16 от Закона за защита от домашно насилие и поискала от
съда (СлРС) налагане на мерки за защита срещу домашно насилие. По молбата й
било образувано гр. дело № 3811/2017 год. на Районен съд – Сливен. В хода на
производството по това дело обв. Г.В.В. е признал иска. С оглед на това, с
Решение № 736/30.08.2017 год. по гр. дело № 3811/2017 год. по описа на
РС-Сливен, в сила от 07.09.2017 год., Районен съд – Сливен е наложил на обв. В.
следните мерки за защита от домашно насилие: задължил е обв. Г.В. да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С.С.и е забранил на обв. В. да
приближава на разстояние от 50
метра С.С., жилището й в гр. Кермен, местоработата й и
местата за социален отдих и контакти. Съдът е определил срок от 12 месеца за
наложените мерки за защита от домашно насилие.
Въз
основа на Решение № 736/30.08.2017 год. по гр. дело № 3811/2017 год. по описа
на РС-Сливен, на основание чл. 15, ал. 2, чл. 16 и чл. 5, ал. 1,
т. 1 и т. 3 от Закона за защита срещу домашното насилие, е била издадена
Заповед за защита от домашно насилие № 10, издадена на 30.08.2017 год. от
РС-Сливен, с която на обвиняемия било забранено да приближава на разстояние от 50 метра С.С., жилището й
в гр. Кермен, местоработата й и местата за социален отдих и контакти.
Обв.
В. бил предупреден със заповедта, че при неизпълнение щял да бъде задържан от
органите на МВР и органите на Прокуратурата щели да бъдат уведомени незабавно.
Тази
заповед била връчена на обвиняемия чрез неговия защитник на 30.08.2017 год.
През
месеците август и септември 2017 год. (между 9 август и 22 септември) обв. В.
често изпращал електронни съобщения от своя телефон (номер *****) по телефона
на свид. С.. Съобщенията съдържали обиди, нецензурни изрази и закани със
саморазправа и псувни.
На
28.09.2017 год. на обв. Г.В.В. бил съставен протокол за предупреждение на
основание чл. 65 от Закона за Министерството на вътрешните работи от полицейски
служител от РУ-МВР-Сливен, с който обв. В. бил предупреден да спазва Заповед за
защита № 10 от 30.08.2017 год., издадена със съдебно решение № 736 по
гражданско дело № 3811/2017 год. по описа на Сливенски районен съд, и да се
въздържа от извършването на домашно насилие спрямо С.С..
На
неустановена дата през месец февруари 2018 год., в неустановен час преди обяд,
обв. Г.В.В., въпреки че бил запознат с горепосочената заповед, отишъл до
работното място на свид. С.С.С.– Болница (МБАЛ) „Х.Д.” гр. Сливен. Тогава свид.
С.била на работа в болницата и обвиняемият влязъл в лечебното заведение и
отишъл пред кабинета, където работела свид. С.. Тя излязла пред кабинета си и
обв. В. започнал да говори на висок тон и впоследствие да крещи на свид. С.,
като й казвал, че нищо не можело да го спре, че когато заповедта за защита от
домашно насилие изтече, свид. С.щяла да види тогава какво ще й се случи. Докато
обвиняемият бил в коридора пред кабинета на свид. С., той бил забелязан от
свид. Т.Т.Н., която работи като регистратор в МБАЛ „Х.Д.” гр. Сливен. Свид. Н.видяла,
че свид. С.се уплашила от поведението и виковете на обв. В. и решила да извика
охраната на болницата. Свид. С.й направила знак да не вика охранителите. Свид. С.излязла
пред болницата, заедно с обвиняемия, където той продължил да й вика, но след
няколко минути си тръгнал.
Свид.
С.се върнала на работното си място, като била много притеснена и бледа. Тя се
обадила по телефона на баща си – свид. С.И.С., живущ в гр. Кермен (свид. С.тогава
живеела в дома на родителите си в гр. Кермен), и му казала, че обв. В. бил
дошъл на работното й място и можел да отиде и до дома й.
Около
един час по-късно обв. В. наистина отишъл до дома на свид. С.в гр. Кермен
(тогава тя била още на работа и не била в дома си). Между обв. В., от една
страна, и свид. С.С.и неговия син (брат на свид. С.), от друга, възникнал спор,
като не се стигнало до физическа саморазправа и обвиняемият си тръгнал.
От
приложената по делото справка за съдимост се установява, че с влязла в сила на
21.08.2013 год. Присъда № 312/23.07.2013 год. по НАХД № 527/2013 год. по описа
на Районен съд – Несебър, обв. В. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, предл. 2, т. 1 от НК и на основание
чл. 78А от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 300,00 лева (л. 94 от ДП).
От
приложената по делото служебна справка от ТД на НАП - Бургас, Офис Сливен се
установява, че наложеното наказание „Глоба” по НАХД № 527/2013
год. по описа на РС – Несебър е изцяло погасено на 05.03.2015 год. (л. 102 от
ДП).
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност
и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът изведе
следните правни изводи:
С деянието от описаната фактическа
обстановка обв. Г.В.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 296, ал. 1, предл. 2 от НК, тъй като на неустановена дата
през месец февруари 2018 год.,
в гр. Сливен, не изпълнил Заповед за защита от домашно насилие № 10, издадена
на 30.08.2017 год. от РС-Сливен, въз основа на Решение № 736/30.08.2017 год. по
гр.дело № 3811/2017 год. по описа на РС-Сливен, на основание чл. 15, ал. 2, чл.
16 и чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за защита срещу домашното насилие,
като приближил местоработата на С.С.С.– Болница „Х.Д.” гр. Сливен, на
разстояние по-малко от 50 м.,
въпреки че е бил запознат със Заповедта.
Деянието си обвиняемият е извършил с пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните му последици.
Като
смекчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства съдът прие чистото му
съдебно минало.
Съдът
не отчете отегчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства.
Съгласно
т. 4 от Постановление № 7 от 4.XI.1985 год.
по н. д. № 4/85 год., Пленум на ВС, от наказателна отговорност по чл. 78А от НК
могат да се освобождават и лицата, които са осъждани, но са реабилитирани,
както и тези, които са освободени по глава осма на НК, ако е изтекла една година
от изпълнение на наложената мярка за обществено въздействие или на
административно наказание по чл. 78А от НК. В настоящия случай обв. В. се
е ползвал от привилегията на чл. 78А от НК, но е изтекла повече от една година
от изпълнението на наказанието „Глоба”, тъй като същото е изпълнено на 05.03.2015
год., следователно няма пречка да се приложи отново разпоредбата на чл. 78А от НК.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на обв. В.,
съдът се съобрази с обстоятелството, че са налице законните условия за
прилагане на чл. 78А от НК – чистото съдебно минало на обвиняемия, размерът на
наказанието, предвиден в НК за този вид престъпления и обстоятелството, че няма
причинени от престъплението вреди, поради което освободи от наказателна
отговорност обвиняемия като наложи на обв. В. административно наказание „Глоба”
в размер на 1000,00 лева (хиляда лева) в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Сливен.
Така
определеното наказание на обвиняемия съдът прецени за максимално справедливо и
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващо
на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че
то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на обвиняемия и ще
въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите
членове на обществото.
Вещественото
доказателство по делото: 1 брой диск CD-R, с надпис
10584р-1082/15.05.2018 год., прикрепен към кориците на ДП, следва да се
съхранява по делото до изтичане сроковете за съхранение на самото дело.
Съгласно правилата на процеса, обвиняемият Г.В.В.
беше осъден да заплати направените по досъдебното производство разноски в
размер на 57,65 лева (петдесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки) в полза
на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.
Ръководен
от гореизложеното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: