О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ ........гр.Шумен,
05.06.2023 г.
Шуменският административен съд в закрито заседА.е на пети юни две хиляди двадесет и трета година, в
следния състав:
Председател: Снежина
Чолакова
Членове: Росица
Цветкова
Бистра Бойн
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова ЧКАНД №101 по описа на 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по
реда на чл.248 ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК,
образувано по подадена частна жалба от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР град Шумен, чрез гл. юрисконсулт Ив. С., против Определение №203/07.04.2023
г. по АНД №2364/2022 г. на Районен съд град Шумен.
Частният жалбоподател
сочи, че определението е неправилно, тъй като в производствата по ЗАНН стрА.те не дължат разноски за вещи лица или свидетели. Излагат
се доводи, че заплатеният от санкционираното лице, което е страна и
жалбоподател пред РС град Шумен, депозит за вещо лице по назначената от първоинстанционния съд съдебно-психиатрична експертиза,
следва да бъде възстановена от бюджета на съда, като орган, възложил
експертизата. Счита, че разноските по чл.63д от ЗАНН се изчерпват с адвокатския
хонорар и само за тези разноски би следвало да се тълкува препращането към реда
на АПК, като по отношение възнагражденията на свидетели и вещи лица е приложима
разпоредбата на чл.84 от ЗАНН. Въз основа на изложените доводи частният
жалбоподател отправя искане към съда да бъде отменено атакуваното Определение
на РС град Шумен и да бъде постановено друго такова, с което да бъде изменено
Решение №89/10.03.2023 г. по АНД №2364/2022 г. по описа на РС град Шумен в
частта, с която ОД на МВР град Шумен е осъдена да заплати на А.С. Д. сумата в
размер на 362.10 лв. възнаграждение за вещо лице, като в тази част решението да
бъде отменено, като същата сума да бъде поета от бюджета на Районен съд град
Шумен.
Ответната страна
А.Д., чрез пълномощник адвокат Й.А.от ВАК, в определения срок е депозирал
отговор по частната жалба, в който са изложени подробни аргументи за
неоснователност на жалбата и предлага Определението на РС град Шумен, като правилно
и законосъобразно, да бъде оставено в сила.
От събрА.те по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:
С Решение
№89/10.03.2023 г., постановено по АНД №2364/2022 г., РС град Шумен е отменил НП
№22-0869-002217/02.09.2022 г. на Началника на Сектор ПП при ОД на МВР град
Шумен, с което на А.С.Д. ***, на основА.е чл.175 ал.1
т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150.00 лв. и лишаване от управление на
МПС за срок от 4 месеца. Със същото Решение съдът е осъдил на основА.е чл.63д от ЗАНН ОД на МВР град Шумен да заплати на А.
С.Д. сумата общо в размер на 1 142.10 лв., представляваща направените по
делото разноски от страната - санкционираното лице, от които 780.00 лева с ДДС
заплатено възнаграждение за един адвокат и 362.10 лв. внесено възнаграждение за
вещо лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза.
С молба по реда
на чл.248 от ГПК административнонаказващият орган
Началник сектор ПП при ОД на МВР град Шумен – ответник по АНД №2364/2022 г. по
описа на РС град Шумен, е сезирал първоинстанционния
съд с искане за изменение на Решение №89/10.03.2023 г., постановено по АНД
№2364/2022 г., в частта за разноските и конкретно по отношение присъдената сума
в размер на 362.10 лв., представляваща внесено възнаграждение за вещо лице по
назначената съдебно-психиатрична експертиза, като е изложен довод, че разходите
за вещи лица следва да бъдат поети от бюджета на съда.
С атакуваното в
настоящото производство Определение №203/07.04.2023 г., постановено по АНД №2364/2022
г., Районен съд град Шумен е оставил без уважение направеното искане за
изменение на решението в частта за разноските. Съдът е посочил, че изготвената
в хода на съдебното производство съдебно– психиатрична експертиза е била
поискана от страна на жалбоподателя-санкционираното лице и след указА.я на съда страната е внесла определения депозит -
възнаграждение за вещото лице в размер на 362.10 лв., поради което тази сума се
явява разноски по производството по смисъла на чл.143 от АПК. Съобразно изхода
на делото следва да бъде възстановена от бюджета на органа, издал отменения акт.
С оглед на това решаващият съд е постановил атакувА.ят
съдебен акт.
От така
установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:
Депозираната частна
жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна,
поради следното:
Съгласно чл.63д
от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство, стрА.те имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. ОсновА.ята и
редът за тези разноски са регламентирА. в чл.143 от АПК, като съгласно ал.1 на посочената разпоредба, когато съдът отмени обжалвА.я административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В настоящата хипотеза е налице отменено изцяло НП на Началник сектор ПП
при ОД на МВР град Шумен, както и страната, обжалвала това НП пред РС град
Шумен, е направила разноски за адвокатски хонорар и за изготвяне на съдебна
експертиза. При това положение правилно с Решението си РС град Шумен е осъдил административнонаказващия орган да заплати на
санкционираното лице разноските му по делото, тъй като административнонаказващият
орган, издавайки незаконосъобразно наказателно постановление, е станал причина
за иницииране на съдебното производство, респективно – за сторените от
жалбоподателя разноски, поради което и предвид изхода на делото, същият следва
да понесе тежестта на разноските.
Неоснователно
частният жалбоподател твърди, че в случая е приложима разпоредбата на чл.84 от ЗАНН и във тази връзка на основА.е чл.187 ал.1 от НПК
и чл.190 ал.1 от НПК възнаграждението на вещото лице по изготвената експертиза
следва да бъде поета от бюджета на съответния съд. Сочените разпоредби са
приложими в хипотеза, когато действително възнаграждението на вещото лице е
изплатено от бюджета на съда и при отмяна на НП тази разноска
остава за сметка на съда. В настоящия случай обаче възнаграждението е заплатено
от страна в производството и доколкото НП е било отменено от съда, то е
приложима нормата на чл.143 от АПК.
В горния смисъл
некоректно частният жалбоподател се позовава на Определение №52/13.09.2021 г.
на АдмС град Шумен, постановено по ЧКАНД №225/2021 г.
по описа на същия съд, тъй като посоченият съдебен акт е постановен при
различни факти, а именно възнаграждението на вещото лице е било изплатено от
бюджета на съда, което е различно от фактите по настоящото производство.
УказА.ята на съда, пред който се разглежда правен спор,
включително и по отношение коя страна следва да внесе депозит за вещо лице или
свидетел, не могат и не подлежат на касационен контрол от горната инстанция,
каквито твърдения се навеждат в частната жалба. Касационната инстанция
единствено проверява дали правилно са възложени разноските съобразно изхода на
делото.
Отговорността за
разноски в съдебното производство е обективна, невиновна отговорност и тя се
поражда при неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене
на делото по повод на този спор, и съдебен акт в полза на страната, която
претендира разноските. Като е съобразил това, правилно РС град Шумен е възложил
в тежест на ОД на МВР град Шумен направените от санкционираното лице всички
разноски по съдебното обжалване на НП, както и законосъобразно е приел за
неоснователна молбата на частния жалбоподател с искане за изменение на решението
в частта за разноските.
Въз основа на
гореизложеното настоящият касационен състав приема, че частната жалба е
неоснователна, а атакуваното Определение №203/07.04.2023 г. на РС град Шумен,
постановено по АНД №2364/2022 г. по описа на същия съд следва да бъде оставено
в сила като правилно и законосъобразно.
Водим от
горното, Шуменският административен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
Оставя в сила Определение №203/07.04.2023 г. на РС град
Шумен, постановено по АНД №2364/2022 г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:............................. ЧЛЕНОВЕ: 1............................
2............................
ЗАБЕЛЕЖКА:Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 05.06.2023 г.