РЕШЕНИЕ
№ 512
гр. гр. Хасково, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Маргарита М. Пондалова
като разгледа докладваното от Нели Д. И. Гражданско дело №
20235640100481 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.250 от ГПК.
Образувано е по повод постъпилата молба вх. рег. № 20850/19.12.2024г., с
която се иска постановяване на допълнително решение относно претенцията
за законна лихва, като се иска да бъде осъдено ответното дружество да
заплати на ищеца законната лихва върху сумата от 5950 евро, считано от
датата на завеждане на молбата за обезпечение на бъдещ иск в съда до
окончателното изплащане на сумата. В молбата се твърди, че съдът не се е
произнесъл по претенцията за присъждане на законната лихва, поради което са
налице предпоставките на чл.250, ал.1 от ГПК за постановяване на
допълнително решение.
Ответникът по молбата за допълване на решение депозира отговор в
законовия срок, като намира същата за основателна, но счита, че законната
лихва следва да се присъди от датата на депозиране на исковата молба в съда,
а не от датата на молбата за обезпечаване на бъдещ иск.
Съдът като прецени молбата, с оглед събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Молбата за допълване е допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна в предвидения от чл.250 от ГПК срок. По същество се явява и
основателна, тъй като действително още с исковата молба е направено искане
за присъждане на законна лихва, но съдът е пропуснал да се произнесе по това
искане в крайния съдебен акт. Ето защо, този пропуск следва да се поправи с
настоящото допълнително решение, с което да се присъди законната лихва
1
върху присъдената с решението сума за главница, тъй като очевидно
ответникът е изпаднал в забава с неизплащане в съответните срокове на
дължимите суми по процесните фактури, в които са обективирани сключените
между страните договори за покупко-продажба на автомобили.
С решение №809/07.11.2024г., постановено по гр. д. №481/2023г. по
описа на Районен съд-Хасково, е осъден „БОБИКАР“ ЕООД със седалище и
адрес на управление с.Татарево, общ.Минерални бани, п.к. 6344, ЕИК
*********, представляван от управителя Б.Г.С., да заплати на Omnia Export
s.a.s. di К.К. &C. /Омния Експорт С.А.С. на К.К. и Ко/ със седалище и адрес на
управление Т. /К./ В., ***********, п.к. 22016, местност ОСУЧО, номер по
ДДС : ***********, представляван от К.К., сумата общо от 5950 евро по
следните фактури : фактура № 1/МЕ от 16.02.2018 г. - 1850 евро, фактура №
2/МЕ от 16.02.2018 г. - 800 евро, фактура № 3/МЕ от 16.02.2018 г. - 1450 евро,
фактура № 4/МЕ от 23.02.2018 г. - 1250 евро, фактура N 1/01 от 01.02.2019 г. -
600 евро, като исковете с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
суми по фактури, издадени за периода от 08.07.2015г. до 19.12.2017г. в размера
над 5950 евро до пълния предявен размер от 43460 евро, като неоснователни
са отхвърлени.
Видно от самата искова молба ищецът е поискал върху главницата да му
бъде присъдена и законната лихва от датата на завеждане на молбата за
обезпечение на бъдещ иск в съда до окончателното изплащане. След като с
решението съдът е приел, че следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца главницата следвало е да се присъди и законната лихва, но от
предявяване на иска – 02.03.2023г. Настоящият съдебен състав напълно
споделя доводите на процесуалния представител на ответника, че
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху дължимите суми
за главница следва да се дължи от датата на депозиране на исковата молба в
съда, а не от датата на депозиране на молбата за обезпечение на бъдещ иск.
Съдът счита, че не съществува процесуална пречка да се претендира лихва за
забава върху главницата от по-ранен момент от този на предявяване на иска,
но това несъмнено представлява отделен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД,
който е следвало ищецът да предяви по надлежния ред с посочване на период
и размер на иска, както и със заплащане на съответната държавна такса върху
посочения размер. В конкретния случай очевидно волята на ищеца не е била
да предяви такъв отделен иск за присъждане на лихва за забава, доколкото е
визирал в исковата молба, че претендира законна лихва до окончателното
изплащане на главницата, а не е конкретизирал, че претендира същата от
датата на депозиране на молбата за обезпечаване на бъдещ иск до датата на
завеждане на исковата молба в съда, за който период има възможност да се
изчисли и посочи и съответен размер на лихвата за забава. С оглед
гореизложените съображения и доколкото се претендира присъждане на
законна лихва до окончателното изплащане на главницата, съдът счита, че
същата е дължима от датата на депозиране на исковата молба в съда, а не и от
по-ранен момент.
Ето защо, съдът намира молбата за допълване на постановеното по
настоящото дело решение за основателна и счита, че следва да се уважи, като
2
се присъди на ищеца и претендираната законна лихва върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба – 02.03.2023г. до окончателното
изплащане, в останалата част от датата на депозиране на молбата за
обезпечаване на бъдещ иск до датата на завеждане на исковата молба
претенцията за законна лихва следва да се отхвърли, като неоснователна.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА решение №809/07.11.2024г., постановено по гр. д.
№481/2023г. по описа на Районен съд-Хасково, като
ОСЪЖДА „БОБИКАР“ ЕООД със седалище и адрес на управление
с.Татарево, общ.Минерални бани, п.к. 6344, ЕИК *********, представляван от
управителя Б.Г.С., да заплати на Omnia Export s.a.s. di К.К. &C. /Омния
Експорт С.А.С. на К.К. и Ко/ със седалище и адрес на управление Т. /К./ В.,
***********, п.к. 22016, местност ОСУЧО, номер по ДДС : ***********,
представляван от К.К., законната лихва върху присъдената с горецитираното
съдебно решение сума за главница от 5950 евро, считано от датата на
предявяване на иска – 02.03.2023г. до окончателното изплащане, като
искането за присъждане на законната лихва от датата на депозиране на
молбата за обезпечение на бъдещ иск /09.01.2023г./ до датата на депозиране на
исковата молба /02.03.2023г./, като неоснователно ОТХВЪРЛЯ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: М.П.
3