О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 24. 01. 2020г. град
Перник
Пернишкият окръжен съд
на 24. 01. 2020г.,
в закрито заседание в следния състав :
Съдия : Методи Величков
като разгледа търговско дело № 65 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното :
С определение № 349, постановено на 08. 11. 2019г., на основание чл. 47, ал.6, изр. първо от ГПК е назначен адвокат Р.Т. за
особен представител на ответниците по делото Б.К.Б. и М.Г.П..
Адвокат Р.Т. в
качеството му на особен представител на ответниците е подал писмен отговор, с
който оспорва исковата молба като неоснователна. Навежда доводи, че ищецът не е
активно легитимиран да предяви исковете, тъй като не са налице изискванията на
чл.99, ал.3 от ЗЗД за прехвърляне на вземането. Счита, че ответниците не са и
надлежно уведомени за обявяване на цялото задължение по договора за кредит за
предсрочно изискуемо.
„Юробанк
България“ АД е подало допълнителтелна искова молба. С нея навежда доводи, че с
изпратените уведомления по чл. 99 от ЗЗД, е отнето преимуществото на срока по
договора за кредит, но самият договор не е прекратен. Позовава се на
разпоредбата на чл. 25, ал.1 от договора, че с нея ответниците са се съгласили
във всеки един момент вземането да бъде прехвърлено, а на 06. 12. 2007г. е
сключен договор за прехвърляне на вземанията с „Бългериън Ритейл Сървисиз“. Сочи,
че с нотариално заверено пълномощно, приложено към допълнителната молба, цедентът
е упълномощил цесионера да го представлява в съществуващите отношения с
физически лица – кредитополучатели.
Твърди, че дори да е липсвало надлежно уведомяване на
кредитополучателите за предсрочната изискуемост на вземането, то с връчването
на препис от исковата молба, това е станало реалност.
Особеният
представител на ответниците адвокат Т. е подал отговор на допълнителната молба,
с който твърди, че не е налице хипотезата на чл. 99 от ЗЗД и не може да се
извършва упълномощаване пред нотариус, което противоречи на разпоредба на
закона /ЗЗД/.
Пернишкият окръжен
съд намира, че исковете се явяват редовни и процесуално допустими.
Съдът намира, че
следва да се приемат представените с исковата молба и с допълнителната искова
молба, писмени доказателства.
Следва да се назначи поисканата с исковата
молба съдебно – счетоводна експертиза, която след като извърши проверка в
счетоводството на дружеството - ищец да отговори на формулираните в
доказателствената част на исковата молба пет въпроса.
За вещо лице следва да бъде определена
Я. А..
Следва да бъде
определен депозит в размер на 300лв., вносим от банката – ищец по сметка на
Пернишкия окръжен съд, в 7 дневен срок от получаване на съобщението и в същия
срок да бъде представена вносната бележка.
На основание чл. 146
от ГПК съдът следва да извърши доклад по делото, както следва :
По съображения,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба, ищецът “Юробанк България”
АД – гр. София /с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД/, моли да
бъдат осъдени ответниците Б.К.Б. и М.Г.П., да му заплатят част от задълженията
по Договор за потребителски кредит № HL28057 от
12. 10. 2007г., Допълнително споразумение от 03. 12. 2009г., Допълнително
споразумение от 26. 11. 2010г., Допълнително споразумение от 30. 11. 2010г. и
Допълнително споразумение от 20. 10. 2015г. :
-Главница в размер
на 39856,73EUR по за периода от 23. 08. 2017г.
до 02. 07. 2019г.;
-Възнаградителна
лихва за периода от 23. 08. 2017г. до 14. 05. 2019г. в размер на 5023,02 EUR;
- Мораторна лихва в
размер на 1758,27 EUR
за периода от 23. 08. 2017г. до 02. 07. 2019г.;
-Такси : 540,17 EUR
за периода от 20. 09. 2017г. до 02. 07.2019г.;
-Застраховки : 115,79
EUR;
-Нотариални такси :
445,20 EUR;
- законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба,
както и направените по делото
разноски.
Така предявеният осъдителен иск е с правно
основание чл. 430, ал.1 вр. с чл. 432, ал.1, предложение първо от ТЗ, вр. с чл.
18, ал.1 от Договор за потребителски кредит № HL28057 от 12. 10. 2007г. вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Не са налице права и
обстоятелства, които да се признават от ответниците.
Не са налице
обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
При така предявения иск доказателствената
тежест изцяло тежи върху ищеца. Същият следва да докаже наличието на
облигационно правоотношение между него и ответниците, наличието на основания за
предсрочна изискуемост на кредита, размера на дължимите суми, както и надлежно
извършване на двете цесии на процесните суми.
Ищецът е ангажирал доказателства
във връзка с твърденията си.
Ответниците следва
да докажат извършеното от тях плащане, ако има такова.
Съгласно решение № 23 от 07.
07. 2016г. по т. д. № 3686 / 2014г. по описа на ВКС, I т. о., ТК, постановено
по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика -
Първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор. Когато констатира наличие на тези обстоятелства, съдът,
разглеждащ делото по същество, е длъжен с оглед принципа на състезателност да
уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те,
като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства.
Съдът не се произнася по неравноправния характер на клаузата, ако потребителят,
след като е бил уведомен, се противопостави на това. Уведомяването на
страните и даването на възможност за становище и доказателства се извършва от
първата инстанция с доклада по делото, а при пропуск - по всяко време на
висящността на производството пред първата или втората инстанция, като вкл. при
необходимост се отменя определението за даване ход на устните състезания.
Оглед изложеното
Пернишкият окръжен съд намира, че следва да даде възможност на страните в 7 дневен срок от получаване на определението да изразят
становище дали е налице неравноправност на следните клаузи :
- чл. 3, ал.1 вр. с
чл.5 и чл. 6, ал.1 от договора, както и чл. 6, ал.2 от Допълнително
споразумение от 30. 11. 2010г., предвиждащи едностранно увеличение на лихвения
процент по кредита от страна на банката;
-чл. III от Допълнително споразумение
от 03. 12. 2009г., в което не е посочено на какво основание се внася сумата 220
евро и се предоставя на преценката на банката дали да погаси с нея просрочена
сума или не.
-чл. I вр. с чл.IV от Допълнително споразумение от
03. 12. 2009г., чл.3 вр. с чл.2 от Допълнително споразумение от 30. 11. 2010г.,
чл.3, вр. с чл.2 от Допълнитгелно споразумение от 20.10. 2015г., предвиждащи
преструктурира на дълга, като дължимата до този момент лихва за забава се
включи като дължима лихва и по този начин ще се заплаща лихва върху лихва за
забава /анатоцизъм/.,
Както и да направят
доказателствени искания в тази насока.
С оглед
гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Указва на страните
да постигнат спогодба.
Приема и прилага
представените с исковата молба и с допълнителната искова молба писмени
доказателства.
Назначава поисканата с исковата молба съдебно –
счетоводна експертиза, която след като извърши проверка в счетоводството на
дружеството - ищец да отговори на формулираните в доказателствената част на
исковата молба пет въпроса.
Определя за вещо
лице Я. А..
Определя депозит за
вещото лице в размер на 300лв., вносим от банката – ищец по сметка на Пернишкия
окръжен съд, в 7 дневен срок от получаване на съобщението и в същия срок да
бъде представена вносната бележка.
Докладва делото,
по реда на чл. 146, ал.1 от ГПК, така както е направено в мотивите на
настоящето определение.
На основание чл.
146, ал.3 от ГПК, съдът дава възможност на страните, в седмичен срок от
връчване на настоящето определение, с писмени молби да изложат становището си
по дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия.
Дава възможност на страните в 7 дневен срок от
получаване на определението да изразят писмено становище дали е налице
неравноправност на следните клаузи :
- чл. 3, ал.1
вр. с чл.5 и чл. 6, ал.1 от договора, както и чл. 6, ал.2 от Допълнително
споразумение от 30. 11. 2010г., предвиждащи едностранно увеличение на лихвения
процент по кредита от страна на банката;
-чл. III от Допълнително споразумение от 03. 12.
2009г., в което не е посочено на какво основание се внася сумата 220 евро и се
предоставя на преценката на банката дали да погаси с нея просрочена сума или
не.
-чл. I вр. с
чл.IV от Допълнително споразумение от 03. 12. 2009г., чл.3 вр. с чл.2 от
Допълнително споразумение от 30. 11. 2010г., чл.3, вр. с чл.2 от Допълнитгелно споразумение от 20.10. 2015г.,
предвиждащи преструктурира на дълга, като дължимата до този момент лихва за
забава се включи като дължима лихва и по този начин ще се заплаща лихва върху
лихва за забава /анатоцизъм/,
Както и да
направят доказателствени искания в тази насока.
Насрочва делото
за 25. 02. 2020г. от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните и
вещото лице. Ответниците да се призоват чрез адвокат Р.Т..
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия :