Определение по дело №1407/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 166, ал.4 от Административно-процесуален кодекс /АПК/.

Производството по делото е образувано по жалба на К. С. Г. с [ЕГН], с адрес: обл. Сливен, [населено място], [улица], депозирана чрез адвокат Б., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0444-000071 от 02.05.2025г. на Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 05 Пловдив, с която на основание чл. 171, т.2а, б. а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена на К. С. Г. с [ЕГН], принудителна административна мярка-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца на лек автомобил „Ауди А4 с рег. № [рег. номер].

Заповедта за прилагане на ПАМ е съобщена на К. С. Г. на 04.06.2025г., което се установи от разписка към заповедта за налагане на ПАМ. Жалбата е входирана чрез административния орган до ПАС на 25.06.2025г.,чрез пълномощник с приложено пълномощно, следователно е подадена в срок.

С жалбата се претендира отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна.

С нарочна молба от 16.07.2025г. се иска спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0444-000071 от 02.05.2025г. на Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 05 Пловдив.

В искането се сочи, че с процесното МПС жалбоподателят работи и това пречи на неговата дейност. Предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Твърди се, че табелите на МПС са свалени от 01.05.2025г., което означава, че ½ от срока на ПАМ вече е изтекъл.

Иска се спиране на ЗПАМ на основание чл. 166, ал.2 от АПК.

Съдът намира, че искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение по закон на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0444-000071 от 02.05.2025г. на Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 05 Пловдив, е процесуално допустимо, подадено от страна, имаща правен интерес.

От фактическа страна Съдът установи следното: Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0444-000071 от 02.05.2025г. на Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 05 Пловдив, на основание чл. 171, т.2а, б. а от ЗДвП, е наложена на К. С. Г. с [ЕГН], принудителна административна мярка-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца на лек автомобил „Ауди А4 с рег. № [рег. номер].

Административният орган е наложил тази принудителна административна мярка след като е установил, че е съставен АУАН GА №1117187/01.05.2025г. по чл. 150 от ЗДвП, с който са иззети СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели с № [рег. номер].

Констатациите, обективирани в АУАН № GА №1117187/01.05.2025г., служат като основание за издаване на Заповед №25-0444-000071 от 02.05.2025г. на Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 05 Пловдив.

Съгласно чл.171, т.2а,б.“а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

При установеното от фактическа страна, Съдът във връзка с посочените в искането за спиране възражения и в съпоставка с мотивите за издаване на заповедта за налагане на ПАМ по реда на чл.171, т.2а,б.“а“ от ЗДвП, и след като съобрази изискванията на чл.166, ал.2 и чл.60, ал.1 от АПК, приема, че искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение е неоснователно.

Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно приложимата разпоредба на 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр ал. 4 от АПК.

Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, преценява дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е негова. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. Респективно следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

В случая Съдът установи, че към жалбата и към молбата от 16.07.2025г. не са представени са представени нови писмени доказателства, обосноваващи извод, че предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия.

Законът предвижда прекратяване на регистрацията на ППС при наличие на предпоставките по чл. чл.171, т.2а,б.“а“ от ЗДвП, т. е. законовата разпоредба предпоставя засягане на правата на управляващия МПС, в защита на особено важния обществен интерес за осигуряване на безопастността на движението по пътищата. При сравняване на значимостта на защитения от закона обществен интерес за осигуряване на безопасността на движението по пътищата, с оглед на който е допуснато предварителното изпълнение на акта по силата на закона и интереса на жалбоподателя да управлява МПС, за да работи и упражнява дейността си / без доказателства в тази посока, ангажирани от жалбоподателя/, съдът намира, че превес има обществения интерес. В случая да се спре предварителното изпълнение на принудителната административна мярка би означавало да се осуети изпълнението на принудителната мярка, която е наложена за защита на особено важен обществен интерес.

Жалбоподателят излага само твърдения, но не изяснява каква точно дейност извършва с МПС, не сочи конкретни доказателства.

Съдът намира, че в случая предварителното изпълнение не е прекомерно, тъй като не преминава рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия. Не въздейства по недопустим начин на същността на правото, чиято защита се търси, което води до извода, че е спазен принципът на съразмерност по чл. 6 ал.1 от АПК.

Налага се изводът, че искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед се явява неоснователно.

С оглед на горепосоченото и на основание чл. 166, ал. 4 от АПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. С. Г. с [ЕГН], за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0444-000071 от 02.05.2025г. на Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 05 Пловдив.

Определението може да се обжалва с частна жалба, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд.