Р Е Ш Е Н И Е
№
12.9.2019
г. град Велико
Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на
десети септември две хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги
Георгиев
при
секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 1225 по описа за
Производството е образувано по искова молба
на „Теленор
България” ЕАД срещу П.К.П., с
която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземане на ищеца
за сумата от 79.31 лева -
стойност на далекосъобщителни услуги за периода от 15.8.2016 г. до 14.12.2016
г. по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 10.6.2016 г., за
което е издадена заповед за изпълнение по ЧДГ № 595/2019 г. на Районен съд –
Велико Търново, както и за осъждането на ответника за сумата от 310.41 лева – незаплатени лизингови вноски по
договори за лизинг от 10.6.2016 г. и 7.9.2016 г.
Ищецът твърди, че между страните е било
налице облигационно правоотношение по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 10.6.2016 г. за предпочетен номер 0892 99 55 18 с
уговорен срок на действие до 10.6.2018 г. Заявява, че при възползване от
преференциални условия ответникът е взел мобилно устройство Telenor
Smart Plus II Black, чието изплащане е уговорено на 23 месечни вноски в
размер от 5.59 лева всяка. Сочи, че ответникът е взел и втори абонаментен план с
предпочетен номер 0893 39 79 65 - съгласно договор за мобилни услуги от
7.9.2016 г. с уговорен срок на действие до 7.9.2018 г., като при възползване от
преференциални условия е взел и още едно мобилно устройство - Lenovo С2 Black, чието изплащане
е уговорено на 23 месечни вноски в размер от 9.99 лева всяка. Твърди, че поради
неизпълнение на ответника да заплати стойността на потребени
услуги на стойност 79.31 лева е ангажирана отговорността му по т. 11 от договора,
като операторът е прекратил едностранно договорите за ползваните абонаменти и е
издал крайна фактура на стойност 1 842.96 лева, в която е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в размер на 1 040.27 лева,
фактурирана е цената, дължима за оставащите незаплатени
лизингови вноски в размер на 3 10.41 лева и е
включена сумата за потребените мобилни услуги от
предходни три отчетни периода в размер на 79.31 лева.
В
законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба.
С писмена молба, депозирана преди
насроченото съдебно заседание, ищецът поддържа исковата молба, като моли за
постановяване на неприсъствено решение при наличие на предпоставките за това.
Ответникът, редовно призован, не се явява и
не изпраща представител, като не прави и искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
Великотърновският
районен съд, като взе предвид събраните доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
Предявени са установителен
и осъдителен иск с правно основание по чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК,
ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, респ. не изпрати представител, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да
постанови неприсъствено решение. Тези последици са редовно указани на ответника
с разпореждането по чл. 131 ГПК.
Съгласно чл. 239 ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение по делото, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, и предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
От представените доказателства следва да се
приеме за установено, че страните са били в облигационни отношения по договори за
предоставяне на далекосъобщителни услуги и лизинг, като въпреки указаната на
тежест, не бяха ангажирани доказателства, че ответникът е заплатил търсените
суми, произтичащи от сключените
договори, т.е. от представените доказателства може да се направи обоснован
извод за вероятната основателност на исковете.
С оглед установената вероятна основателност
на исковете и тъй като ответникът не представи отговор на исковата молба и негов
представител не се яви в съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като същият е уведомен за последиците
от непредставянето на отговор и неявяване по делото,
съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, като предявените искове следва
да бъдат уважени изцяло, без решението да се мотивира по същество.
Предвид изхода на делото, в тежест на
ответника следва да се възложи заплащането на направените в исковото
производство разноски в размер на 255.00 лева – заплатени държавна такса и
адвокатско възнаграждение, както и разноските, направени в заповедното
производство в размер на 205.00 лева - заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че П.К.П., ЕГН
********** дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, сумата от 79.31 (седемдесет и девет лева и тридесет и една ст.) лева - стойност на далекосъобщителни услуги за
периода от 15.8.2016 г. до 14.12.2016 г. по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 10.6.2016 г., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение по ЧДГ № 595/2019 г. по описа на Районен
съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА П.К.П., ЕГН ********** да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата
от 310.41 (триста и десет лева и четиридесет и една ст.) лева – незаплатени лизингови вноски по
договори за лизинг от 10.6.2016 г. и от 7.9.2016 г., сумата от 255.00 (двеста петдесет
и пет) лева, представляваща направените в исковото производство разноски, както
и сумата от 205.00 (двеста и пет)
лева, представляваща направените разноски по ЧГД № 595/2019 г. по описа на Районен
съд – Велико Търново.
Решение
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: