№ 15312
гр. София, 09.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110151977 по описа за 2024 година
Предявени са активно субективно съединени искове с правно основание
чл.124,ал.1 от ГПК,вр.чл.79 от ЗС от З. Й. Б.,ЕГН **********,с адрес гр.С и Н.
Й. Б. – К,ЕГН **********,с адрес гр.С,против С О,с адрес
гр.С,представлявана от кмета В Т,с искане да бъде постановено решение,с
което да бъде признато за установено по отношение на ответника,че ищците
притежават по ½ идеална част от правото на собственост от недвижими имоти
– поземлен имот с идентификатор *****,жилищна сграда с идентификатор
*****.1 и склад с идентификатор *****.2.
Ищците твърдят,че са наследници по закон на Й А Б,който приживе е
завладял имотите,живял е в имотите,адресът му съвпада с адреса,където се
намират имотите,а след неговата смърт ищците са отдали имотите под наем. В
исковата молба се сочи,че наследодателят на ищците е подал данъчна
декларация,заплащал е данъци и такса битови отпадъци за поземления имот.
Ищците се позовават на безпрепятствено реализирана фактическа власт върху
имотите като сочат,че когато поискали да се снабдят с документи за издаване
на нотариален акт по обстоятелствена проверка узнали,че за имотите са
издадени акт за държавна,а впоследствие и за общинска собственост. Ищците
твърдят,че са придобили правото на собственост на основание давностно
владение и молят съда да постанови решение,с което да уважи предявените
искове.
Ответната страна С О в подадения писмен отговор изразява становище
за неоснователност на исковете като твърди,че през 1997 г. е съставен акт за
общинска собственост въз основа на по-рано съставен такъв за държавна
собственост. Твърди се,че имотът е бил одържавен и на бившите собственици
е предоставен друг имот в обезщетение. Ответната страна заявява,че
плащането на данъците не доказва реализиране на владение. Твърди се,че най-
ранният момент,от който може да тече давност е от 08.03.2022 г. и не е изтекъл
1
срок,за да бъде юридически възможно придобиване на имота по давност.
Ответната страна моли съда да постанови решение,с което да отхвърли
исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Видно от удостоверение за наследници,Й А Б е починал на 05.02.2022 г.
и е оставил като наследници по закон дъщерите си Н. Й. Б. – К и З. Й. Б..
Представени са съобщения относно дължими данъчни задължения,както
и квитанции за заплатени данъчни задължения.
Приет е договор за наем,сключен на 02.10.2022 г. между Н. Й. Б. – К и З.
Й. Б.,като наемодатели,и Е М В,като наемател,за недвижим имот сграда с
идентификатор *****.1 и склад с идентификатор *****.2,както и приемо-
предавателен протокол към договора за наем.
Установява се,че е съставен акт за общинска частна собственост на
03.11.1997 г.,а през 1954 г. е съставен акт за държавна собственост.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от
показанията на свидетелката В се установява,че живее на ***** от 1997 г. и
когато свидетелката отишла там заварила Й Б,който живял на ****,където
живеел сам,макар понякога да са идвали децата и съпругата му. Според
свидетелката В в имота има сграда,залепена до гаража,както и една барака. От
показанията на свидетелката В се установява,че Й Б е поддържал
имота,докато е бил жив,а впоследствие след смъртта му дъщерите на Й отдали
имота под наем на свидетелката,защото нейната внучка е самотна майка с
четири деца и в този имот живее внучката с децата. Разпитана в съдебно
заседание,свидетелката П е депозирала показания,че от 1986 г. до 2008 г. е
живяла на **** № 3 и Й Б е бил техен съсед. Според свидетелката П в имота
на Й имало гараж и работилница,както и Й живеел в имота. Свидетелката П е
казала,че през лятото ищците идвали при своята баба – тъщата на Й,която
живеела на **** № 4 и са играли с децата на свидетелката.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на исковите претенции :
Съдът намира,че за ищците съществува правен интерес от предявяване на
положителните установителни искове за признаването правото им на
собственост при равни дялове върху посочените в исковата молба недвижими
имоти,в която насока следва да бъде отчетено,че за поземления имот има
съставен акт за общинска собственост и от страна на ответната страна е
налице оспорване правото на собственост.
По основателността на исковата претенция :
Искът с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК е положителен
установителен иск,съгласно който ищците следва при условията на пълно и
главно доказване да установят,че правото на собственост им принадлежи на
заявеното придобивно основание – наследствено правоприемство и
2
придобивна давност. Страните не спорят,а и от представеното по делото
удостоверение за наследници се установява,че ищците са наследници по закон
от първа степен по права низходяща линия на Й Б,а по същество спорът е
концентриран относно това дали е осъществена фактическа власт върху
имотите и дали е налице законова пречка за придобиване право на
собственост на основание придобивна давност. Придобивната давност е
оригинерен способ за придобиване право на собственост,ако е реализирана
фактическа власт върху имота с намерение да се свои като законът
регламентира оборима презумпция,че когато е реализирана фактическа власт
върху имота съществува намерение за своене – съгласно чл.69 от ЗС се
предполага,че владелецът държи вещта като своя. Доказването е пълно,когато
от събраните в хода на производството доказателства може да бъде направен
несъмнен и категоричен извод,че е реализиран фактическият състав на
придобивната давност. За да бъде придобито право на собственост на
основание придобивна давност,страната,която се позовава на давността
следва да е реализирала фактическа власт върху имота в продължение на пет
години,ако владението е добросъвестно или десет години,ако владението е
недобросъвестно. Съгласно чл.70,ал.1 от ЗС владението е
добросъвестно,когато владелецът владее имота на основание,годно да го
направи собственик,ако не знае,че праводателят му не е собственик или
формата е опорочена. В конкретния случай с оглед това,че от изложените в
исковата молба твърдения,както и от събраните в хода на производството
доказателства се установява,че наследодателят на ищците се е настанил в
имота,съдът счита,че владението се явява недобросъвестно и подлежи на
изследване въпросът дали е изминал десетгодишен период на реализирана
фактическа власт,в рамките на който период от време да не съществува
законова пречка за придобиване правото на собственост на основание
давностно владение. Владението трябва да е явно,несмущавано,както и да се
осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова
естество, че да не позволява на други лица да владеят същия имот.
Постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се
осъществява непрекъснато,т.е. във всеки един момент,но фактическата власт
върху имота следва да бъде реализирана чрез такива действия,които сочат на
намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на
трети лица. За да бъде възприето,че се осъществява владение върху недвижим
имот,следва лицето да осъществява физическо присъствие в имота, да го
посещава и да извършва явни действия по стопанисването му и то такива
действия,които изключват реализиране на фактическа власт или служене с
имота от страна на други лица. Софийският районен съд приема,че от
събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства може да
бъде направен извод,че наследодателят на ищците,а впоследствие и самите
ищци осъществяват фактическа власт върху описаните имоти – адресът на
имотите е посочен в документи,издадени на името на наследодателя Божков,а
и според свидетелските показания в този имот е живял постоянно Й Б още от
3
деветдесетте години до своята смърт като в имота Й живял,както и работил,а
на свидетелите не е известно други лица да са имали претенции относно този
имот.Свидетелските показания на свидетелките П и В следва да бъдат
кредитирани не само предвид това,че са последователни и хармонизират
помежду си,но и с оглед това,че ответната страна по същество не отрича,че
наследодателят Божков е реализирал фактическа власт върху имота – с писмо
от 06.11.2019 г. С О район „Красна поляна“ изисква от Й Б представяне на
документ за собственост. За да счете,че наследодателят на ищците Й Б е
упражнявал явно владение върху имота,съдът отчете,че същият е подал
данъчна декларация до ответната община относно процесните имоти – в този
смисъл съгласно решение № 50094/21.10.2022 г.,постановено по гражд.дело №
4321/2021 г. по описа на ВКС е възприето,че явно е владението,при което дори
собственикът може да узнае за същото,а в конкретния случай съдът приема,че
наследодателят на ищците е манифестирал намерението си да свои имота,за
който е подал данъчна декларация. По същество спорът между страните е
концентриран относно това дали е възможно да бъде придобит имотът по
давност.В настоящия случай предвид това,че ищците З. Б. и Н. Б. - К
предявяват искова претенция за признаване за установено,че са собственици
на имоти на основание придобивна давност,съдът следва да установи дали е
възможно придобиване на имотите по давност,т.е. дали законът регламентира
забрана за придобиване на имотите по давност. Това означава,че трябва да
бъде изследван въпросът дали имотите са общинска собственост, тъй като по
отношение на възможността за придобиване по давност на имоти - частна
държавна или общинска собственост е действал мораториумът, предвиден в §
1, ал. 1 ЗДЗС. Съдът намира,че при съобразяване представените актове за
частна общинска собственост,съставен въз основа на по-рано съставен акт за
държавна собственост,който е издаден на основание реализирано
отчуждаване,поземленият имот е частна общинска собственост. Имотите
частна общинска собственост за разлика от имотите публична общинска
собственост могат да бъдат придобивани по давност като тази възможност
произтича от изменението на чл.86 от ЗС,в сила от 01.06.1996 г. В конкретния
случай ищците се позовават на придобивна давност,започнала да тече,считано
от м.05.1998 г.,а от събраните в хода на производството доказателства може да
бъде направен извод,че към този момент – м.05.1998 г. и до смъртта си през
2022 г.,общият наследодател е реализирал фактическа власт върху имота. Това
означава,че около осем години са изминали,считано от началния момент на
осъществено владение до налагането на мораториум за придобиване на имоти
частна собственост по давност като давност не е текла в периода 31.05.2006 г.
до 30.12.2017 г. и в периода 20.01.2018 г. до 07.03.2022 г. ( при съобразяване
решение на Конституционния съд № 3/24.02.2022 г. по конст.дело № 16/2021 г.
),а считано от 08.03.2022 г. давност е продължила да тече. Софийският
районен съд,отчитайки изминалия период от време преди налагането на
мораториум,както и периода между 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. и периода
след 08.03.2022 г.,в които периоди първоначално наследодателят на ищците,а
4
впоследствие самите ищци са реализирали фактическа власт върху
имота,приема,че ищците са провели доказване на предявените активно
субективно съединени искове и следва да бъдат признати за собственици на
имота на основание изтекла придобивна давност. Съдът приема за
неоснователен доводът на ответната страна,релевиран в писмения отговор,че
давност е започнала да тече,считано от 08.03.2022 г.,тъй като този довод
противоречи на установената съдебна практика на ВКС,обективирана в
решение № 50080/26.10.2022 г. по гражд.дело № 1814/2021 г. и в решение №
50141/25.04.2023 г. по гражд.дело № 3194/2021 г. по описа на ВКС.
При този изход на делото и като съобрази,че ищците претендират
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да бъдат
присъдени 1769,70 лева като съдът приема за основателно възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение в частта за
разликата над 1500 лева до пълния претендиран размер от 2650 лева при
отчитане фактическата и правна сложност на делото,разглеждането му в
рамките на едно съдебно заседание и при отчитане реализираните
процесуални действия.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от
ГПК,вр.чл.79 от ЗС по отношение на С О,с адрес гр.С,представлявана от кмета
В Т,че З. Й. Б.,ЕГН **********,с адрес гр.С и Н. Й. Б. – К,ЕГН **********,с
адрес гр.С притежават по ½ идеални части от право на собственост на
основание наследствено правоприемство и давностно владение върху
недвижими имоти - поземлен имот с идентификатор *****,жилищна сграда с
идентификатор *****.1 и склад с идентификатор *****.2.
ОСЪЖДА С О,с адрес гр.С,представлявана от кмета В Т да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на З. Й. Б.,ЕГН **********,с
адрес гр.С и Н. Й. Б. – К,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от 1769,70 лева (
хиляда седемстотин шестдесет и девет лева и седемдесет стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5