№ 324
гр. Ловеч, 19.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
в присъствието на прокурора Д. Т. Д.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Частно наказателно
дело № 20254300200264 по описа за 2025 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.
Постъпила е молба от С. В. И., с която моли да бъде условно
предсрочно освободен. Излага, че работи в затвора от началото на присъдата
си и е награждаван, не е имал пререкания с други лишени от свобода и
администрацията. Моли молбата му да бъде уважена.
Упълномощеният от началника на Затвора Ловеч ст. юрк. Г. счита, че
подадената молба е неоснователна и моли същата да бъде оставена без
уважение по изложените доводи в становището, представено от началника на
Затвора-Ловеч.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч зам. окръжен прокурор
Д. счита, че не са налице доказателства за поправянето и превъзпитанието на
лишения от свобода, поради което моли молбата на лишения от свобода И. да
бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание упълномощеният защитник на И. - адв. И. от АК-
Ловеч, моли да бъде уважена молбата, тъй като счита, че са налице условията
на чл. 70 от НК, сочи подробни съображения в тази връзка.
Лишеният от свобода С. В. И. в съдебно заседание се явява лично.
Излага, че поддържа молбата си и моли да бъде освободен условно
предсрочно.
Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището
1
на страните в процеса и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
В момента лишеният от свобода изтърпява наказание лишаване от
свобода наложено с Определение № 23/10.02.2025 г. по ЧНД № 3/2025 г. на
Районен съд – Габрово, в размер на 1 година и 8 месеца „лишаване от
свобода“, от което наказание към днешна дата е изтърпял фактически 1 година
и 8 дни, от работа 3 месеца и 20 дни или всичко 1 година, 3 месеца и 28 дни и
има остатък от 4 месеца и 2 дни.
Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишения от свобода,
становището от началника на Затвора-Ловеч и доказателствата по делото,
счита, че молбата на С. В. И. е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Установено по делото е, че към датата на съдебното заседание лишеният
от свобода фактически е изтърпял повече от половината от наложеното
наказание „лишаване от свобода“. Направеният анализ на всички
доказателства за цялостното поведение на И. обосновава извод, че не са
налице предпоставките визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно
предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората
предпоставка необходима за уважаване молбата му. Съгласно разпоредбата на
чл. 70, ал.1 от НК лицето следва да е дало доказателство за своето поправяне.
Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в нормата на чл.
439а от НПК, а именно това са всички обстоятелства, които сочат добро
поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни
или спортни дейности, социализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват в
оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план
за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други
източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното
поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.
От приложеното към делото становище на началника на Затвора-Ловеч е
видно, че лишеният от свобода И. е постъпил в затвора на 11.06.2024 година за
изтърпяване на наказание в размер на 1 година и 8 месеца „лишаване от
свобода“, наложено с Определение № 23/10.02.2025 г. по ЧНД № 3/2025 г. на
Районен съд – Габрово.
2
Видно от становището е, че при изготвената първоначална оценка на
риска от рецидив е среден - 52 точки. Зоните, влизащи в риск са:
- отношение към правонарушението - признава вина от части, не
разбира мотивите за криминалното си поведение;
- неустойчива мотивация за промяна, не зачита нормите в обществото;
- умения за мислене - не разпознава проблемите, няма зряла стратегия за
справянето с проблемите;
- близко целеполагане, слабост на логическото мислене.
Анализът на риск от сериозни вреди е със средни стойности, за
обществото е среден, предвид естеството на деянието. При личностния
профил се очертават занижени контрол и самокритичност. В затвора рискът от
сериозни вреди е нисък. И. за трети път е в затвора, в условията на затвора са
отчетени опасения във връзка с нарушения на контрола и задълженията.
Представя добра социална вградимост в пенитенциарна среда, има
самочувствие на справящ се. Отчитат се рискови фактори като импулсивност
и слаб самоконтрол.
След изготвена преоценка на 28.05.2025 г. няма промяна в точково
изражение. Зоните, влизащи в риск, остават същите, рискът от вреди остава
със средни стойности.
Видно от становището, въпреки липсата на дисциплинарни наказания и
наличието на една награда, цялостното поведение на лишения от свобода И.
не показва достатъчна положителна промяна. Липсата на наказания и
конфликти са резултат от пасивно съобразяване със затворническия ред, без
трайна промяна в нагласите. Лишеният от свобода полага трудова дейност в
затвора, като основната му цел е да редуцира размера на наказанието си, без
да проявява реална ангажираност към процеса на поправяне и
ресоциализация.
От приложената по делото справка вх. № 4367/17.06.2025 г. от Затвора-
Ловеч, става ясно, че С.В.И. е участвал в специализирана групова работа
„Умения за мислене“ за периода от 17.09.2024 г. до 17.10.2024 г., определена
със Заповед № 1 - 213/16.09.2024 г. и от престоя му в ЗО „Атлант“ е постоянен
участник в спортни дейности по волейбол и футбол.
Осъденият има една награда със Заповед № № 111/12.12.2024 г. -
„удължено свиждане за срок до 4 часа“. Няма наложени дисциплинарни
наказания.
3
Според становището, И. има потенциални възможности за позитивна
промяна в личностно-поведенчески план, но въпреки това липсва желание,
трудно му е да преосмисли досегашния си начин на живот и да приеме нови
алтернативи и не са налице положителни резултати от проведената
корекционно-възпитателна дейност.
Становището на началника на затвора е, че не са налице достатъчно
доказателства за поправяне на осн. чл. 439а, ал.1 от НПК, и на осн. чл. 70 от
НК, изразява отрицателно становище С. В. И. да бъде условно предсрочно
освободен за остатъка от изтърпяване на наказанието му.
В подкрепа на становището на началника на затвора е и становището на
главен инспектор Х.П. – началник сектор ЗО „Атлант“ гр. Троян, който
посочва, че И. е многократно осъждан и за пореден път в Затвора – Ловеч и на
този етап от изтърпяване на наказанието, липсват убедителни доказателства за
поправяне на лишения от свобода С. В. И., поради което предлага молбата му
за условно предсрочно освобождаване да не бъде уважена.
От представения по делото социален доклад от ИСДВР И. Н. е видно, че
лишеният от свобода И. няма желание да участва в каквито и да е било
групови работи и образователни курсове. Същият е слабокритичен към
действията си, не осъзнава в пълна степен важността на извършеното от него,
подвластвен е основно на актуалните си моментни влечения и потребности.
До момента не показва мотивация за промяна и не декларира желание за
преодоляването на проблемите си. Според доклада, целта на лишения от
свобода И. е по-бързо да изтърпи наказанието си, без да си вземе поука от
извършеното от него.
В показанията си в качеството на свидетел пред настоящата инстанция
ИСДВР И. Н. заявява, че е предлагано участие на лишения от свобода И. в
социална програма, но последният не е заявил интерес към същата. Заявил е,
че го интересува само трудовия процес, с оглед намаляване срока на
присъдата.
Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода, следва същият да е изтърпял не по-
малко от половината от наложеното му наказание. В настоящия случай това
формално изискване е налице, тъй като И. е изтърпял всичко 1 година, 3
месеца и 28 дни, а остатъкът от наложеното му наказание към днешна дата е 4
месеца и 2 дни.
4
Фактически изтърпяването на повече от половината от наложеното
наказание не е единствения и решаващ критерии, който следва да се отчита
при преценка за допускането на условно предсрочно освобождаване.
Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни
промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика
- ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал
примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно
положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и
дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с
оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и
липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. В приетия по
делото социален доклад са отчетени, както позитивните, така и негативните
страни в поведението на осъдения. Спрямо последния се прилагат мерки по
отношение осъзнаването на собствените му проблеми, като продължава
работата върху изграждането и утвърждаването на позитиви в уменията му.
Налице е обаче липса на мотивация за промяна в нагласите на лишения от
свобода за законосъобразно поведение. Осъденият е слабокритичен към
действията си, не осъзнава в пълна степен важността на извършеното от него
деяние, подвластвен е основно на актуалните си моментни влечения и
потребности. Според доклада, прогнозата за ресоциализация на И. не е
обнадеждаваща, като поведението на лишения от свобода към момента не
отговаря на изисквания за трайна положителна промяна.
В тази връзка съдът съобразява, че заложените и договорени цели и
задачи от плана на присъдата не са постигнати напълно, както и че
първоначалната мотивация за преосмисляне и промяна на поведението у
осъдения е неустойчива.
Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че е необходимо да
продължи поправителното въздействие по отношение на И., тъй като не са
налице трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат,
че същият се е превъзпитал и поправил, не са постигнати целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното
наказание, поради което не е налице втората кумулативна дадена
предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде оставена без
уважение молбата на лишения от свобода С. В. И. за условно предсрочно
5
освобождаване от изтърпяване на остатъка от 4 месеца и 2 дни от наложеното
му наказание с Определение № 23/10.02.2025 г. по ЧНД № 3/2025 г. на
Районен съд – Габрово, в размер на 1 година и 8 месеца „лишаване от
свобода“, като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С. В. И., роден на
**.**.**** г. в гр. Г., постоянен и настоящ адрес град Г., ***, ЕГН **********,
за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на ОСТАТЪКА от 4
месеца и 2 дни от наложеното му наказание с Определение № 23/10.02.2025 г.
по ЧНД № 3/2025 г. на Районен съд – Габрово, в размер на 1 година и 8 месеца
„лишаване от свобода“, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на
Затвора - Ловеч, и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред
Апелативен съд - гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за
обжалване, освен ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.
Препис от определението да се изпрати на лишения от свобода, на
Окръжна прокуратура-Ловеч и Затвора - гр. Ловеч.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
6