№ 1206
гр. Велико Търново, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110100850 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава претенциите си на твърдения, че ответникът е потребител на
ел. енергия с клиентски номер ***, която е доставяна в обект, с абонатен номер ***,
находящ се в с. ***, както и че съществуващите между тях облигационни отношения за
продажба на ел. енергия са регламентирани от ОУ на ДПЕЕ, приети на основание чл.
98а ЗЕ. Ищецът посочва, че в периода 21.04.2019г. – 20.09.2019г. ответникът е
консумирал ел. енергия в горепосочения обект на обща стойност 182, 67 лв., за което са
издадени процесните фактури. Твърди, че абонатът не е изпълнил задължението си за
плащане, въпреки настъпилата му изискуемост. Посочва, че това неизпълнение е
породило правото му на обезщетение за забава в размер на 14, 80 лв., считано от
падежа на всяка фактура до 26.06.2020г. Твърди, че се е снабдил със заповед за
изпълнение за горепосочените суми по ч.гр.д. № 1527/2020г. на ВТРС срещу която
ответникът в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК е подал възражение. Предвид изложеното
отправя искане до съда да приеме за установено в отношенията между страните, че
ответникът му дължи сумата от 182, 67 лв., представляваща стойност на
консумираната ел. енергия в процесния обект по фактури издадени в периода
13.06.2019г. – 14.10.2019г., ведно със законната лихва, както и сумата от 14, 80 лв.
1
мораторна лихва върху нея. Претендира разноски за исковото и за заповедното
производство.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба със съдържанието по чл. 131 ал. 2 ГПК. Депозирал е заявление, с което е
представил доказателства за плащане на процесните задължения. В съдебно заседание
поддържа възражението си за погасяване на процесните вземания чрез плащане.
Съдът, като взе предвид наличните по делото доказателства и становищата на
страните, намира за установено следното:
Липсва спор, че ответникът е потребител на енергийни услуги за електроснабден
имот, находящ се в *** и че във връзка с доставката на ел. енергия в този обект на
негово име е разкрита партида в ищцовото дружество с абонатен номер *** и
клиентски номер ***. Не е спорно между страните, че облигационните отношения
между тях по повод доставката на ел. енергия се регламентират от Общите условия на
договорите за продажба на ел. енергия на „Е.ОН България Продажби” АД /ОУ на
ДПЕЕ/, одобрени с решение ОУ – 061/07.11.2007г. на ДКЕВР, които са публикувани в
един централен и един местен ежедневник /листи 13-25/.
От представените по делото писмени доказателства - извлечение от сметка на
потребление към 19.02.2021г., справка за потребление, извлечения за фактури и
плащания към 19.02.2021г. и три броя фактури издадени в периода 13.06.2019г. –
14.10.2019г. се установява, че ищцовото дружество е начислило по партидата на
ответника общо сумата от 182, 67 лв. като стойност на потребена ел. енергия за
периода 21.04.2019г. – 20.09.2019г., както и сумата от 14, 80 лв. – мораторна лихва. За
тези суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение № 567/14.07.2020г. по ч.гр.д.
№ 1527/2020г. на ВТРС, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5
ГПК.
Ищецът признава /молба с вх. № 14773/23.09.2021г./, а и от представените от
ответника фискални бонове /листи 55- 57/ се установява, че общо дължимата сума по
процесните фактури от 182, 67 лв., както и законната лихва върху нея натрупана до
06.07.2021г. е погасена чрез плащане на сумата от 216, 47 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК от кредитор,
в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
2
съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му
провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на
посоченото в нея основание.
Безспорно се установи по делото, че между страните съществува валидно
облигационно отношение по договор за доставка на ел. енергия за обект на
потребление, находящ се в ***, сключен при публично известни ОУ. Последните са
част от договорното съдържание на облигационната връзка между страните, доколкото
са спазени изискванията на чл. 98а ал. 3 ЗЕ за публикуването им в един централен и
един местен всекидневник и предвид разписаното в чл. 98а ал. 4 ЗЕ, което е в
отклонение от общото правило на чл. 298 ТЗ, че те влизат в сила за клиентите на
крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Ответникът има качеството на
потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1 т. 41б от ДР на ЗЕ и на чл. 4, ал. 1
ОУ на ДПЕЕ за доставената в този обект ел. енергия и дължи цената на потребеното от
него количество през исковия период. Макар представените от ищеца справки,
извлечение и фактури да имат характеристиката на частни свидетелстващи документи,
ценени в своята съвкупност, наред останалите по делото обстоятелства /счетоводното
отразяване на претендираните задължения и тяхното заплащане от ответника в хода на
процеса/, те безпротиворечиво установяват факта на консумиране на ел. енергия в
процесния обект за спорния период.
Ответната страна не е оспорила представените по делото фактури относно
отразените в тях количества ел. енергия и тяхната стойност, а и очевидно ги признава
след като впоследствие ги е платила. По изложените по – горе съображения съдът
намира, че ищецът в качеството си на краен снабдител по смисъла на § 1 т. 28а от ДР
на ЗЕ е доставил на ответника и същият реално е потребил фактурираното количество
ел. енергия. Получаването на престацията по договора, съгласно чл. 17 т. 2 от ОУ на
ДПЕЕ, е породило за абоната задължение да заплати на доставчика стойността на
потребената от него ел. енергия в срока, разгласен по реда на чл. 15 ОУ на ДПЕЕ.
Съгласно представените от ищеца справки и фактури дължимата от потребителя цената
на консумирана ел. енергия за процесния период 21.04.2019г. – 20.09.2019г. е на обща
стойност 182, 67 лв. Няма спор по делото, че длъжникът не е плати на падежа нито
едно от задълженията си по всяка фактура, поради което в полза на доставчика на ел.
енергия е възникнало вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки ден просрочие /чл. 38 ОУ на ДПЕЕ/. Изчислено по реда на чл. 162 ГПК, същото
за периода от падежа на всяка фактура до 26.06.2020г. възлиза на 14, 80 лв.
Безспорно се установи, че в хода на процеса ответникът е погасил
горепосочените си задължения за главница и мораторна лихва, включително законната
лихва до датата на плащане. Ищецът е направил признание на този неизгоден за него
3
факт, а и той се установява от представените от потребителя фискални бонове. В тази
връзка съдът е обвързан да приеме, че абонатът е изпълнил процесните задължения
като е платил сумите предмет на спора. Погасяването е извършено след подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, но съгласно чл. 235 ал. 3 ГПК, съдът е длъжен да го
съобрази, тъй като е от значение за спорното право. Това правило е важимо и в
производството по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК, в каквато насока е задължителната
практика на ВКС – т. 9 от ТР 4/2013г. на ОСГТК.
По тези съображения предявеният иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл.
415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, макар и доказан по основание и размер,
подлежи на отхвърляне, поради извършеното плащане на дължимите суми.
Въпреки отхвърлянето на предявените искове, ищецът има право на разноски в
заповедното и исковото производство /т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК/, тъй като
ответникът е станал причина за образуването им, поради неплащане в срок на
потребената от него ел. енергия. За исковото производство на ищеца му се следват
разноски за платена държавна такса в размер на 75 лв., за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 25 ал. 1 НЗПрП, за
възнаграждение за особен представител в размер на 100 лв. или общо 175 лв. В
заповедното производство сторените от ищеца разноски са в размер на 75 лв. /25 лв. –
държавна такса и 50 лв. – юрисконсулско възнаграждение/.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс Г,
ЕИК: ********* против П. П. Г., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, искове с правно
основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД за
приемане на установено в отношенията между страните, че П. П. Г., ЕГН: **********
дължи на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД сумата от 182, 67 лв. – главница,
представляваща общ размер на стойността на незаплатена ел. енергия за обект на
потребление с абонатен номер *** и клиентски номер ***, находящ се в ***, за което за
съставени фактури в периода 13.06.2019г. – 14.10.2019г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 13.07.2020г. до окончателното изплащане
на главницата, както и СУМАТА от 14, 80 лв. - мораторна лихва, считано от падежа на
всяка фактура до 26.06.2020г., за които вземания има издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 567/14.07.2020г. по ч.гр.д. № 1527/2020г. на ВТРС, като
неоснователен.
4
ОСЪЖДА П. П. Г., ЕГН: **********, с пост. адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс Г, ЕИК: ********* СУМАТА от 175
лв. /сто седемдесет и пет лева/ - съдебни разноски за исковото производство, както и
СУМАТА от 75 лв. /седемдесет и пет лева/- съдебни разноски за заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5