Споразумение по дело №759/2024 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 338
Дата: 19 септември 2024 г. (в сила от 19 септември 2024 г.)
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20245620200759
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 септември 2024 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 338
гр. Свиленград, 19.09.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
и прокурора Д. Ил. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Наказателно дело от общ характер № 20245620200759 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Производство по реда на глава ХХІХ от НПК.
Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, редовно призовани, изпращат представител – Прокурор Д. С..
Подсъдим В. Ш., редовно призован, се явява. За него се явява адв.Д. С.,
упълномощен защитник от Досъдебното производство (ДП), редовно
призован.
В залата присъства преводач Ф. M С., редовно призована.
Адв.С. – Заявявам, че подзащитният ми ще се ползва в настоящото
производство от турски език.
Съдът като взе предвид, че подсъдимият В. Ш. не владее български език
и предвид изричното изявление на защитника му, че желае да се ползва от
турски език в настоящото производство, намира, че на същия следва да бъде
назначен преводач, като поименно определя Ф. M С., която да извърши устен
превод от български на турски език и обратно, водим от което и на основание
чл. 142, ал. 1 от НПК
О П Р ЕД Е Л И :
НАЗНАЧАВА на подсъдимия В. Ш. преводач Ф. M С., която да извърши
устен превод от български на турски език и обратно при възнаграждение в
размер на 50 лв., платими от БС на Съда.
Да се издаде РКО.
Сне се самоличността на преводача.
1
Преводач Ф. M С., родена на ************* година в село Паисиево,
област Силистра, българка, българска гражданка, живуща в град
********************, област Хасково, със средно образование, омъжена,
неосъждана, без родство, спорове и дела с подсъдимия и с другите участници
в производството.
Преводачът Ф. M С. – Владея писмено и говоримо турски език.
Преводачът Ф. M С. предупредена за наказателната отговорност по
чл. 290, ал. 2 от НК, който предвижда за даване на неверен превод пред Съд
наказание „Лишаване от свобода” до 5 години.
Преводачът Ф. M С. – Обещавам да направя верен превод.
На преводача Ф. M С. се разясниха правата и задълженията
й.
Преводачът Ф. M С. – Ясни са ми правата и задълженията.
Подсъдимият В. Ш. положи подписа си във внесеното от страна на
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград,
Споразумение.
По хода на делото:
Прокурорът – Да се даде ход на делото.
Адв.С. – Да се даде ход на делото.
Подсъдимият В. Ш. (чрез преводача) – Ход на делото. Заявявам, че се
разбирам добре с преводача.
Съдът намира, че не са на лице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На основание чл. 272, ал. 1 от НПК, Съдът пристъпи към снемане
самоличността на подсъдимия чрез преводача.
Подсъдим В. Ш. (**************), роден на ********** година в град
Нусайбин, Република Турция, турчин, турски гражданин, живущ в град
****************, Република Турция, със средно образование, женен,
неосъждан.
На основание чл. 274, ал. 1 от НПК, се разясниха на страните правото
им на отводи срещу състава на съда, прокурора, защитника, съдебния
секретар и преводача.
Прокурорът – Нямам искания за отводи и възражения против състава на
съда, защитника на подсъдимия, секретаря и преводача.
Адв.С. – Нямам искания за отвод и възражения срещу състава на съда,
прокурора, секретаря и преводача.
Подсъдимият В. Ш. (чрез преводача) - Не възразявам против състава на
съда, прокурора, защитника, секретаря и преводача.
2
На основание чл. 274, ал. 2 от НПК, се разясниха на страните правата
им, предвидени в НПК, както и правата на подсъдимия по чл. 55 от НПК, и в
частност тези по чл. 55, ал. 4, вр.чл. 395а и по чл. 395в от НПК, а именно: да
получи писмен превод на съответния език на одобреното от Съда
Споразумение за решаване на делото или да откаже получаването на писмен
превод на посочения документ.
Подсъдимият В. Ш. (чрез преводача) - Ясни са ми правата.
Прокурорът – Имам искане по реда на чл. 72, ал. 2, вр.ал. 1 от НПК
Съдът да допусне обезпечение на предвиденото в закона наказание „Глоба” в
размер на 1/5 от стойността на предмета на престъплението, която Глоба
следва да бъде наложена на подсъдимия В. Ш., като наложите запор върху
пренасяната от същия валута, която е негова собственост и която се намира на
съхранение в Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция
„Митници”, до и 27 8размера на предвиденото наказание „Глоба”, а именно: в
размер на 54 372.10 лв. ил00 евро.
Адв.С. – Предоставям на Съда.
Подсъдимият В. Ш. (чрез преводача) - Предоставям на Съда.
В хода на обезпечителното производство по реда на чл. 72, ал.
1 от НПК, Сезираният съд е длъжен преди да допусне обезпечението да се
произнесе по допустимостта и основателността на Искането за налагането му,
при съобразяване на съответните разпоредби на ГПК. Обезпечението цели
защитата на спорното материално право докато трае висящността на процеса
и предпоставя вероятна основателност на иска. За да бъде допуснато, следва
да са налице определени предпоставки, визирани в чл. 391, ал. 1 от ГПК , а
именно: искът да е допустим, да е подкрепен с убедителни писмени
доказателства, да е налице обезпечителна нужда - когато за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по Решението и
предложената обезпечителна мярка да е подходяща.
Разгледано в наказателно-процесуален аспект съобразно разпоредбата
на чл. 72, ал. 1 от НПК, по Искане на Прокурора съответният
Първоинстанционен съд еднолично взема мерки за обезпечаване на Глобата,
Конфискацията и отнемането на вещи в полза на Държавата по реда на ГПК.
В т. 5 от Тълкувателно решение № 2 от 11.10.2012 година по тълкувателно
дело № 1/2012 година ОСНК на ВКС на Република България се приема, че
препращането към ГПК важи за цялото обезпечително производство, в това
число и за частта, касаеща контрола на постановените Съдебни актове. В т. 3
от посоченото Тълкувателно решение е отбелязано, че независимо, че
3
предметите, иззети като веществени доказателства се намират във фактическа
власт на органа, осъществяващ функция по ръководство и контрол, то те не са
изключени от гражданския оборот и при определени условия с тях могат да се
извършват разпоредителни сделки. Когато Прокурорът прецени, че има
вероятност да бъде извършено разпореждане, което ще затрудни
изпълнението на наказанието, няма пречка да поиска налагането на
обезпечителни мерки върху вещи, иззети като веществени доказателства (така
и Решение № 233/17.04.2013 година, постановено по н.д. № 561/2013 година
на ВКС, I наказателно отделение). Необходимо е във всички случаи наличието
на висящо наказателно производство срещу лице, на което е повдигнато
обвинение за престъпление, за което е предвидено като наказание
Конфискация, Глоба или отнемане на вещи в полза на Държавата. Съдилищата
следва да преценяват съразмерността между размера на поисканите
обезпечения и размера на наказанията, които се обезпечават. Т.е.
обезпечителната нужда трябва да съответства на предложената обезпечителна
мярка, която следва да е насочена към ограничаване на правата на подсъдимия
да се разпорежда със свое имущество, с оглед реализиране на посочените
санкции.
По отношение на Искането по реда на чл. 72, ал. 2, вр.ал. 1 от НПК,
Съдът намира, че същото следва да бъде уважено, тъй като за престъплението,
за което е повдигнато обвинение на подсъдимия се предвижда наказание
„Глоба” в размер на 1/5 от стойността на предмета на престъплението, и
изпълнението на което парично задължение би могло да бъде осуетено в
случай, че обезпечителната мярка „Запор” върху паричните средства, които се
намират на съхранение в Териториална дирекция Митница Бургас при
Агенция „Митници” до размера на Глобата, не бъде постановена. Т.е. на
настоящия етап от висящото съдебно производство е налице обезпечителна
нужда, тъй като без своевременното налагане на обезпечителна мярка,
Държавата до приключването на наказателното производство, с оглед един
евентуален бъдещ осъдителeн Съдебен акт, трудно би могла да реализира
пълноценно своето вземане при налагане на кумулативното наказание
„Глоба”. Т.е. обезпечителната нужда съответства на предложената
обезпечителна мярка.
Ето защо следва да се наложи запор върху сумата от 27 800 евро
съгласно фиксирания валутен курс на БНБ към 18.03.2024 година – 1.95583 лв.
4
за едно евро.
Мотивиран от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА, на основание чл. 72, ал. 2, вр.ал. 1 от НПК, вр.чл. 391 и чл.
397, ал. 1, т. 2 от ГПК, мярка за обезпечаване на наказанието „Глоба” по
НОХД № 759/2024 година по описа на Районен съд – Свиленград, образувано
срещу В. Ш. (**************), роден на ********** година в град Нусайбин,
Република Турция от град ****************, Република Турция, за
престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК, представляващо 1/5 от стойността на
предмета на престъплението,
чрез налагане на ЗАПОР върху 27 800 евро, намиращи се на съхранение
в Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция „Митници”,
представляващи част от веществените доказателства, с левова равностойност
възлизаща на 54 372.10 лв – собственост на В. Ш. (**************), роден на
********** година в град Нусайбин, Република Турция от град
****************, Република Турция.
Да се издаде Обезпечителна заповед на Районна прокуратура – Хасково,
Териториално отделение – Свиленград.
Определението подлежи на въззивно обжалване по реда на чл. 396 от
ГПК с Частна жалба пред Окръжен съд - Хасково в едноседмичен срок, който
за Районна прокуратура - Хасково, Териториално отделение - Свиленград тече
от днес, а за подсъдимия – от връчване на Съобщението за
наложената обезпечителна мярка от Държавния или Частен съдебен
изпълнител.
Указва на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение –
Свиленград да представи по делото доказателства в едноседмичен срок,
считано от връчване на Запорното съобщение за наложената обезпечителна
мярка от Съдебния изпълнител на подсъдимия, относно датата на връчването
му.

Председател:
(Кремена Стамболиева)

Съдът докладва внесеното Споразумение.
Прокурорът – Представили сме Споразумение, което е подписано с
упълномощения защитник на подсъдимия В. Ш., което поддържам и с което
уреждаме всички въпроси по чл. 381, ал. 5 от НПК. Моля производството по
делото да бъде прекратено с одобряване на представеното Споразумение.
5
Адв.С. – Поддържам Споразумението, което е подписано с представител
на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград.
Моля производството по делото да бъде прекратено с одобряване на
представеното Споразумение.
Подсъдимият В. Ш. (чрез преводача) – Поддържам Споразумението,
което съм подписал. Моля производството по делото да бъде прекратено с
одобряване на представеното Споразумение.
На основание чл. 382, ал. 4 от НПК, Съдът запитва подсъдимия В. Ш.
разбира ли обвинението; признава ли се за виновен; разбира ли последиците
от Споразумението; съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал
Споразумението.
Подсъдимият В. Ш. (чрез преводача) - Разбирам обвинението.
Признавам се за виновен. Разбирам последиците от Споразумението и съм
съгласен с тях. Известно ми е, че одобреното Споразумение има характера на
влязла в сила Присъда. Подписал съм Споразумението доброволно.
На основание чл. 382, ал. 5 от НПК, Съдът предлага на страните
следната промяна в Споразумението: в т. 4, абзац последен, на ред втори
вместо грешно изписаното: „************ с ЕГН **********” да се чете
вярното: „Ф. M С. с ЕГН ********** от град ********************, област
Хасково”.
Прокурорът – Съгласна съм.
Адв.С. – Съгласен съм.
Подсъдимият В. Ш. (чрез преводача) – Съгласен съм.
Съдът, след като взе предвид категоричното и безусловно съгласие
относно съдържанието на окончателното Споразумение, ведно с промяната,
направена в днешното съдебно заседание,
О П Р Е Д Е Л И :
ВПИСВА съдържанието на окончателното Споразумение в съдебния
протокол, както следва:
Днес, на 19.09.2024 година в град Свиленград, между подписаните Д. С.
- Прокурор в Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград и Д. С. - Адвокат от Адвокатска колегия - Хасково, упълномощен
защитник на В. Ш. (**************) от Република Турция - обвиняем по ДП
№ 36/2024 година по описа на Териториална дирекция Митница Бургас, като
констатирахме, че са налице условията, визирани в чл. 381 от НПК,
постигнахме помежду си Споразумение за решаване на делото, включващо
съгласието по всички въпроси, посочени в чл. 381, ал. 5 от НПК относно
следното:
1. Обвиняемият В. Ш. (**************), кюрд, турски гражданин,
роден на ********** година в град Нусайбин, Република Турция, с персонален
№ ***************, притежаващ Международен паспорт с №
6
*************, издаден на 30.09.2021 година от Република Турция, с адрес:
град ****************, Република Турция, със средно образование, женен,
неосъждан, месторабота: шофьор в турската фирма „Гюмюш Транс” („Gumus
Trans”), се признава за виновен в това, че на 18.03.2024 година на ГКПП
„Капитан Андреево” - шосе, област Хасково, при излизане от Република
България за Република Турция, не е изпълнил задължението си да декларира
пред митническите органи писмено във Валутна митническа декларация
придружени парични средства - сумата от 139 000 (сто тридесет и девет
хиляди) евро на обща левова равностойност възлизаща на 271 860.37 лв.
(двеста седемдесет и една хиляди осемстотин и шестдесет лева и тридесет и
седем стотинки), съгласно фиксирания валутен курс на БНБ към 18.03.2024
година, пренасяни през границата на страната, като е нарушил разпоредбите
на:
Валутен закон:
- чл. 10а, ал. 2 – „Пренасянето на парични средства в размер 10 000 евро
или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през
границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред
митническите органи при условията и по реда, предвидени в чл. 3, § 2 и § 3 от
Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23
октомври 2018 година относно контрола на паричните средства, които се
внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент (ЕО) №
1889/2005 (ОВ, L 284/6 от 12 ноември 2018 година), наричан по-нататък
„Регламент (ЕС) 2018/1672.”;
- чл. 10а, ал. 3 - „Задължението за деклариране по ал. 2 се смята за
неизпълнено и:
1. когато декларираната информация е невярна или непълна;
2. когато паричните средства не са предоставени на разположение на
митническите органи за контрол.”;
- чл. 10д, ал. 1 - „В случаите, когато пренасяните през границата на
страната парични средства не подлежат на деклариране, приносителят
преминава през зелен коридор („нищо за деклариране”) или устно заявява това
при преминаване през митническо учреждение, в което не се ползват два
коридора.”;
- чл. 10д, ал. 2 - „Разпоредбата на ал. 1 не ограничава правото на
приносителя да извърши писмено деклариране по свое желание. В този случай
декларирането се извършва съгласно чл. 10а или 10б.”;
- чл. 10д, ал. 3 - „В случаите, когато пренасяните през границата на
страната парични средства подлежат на деклариране, но приносителят е
преминал през зелен коридор („нищо за деклариране”) или устно е заявил това
при преминаване през митническо учреждение, в което не се ползват два
коридора, това се смята за невярно декларирана информация.” и
- чл. 10д, ал. 4 - „Декларирането на парични средства, които се
7
придружават от лице, ненавършило 16 години, се извършва от
съпровождащото го пълнолетно лице.” и
Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на съвета от 23
октомври 2018 година относно контрола на паричните средства, които се
внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент (ЕО) №
1889/2005:
- чл. 3, § 1 - „Всеки приносител, който носи в себе си парични средства
на стойност 10 000 EUR или повече, декларира тези парични средства пред
компетентните органи на Държавата членка, през която влиза в Съюза или
излиза от него, и ги предоставя на тяхно разположение за контрол.
Задължението за деклариране на парични средства не се счита за изпълнено,
ако предоставената информация е невярна или непълна или ако паричните
средства не се предоставят на разположение за контрол.”;
- чл. 3, § 2 - „В Декларацията по § 1 се предоставят данни за:
а) приносителя, включително пълно име, данни за контакт,
включващи адрес, дата и място на раждане, националност и номер на
документ за самоличност;
б) собственика на паричните средства, включително пълно име,
данни за контакт, включващи адрес, дата и място на раждане, националност и
номер на документ за самоличност, когато собственикът е физическо лице,
или пълно име, данни за контакт, включително адрес, регистрационен номер и
когато е наличен - идентификационния номер по ДДС, когато собственикът е
юридическо лице;
в) предвидения получател на паричните средства, когато данните са
налични, включително пълно име, данни за контакт, включващи адрес, дата и
място на раждане, националност и номер на документ за самоличност, когато
предвиденият получател е физическо лице, или пълно име, данни за контакт,
включително адрес, регистрационен номер и когато е наличен —
идентификационен номер по ДДС, когато предвиденият получател е
юридическо лице;
г) вида и размера или стойността на паричните средства;
д) икономическия произход на паричните средства;
е) предназначението на паричните средства;
ж) транспортния маршрут и
з) транспортното средство.” и
- чл. 3, § 3 - „Данните, изброени в § 2 от настоящия член, се предоставят
в писмен вид или по електронен път, като се използва формулярът за
Декларация, посочен в чл. 16, § 1, буква а). При поискване на декларатора се
предоставя заверено копие от Декларацията.”,
и стойността на предмета на престъплението е в особено големи
размери - престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК.
8
За така извършеното престъпление чл. 251, ал. 1 от НК от обвиняемия В.
Ш. (**************), със снета по-горе самоличност, на основание чл. 251,
ал. 1, вр.чл. 54, ал. 1 от НК се налагат наказания „Лишаване от свобода” за
срок от 1 (една) година и „Глоба” в размер на една пета от стойността на
предмета на престъплението, а именно: сумата от 54 372.10 лева (петдесет и
четири хиляди триста седемдесет и два лева и десет стотинки).
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното
наказание „Лишаване от свобода” се отлага за срок от 3 (три) години.
2. От деянието, извършено от обвиняемия В. Ш. (**************), със
снета по-горе самоличност, не са причинени съставомерни имуществени
вреди, които подлежат на възстановяване и обезпечаване.
3. Веществените доказателства:
Пари, представляващи сумата от 139 000 (сто тридесет и девет хиляди)
евро на обща левова равностойност възлизаща на 271 860.37 лв. (двеста
седемдесет и една хиляди осемстотин и шестдесет лева и тридесет и седем
стотинки), находящи се на съхранение в Митнически пункт „Капитан
Андреево” при Териториална дирекция Митница Бургас, да се върнат на
собственика В. Ш. (**************) или на правоимащия, от когото са отнети
или на упълномощено от него лице.
4. Направените по делото разноски в размер на 225 лв. за извършен
превод, на основание чл. 189, ал. 2 от НПК, да останат за сметка на съответния
орган, който ги е направил.
С настоящото Споразумение страните уреждат всички въпроси във
връзка с чл. 381, ал. 5 от НПК.
За така извършеното престъпление, чл. 381, ал. 2 от НПК допуска
сключването на Споразумение за решаване на делото.
На обвиняемия В. Ш. (**************), чрез преводача от български
език на турски език и обратно Ф. M С. с ЕГН ********** от град
********************, област Хасково, предупредена за отговорността по чл.
290, ал. 2 от НК за даване на неверен превод, беше прочетено настоящото
Споразумение и бе разяснен смисъла му, както и неговите последици и
същият декларира, че е съгласен с него и се отказва от съдебно разглеждане на
делото по общия ред.

ДЕКЛАРАЦИЯ

Подписаният В. Ш. (**************), ДЕКЛАРИРАМ, че съм съгласен
със сключеното Споразумение, досежно извършеното от мен престъпление и
се отказвам от съдебно разглеждане на делото по общия ред, за което се
подписвам.

9
ПРЕВОДАЧ:………………....… ОБВИНЯЕМ:…...………………
(Ф. M С.) (В. Ш.)

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ :

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО,
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – СВИЛЕНГРАД
ПРОКУРОР:……………....….…. ЗАЩИТНИК:.……..…….
………
(Д. С.) (адв.Д. С.)

ОБВИНЯЕМ:………...…………..
(В. Ш.)



Настоящите Споразумение и Декларация се преведоха от български
език на турски език на обвиняемия от преводача Ф. M С. с ЕГН ********** от
град ********************, област Хасково, предупредена за отговорността
по чл. 290, ал. 2 от НК.

ПРЕВОДАЧ:.................................
(Ф. M С.)

Съобразявайки се с текста на окончателното Споразумение, Съдът
намира, че то не противоречи на закона и морала и следва да бъде одобрено.
Поради гореизложеното и на основание чл. 382, ал. 7 от НПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И : №
СПОРАЗУМЕНИЕ:
ОДОБРЯВА постигнатото между Прокурор Д. С. при Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград и Адвокат Д. С.
от Адвокатска колегия - Хасково – упълномощен защитник на подсъдимия В.
Ш. от Република Турция, СПОРАЗУМЕНИЕ, както следва:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Ш. (**************), роден на **********
година в град Нусайбин, Република Турция, турчин, турски гражданин, живущ
в град ****************, Република Турция, със средно образование, женен,
10
неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 18.03.2024 година на ГКПП „Капитан
Андреево” - шосе, област Хасково, при излизане от Република България за
Република Турция, не е изпълнил задължението си да декларира пред
митническите органи писмено във Валутна митническа декларация
придружени парични средства - сумата от 139 000 (сто тридесет и девет
хиляди) евро на обща левова равностойност възлизаща на 271 860.37 лв.
(двеста седемдесет и една хиляди осемстотин и шестдесет лева и тридесет и
седем стотинки), съгласно фиксирания валутен курс на БНБ към 18.03.2024
година, пренасяни през границата на страната, като е нарушил разпоредбите
на:
Валутен закон:
- чл. 10а, ал. 2 – „Пренасянето на парични средства в размер 10 000 евро
или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през
границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред
митническите органи при условията и по реда, предвидени в чл. 3, § 2 и § 3 от
Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23
октомври 2018 година относно контрола на паричните средства, които се
внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент (ЕО) №
1889/2005 (ОВ, L 284/6 от 12 ноември 2018 година), наричан по-нататък
„Регламент (ЕС) 2018/1672.”;
- чл. 10а, ал. 3 - „Задължението за деклариране по ал. 2 се смята за
неизпълнено и:
1. когато декларираната информация е невярна или непълна;
2. когато паричните средства не са предоставени на разположение на
митническите органи за контрол.”;
- чл. 10д, ал. 1 - „В случаите, когато пренасяните през границата на
страната парични средства не подлежат на деклариране, приносителят
преминава през зелен коридор („нищо за деклариране”) или устно заявява това
при преминаване през митническо учреждение, в което не се ползват два
коридора.”;
- чл. 10д, ал. 2 - „Разпоредбата на ал. 1 не ограничава правото на
приносителя да извърши писмено деклариране по свое желание. В този случай
декларирането се извършва съгласно чл. 10а или 10б.”;
- чл. 10д, ал. 3 - „В случаите, когато пренасяните през границата на
страната парични средства подлежат на деклариране, но приносителят е
преминал през зелен коридор („нищо за деклариране”) или устно е заявил това
при преминаване през митническо учреждение, в което не се ползват два
коридора, това се смята за невярно декларирана информация.” и
- чл. 10д, ал. 4 - „Декларирането на парични средства, които се
придружават от лице, ненавършило 16 години, се извършва от
съпровождащото го пълнолетно лице.” и
Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на съвета от 23
11
октомври 2018 година относно контрола на паричните средства, които се
внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент (ЕО) №
1889/2005:
- чл. 3, § 1 - „Всеки приносител, който носи в себе си парични средства
на стойност 10 000 EUR или повече, декларира тези парични средства пред
компетентните органи на Държавата членка, през която влиза в Съюза или
излиза от него, и ги предоставя на тяхно разположение за контрол.
Задължението за деклариране на парични средства не се счита за изпълнено,
ако предоставената информация е невярна или непълна или ако паричните
средства не се предоставят на разположение за контрол.”;
- чл. 3, § 2 - „В Декларацията по § 1 се предоставят данни за:
а) приносителя, включително пълно име, данни за контакт,
включващи адрес, дата и място на раждане, националност и номер на
документ за самоличност;
б) собственика на паричните средства, включително пълно име,
данни за контакт, включващи адрес, дата и място на раждане, националност и
номер на документ за самоличност, когато собственикът е физическо лице,
или пълно име, данни за контакт, включително адрес, регистрационен номер и
когато е наличен - идентификационния номер по ДДС, когато собственикът е
юридическо лице;
в) предвидения получател на паричните средства, когато данните са
налични, включително пълно име, данни за контакт, включващи адрес, дата и
място на раждане, националност и номер на документ за самоличност, когато
предвиденият получател е физическо лице, или пълно име, данни за контакт,
включително адрес, регистрационен номер и когато е наличен —
идентификационен номер по ДДС, когато предвиденият получател е
юридическо лице;
г) вида и размера или стойността на паричните средства;
д) икономическия произход на паричните средства;
е) предназначението на паричните средства;
ж) транспортния маршрут и
з) транспортното средство.” и
- чл. 3, § 3 - „Данните, изброени в § 2 от настоящия член, се предоставят
в писмен вид или по електронен път, като се използва формулярът за
Декларация, посочен в чл. 16, § 1, буква а). При поискване на декларатора се
предоставя заверено копие от Декларацията.”,
и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери
- престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 251,
ал. 1, вр.чл. 54, ал. 1 от НК ГО ОСЪЖДА на наказание „Лишаване от свобода”
за срок от 1 (една) година и наказание „Глоба” в размер на една пета от
стойността на предмета на престъплението, а именно: сумата от 54 372.10 лв.
(петдесет и четири хиляди триста седемдесет и два лева и десет стотинки).
12
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на наложеното
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години, считано от
влизане в сила на настоящото Определение.
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК, ПОСТАНОВЯВА направените по
делото разноски за преводач в размер на 225 лв. (двеста двадесет и пет лева)
да останат за сметка на органа на ДП; а в размер на 50 лв. (петдесет лева) по
съдебното производство - за сметка на Съда.
ПОСТАНОВЯВА сумата от 139 000 евро, ДА СЕ ВЪРНЕ на
собственика - подсъдимия В. Ш. (**************), роден на **********
година в град Нусайбин, Република Турция от град ****************,
Република Турция или на надлежно упълномощено от него лице.
С оглед горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 759/2024
година по описа на Районен съд – Свиленград, водено срещу В. Ш. от
Република Турция за престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

Съдът, след като постанови Определението си, с което одобри
представеното от страните Споразумение, се занима на основание чл. 309, ал.
1 от НПК и с мярката за неотклонение, взета спрямо подсъдимия В. Ш. и
предвид постановеното Определение, с което същият беше осъден условно,
както и съобразявайки вида на наложената му мярка Гаранция, то по
аргумент от чл. 309, ал. 4 от НПК, Съдът намира, че следва да отмени тази
мярка за неотклонение, поради което
О П Р Е Д Е Л И : №
ОТМЕНЯ взетата на ДП мярка за неотклонение „Гаранция” в размер на
5 000 лв. (невнесени), спрямо В. Ш. (**************), роден на **********
година в град Нусайбин, Република Турция, турчин, турски гражданин, живущ
в град ****************, Република Турция, със средно образование, женен,
неосъждан.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател:
(Кремена Стамболиева)

Подсъдимият В. Ш. (чрез преводача) – Искам да заявя, че
упълномощавам адвокат С. да ме представлява по обезпечителното и
изпълнителното производства, касаещи наказанието „Глоба” като желая да
бъда призоваван чрез пълномощника си на съдебен адрес - адреса на адвокат
13
Д. С..
Адв.С. - Съгласен съм с така направеното устно упълномощаване от
страна на подсъдимия в днешното съдебно заседание. Посочвам съдебен
адрес: град Свиленград, ул.„Гео Милев” № 33, област Хасково, чрез адвокат
Д. С..
Прокурорът – С оглед изявлението на подсъдимия, моля да ми се
предостави заверен препис от Протокола от днешното съдебно заседание, за
представяне на същия на ДСИ при Районен съд - Свиленград.
Съдът намира искането на представителя на Районна прокуратура -
Хасково,Териториално отделение - Свиленград за основателно, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ИЗДАДЕ заверен препис от Съдебния протокол на Районна
прокуратура - Хасково, Териториално отделение - Свиленград.

Подсъдимият В. Ш. (чрез преводача) - Не желая да получа писмен
превод на одобреното от Съда Споразумение и на Определенията, касаещи
мярката за неотклонение „Гаранция” и допуснатото обезпечение чрез
налагане на запор, на разбираемия от мен език.

Адв.С. – Моля да ми бъде издаден заверен препис от Съдебния
протокол.
Съдът намира искането на адвокат С. за основателно, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ИЗДАДЕ заверен препис от Съдебния протокол на адвокат С..

Заседанието завърши в 13.15 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
Секретар: _______________________
14