Р Е Ш Е Н И Е
№ 2269
гр.
Пловдив, 23 ноември 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХI касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и
участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ,
като разгледа КАНД № 2349 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Й. Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1,
предл. второ от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН) и чл.
208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК).
Образувано е по касационна жалба от А.Л.Я.,
ЕГН ********** срещу Решение № 260613/24.11.2020 г., постановено по АНД №
4176/2020 г. по описа на Районен съд- гр. Пловдив, в частта с която е потвърдено
Наказателно постановление № 20-0273-000260 от 05.06.2020г. на
Началник Група, към ОДМВР Пловдив, РУ Хисар на основание чл. 185 от ЗДвП е
наложено на касатора административно наказание глоба в размер на 20лв. за
нарушение разпоредбите на чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че въззивният съд не е
приложил правилно материалния закон, понеже от събраните по делото доказателства
не се установявало безспорно, че касаторът е осъществил нарушението, за което е
санкциониран. С оглед на тези съображения се иска настоящата инстанция да
постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, както и да отмени изцяло
наказателното постановление. Претендира разноски.
Ответникът по касация- РУ Хисар при ОД на МВР-
Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив
намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка
на решението, в обжалваната част, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220
от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваната част на съдебното решение е
потвърдено Наказателно постановление № 20-0273-000260 от 05.06.2020г. на
Началник група, към ОДМВР Пловдив, РУ Хисар за наложено на А.Л.Я. на основание
чл. 185 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 20лв. за нарушение
разпоредбите на чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Въззивният съд е приел за установено от
фактическа страна, че на 30.05.2020г. около 13:04ч. в с. Старо Железаре, на
ул.“***“, Я. управлявал лек автомобил „Мерцедес
Ц 200“, с per. № ***, лична собственост, в посока на движение към село Паничери
и при проверката се установило, че МПС не е оборудвано с аптечка. За
установеното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия GA №
208419 от 30.05.2020 г., в който като нарушена била посочена разпоредбата на
чл. 139, ал.2, т. 2 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и
бил подписан без възражение. Въз основа на така съставения акт било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Въззивният съд е установил, че при съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
обжалваното наказателно постановление, в потвърдената част, не са допуснати
съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група,
към ОД МВР-Пловдив, РУ-Хисар, съгласно Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г.
на Министъра на вътрешните работи. В акта за установяване на административно
нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението по т. 2
е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от
обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него
обстоятелства. По този начин, е била осигурена възможност на нарушителя да
разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност и да организира пълноценно защитата
си. Съдът е преценил правилно, че не са налице условия за приложението на чл.
28 от ЗАНН, понеже процесното неизпълнение на административно задължение по чл.
139, ал.2, т. 2 от ЗДвП не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид.
Настоящият съдебен състав споделя както
установената от съда фактическа обстановка, така и направените въз основа на
нея правни изводи, които не следва да повтаря и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Безспорно е установено, че водачът е нарушил
нормата на чл. 139, ал. 2, т. 2 от ЗДвП,
която разпорежда, че движещите се по пътя три и четириколесни моторни превозни
средства се оборудват с аптечка. Не са ангажирани от касатора доказателства, че
в автомобила имало аптечка, но била необорудвана, които и да опровергаят
констатациите на административнонаказващия орган. Нормата, посочена като
нарушена, цели да гарантира безопасност на движението по пътищата и да бъдат
ограничени последиците от вече настъпили пътни инциденти- арг. по § 74 от ДР на
ЗДвП.
На следващо място съдът намира, че в случая не
се констатират основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Установените нарушения, както и обстоятелствата по същите, разкриват степен на
обществена опасност, типична за общия случай на нарушение на разпоредбите на
чл. 139, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Процесните нарушения са такива на просто
извършване, не се изисква вредоносен резултат и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобно деяние, като тази обществена опасност не е
необходимо (и не е възможно) да се установява във всеки отделен случай.
Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва извода, че
така наложеното наказание отговаря на тежестта на установените нарушения.
Районният съд е положил усилия за събиране на
всички относими доказателства по спора и ги е обсъдил съвкупно и след
изясняване на фактическата обстановка. Уважени са били и всички доказателствени
искания на настоящия касатор.
Ограничен в пределите на касационната проверка
до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не
намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на решението, в
обжалваната му част, или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
съда намира касационната жалба за
неоснователна, а решението, в обжалваната част, на Районен съд- гр. Пловдив за
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, не следва да се
присъждат претендираните от касатора деловодни разноски.
Мотивиран така и
на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,
административен съд-Пловдив, ХХI
к.състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260613/24.11.2020 г.,
постановено по АНД № 4176/2020 г. по описа на Районен съд- гр. Пловдив, в
обжалваната част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: