№ 170
гр. П., 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:А.ина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от А.ина Бисеркова Гражданско дело №
20231230100309 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от А.
И. Т., ЕГН **********, Л. С. Г., ЕГН **********, А. С. К., ЕГН ********** и
С. С. С., ЕГН ********** срещу „Н. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес
на управление град С., жк „Л.“, ул.“Г. Б.“ № *, ет.*, ап.*, представлявано от
Вл. Хр. Ст., обективираща претенция да се признае за установено по
отношение на ищците, че ответникът не е собственик на 5/6 /пет шести/
идеални части от недвижим имот, представляващ нива № 248033 по плана за
земеразделяне на град П., с площ 7,007 дка, находяща се в местността „В.“,
представляващ поземлен имот с идентификатор 56126.248.33 по КККР на град
П., одобрени със Заповед РД-18-70/14.12.2010г. на изпълнителния директор на
АГКК, адрес на имота – местност „В.“, с площ от 7007 кв.м., с трайно
предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване –
нива, с номер по предходен план № 248033, при съседи – поземлени имоти с
идентификатори: 56126.248.32; 56126.248.50; 56126.248.20; 56126.248.27;
56126.248.26.
Ищците твърдят, че са наследници на И. Ат. Т., б.ж. на град П., община П.,
починал на **.**.**** г. Твърди се, че с Решение № 716/28.01.2000 г. на ПК
1
П. на наследниците на И. Ат. Т., б.ж. на град П., община П., починал на
**.**.**** г. е възстановена собствеността върху недвижим имот,
представляващ нива № 248033 по плана за земеразделяне на град П., с площ
7,007 дка, находяща се в местността „В.“, представляващ поземлен имот с
идентификатор 56126.248.33 по КККР на град П., одобрени със Заповед РД-
18-70/14.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота –
местност „В.“, с площ от 7007 кв.м., с трайно предназначение на територията
– земеделска, с начин на трайно ползване – нива, с номер по предходен план
№ 248033, при съседи – поземлени имоти с идентификатори: 56126.248.32;
56126.248.50; 56126.248.20; 56126.248.27; 56126.248.26. Сочи се в молбата, че
наследниците на И. Ат. Т. не са поделили собствеността върху имота.
Въпреки това, един от наследниците – И. С. Т., се снабдил с констативен
нотариален акт за гореописания имот – сочи нотариално дело № 475/2022г. по
описа на нотариус К. Т., а по-късно го продал на „Н. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, за
което е съставен нотариален акт № 017/20.01.2023 г. по описа на същия
нотариус. Ищците оспорват правото на собственост на дружеството-ответник,
като купувач по процесната сделка, както и правото на собственост на
продавача по същата сделка, респективно оспорват процесния констативен
нотариален акт като твърдят, че те – молителите, са собственици на същия в
обем както следва: А. И. Т. – 2/6 /две шести/ идеални части; Л. С. Г. – 1/6
/една шеста/ идеална част; А. С. К. – 1/6 /една шеста/ идеална част, С. С. С. –
1/6 /една шеста/ идеална част или общо за ищците 5/6 /пет шести/ идеални
части от процесния недвижим имот. Твърдят, че И. С. Т. притежава идеална
част от правото на собственост върху имота, на основание наследство –чрез
заместване на своя наследодател Сл. И. Т.. Сочи се, че съпругата В. Т. Т. няма
качеството наследник.
Ищците твърдят, че И. С. Т. и съпругата му В. Т. Т. не са владяли
процесния недвижим имот и не са придобили същия в изключителна
собственост на основание придобивна давност. Сочат, че имотът е
необработваем повече от десет години, и че са го наглеждали –след
възстановяване на собствеността, с грижата на добър стопанин, като не са
установили неправомерно ползване на имота от трето лице. Твърдят, че по
никакъв начин не са имали информация, че И. С. Т. е започнал да владее
имота. С изложеното обосновават становище, че по отношение на И. С. Т. и В.
Т. Т. не е изтекла придобивна давност, поради което последните не са били
2
собственици на имота, с който са са разпоредили в полза на ответника,
респективно дружеството-ответник не е придобило на правно основание
собствеността върху спорния недвижим имот.
Ищците представят писмени доказателства, правят доказателствени
искания. Исковата молба е вписана.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който
оспорва като неоснователен предявения иск. Твърди, че преди сключване на
процесния договор за покупко-продажба /обективиран в нотариален акт №
17/2023 г./ продавачите го уверили, че са собственици на имота, че са владяли
имота повече от 20 години, както и че останалите наследници са знаели за
владението на имота от И. С. Т. и не са възразявали. Ответникът твърди, че
праводателите му са упражнявали явно и недвусмислено владение на имота –
засаждали различни култури, и са го предоставяли за ползване на трети лица
през различни период от време. С посоченото оспорва ищцовите твърдения,
че И. С. Т. и/или трети лица не са упражнявали владение върху процесните
5/6 идеални части от имота. Оспорва и релевираните в исковата молба
твърдения, че ищците са наглеждали имота –след възстановяване на
собствеността по ЗСПЗЗ, с грижата на добър стопанин, като не са установили
неправомерно ползване на имота от трето лице, също и твърденията, че по
никакъв начин ищците не са имали информация, че И. С. Т. е започнал и
владее имота. С изложеното ответникът обосновава позиция за
неоснователност на предявения иск и пледира за неговото отхвърляне.
По искане на ответника в процеса като трето лице-помагач на страната на
ответника са конституирани И. С. Т. и В. Т. Т..
В съдебно заседание ищците не се явяват, представляват се от адвокат,
който поддържа предявения иск. Оспорва позицията на ответника като
неоснователна. Сочи гласни и писмени доказателства. По същество на делото
пледира за уважаване на претенцията като доказана и основателна.
Претендира съдебни разноски.
За ответника в съдебно заседание се явява договорен процесуален
представител, който поддържа отговора на исковата молба. Сочи
доказателства. По същество на делото пледира за отхвърляне на иска като
недоказан и неоснователен. Претендира съдебни разноски. Представя списък
по чл.80 ГПК.
3
В съдебно заседание от третите лица-помагачи на ответника, редовно
призовани, се явява И. Т., който оспорва предявените искове като
неоснователни. Не представя доказателства. По същество на делото пледира
за отхвърляне на исковете като неоснователни.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства – поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а събраните доказателствата /удостоверение за
наследници № 2572/12.12.2022 г. по описа на дл.лице по гр.състояние при
община П./ установиха по несъмнен начин, че ищците А. И. Т., ЕГН
********** /син/, Л. С. Г., ЕГН ********** /по заместване на Сл. И. Т., ЕГН
********** – син, починал на **.**.**** г./, А. С. К., ЕГН ********** и С. С.
С., ЕГН ********** /по заместване на Милка И. К.а, ЕГН ********** –
дъщеря, починала на **.**.**** г./ са наследници по закон на И. Ат. Т., ЕГН
**********, б.ж. на гр. П., починал на **.**.**** г., за което е съставен акт за
смърт № ****/**.**.**** г. по описа на дл.лице по гр. състояние при община
П..
Съгласно цитираното удостоверение за наследници, третото лице –
помагач на ответника в процеса, а именно И. С. Т., ЕГН ********** също е в
кръга наследници по закон на И. Ат. Т., ЕГН **********, б.ж. на гр. П.,
починал на **.**.**** г., по заместване на баща си Сл. И. Т., ЕГН
**********, починал на **.**.**** г./.
Не се спори по делото, че с Решение № 716/ 28.01.2000 г. по описа на
Поземлена комисия гр. П., на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, влезлият в сила
план за земеразделяне и Протокол № 716/20.08.1998 г. за определяне
категориите на земеделските земи по преписка № 716/05.12.1991 г., е
възстановено правото на собственост на наследниците на И. Ат. Т., бивш
жител на гр. П., съгласно плана за земеразделяне в землището на гр.П. върху
два имота:
Нива от 3.505 дка, четвърта категория, местност „К. –М.“, имот № 233036
по плана за земеразделяне, при граници: имот № 233046 – нива, стопанисвана
от общината; имот № 233030 – нива на наследниците на Ат. Н. П.; нива №
233029 – нива на наследниците на Д. Г. Кр.; нива № 233037 – нива на З. К.
Ат.а; нива № 000504 полски път на общинска собственост; нива № 233035
нива на наследниците на К. Д. И..
4
Нива от 7.007 дка, пета категория, местност „В.“ имот № 248033 по плана
за земеразделяне, при граници: нива № 248027 - нива на М. Г. В.; нива №
248026 – нива на наследниците на К.М.Н.; нива № 248032 – нива на
наследниците на Р.Т.П.; нива № 000970 – полски път на общинска
собственост; нива № 248020 – нива на наследниците на Ал. Н. М..
Съгласно Скица № 15-179361 /16.02.2023 г. по описа на АГКК,
гореописания имот № 248033 по плана за земеразделяне на гр. П.,
представлява съгласно действащите КККР поземлен имот с идентификатор
56126.248.33 с площ от 7 007 кв.м., с предназначение - земеделска начин на
трайно ползване –нива, категория на земята – 5.
Съгласно материалите по нотариално дело № 475/2022 г. по описа на
нотариус рег. № 510 на НК, с район на действие района на Районен съд – гр.
П., въз основа на данните, обективирани в протокол от 11.10.2022 г.,
съдържащи се в свидетелските показания на Ан.Хр.Л., Ев.М.Кр. и Д.К.Д., и
на постановление от 11.10.2022 г. на нотариуса, е издаден нотариален акт №
111/ том III, рег. № 10731, дело № 475/2022 г., с който И. С. Т., ЕГН
********** е признат за собственик на основание давностно владение и
наследство на следните недвижими имоти:
Поземлен имот с идентификатор № 56126.233.36 по КККР на гр. П. с адрес
на имота : гр.П., ул. “Н.“, местност „К. М.“, с площ от 3 506 кв.м., с трайно
предназначение на територията : земеделска, начин на трайно ползване –
нива, категория на земята – 4, номер по предходен план 233036, при съседи:
56126.232.51; 56126.233.37; 56126.233.29; 56126.233.30; 56126.233.46 и
56126.233.35;
Поземлен имот с идентификатор № 56126.248.33 по КККР на гр. П. с адрес
на имота : гр.П., ул. “Н.“, местност „В.“, с площ от 7007 кв.м., с трайно
предназначение на територията : земеделска, начин на трайно ползване –
нива, категория на земята – 5, номер по предходен план 248033, при съседи:
56126.248.32; 56126.248.50; 56126.24820; 56126.248.27 и 56126.248.26.
Съгласно нотариален акт № 017, том I, дело № 724, дело № 017 от 2023 г.
по описа на нотариус рег. № 510 на НК, с район на действие района на
Районен съд гр. П., на 20.10.2023 година И. С. Т., ЕГН ********** и
съпругата му В. Т. Т., ЕГН ********** са продали на „Н. Б.“ ЕООД, седалище
и адрес на управление гр.С., ул.“Г.Б.“ № *, ет.*, ап.*, представлявано от
5
управителя Вл. Хр. Ст., правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор № 56126.248.33 по КККР на гр. П. с адрес на имота : гр.П., ул.
“Н.“, местност „В.“, с площ от 7007 кв.м., с трайно предназначение на
територията : земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на
земята – 5, номер по предходен план 248033, при съседи: 56126.248.32;
56126.248.50; 56126.24820; 56126.248.27 и 56126.248.26.
По делото са разпитани свидетелите А. И. Т. /родственик с ищците и
третото лице –помагач И. Т./, Б. И. К. /съпруга на А. С. К./ и Ев.М.Кр. /б.р./. В
показанията на свидетелите А. Т. и Б. К.а се сочи категорично, че след
възстановяване собствеността върху процесния имот, същият не е обработван
и пустее. Свидетелят Кр. сочи, че през 2010, 2011 и 2012 г. е посещавал
земеделски имот, с площ около 5-6 дка, по молба на И. Т., в който имот
последният отглеждал зеленчуци, и двамата заедно са товарили на място
стоката/ зеленчуци, които И. Т. продавал на пазара в града. Съдът кредитира с
доверие показанията на свидетелите А. Т. и Б. К.а, тъй като данните в тях
кореспондират с тези, установени чрез съдебно-техническата експертиза по
делото, ведно с приложения към същата. Експретното становище сочи
категорично, че в периода 2012-2023 г. процесният недвижим имот не е бил
обработван съгласно изискванията на добрите земеделски практики, както и
че върху имота не са отглеждани земеделски култури. Въз основа на данните
от справка в Министерство на земеделието и храните справка, извадка от
ортофото карта за процесния период и снимков материал на имота, експертът
сочи, че имотът е силно заплевелен, на места има силно израснала
многогодишна храстовидна растителност, и високи плевели с височина над 1
метър. От данните, съдържащи се в цифровата ортофото карта за района, в
който попада процесният имот, вещото лице е установило, че към 2021 г. в
имота има изхвърлени строителни материали - отпадъци, т.е. използван е за
сметище. Относно данните по делото, съдържащи се в писмо изх. № ПД – 01-
38-1 от 03.05.2023 г. по описа на Общинска служба по земеделие гр.П., ведно
със Заповеди на директора на Областна дирекция „Земеделие“ Бл. /4 бр./,
вещото лице сочи, че в тези материали липсва информация какви култури са
отглеждани конкретно в имота. Същевременно от справките, извършени от
експерта с цел установяване били ли са регистрирани като земеделски
стопани по Наредба № 3/1999 г., към Закона за подпомагане на земеделските
производители, вещото лице е установило, че официалната информация е че
6
единствено В. Т. Т. е била регистрирана по Наредбата, но същата е
обработвала имота единствено през стопанската 2022/2023 г. С оглед на това
и предвид липсата на доказателства в подкрепа на данните, сочени в
показанията на свидетеля Кр., съдът не кредитира с доверие показанията на
последния.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен вещно правен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.49 от Закона за наследството.
По своя характер установителните искове по чл.124, ал.1 ГПК целят да
разрешат със сила на пресъдено нещо възникнал между две или повече лица
спор за собственост или ограничено вещно право. Целта на защитата по тези
искове е да се установи действителното правно положение в отношенията
между страните и да се осуети занапред възникването на нов спор за
собственост.
В настоящия казус страните спорят относно собствеността на недвижим
имот, представляващ нива № 248033 по плана за земеразделяне на град П., с
площ 7,007 дка, находяща се в местността „В.“, представляващ поземлен
имот с идентификатор 56126.248.33 по КККР на град П., одобрени със
Заповед РД-18-70/14.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на
имота – местност „В.“, с площ от 7007 кв.м., с трайно предназначение на
територията – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, с номер по
предходен план № 248033, при съседи – поземлени имоти с идентификатори:
56126.248.32; 56126.248.50; 56126.248.20; 56126.248.27; 56126.248.26.
Ищците твърдят, че като наследници на И. Ат. Т. / б.ж. на град П., община П.,
починал на **.**.**** г./, са придобили правото на собственост върху имота
на основание приключила реституционна процедура по ЗСПЗЗ /Решение №
716/28.01.2000 г. на ПК П./, при квоти в съсобствеността както следва: А. И.
Т. – 2/6 /две шести/ идеални части; Л. С. Г. – 1/6 /една шеста/ идеална част; А.
С. К. – 1/6 /една шеста/ идеална част, С. С. С. – 1/6 /една шеста/ идеална част
или общо за ищците 5/6 /пет шести/ идеални части от процесния недвижим
имот. Твърдят, че третото лице –помагач на страната на ответника, - И. С. Т.,
притежава 1/6 идеална част от правото на собственост върху имота, на
основание наследство –чрез заместване на своя наследодател Сл. И. Т..
7
Твърдят още, че И. С. Т., се е снабдил с констативен нотариален акт за
изключителна собственост върху имота, а впоследствие е продал същия на
дружеството-ответник. С посоченото ищците обосновават правния си интерес
да оспорват претендираното от ответника изключително право на
собственост върху имота на основание покупко-продажба, сключен на
20.01.2023 г. между ответника /като купувач/ и И. С. Т. /продавач/. В подкрепа
на твърденията си ищците представят удостоверение за наследници, Решение
№ 716/28.01.2000 г. на ПК П./, ведно със скици, които съдът изцяло кредитира
с доверие като неоспорени от насрещната страна и необорени от останалите
събрани по делото доказателства. В тази връзка съдът намира за безспорно
доказани ищцовите твърдения, че на основание законосъобразно проведена
реституционна процедура по ЗСПЗЗ, ищците и третото лице-помагач И. С. Т.
в качеството си на наследници на И. Ат. Т. / б.ж. на град П., община П.,
починал на **.**.**** г./, са придобили правото на собственост върху
процесния недвижим имот, при релевираните в исковата молба квоти в
съсобствеността: А. И. Т. – 2/6 /две шести/ идеални части; Л. С. Г. – 1/6 /една
шеста/ идеална част; А. С. К. – 1/6 /една шеста/ идеална част, С. С. С. – 1/6
/една шеста/ идеална част, И. Славчев Т. – 1/6 /една шеста/ идеална част.
Последното обстоятелство не се оспорва нито от ответника, нито от третите
лица –помагачи, нито се опровергава от събраните по делото доказателства.
Ето защо и предвид липсата на доказателства по делото, сочещи на
прекратяване на съсобствеността между наследниците на И. Ат. Т. / б.ж. на
град П., община П., починал на **.**.**** г./, върху имота, както и на
доказателства за придобИ.е на имота в изключителна собственост от
наследника И. Славчев Т. съдът намира за недоказана тезата на ответника,
съгласно която правото на собственост върху имота е преминало в
патримониума му /на дружеството/ на основание разпоредителен акт
/продажба/, извършен от И. С. Т. като изключителен собственик на имота
през 2023 година.
Съдът намира за недоказано релевираното от ответника и третите лица-
помагачи възражение за придобИ.е на изключително право на собственост
върху имота от наследника И. С. Т., на основание давностно владение в
периода 2012-2023 г.
Съгласно трайно установената съдебна практика, когато съсобствеността
върху един недвижим имот произтича от наследяване сънаследникът, който
8
упражнява фактическа власт върху имота владее своята идеална част, а по
отношение на идеалните части на останалите сънаследници упражнява
фактическа власт в качеството на държател. За да придобие по давност
правото на собственост върху чуждите идеални части този съсобственик-
сънаследник следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Действията трябва да са явни и недвусмислени и да показват
отричане на владението на останалите съсобственици-сънаследници. В този
смисъл ответникът, респ. трето лице помагач следваше да докажат в
настоящия процес, че след възстановяване на собствеността върху имота по
реда на ЗСПЗЗ, че той - наследникът И. С. Т. /придобил по наследство 1/6
ид.ч./, е започнал да владее спорния имот и в частта, притежавана от
останалите наследници /ищците/ по начин, че е престанал да държи
идеалните части на останалите наследници - ищците, и е започнал да ги
държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до
знанието на последните, което в случая не бе сторено. Не се събра и едно
дори доказателство за действия на своене от страна на И. С. Т. по отношение
на процесните 5/6 идеални части от имота, както и за свеждане на такива
действия до знанието на съсобствениците/ ищците/. Нещо повече. Събраха се
доказателства за противното – че след възстановяване собствеността върху
имота, същият е пустеещ, т.е. никой не го е своил/ владял. Ето защо съдът
счита за опровергана легитимиращата сила на процесния констативен
нотариален акт за собственост, издаден в полза на И. С. Т. в частта относно
притежаваното от ищците право на собственост върху имота.
С оглед на горното безспорно е по делото, че дружеството-ответник не е
придобило изключително право на собственост върху процесния недвижим
имот, тъй като праводателя му – третите лица –помагачи – И. С. Т. и В. Т. Т.,
не са били титуляри на правото на собственост върху 5/6 идеални части от
имота – собственост на ищците.
Трайно прието е в съдебната практика, че продажбата на чужда вещ не е
нищожна. Същата е непротИ.поставима на действителния собственик – в
случая ищците като титуляри на 5/6 идеални части от имота. Продажбата на
чужда вещ не произвежда действие по отношение на действителния
собственик, тъй като за да бъде обект на транслативна сделка правото следва
да е част от имуществото на прехвърлителя. Когато продавачът не е
9
собственик, той не може да изпълни задължението да прехвърли правото,
което не притежава. Без значение е субективното възприятие на купувача –
дали знае или не, че продавачът е собственик на вещта. Предвид на което
следва, че принадлежащото на ищците право на собственост върху процесния
недвижим имот не би могло да бъде отчуждено на основание сочената от
ответника покупко-продажба.
Поради изложеното съдът намира за доказан и основателен предявеният
отрицателен установителен иск за собственост и като такъв следва да го
уважи.
По разноските.
Предвид изхода на делото, право на разноски в процеса имат ищците, по
аргумент на чл.78, ал.1 от ГПК. Ето защо и предвид доказателствата в
кориците на делото за сторени от молителите разноски в размер на : 50 лева
заплатена държавна такса и 1 178, 03 лева заплатено възнаграждение на
експерта, съдът следва да осъди ответника да заплати на молителите общо
сумата в размер на 1 228,03 лева.
Съдът намира, че ответникът не дължи на ищците сумата от 1 000 лева
адвокатско възнаграждение, договорено с пълномощника на ищците - адв. М.
Р. /съгласно договор за защита и съдействие на лист 43 в делото/, тъй като
видно от договора, в него липсва записване по какъв начин е платена сумата
/в брой или по банков път/. Съгласно Тълкувателно решение № 6/06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, само когато е доказано
извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по
правилата на чл.78 от ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да
бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е
задължително заплащането да се осъществи по определен начин. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, което в случая не е сторено.
Мотивиран от горното и на основание чл.124, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ищците А. И. Т., ЕГН
**********, Л. С. Г., ЕГН **********, А. С. К., ЕГН ********** и С. С. С.,
10
ЕГН **********, че ответникът „Н. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес
на управление град С., жк „Л.“, ул.“Г. Б.“ № *, ет.*, ап.*, представлявано от
Вл. Хр. Ст., не е собственик на 5/6 /пет шести/ идеални части от недвижим
имот, представляващ нива № 248033 по плана за земеразделяне на град П., с
площ от 7,007 дка, находяща се в местността „В.“, представляващ поземлен
имот с идентификатор 56126.248.33 по КККР на град П., одобрени със
Заповед РД-18-70/14.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на
имота – местност „В.“, с площ от 7007 кв.м., с трайно предназначение на
територията – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, с номер по
предходен план № 248033, при съседи – поземлени имоти с идентификатори:
56126.248.32; 56126.248.50; 56126.248.20; 56126.248.27; 56126.248.26.
ОСЪЖДА ответника „Н. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление град С., жк „Л.“, ул.“Г. Б.“ № *, ет.*, ап.*, представлявано от Вл.
Хр. Ст., да заплати на ищците А. И. Т., ЕГН **********, Л. С. Г., ЕГН
**********, А. С. К., ЕГН ********** и С. С. С., ЕГН ********** сумата от 1
228,03 /хиляда двеста двадесет и осем лева и три стотинки/ лева съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Бл. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на И. С. Т., ЕГН ********** и В.
Т. Т., ЕГН ********** като трето лице-помагач на ответника "Н. Б.“ ЕООД,
ЕИК ****., седалище и адрес на управление град С., жк „Л.“, ул.“Г. Б.“ № *,
ет.*, ап.*, представлявано от Вл. Хр. Ст..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11